Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Звънтящите кедри на Русия (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Звенящие кедры России, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,4 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2012)
Корекция и форматиране
dave (2012)
Допълнителна корекция
devira (2018)

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

ЗВЪНТЯЩИТЕ КЕДРИ НА РУСИЯ: КН. 2. ЗВЪНТЯЩИЯТ КЕДЪР. 2002. Изд. Аливго, София. Превод: [от рус.] Боряна ЛАЛОВСКА [Звенящие кедры России, Владимир МЕГРЕ]. Формат: 20 см. Страници: 230. ISBN: 954-90765-6-3.

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне
  3. — Ново цифровизиране

Сдружение на руските предприемачи

Според идеята в сдружението трябваше да влязат предприемачи от фирми, които са оцелели на руския пазар поне една година и които искрено се стремят към честно партньорство както един към друг, така и към клиентите и към работниците си. Представители на различни обществени организации се опитваха да ме убедят, че днес предприемачите са станали безразлични към всякакъв род обединения и че еуфорията на вярата е минала, В различните, обединения, където всеки лесно може да влезе, плащайки членски внос, въпреки всичко членовете катастрофално намаляват. Опитваха се да ми доказват, че идеята да се организира сдружение с повишени критерии както към личността на предприемача, така и към самото предприятие, е абсурдна.

Като узнал за пристигането ми в Москва и за моята идея, при мен дойде моят стар познат от „кръглите маси“ Артьом Тарасов. Той се включи в работата за подготовка на документите, и сам написа обръщението към предприемачите на Русия; вложи няколко хиляди долара, за да оформи добре документите и да ги раздаде на участниците в конгреса на малките предприятия, организиран от асоциацията.

Но организаторите на конгреса решиха да не допуснат раздаването на материалите за сдружението, като вероятно се страхуваха от конкуренция. Тогава хората от секретариата и студентите застанаха около входа на хотел „Русия“ и се постараха да връчат на делегатите папки с документи. Те упорито стояха на студа, гонени от полицията, която реши, че се върти някаква търговия. Артьом Тарасов все пак успя да внесе в Кремълския дворец папка с документи, но за съжаление само малка част от комплекта.

Операцията, на която възлагахме надежда, се провали. Организацията на сдружението се оказа невъзможна. Проблемът бе в това, че за да достигне информацията до предприемачите от всички райони, за да узнаят те за организацията, принципите и структурата й, бяха необходими близо половин милиард рубли за печатарски и пощенски разходи. Десет процента от хората, които бяха получили материали, имаха положителна реакция към предложението. Такава сума нямахме. От постъпилите вноски ръководството на Лигата изплащаше наема на помещенията, тъй като друг източник на доходи то нямаше. Виждайки, че имаме затруднения, Лигата спря да ни дава пари за организационни разходи, макар че превежданите от предприемачите суми бяха предназначени именно за тяхното финансиране.

Ръководството на Лигата беше принудено да използва постъпващите средства от предприемачите за битови нужди. Започна да се бави и изплащането на заплатите на секретариата. Наложи ми се да напусна Лигата. Оставих там втория компютър, закупен с пари на предприемачите, събрани при постъпването им в сдружението.

„Как така? — недоумяваха студентите, които фактически подготвиха компютърните програми за своя сметка. — Ние вършим работа, която трябва да изпълнява съгласно устава си тази обществена организация, а ни разглеждат като арендатори и плюят на предприемачите!“

В апарата на Лигата имаха свои аргументи: „Наемът за помещенията трябва да се плаща“.

Опитах се да продължа работата с останалата част от секретариата чрез профсъюзите на предприемачите, но ситуацията се повтори.

И тогава се запознах с редица обществени обединения и изведнъж разбрах, че те имат само наименования, но нямат членове — „партии фантоми“, които са заети само с нуждите на апарата си. Това не се отнася за асоциацията на фермерските и селските стопанства, възглавявана от В. Башмачников. Може би още някои правят изключения, но в повечето случаи беше така.

В Русия днес няма обществена организация, която да обединява сериозен брой предприемачи. Освен другите причини главната беше намаляването на вноските.

Затова всеки път се създаваше някакъв ръководен орган, който впоследствие започваше да говори от името на предприемачите, без да се съветва с тях.

Напуснах профсъюза и останах без средства за комуникация и за съществуване. По това време Артьом Тарасов беше заминал за Лондон. Той се яви на балотаж за президент на Русия. Още при събирането на подписите загуби няколко милиарда рубли, но когато Централната избирателна комисия анулира по-голямата част от подписите, Артьом беше принуден да се заеме с възстановяването на собствения си бизнес.

Московчаните, които работеха в секретариата и не получиха никаква заплата, бяха принудени да го напуснат.

Останах сам. По-точно — помислих си, че съм сам. Но тримата московски студенти — Антон, Артьом и Алексей — не искаха да изоставят започнатата работа. Антон плати месечния наем за наетия от мен апартамент със средства, които беше събрал за почивка през ваканцията. Те чакаха и се надяваха да намеря изход от създалото се положение и да продължа работата по създаването на сдружение. Запали ги самата идея, вярваха в нея. Но аз виждах само задънена улица. По това време пристигнаха и новините от Новосибирск.