Игор Бунич
Синдромът на Николай II (3)

II

Като се прибра вкъщи, генерал Климов се обади на Горбачов. Той беше един от малцината, които имаха пряка връзка с Генералния секретар.

— А, значи той на вас е прехвърлил тази работа — засмя се Горбачов, — така си и знаех. Стар, ама хитър.

Климов разказа за полковник Рябченко.

— Я виж ти! — учуди се Генералният секретар. — Отлично. Само ще ви помоля, Виктор Иванович, да говорите с него лично. Предупредете го засега случаят да не се разчува. Аз сам ще дам указание кога да се препратят тези сведения в печата. Само разберете да няма някаква фалшификация. Работата е много важна. Дори по-важна, отколкото си представяте. Никога не бих се заел да разчовърквам въпроса, ако не го считах за особено важен на този етап на перестройката. Надявам се да се срещна с вас другата седмица в Брюксел. Там ще поговорим по-подробно. Но дръжте работата под своя личен контрол.

След разговора си с президента Климов се обади на дежурния в 5-то управление и нареди на другия ден в 14.00 часа да извикат при него гражданина Рябченко Р.Т. Да се уточни адресът му, а ако вземе да се опъва, да докарат полковника от милицията с кола.

Апаратът на генерал Климов си знаеше службата. Затова, когато на следващата сутрин около 11 часа той се появи в кабинета си, на бюрото му вече лежеше справка с кратка биография на полковника от милицията в оставка:

„Рябченко, Радий Трифонович, роден в Москва през 1932 г. Баща селянин, майка работничка. След завършване на гимназията следва в Московския юридически институт. След завършване дълго работи в апарата на МВД, занимава се главно с връзки с обществеността и с пропаганда на милиционерската героика.

Автор е на няколко книги и киносценарии на тема подвизите на милицията. От 1975 година — член на Съюза на кинодейците. Автор е на сценария на филма «Дъщерята на революцията». През 1988 година публикувал в списанието «Юност» книжка 3 статията «Колко лица има милицията?», в която най-неочаквано започнал да изобличава царящите в милицията порядки, които беше възпявал толкова години. През същата година е уволнен от МВД.“

Точно в два часа след обед селекторът на бюрото на Климов каза с приятния глас на секретарката прапоршчик: „Виктор Иванович, другарят Рябченко чака в приемната.“

Трябва да кажем, че бившият полковник от милицията от пръв поглед не се хареса на Климов. Той целият, като започнеш от тревожно-бягащите очи и стигнеш до прошарените мустаци, беше някакъв такъв превзето-неестествен: мустаците му, макар и явно негови собствени, приличаха на фалшиви.

При все това Климов с нищо не показа пред влезлия отношението си, напротив, излезе иззад бюрото и удостои Рябченко с подчертано вежливо ръкостискане, което не му беше присъщо.

— Позволихме си да ви обезпокоим, Радий Трифонович — започна Климов, — тъй като имаме нужда от помощ. Надяваме се да не ни откажете.

— Ще бъде чест за мене — бившият полковник от милицията изящно кимна с глава.

— Прекрасно — каза Климов, — научихме, че вие по собствена инициатива сте търсили мястото, където са били погребани останките на бившия цар Николай II и семейството му. Какво е предизвикало интереса ви по този въпрос?

— Не бих казал, че съм действал изключително по собствена инициатива — леко се изчерви Рябченко, — макар че няма да отричам, че този въпрос действително винаги ме е интересувал. Но към конкретни действия пристъпих по поръчение на моето ръководство.

— На Шчелоков ли? — поинтересува се Климов.

— Работата е сложна — измъкна се от пряк отговор Рябченко. — По принцип всичко започна случайно. Веднъж отидох в Свердловск по поръчение на Министерството, за да проведа разговор с личния състав на Свердловското управление на Милицията за филма си „Дъщеря на революцията“ и се възползвах от случая да ги помоля да ми уредят екскурзия в така наречения Ипатиевски Дом, където е бил разстрелян Николай II.

— С каква цел? — попита Климов.

Рябченко стана червен съвсем като рак:

— Казаха ми, че този дом е главната забележителност на града. Да отидеш до Свердловск и да не посетиш дома на Ипатиев е все едно да си в Москва и да не посетиш мавзолея.

— Нима? — изуми се Климов. — Че защо тогава са съборили тая къща?

— Можете ли да си представите — възмути се Рябченко, — мъчих се да проуча чия е била инициативата, но не можах. Както винаги, виновен не се намира.

— Виновен ли? — повтори Климов. — Впрочем, няма значение. Продължавайте, моля ви. Това май е станало през 1975 година.

— Точно така, — потвърди Радий Трифонович, — тъкмо през 1975. Настаних се в хотел „Свердловск“, а на сутринта дойдоха да ме вземат сътрудниците от местната милиция и ме закараха на Комсомолския площад, където е била тази къща. Преди войната се казвал Площад на Народната Мъст…

— Прекрасно! — оживи се Климов. — Признайте си все пак, че нашите бащи са имали чудесен вкус. Извинете, прекъснах ви. Площад на Народната Мъст, как прекрасно звучи!

— Наистина не е лошо, — съгласи се Рябченко. — Та значи, закараха ме в тази къща. Там по това време имаше някакъв център за преквалификация на учители, ако не ме лъже паметта. Показаха ми всичко, включително и подземието, където именно са разстреляли царя. Там научих, че знаменитата стена, надупчена от куршумите, която се е намирала зад гърба на Романови, е изчезнала. Началникът на политотдела на местното управление на МВР ми довери, че тази преграда сега се намира в Англия.

— Виж ти! — учуди се Климов. — Че как е попаднала там?

— Нямам понятие, — вдигна рамене Рябченко, — и представяте ли си, другарю генерал, като обикалях из Ипатиевския дом, изведнъж реших, че трябва на всяка цена да бъдат намерени останките на царя и близките му.

— Така неочеквано взехте, че решихте? — запита Климов.

— Нали знаете, — усмихна се Рябченко, — както пишат в лошите криминални романи, „като че ли нещо ме тласна“. После се запознах с един местен краевед, геолог по професия, и му предложих да ми помогне да намеря гроба на Романови, защото само това, дори и от гледна точка на марксистката теория, ще ни позволи да докажем много неща и много неща да потвърдим.

— Извинете — генералът прекъсна Рябченко, — какво сте се канели да доказвате и потвърждавате? Аз нещо не разбирам напълно.

— Как какво? — учуди се сценаристът. — Всички факти, изложени в официалната история.

— Имахте ли някакви основания да се съмнявате в тях? — Климов погледна бившия полковник.

— Не е там работата — пак се изчерви той, — казвам ви, че нещо ме тласна, трябва да намеря гроба им. Не мога точно да формулирам подбудите си. Има неща, които нямат обяснение…

— Значи сте действали изключително по собствена инициатива — уточни генералът, — без да имате каквото и да било поръчение или задача от командването си? Да кажем, от същия този Шчелоков?

— Аз действах само по лични подбуди — потвърди Рябченко, — тъй като смятах за свой дълг, дълг на руски човек, да намеря тези останки.

— А след това какво се канехте да правите с тях? — все повече притискаше полковника до стената генерал Климов.

— Не разбирам какво искате от мен — неочаквано се озъби Рябченко. — Нещо незаконно ли съм направил?

— Знаете ли, — каза Климов, — всичко зависи как ще се погледне на това. Вие сте знаели за постановлението на ЦК на партията относно мерките по пресичането на нездравите слухове във връзка с приближаването на 80-годишнината от деня на събитията в Екатеринбург, нали? Шчелоков специално ви е пратил в Свердловск, за да проверите всичко на място преди Ипатиевският дом да бъде съборен, каква реакция на населението може да се очаква и други подобни. И изведнъж започвате да търсите останките на бившия цар, макар прекрасно да знаете, че Ипатиевският дом предстои да бъде съборен, че трябва да бъде пресечено нездравото и идеологически вредно поклонение, което се наблюдаваше при този дом в предхождащия период. Всякакви там цветя, бележки, сборища на различни антисоциални елементи. И в подобна обстановка вие започвате да търсите гроба, да се ровите в спецфондовете на библиотеките, да проучвате книгите Соколов, Дитерихс и друга клеветническа литература. Питам ви — защо? Първо, защо ми разправяте врели-некипели, след като имам всички рапорти, които сте предавали на покойния Шчелоков. Второ, за какво са му трябвали на Шчелоков царските останки? Съветвам ви да бъдете откровен с мен, защото работата не е дреболия и изглежда много по-сериозна от частна инициатива на някакъв любител на приключения. Надявам се, че ме разбрахте, Радий Трифонович? Мисля, че ако дадем гласност на вашата роля за събарянето на Ипатиевския дом…

— Извинете, другарю генерал — каза Радий Трифонович, — но моята роля беше съвършено нищожна. Даже Шчелоков беше само обикновен изпълнител. Както знаете, всичко се решаваше…

— Добре, добре — успокои го Климов, — недейте да нервничите. Като е съборена — съборена. Поприбързали са малко, както винаги. Никой няма намерение да ви иска отговорност за това. Ние прекрасно разбираме, че сте действали по заповед. Но защо са му трябвали на Щчелоков царските останки?

— Не зная — глухо отговори Рябченко.

— Не знаете ли? — пак запита Климов. — Добре. Дали знаете или не знаете всъщност няма значение. Ако не знаете, аз мога да ви кажа: Шчелоков е искал да продаде останките на царското семейство на Запад, на някаква монархическа организация, свързана с английското кралско семейство, за двеста хиляди фунта стерлинги, ако не ме лъже паметта. И е получил аванс от тридесет хиляди фунта, от които частично е била финансирана и вашата дейност. Нали е така?

— Давам думата си на комунист, другарю генерал — твърдо каза Рябченко, — аз нищо не съм знаел за това. Получих указание от армейски генерал Шчелоков да намеря мястото на погребението на Николай II. А министърът възложи това на мене само защото ме познаваше като човек, който се интересува от руска история и…

— На драго сърце ви вярвам — дружелюбно го прекъсна Климов. — Ние знаем, че сте офицер и комунист и нещо повече — че сте порядъчен човек. Просто ме учуди, че започнахте да ми разправяте някакви фантазии, но предполагам, че сте се ръководили от секретността, с която беше обкръжил тези мероприятия покойният министър на вътрешните работи.

С едно кимване Рябченко даде на чекиста да разбере, че тъкмо така е било всичко.

— Значи Шчелоков ви даде поръчение да намерите останките от царското семейство — продължи Климов, — е, и какво? Намерихте ли ги?

— Да — потвърди Рябченко. — Намерих ги.

— А после какво стана? — заинтересува се Климов. — Къде са сега?

— После, както знаете, на Шчелоков му започнаха неприятностите, и вече не му беше до царските кости. Намерих мястото на погребението, отворих го, но после закопах всичко обратно и отбелязах мястото.

— Та значи, те си лежат там, където са си лежали? — попита Климов.

— Да, другарю генерал — потвърди Рябченко.

— А защо се е наложило да търсите мястото? — заинтересува се Климов. — Нима в документите мястото на погребението не е отбелязано достатъчно точно?

— В документите — отвърна събеседникът му — има много неточности. Там се казва, че телата са били разтворени в киселина, изгорени и хвърлени в шахтата. Моите изследвания показаха, че това не е така. Да си призная, дълго търсих. Започнахме работата в 1975 година, а намерих погребението четири години по-късно.

— Добре — съгласи се генералът, — представете доклад относно търсенията и доказателствата, че намереното погребение действително се явява гробът на царската фамилия, както ми твърдите. После вие с мои хора ще отидете до Свердловск и ще докарате останките тук, при мен. Ясно ли е?

— Не съвсем — след кратък размисъл отвърна Рябченко. — От думите ви разбрах, другарю генерал, че покойният министър Шчелоков, използвайки моите знания и опит, се е опитал да ме въвлече в опасно престъпление. Държа да ви напомня, че в настоящия момент аз вече не работя в системата на вътрешните работи. Аз съм кинодраматург, т.е. фактически съм частно лице. И преди да изпълнявам това поръчение, искам да разбера не ме ли въвличат в някакво противозаконно действие.

— Полковник Рябченко — пое дъх Климов, — за да ви натикам в затвора до края на живота няма да ми е необходимо да ви пращам в Свердловска област да ми носите останките на Романови, вярвайте ми. Вие сте били достатъчно приближен на Шчелоков, та да не знаете много от работите на своя началник. Но аз не съм привърженик на подобни методи. Поканих ви, скъпи Радий Трифонович, с цел, ако мога така да се изразя, да легализирам миналата ви дейност, като й придам държавен и, ако щете, патриотичен характер. Затова всички грешки, които сте сторили в миналото, също както и тези грешки, които без съмнение ще сторите в бъдеще, ще бъдат погребани тук.

Фината длан на Климов легна на обвивката на канцеларската папка.

— Проблемът е следният — продължи генералът. — Горе възникна становище за целесъобразността на промяна на официалната политика по отношение на някои аспекти на героичното ни минало, в частност към дейността и личността на последния ни цар. Разбира се, никой няма намерение да го въздига в национален герой, нещо като Шчорс, но преходът към общочовешки ценности, както е набелязала партията, прави биографията на Николай твърде трагична и трогателна. Мисля, че ще се съгласите с мен.

Рябченко искаше да вмъкне дума, но генералът го спря с жест:

— Един момент. Нашата партия смята също така, че на днешния етап на развитие на страната е целесъобразно да нарасне ролята на религиозно-култовите учреждения за възпитанието на населението и за издигане равнището на обществената нравственост, което, съгласете се, за последните години стана изключително ниско. Така че вие, като руснак и, не се бойте от тази дума, православен човек… Вие, надявам се, сте православен, нали?

Рябченко сви рамене:

— Не знам, сигурно…

Той явно не очакваше да чуе нещо такова от устата на генерал от КГБ.

— И така — продължи Климов, — ще намерите царското погребение, но вече не с цел престъпния умисъл на покойния началник да ги продаде зад граница или някъде другаде, а за да бъдат отново погребани по християнски обряд. Ще ви бъдат дадени правото и честта на първооткривател. Възможно е да се наложи да излезете с редица лекции пред обществеността, да давате интервюта на чужди кореспонденти, да се организира серия от телевизионни предавания и прочее. Разбирате ли ме? При това няма да ви се налага да измисляте разни легенди, за да мотивирате постъпките си. Само че първата фаза от операцията трябва да приключи бързо, имам предвид доставянето на останките в Москва. Ако можете да смятате, лесно ще прецените, че благодарение на шума около тази тема лесно ще спечелите повече, отколкото ви се е полагало от шчелоковската афера. Мисля, че не ви е предлагал повече от десет процента?

— Пет — усмихна се Рябченко.

— Ето, виждате ли — усмихна се в отговор Климов, — при нашия вариант се откриват много по-широки перспективи. Авторско право върху всички публикации, а нашата дружба трябва да бъде колкото искрена, толкова и тайна. Разбира се, всички разходи за първия и частично за втория етап на операцията, да не говорим за някои организационни въпроси, поемаме ние. Е, какво ще кажете? Успях ли да ви убедя?

Рябченко мълчеше, но опитът подсказваше на Климов, че човекът пред него вече е убеден.