Рафаел Сабатини
Морският ястреб (24)

ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА
КОШЪТ

Той все още крачеше там, когато около час преди залез слънце, близо петнадесет часа след тръгването, те се намериха пред дълго заливче с вход като гърло на шише, под сянката на скалистия нос Агила на южния бряг на остров Форментера. Той го забеляза, когато от размишленията му го изтръгна гласът на Асад, който го извика от горната палуба и му заповяда да влезе в залива.

Вятърът вече не им помагаше и стана нужда да прибягнат до веслата, което и без друго щеше да се наложи, щом минеха през тесния вход и тихите води отвъд. Тъй че Сакр-ел-Бар на свой ред издигна глас и в отговор на повикването му дойдоха Виджитело и Ларок.

Свирката на Виджитело постави на крак неговите помощници и те забързаха между пейките да заповядат на гребците да се приготвят, докато Джаспър и пет-шест моряци мюсюлмани се заеха да приберат платната, които бяха започнали вече да плющят от променливите и все по-редки пориви на замиращия вятър. Сакр-ел-Бар даде заповед да се гребе и Виджитело свирна повторно и по-продължително. Веслата заораха, робите се напънаха и галеасата се отправи напред. Клекнал на долната палуба, един помощник-боцман им даваше такт с равномерни удари на там-там. Сакр-ел-Бар стоеше на горната палуба, извикваше заповедите си на кормчиите, застанали на местата си от двете страни на кърмата, и корабът бе изкусно проведен през тесния отвор в спокойния залив с кристално бистри дълбоки води. Тука, преди да се спрат, верен на неизменния корсарски обичай, Сакр-ел-Бар обърна галеасата, та да бъде готова да напусне прикритието и да излезе в открито море при първия тревожен знак.

Най-сетне корабът се изравни със скалистия ръб на полегат склон, където не се виждаше друго живо същество освен няколкото диви кози, които пасяха близо до върха. В подножието на хълма имаше стръкове жълтуга, обсипани със златисти цветове. По-нагоре няколко възлести, стари маслинови дървета издигаха сивите си корони, от които лъчите на залязващото слънце изтръгваха сребърен блясък.

Ларок и един-двама моряци се прехвърлиха през левия борд, скочиха леко върху водоравните лопати на неподвижно задържаните весла, стигнаха по тях до скалите и се заеха да връзват галеасата с въжета откъм носа и кърмата.

Следната задача на Сакр-ел-Бар бе да постави страж и той назначи Ларок, като го изпрати да застане на върха на хълма, откъдето се откриваше широк кръгозор.

Пашата се разхождаше с Марзак по горната палуба и се отдаде на спомени за миналите дни, когато, кръстосвайки моретата като прост корсар, бе използувал същия този залив и за засади, и за прикритие. В цялото Средиземно море — казваше той — имало само няколко пристанища, така прекрасно нагодени за корсарски цели, като това; то било чудесно убежище в случай на беда и нямало равно на себе си като прикритие, в което да се спотайваш в очакване на плячка. Спомни си как веднъж се крил там със страшния Драгут-реис с флота от шест галери и присъствието им останало съвсем неподозирано от генуезкия адмирал Дория, който величествено минал край тях с три леки каравели и седем галери.

Марзак пристъпваше край баща си и слушаше тези спомени с половин ухо. Неговият ум бе всецяло зает със Сакр-ел-Бар, а подозренията му за този палмов кош се бяха засилили поради замисления вид, с който корсарят се бе навъртал около него през последните два часа.

Изведнъж той прекъсна възпоминанията на баща си, като даде израз на мислите, които измъчваха ума му.

— Слава на аллаха — рече младежът, — че ти ръководиш това пътуване, защото иначе може би предимствата на тоя залив щяха да бъдат пренебрегнати.

— Не си прав — каза Асад. — Сакр-ел-Бар ги знае не по-зле от мене. Той е използувал тази удобна за наблюдение точка и по-рано. Сам той я предложи като най-подходящо място за причакване на испанския кораб.

— Въпреки това, ако беше отплавал сам, съмнявам се, че щеше да мисли много за испанската галера. Умът му е зает с други неща, о, татко мой. Виж го там, потънал в мисли. Колко часове от това пътуване е прекарал тъй. Прилича на човек, попаднал в клопка и обзет от отчаяние. Той е разяждан от някакъв страх. Казвам ти, погледни го.

— Аллах да ти прости! — отвърна бащата, като поклати старата си глава и въздъхна пред тези крайно разпалени съждения. — Нима вечно ще подхранваш въображението си със своята злоба? Все пак не коря тебе, а сицилийската ти майка, която насърчава тая твоя враждебност. Та нали тя подлъга и мене да предприема това ненужно пътуване!

— Виждам, че си забравил снощния случай с франкската робиня — рече синът.

— В такъв случай виждаш зле. Не съм го забравил. Но не съм забравил и това, че щом аллах ме е избрал да бъда паша на Алжир, той очаква от мене и да постъпвам справедливо. Хайде, Марзак, сложи край на това. Може би утре ще го видиш в сражение, а след подобна гледка никога вече не ще се осмелиш да говориш лошо за него. Хайде, сдобрете се и отсега нататък да ви виждам в по-добри отношения.

И Асад издигна глас да повика Сакр-ел-Бар, който незабавно се обърна и тръгна към тях. Марзак стоеше намусено и с нищо не показваше желание да изпълни волята на баща си и да протегне маслинено клонче на човека, който можеше отгоре на всичко да го лиши от наследствените му права. И все пак той пръв поздрави корсаря, когато Сакр-ел-Бар стъпи на горната палуба.

— Тревожи ли те мисълта за сражението, стари боецо? — запита той.

— Имам ли разтревожен вид, младенецо на мира? — бе резкият отговор.

— Като че ли. Това, че страниш от нас, замислен си…

— …са признаци на тревога, предполагаш ти?

— На какво друго?

Сакр-ел-Бар се изсмя.

— Още малко и ще ми кажеш, че ме е страх. Аз пък бих те посъветвал да почакаш, докато ти замирише на кръв и барут, за да научиш точно какво значи страх.

Този лек словесен двубой привлече вниманието на офицерите на Асад, които се разтакаваха наоколо. Бускен и трима други пристъпиха напред и застанаха зад пашата с развеселен вид, споделян и от самия него.

— Наистина, наистина — рече Асад и сложи ръка върху рамото на Марзак, — съветът му е прав. Почакай, момче, докато се намериш до него на борда на неверниците — чак тогава ще можеш да отсъдиш колко лесно се плаши Сакр-ел-Бар.

Марзак с раздразнение отмахна жилестата му старческа ръка.

— Нима и ти, о, татко мой, се присъединяваш към подигравките му за моята неопитност! Младостта ми е достатъчен отговор. Обаче — добави той, подтикнат от подла, внезапно хрумнала мисъл — не можете да ме подигравате поне, че не умея да боравя с оръжие.

— Направете му място — каза Сакр-ел-Бар с добродушен присмех — и той ще ви покаже чудеса.

Марзак го изгледа с присвити блестящи очи.

— Дай ми лък и ще ти покажа как се стреля — бе изумителната му хвалба.

— Ти ще покажеш на него? — прихна Асад. — На него! — И смехът му закънтя високо и непринудено. — Стига си свалял звезди от небето, момче.

— Почакай с присъдата си, о, татко мой — помоли го Марзак с ледено високомерие.

— Момче, ти си луд! Че стрелата на Сакр-ел-Бар поразява лястовица във въздуха.

— Празна хвалба — отговори Марзак.

— Каква ли ще е твоята? — запита Сакр-ел-Бар. — Да удариш остров Форментера от това разстояние?

— Ти смееш да ме подиграваш? — кресна Марзак и цял настръхна.

— Колко ли смелост се изисква за това? — учуди се Сакр-ел-Бар.

— В името на аллаха, ще видиш!

— С цялото си смирение очаквам урока.

— И ще го получиш! — гласеше злобният отговор. Марзак се приближи към перилата. — Хей, там! Виджитело! Един лък за мене и още един за Сакр-ел-Бар.

Виджитело изтича да изпълни заповедта, а Асад поклати глава и се изсмя повторно.

— Не е ли против закона на пророка да се обзалагаш… — беше започнал той, когато Марзак го прекъсна.

— При все това аз предлагам облог.

— Та и кесията ти — рече Сакр-ел-Бар — да остане празна, както е главата ти.

Марзак го изгледа с подигравателна усмивка. После грабна от ръцете на Виджитело един от донесените лъкове и постави на него стрела. И тогава най-сетне Сакр-ел-Бар можа да разбере коварството, върху което бе изградена цялата тази странна игра.

— Гледай сега — каза младежът, — на онзи палмов кош има петно от смола, не по-голямо от зеницата на моето око. Ще трябва да си напрегнеш зрението, за да го забележиш. Виж сега как стрелата ми ще го намери. Можеш ли да улучиш по-добре?

Очите му, впити в лицето на Сакр-ел-Бар и непропускащи нито едно негово движение, забелязаха как то внезапно пребледня. Ала корсарят се съвзе почти със същата бързина. Той се засмя с такъв нехаен вид, че Марзак започна да се съмнява дали беше пребледнял действително, или това е било плод на собственото му въображение.

— Разбира се, ти избираш невидима цел, та където и да попадне стрелата, да кажеш, че е била там! Стара хитрост, о, Марзак. Върви да лъжеш с нея жените.

— Тогава — предложи Марзак — вместо това ще вземем тънкото въже, с което е вързан кошът. — И той насочи лъка си. Ала ръката на Сакр-ел-Бар стисна неговата с леко, но непозволяващо никакво мърдане движение.

— Чакай! — отвърна корсарят. — Ще избереш друга цел по няколко причини. Преди всичко не желая стрелата ти да прониже някой от моите гребци или случайно да убие някого от тях. Повечето са роби, нарочно подбрани заради здравината им, и не мога да жертвувам нито един от тях. Другата причина е, че целта е много глупава. Разстоянието не е повече от десет крачки. Това е детинско изпитание, именно поради което може и да си го избрал.

Марзак свали лъка и Сакр-ел-Бар пусна ръката му. Те се измерваха с погледи; корсарят бе пълен господар на себе си и спокойно се усмихваше, без ни най-малка следа от ужаса, обзел душата му, да личи на мургавото му брадясало лице или в студените бледи очи.

Той посочи най-близкото маслиново дърво нагоре по хълма, на стотина крачки от тях.

— Ей там — рече той, — това е мъжка цел. Забий ми стрела в дългия клон на тая първа маслина.

Асад и офицерите му изказаха гласно одобрението си.

— Наистина мъжка цел — каза пашата, — стига да умее да мери.

Обаче Марзак сви рамене с престорено презрение.

— Бях сигурен, че няма да приеме избраната от мене цел — възрази момъкът. — Колкото за маслиновия клон, той е толкова голяма цел, че всяко дете би го умерило от това разстояние.

— Щом всяко дете би го умерило, тогава ти трябва непременно да го удариш — продължи Сакр-ел-Бар, който беше застанал така, че тялото му да е между Марзак и палмовия кош. — Хайде да видим как ще го умериш, о, Марзак. — И както говореше, вдигна лъка си и почти без да се цели, пусна стрелата. Тя полетя и се заби с трептене в посочения от него клон.

Дружни одобрения и похвали посрещнаха изстрела и привлякоха вниманието на целия екипаж към това, което ставаше там.

Марзак стисна устни, като си даде сметка колко умело е бил надхитрен. Ще не ще, сега трябваше да стреля в тази цел. Сакр-ел-Бар бе изтръгнал избора от ръцете му. Той ни най-малко не се съмняваше, че ще стане за присмех в това състезание и че ще се види принуден да се откаже от привидния си облог.

Кълна се в корана — намеси се Бускен, — трябва да използуваш цялото си умение, за да дадеш подобен изстрел, Марзак.

— Това не е избраната от мене цел — отвърна мрачно Марзак.

— Ти предложи облога, о, Марзак — напомни баща му. — Следователно правото да избере целта бе негово. Той избра достойна за мъж цел и кълна се в брадата на Мохамеда, че той ни показа достоен за мъж изстрел.

В този миг Марзак бе гогов да захвърли лъка и да се откаже от избрания от него начин да открие съдържанието на подозрителния палмов кош, но младежът съзнаваше, че с подобна постъпка би си навлякъл общо презрение. Той бавно насочи лъка си към далечната цел.

— Внимавай да не удариш стража на върха — предупреди го Сакр-ел-Бар и предизвика тихо кискане.

Момъкът ядосано опъна лъка. Тетивата забръмча, стрелата полетя и се заби в склона на десетина крачки от целта.

Понеже бе син на пашата, никой не посмя да се изсмее гласно освен баща му и Сакр-ел-Бар. Но никой не можа да потисне кискането, изразяващо присмеха, на който винаги се излага загубилият облога самохвалко.

Асад го погледна с почти тъжна усмивка.

— Виждаш ли сега — рече той — до какво те доведе самохвалството срещу Сакр-ел-Бар.

— Целта не отговаряше на моето желание — отвърна Марзак с огорчение. — Вие ме ядосахте, а това ми попречи да се прицеля добре.

Сакр-ел-Бар отиде към десния борд, като смяташе въпроса за приключен. Марзак го проследи с поглед.

— Все пак — добави той — аз го каня да опитаме тая малка цел. — С тези думи той сложи втора стрела на лъка си. — Гледайте! — извика момъкът и се прицели.

Обаче Сакр-ел-Бар, бърз като мисълта, без да се пази повече от каквито и да било последици, насочи срещу Марзак лъка, който бе още в ръцете му.

— Стой! — изрева той. — Ако пуснеш тази стрела в коша, аз ще забия моята в гърлото ти! Аз меря безпогрешно! — добави мрачно корсарят.

Тръпка на изненада премина през редовете на онези, които стояха зад Марзак. С безмълвно изумление те гледаха Сакр-ел-Бар, изправен там с побеляло лице, с пламтящи очи, с опънат лък, готов да пусне смъртоносната стрела, както беше предупредил.

Тогава, усмихнат, с неизказана злоба, Марзак свали лъка си. Беше доволен. Истинската му цел беше постигната. Беше накарал врага си да се самоиздаде.

Гласът на Асад наруши това втрещено мълчание.

— Келамулах! — прогърмя той. — Какво е това? Да не си полудял ти, Сакр-ел-Бар?

— Да, наистина полудял — подхвърли Марзак, — полудял от страх. — И той бързо направи крачка настрана, така че тялото на Бускен да го прикрие от всяка неочаквана последица на следващите му думи: — Попитай го какво държи в тоя кош, о, татко мой.

— Наистина какво, в името на аллаха? — запита пашата, като пристъпи към своя капитан.

Сакр-ел-Бар отново се овладя и отпусна лъка. Самообладанието му бе просто невероятно.

— Аз нося в него ценна стока, която не искам да бъде изподупчена за удоволствието на едно дръзко хлапе — каза той.

— Ценна стока? — повтори Асад с пренебрежение. — Трябва действително да е ценна, щом ти е по-скъпа от живота на моя син. Хайде да видим тая ценна стока. — И той викна на хората на долната палуба: — Отворете тоя кош.

Сакр-ел-Бар се спусна напред и сложи ръка върху рамото на пашата.

— Почакай, господарю! — заговори той почти свирепо. — Имай предвид, че този кош е моя собственост. Че неговото съдържание е мое имущество; че никой няма право да…

— На мене ли ще дрънкаш за права? На твоя господар? — кресна пашата, изпаднал вече в ярост. — Отворете тоя кош, чувате ли!

Хората веднага се подчиниха на заповедта му. Те разсякоха въжетата и предният капак увисна на палмовите си панти. От корсарите се изтръгна полузадавен възглас на изумление. Сакр-ел-Бар стоеше скован от ужас пред онова, което трябваше да последва.

— Какво е то? Какво намерихте? — запита заповеднически Асад.

Без да проговорят, те завъртяха коша и пред очите на застаналите на горната палуба се откриха лицето и снагата на Розамунд Годолфин. Тогава Сакр-ел-Бар, събуден от своя унес на ужас, без да обръща внимание на нищо друго освен на нея, се втурна по стъпалата да й помогне да излезе от коша, отблъсна настрана заобикалящите я корсари и застана до девойката.