Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Звънтящите кедри на Русия (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Звенящие кедры России, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,4 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2012)
Корекция и форматиране
dave (2012)
Допълнителна корекция
devira (2018)

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

ЗВЪНТЯЩИТЕ КЕДРИ НА РУСИЯ: КН. 2. ЗВЪНТЯЩИЯТ КЕДЪР. 2002. Изд. Аливго, София. Превод: [от рус.] Боряна ЛАЛОВСКА [Звенящие кедры России, Владимир МЕГРЕ]. Формат: 20 см. Страници: 230. ISBN: 954-90765-6-3.

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне
  3. — Ново цифровизиране

Разсъмване в Русия

— Разсъмването в Русия ще започне само когато материалното положение на всеки стане по-добро. Икономиката като цяло ще се стабилизира и всеки човек ще бъде по-заможен.

— Целият материален свят зависи от Духа и от Съзнанието на Човека.

— Нека да е така. Какъв смисъл има от мъдрите философии, когато си гладен и нямаш дрехи?

— Трябва да се разбере защо се случва това, всеки за себе си трябва да го осъзнае. И да не търси виновни извън себе си. Само промените вътре в човека ще променят всичко наоколо, в това число и доходите. Аз съм съгласен с теб, че хората няма да повярват веднага в това. Но нали Анастасия казва: „Трябва да се покаже на хората — без нравоучения.“ И даде пример. Ти трябва да изпълниш предначертаното от нея. Само след три години големите и малките, забравените и затънтени селища в Сибир, където има само стари хора и децата им са ги изоставили, ще станат много по-богати. В тях ще запулсира по-добър живот и много от младите ще се върнат. Тя ще им подари още много неща! Ще ни открие много тайни, ще върне изконните знания и способностите на хората. Русия ще стане най-богатата страна. И Анастасия ще направи това, за да докаже, че духовността и знанието на Първоизточниците са по-значими от безплодните усилия на технокрацията. От новата Русия ще изгрее зората над цялата Земя.

— И какво трябва да сторя аз, за да стане това?

— Ти трябва да разкриеш първата тайна, която ти довери внучката ни. Разкажи в книгата си как трябва да се получава лечебното масло от орехите на кедъра. И нищо не скривай!

Вътре в мен всичко се преобърна от възмущение, дори дъхът ми секна. Повече не можех да седя. Скочих.

— И откъде-накъде? Защо пък изведнъж да го правя за другите безплатно? Всеки нормален човек ще ме сметне за идиот — аз организирах експедиция, вложих в нея последните си пари. Сега фирмата ми е разорена. Анастасия искаше да напиша книга, написах я. Сега сме квит. Вашите стремежи и философията ви не са ми много ясни — просто ги излагам, както обещах на Анастасия. А за маслото всичко ми е ясно. Сега знам колко мога да получа за него. Технологията за маслото на никого няма да я дам! Ще събера малко пари от книгите и ще започна сам да го произвеждам. Трябва всичко да възстановя — и кораба да Си върна, и фирмата. Трябва да купя компютър ноутбук, за да набирам другата книга.

Сега нямам дом, нямам къде да живея. Искам да си купя каравана. А когато забогатея, ще вдигна паметник на руските офицери — на живите още, но със смъртно наранена Душа. Разкъсвали сме Душите им с бездушието си в различните времена; хората се гавриха с честта и съвестта им — тези хора, за които са се били офицерите през всички времена.

Докато вие там, в гората, спокойничко си седите, тук загиват хората. Наоколо е пълно с всякакви „духовни“ личности. Всички само за духовността говорят, а да направят нещо — не искат. Ето затова аз поне ще направя нещр. А вие да го дам просто така! На всички! Не, няма да стане!

— Нали Анастасия определи печалба за теб? Аз знам — три процента от продажбата на маслото.

— За какво са ми нещастните три процента, когато за маслото могат да се получат триста? Сега знам световните цени. Продават го с многократно по-слаби лечебни качества. Проверих. Те не знаят как Да го извличат правилно. Сега само аз знам. Всичко, което тя ми каза, се потвърди. То няма аналог в света по целебност, само че трябва всичко да се прави точно. И науката го потвърждава. Паллас е казал, че кедровото масло възвръща младостта. И сега — всичко просто така да дам. Намерихте глупака! Аз прерових толкова много литература, изпращах хора да търсят в архивите — да ми потвърдят казаното от нея. И те го потвърдиха. Сума ти пари дадох за това.

— Всичко си проверявал — не повярва на Анастасия. Заради недоверието си загуби пари, загуби и време.

— Да, проверявах. Така трябваше. Но сега няма да съм глупак. „Разсъмване за всички“, гледай ти, „разсъмване“, а аз така и да си остана глупак на разсъмване. Написах книгата. Всичко, както тя искаше. Спомням си как ми внушаваше: „Ти нищо не скривай — нито лошото, нито доброто. Смири гордостта си. Не се страхувай да бъдеш и смешен, и неразбран.“ Аз нищо не скрих. А какво стана?

Изглеждам в книгата като пълен идиот. Това ми го казват право в очите — че не съм духовен, че много неща не разбирам; че съм некултурен и груб. И дори момиче на тринайсет години от гр. Коломна е написало в писмото си: „Не може така, така не бива!“ А една жена от Перм пристигна направо на прага ми и каза: „Искам да видя какво намери Анастасия в теб!“ „Нищо не скривай — нито лошото, нито доброто. Смири гордостта си. Не се страхувай да бъдеш смешен и неразбран.“ Всичко това го е знаела! Тя самата в книгата излезе много добра –така казват хората. — А аз какъв съм? И всичко заради нея. Да, ако не е детето, за такива неща и… проблеми би могла да има… Гледай ти! Аз описах всичко искрено, както ме молеше, а на мен ми казват „безчувствен и страхливец“. Разбира се, аз съм пълен идиот — сам си го направих. Послушах я. Сам написах за себе си такива работи — сега до края на дните си няма да мога да измия този срам. Дори и след като умра, всички ще ми се подиграват. Жизнена се оказа тази книга — ще ме надживее. И дори сам да спра да я печатам, няма да има смисъл. Вече я тиражират апокрифно. Опитват се да я размножават на ксерокс.

Изведнъж погледнах към стареца и се запънах — от очите му бавно се търкаляха сълзи. Седнах до него. Той мълчаливо гледаше надолу, после заговори:

— Разбери, Владимире, внучката ми Настенка може много неща да предвиди. И за себе си тя нищо не е пожелала — нито слава, нито богатство. Понесе една част от славата и се изложи на опасност, но теб те спаси. И това, че ти изглеждаш в книгата такъв, какъвто си, е нейна заслуга. Това е точно. Но не го направи, за да те унизи, а с това те спаси, като пое върху себе си грамада от тъмни сили. Сама. А ти й отвръщаш с раздразнение, боли те от неразбиране. Помисли, леко ли й е да издържи това тази жена, която прави всичко от любов.

— Каква е тази любов, когато изкарва любимия си глупак?

— Глупак не е онзи, когото са набедили, а този, който приема ласкателствата като истина. Сам си помисли какъв би искал да си в очите на хората? Извисен над всичко? Много умен? Всичко това беше възможно да се внуши още в първата книга. И тогава… Прекомерната ти гордост и себичност биха те унищожили.

Дори много от посветените трудно са устоявали на този грях. Прекомерната гордост създава неестествен образ на човека и той засенчва живата Душа. Ето защо философите от миналото и съвременните гении могат малко да сътворят — едва направят първия щрих, и веднага губят онова, което им е било дадено в началото, задушени от себичност. Но внучката ми Настенка успява да издигне преграда пред ласкателството и преклонението, раждащо прекомерна гордост. Сега те не могат да те засегнат. Тя ще те спаси от още много беди. И Духът ти, и тялото ти пази. Ще напишеш девет искрени книги. Земята ще засияе в Пространство на Любовта! И когато поставиш точка на деветата книга, тогава ще разбереш кой си ти.

— И какво? Сега не може ли да се говори за това?

— Кой си ти сега, е лесно да се каже. Ти си този, който си сега. Ти си такъв, какъвто се усещаш. Какъв ще станеш, знае може би само Анастасия. И ще те чака, живеейки с Любов всеки миг. А това, че си страхливец, както казвали за теб онези, които си седят вкъщи — ги посъветвай да отидат в тайгата без екипировка и да преспят с мечка в бърлогата й. А за да бъде преживяването им пълно, да вземат със себе си и „умопобърканата“, нали така ти изглеждаше Анастасия в началото?

— Да, да речем.

— Тогава нека съдниците ти се опитат да преспят с безумната си спътница в горската пустош, под вълчия вой. Ще могат ли? Как мислиш? — дяволито попита старецът.

И аз, като си представих нарисуваната от него картинка, се разсмях. И ние се смяхме дълго заедно със стареца… После го попитах:

— Анастасия може ли да чуе това, което си говорим?

— Тя ще научи за всичките ти деяния.

— Тогава й кажете да не се притеснява. Аз ще разкажа на всички как трябва да се добива от кедъра истинско целебно масло.

— Добре, ще й кажа — обеща старецът. — А ти помниш ли всичко, което си чул от Анастасия за маслото?

— Да, мисля, че всичко помня.

— Тогава, повтори го.