Владимир Мегре
Звънтящият кедър (16)

„Безплатна“ почивка на Хаваите

Ако ви спрат на многолюдно място в Москва елегантно облечени млади хора, понякога с акцент, и много вежливо ви предложат да посетите представяне на чужда фирма, където ще ви бъде запазена масичка и където ще се разиграва безплатна лотария, от която ще ви бъде предоставена възможност да спечелите златен часовник или безплатна карта за почивка на Хаваите, можете да бъдете сигурни: „безплатната“ карта ви е сигурна. И все пак не си струва да забравяме поговорката: „Безплатно сирене има само в капана.“

Не е сложно да се разбере как работи капанът в дадения случай.

И така, вие „безплатно“ получавате възможност да поживеете във великолепни апартаменти. След пристигането ще се уверите, че те съответстват на снимките в каталога. Билетът за самолета, храната и обслужването обаче са за ваша сметка.

Като минат само няколко дни, разбирате, че един „безплатен“ ден ви излиза значително по-скъпо, отколкото за цялостния престой в друг равностоен курорт. Всичко е много просто: вашето „безплатно“ прекарване се компенсира с множеството надценки на услугите и храната. При това в тези надценки влиза и заплащането на уличните агенти и така наречената „безплатна“ презентация, и каталозите, и печалбата на компанията.

Разбира се, за тези, които имат достатъчно пари, това няма значение — може би само ще имат неприятното усещане, че са ги направили на глупаци. Ужасното е друго: когато нашият средностатистически руснак с малки възможности, който е пестил през годината за отпуската си, клъвне на този блъф и вместо да замине при майка си или на някакъв курорт в Русия, дава на някакви чуждестранни „умници“ икономисваното и прекарва в качеството си на глупак две седмици в апартаменти за глупаци! Защо имате такова неуважение към нас, задокеански господа? Виждал съм павилиони, натъпкан с чужди стоки, в които се продава дори вносна вода. Спомних си, че същото е било и на мои кораби, но аз не съм се замислял какво стои зад всичко това. Слушах по радиото за съмнителното качество на пилешките бутчета, с които беше снабдена цялата страна; за бутилки с юда (с красиви етикети за целебност и минералност), в които за нашите магазини се налива обикновена чешмяна вода със съмнителни добавки. Гледах огромно количество табели, които предлагат да похапнем „хот-дог“ — сякаш цяла Москва и цяла Русия са направили тези гумени кренвирши свое национално ястие — и мислех: „Защо по-рано това не ми правеше впечатление?“

Спомних си с какво уважение и раболепие посрещахме в началото на перестройката чуждите предприемачи; как устройвах за тях с моите кораби бизнес пътувания по река Об; как се стараеха сибирските предприемачи да помагат за осигуряване на подходящо обслужване. Разбира се, между тях имаше различни хора, но в крайна сметка какво се получи?

Къде сте вие, предприемачи на Русия? Вие, които трябва да направите нашата страна рай?!