Игор Бунич
Синдромът на Николай II (13)

IV

„Съвършено секретно.

20 април 1935 година.

 

По предложение на колегията на НКВД за изпълнение на особено важно държавно поръчение да бъде награден старшия оперативен работник от НКВД другарят Лисицин Александър Ефимович с втори орден «Червено знаме».

 

(Указ на ВЦИК от 15 април 1935 година)…“

Кога и за какво старшият оперативник Лисицин е получил първи орден „Червено знаме“, не ставаше ясно. Не беше ясно и за какво е получил втория орден, но поне посочена датата на получаване беше точна. Куманин обърна внимание на това, че документите на микрофилма бяха грижливо отсети и това не му даваше възможност да състави пълна картина на ставащото. Понякога бяха налице докладите на Лисицин, но ги нямаше отговорите на ръководството, а друг път беше обратното: ръководството отговаряше на някакви питания на Лисицин, а самите питания отсъстваха на микрофилма. Оставаше много простор за смътни догадки.

„Съвършено секретно.

До оперативния работник от НКВД

другаря Лисицин.

 

Специалистите твърдят, че 19-ти (допълнителен) том на Руския Биографичен Речник под редакцията на проф. Половцев не съществува. Другарю Лисицин! Нима мислите, че ако този том съществуваше, нямаше да Ви го изпратим? Такъв том няма. И изобщо вземете мерки там при Вас да не откачат.

 

Нарком… Ягода.“

Ама че кореспонденция между нарком и оперативник! Беше очевидно, че народният комисар така се е разнервничил заради някакъв си том от речника на Половцев, че бе преминал от канцеларско-официалния стил на служебната кореспонденция към стила на общуване от родната си паланка.

„Съвършено секретно.

22 април 1935 година.

До старшия оперативен работник от НКВД

другаря Лисицин.

 

Изпращам Ви извадки от протоколите на разпитите на лицата, имащи отношение към укриването на ценностите. Проверете точността на показанията. Относно молбата Ви отговарям: моето лично пристигане на обекта Ви е съвършено изключено. За това, повярвайте ми, има достатъчно уважителни причини. Обаче аз всяка седмица докладвам за състоянието на нещата в Политбюро (лично на другаря Сталин). Затова нямате причини за безпокойство. Другарят Сталин обеща, че в най-близко време ще вземе окончателно решение по засегнатия от Вас въпрос. Бъдете бдителен и пределно предпазлив. Враговете на нашия народ, мечтаещи за реставрация на властта на помешчиците и капиталистите, отново започнаха активна борба, като използват ренегатите сред членовете на партията и троцкистите.

 

Нарком на НКВД Генрих Ягода.“

 

Приложение:

 

„Из протокола на разпита на обвиняемата Василиева Лидия Ивановна от 28 август 1934 година.

Въпрос: Децата ви споменават, че царските ценности действително са били предадени на вашия мъж Василиев Алексей. След смъртта на мъжа ви тези ценности безусловно е трябвало да преминат във ваши ръце. Кажете къде са скрити?

Отговор: Не отричам, че ценностите на царското семейство действително бяха предадени на мъжа ми Алексей, който ги пазеше тайно от мен и не ми ги е предал преди смъртта си, затова не знам къде са скрити сега.

Записано по думите ми правилно и прочетено от мен. Удостоверявам, Василиева.

 

Разпитал: подпис.“

 

„Из показанията на Кирпичников Александър Петрович, дадени по време на разпити от ноември 1933 година до декември 1934 година. При някои разпити към обвиняемия са били приложени специални методи на следствие.

Въпрос: Гражданино Кирпичников, вие сте арестуван като бивше приближено лице на Николай II и сте обвинен в укриване от народа на ценностите, предадени ви от бившия цар за съхранение. Какво можете да кажете по съществото на представеното ви обвинение?

Отговор: Аз действително бях писар при Николай II, когато той вече беше задържан под стража в Тоболск. Никакви ценности от последния никога не съм получавал и на никого не съм ги предавал. Не мога да разбера откъде знаете такова нещо?

Въпрос: Ние много неща знаем. Гражданино Кирпичников, съветвам ви да не се инатите, а честно да си признаете вината, което ще ви даде възможност да се надявате на облекчаване на съдбата ви. Вие сте били не писар, а приближено лице на Николай Романов. Иначе защо щяха да се състоят между вас тайни разговори на четири очи?

Отговор: Какви разговори, гражданино следовател? Та аз царя съм го виждал само два-три пъти по време на разходка, при това отдалече. Бъркате ме с някого, гражданино следовател.

Въпрос: Ако паметта ви е толкова лоша, гражданино Кирпичников, ще ви припомня. В края на декември 1917 година, в навечерието на бившия религиозен празник Коледа, вие с Николай Романов сте се оттеглили в стая на втория етаж на бившия дом на губернатора в Тоболск и сте имали продължителен разговор. Николай Романов ви е казал, че ви счита за истински руснак, православен, готов да умре за Русия. Вие сте целунали ръката на бившия цар и сте изразили готовност да умрете не само за Русия, но и лично за него, т.е. за Николай Романов. После бившият цар ви е казал, че ставащото в момента в Русия е временно умопобъркване на руския народ, каквото вече се е случвало в историята, и е довеждало руската държавност до временна гибел. В миналото татарите и литовците, по-късно — поляците и шведите, а днес — немците и евреите са успявали временно да съкрушат държавата. Но Русия винаги е намирала сили отново да се възправи и да тръгне по отредения й исторически път. Вие твърдите ли, че сте имали такъв разговор с бившия цар Николай Романов, гражданино Кирпичников?

Отговор: Как сте научили това? Кой може да ви е донесъл за този разговор?

Въпрос: Въпросите тук задавам аз, гражданино Кирпичников. От НКВД нищо не може да се скрие. И така, потвърждавате ли, че такъв разговор се е състоял?

Отговор: Не помня. Сигурно е имало нещо. Но толкова години минаха…

Въпрос. Ще ви напомня още. Бившият цар ви е казал, че щом Русия е загинала, той вече чувства, че ще загине и той, и семейството му. Казал дословно следното: «Всичко е в ръцете Божии. Щом е загинало царството, което Домът ни управлява 300 години, то и нам не подобава да надживеем това царство.» И после ви е казал, гражданино Кирпичников, да вземете и запазите царските скъпоценности и регалии, като е уточнил, че родът му е бил не собственик, а пазител на тези съкровища, а те принадлежат на Русия. И ви е наредил да ги пазите дотогава, докато Русия не се възроди, тъй като всичките ценности не представляват украшение, а символ на руската държавност. Това, гражданино Кирпичников, не е бил единственият ви разговор с бившия цар. Ако е нужно, ще ви припомним всичките разговори. А сега предайте поверените ви ценности на народа. Честно ще ви кажа, гражданино Кирпичников, че засега като че ли се опитваме да ви убедим с добро, но после… Търпението ни, разбирате ли, не е безкрайно. Искам да ви кажа, че със самия факт на общуване с бившия Николай Романов и укриването на валутата му напълно сте заслужил смъртно наказание. А спрямо престъпници от такъв вид, т.е. врагове на народа, ние имаме пълното право да вземем съответните мерки… Разбирате ли? По-добре не утежнявайте положението си и предайте цялата валута и другите ценности. Или ще продължавате да твърдите, че нищо не знаете?

Отговор: Аз лично зная, че за всички ценности отговаряше самата Александра Фьодоровна, която именно ги криеше. Основното, предполагам, се намира у полковник Кобилински, после у камериера Волков, който уж живеел в Ленинград, а според мен и у бившия свещеник Василиев. Той самият умря, но семейството му — баба попадия и синовете му — се намират в Омск. Това семейство би трябвало да пази част от царските ценности. Още повече, че при Колчак, по лично нареждане на последния, у тях търсиха шпагата на наследника Алексей Николаевич, дето май била златна, но не съм я виждал, мен също колчаковската полиция ме разпитва за царските ценности и дали Николай II не ми е оставил някакви документи. Но аз им отговорих, че нищо не знам и че не може той на мен да ги е поверил, защото бях просто писар. Нищо не знам и не мога нищо да добавя.

 

Прочетох протокола, в уверение на което се подписвам.

А.Кирпичников

 

Разпитал: оперативен работник

от 8 отд. на ЕКО на НКВД Шилов.“

12 ноември 1933 г.

Допълнителни показания на Кирпичников А.П.:

 

„Признавам, че при първите си показания скрих от вас, че взех участие в укриването и изнасянето на бившите царски ценности. В действителност аз сам лично преди царското семейство да замине от Тоболск за Екатеринбург, по поръчение на гуверньора Жиляр Пьотр Андреевич, който обслужваше царевич Алексей, изнесох шпагата. Тя беше от жълт метал, злато или не — не знам, но блестеше. Той ме помоли да я изнеса от арестното помещение и да я предам на свещеника Василиев Алексей, и аз изнесох гореспоменатата, като я поставих в дълга кутия. Отидох в дома на свещеника Василиев и я предадох на последния. Къде е сега — не знам. Най-вероятно е при синовете му… Всички подробности за царските диамантени ценности по-добре знае лицето Иванов Сергей Иванович, който беше прислужник на дъщерите. Той всичко стопанисваше и точно знае какви именно са били ценностите и къде са. Аз лично не съм я виждал, но съм чувал от разговора на наши служещи, че от Ленинград е докарана диамантена корона, много скъпа. Но къде я е сложил, не знам, предполагам, че или у камериера Волков, или у полковник Кобилински. Смятам, че за това трябва да знае Иванов Сергей Иванович. Той живееше в Тюмен през периода 1930–31 година. Що се отнася до бисерните огърлици, и тях съм виждал да ги носят княжните, но не съм ги изнасял, не са ми заръчвали, не знам къде са… Повече нищо не мога да добавя по този въпрос, за което се подписвам.

 

А. Кирпичников.“

22 декември 1933 г.

Допълнителни показания на Кирпичников А.П.:

 

„Признавам, че на задаваните ми преди това въпроси относно някакво писмо, което съм носил на Гермоген, отначало не можех да си спомня, а сега си спомних, че действително имаше такъв случай. Така беше: камериерът Чемодуров през март 1918 година преди откарването на семейство Романови в Екатеринбург ме извика, предаде ми голям пакет с пет восъчни печата и нареди да го предам на епископ Гермоген, тъй като пристигналият комисар възнамерявал да прави някакъв обиск. Аз взех пакета, завих го във вестници и, като свободно минах през охраната, го занесох и го предадох на епископ Гермоген. Но последният, когато му го предавах, ми каза, че и сам е в такова положение, че всеки момент ще го арестуват… Едновременно ми предаде да връча на Николай Романов писмо на два листа, което занесох и връчих на Чемодуров, а последният — на Николай Романов. След няколко дни Чемодуров ми върна предаденото от Гермоген писмо и ми заръча да му го предам обратно и да взема онзи пакет, който бях предал на Гермоген…Като отидох там, вече не заварих Гермоген, защото е бил арестуван заради църковното шествие, което той беше организирал по града. Затова трябваше да се обърна към дякон Демян, който ми каза, че пакетът се намира в планината недалеч от храма, където живеят майка и дъщеря. На тях им е бил предаден за съхранение, тъй като това семейство винаги е укривало всички тайни документи и даже при тях се е крил самият Гермоген от обиски и арести. Като отидох в този дом, при това семейство, на които не знам нито собствените, нито фамилните имена, и като казах кой съм и че ми трябва онзи пакет, който се пази там, те ми го предадоха. Донесох го и го връчих обратно на Чемодуров. Нищо друго не знам…

Въпрос: А какво имаше в този запечатан пакет?

Отговор: Не ми е известно.

Въпрос: А царят нима не ви е говорил за това?

Отговор: Може и да ми е говорил. Не помня вече. Някакви документи относно чуждестранни банки. И още нещо. Не помня вече. Не ме мъчете повече…

Въпрос: Всичко зависи от вас, гражданино Кирпичников. Сам себе си не жалите. На вас за какво ви е да умирате заради тия царски корони и пари? Да не би да са ваши? Предайте всичко и си вървете у дома при семейството си. Тях също ще ги пуснем. Та какво стана с този пакет? Къде се е дянал?

Отговор: Дадох го на Чемодуров. След това не съм го виждал.

Въпрос: А короните? Коронационните корони. Къде сте ги скрили?

Отговор: За короните нищо не знам.

Въпрос: Нима царят не ви е казвал: «Запази тези корони и пакета, Александър Петрович. В тях е същината на Русия и бъдещето й»? Казвал ли ви е така?

Отговор: Не помня какво ми е казвал.

Въпрос: Очна ставка искаш ли?

Отговор: С кого?

Въпрос: С Николай Романов.

Отговор: Шеги си правите вие. Каквото знам, ви разказах…“

„Добре са го давали момчетата срещу контрите“ — помисли си Куманин и изключи апарата, за да си поеме дъх и да размисли за прочетеното.

Климов го нямаше още и Куманин въртеше лентата, като от време на време поглеждаше часовника с намерение да изчезне от управлението малко след един следобед; за щастие друго началство, освен генерал Климов, в момента той нямаше. Можеше и по-рано да си тръгне, но с всеки изминал час лентата го заинтересуваше все повече, като го караше да забрави дори за изчезването на Надя.

Куманин осъзна, че го интересува не толкова самата Надя, колкото фактът на тайнственото й изчезване. След онзи студен душ, с който тя го беше заляла тогава в колата, от предишните му чувства почти нищо не бе останало. И сега той изпитваше не толкова тревога за изчезналата любима, колкото възбудата на опитния оперативник, който разбира, че интуицията му няма да го излъже и че поредицата от нелепи случайности всеки момент ще свърши. Искаше да се обади у Надя направо от приемната на Климов, за да научи последните новини, но се отказа. Всичките вътрешни и външни телефонни линии на Лубянка се прослушваха от специалния отдел на КГБ. За това никога не се говореше, но всички го знаеха. За потвърждение служеше фактът, че началството научаваше всички семейни новини на сътрудниците, да не говорим за други неща. Куманин отново включи апарата.

„Съвършено секретно.

Без дата.

До народния комисар на НКВД другаря Ягода Г.Г.

 

На Кирпичников са били поверени огромни ценности, които той е трябвало да укрива заедно с полковник Кобилински.

Грубата оперативна грешка, довела до разстрела на Кобилински, в настоящия момент може да бъде поправена по мое мнение само по един начин. Кирпичников трябва да бъде доставен при мен, където той, безусловно, ще си каже всичко. В противен случай, мога да Ви уверя, по-скоро ще умре, отколкото да каже нещо определено. След като даде показания, поради съвкупността на вината му и обстоятелствата, ще бъде целесъобразно да му бъде изпълнена смъртна присъда.

 

Старши оперативен работник от НКВД

Лисицин А.Е.“

„Съвършено секретно.

7 май 1935 година.

До коменданта на специален обект 17

старши оперативен работник от НКВД

другаря Лисицин.

 

Вашето предложение, разбира се, може да се приеме. Обаче, както ни съобщиха уралските другари, Кирпичников А.П. преди три дни е бил намерен мъртъв в килията на следствения затвор. Другарят Самойлов е получил предупреждение. Трябва още и да се изясни няма ли в случая умишлено вредителство.

 

Генрих Ягода.“

След това идваше явно обяснителна бележка на престаралите се при разпитите на Кирпичников уралски другари:

„Данните от следствието определено установяват злостно укривателство от страна на Кирпичников на ценностите на царското семейство, и ако се прибави към това, че докато е бил в Тоболск по време на контрареволюционното въстание на местната буржоазия през периода 1920–1921 години и завземането на властта, Кирпичников А.П. е бил активен участник на това въстание, борил се е срещу Съветската власт с оръжие в ръце, като се е сражавал в окопите (с щик и пушка), то очевидно е ясна целта на Кирпичников да не предава царските ценности на болшевиките като на омразна за него власт…“

 

„Съвършено секретно.

До народния комисар Ягода Г. Г.

 

Смъртта на Кирпичников, както и смъртта на Кобилински, прекъсва практически всички нишки на следствието. Само с пролетарска ненавист тук нищо не може да се постигне. Те трябва да разбират, че в този случай става дума за нещо много по-голямо, отколкото възвръщането на държавата на ценности за определена сума. Последна нишка в това дело се оказва сега Кобилинска, Клавдия Михайловна, която в миналото е била съпруга на Кобилински — полковника от личната охрана на семейството на бившия цар Романов. Самата Кобилинска е била възпитателка на дъщерите на Романови.

При пребиваването си в Тоболск Кобилинска К.М. е вземала непосредствено участие в укриването на ценностите, принадлежали на семейство Романови. Семейство Кобилински са получили лично от Николай Романов кутийка със скъпоценности, коронационните регалии и скъпоценното оръжие на бившия цар и на наследника му. Кобилинска К.М. се е върнала заедно с мъжа си от Харбин и е била арестувана, но по-късно е била пусната. Вземете мерки за издирването й.

 

Комендант на обекта Лисицин А.Е.“

„До Народния Комисар на Вътрешните Работи

другаря Ягода Г.Г.

 

Аз съвършено не мога да разбера защо не можете да се ориентирате в такава проста схема и ме принуждавате да се оправдавам. През периода от 10 до 12 юли 1918 година изобщо не съм бил в Екатеринбург. Колко пъти трябва да го повтарям? Пристигнах в Екатеринбург едва на 14 юли заедно с Филип Голошчокин (което той може да потвърди) и заминах оттам през нощта на 16 срещу 17 юли. Преди това не познавах Яков Юровски и никога преди не бях го виждал, така че да подозирате някакви оформили се преди това отношения между нас е необосновано. Наистина той говореше за някакъв пакет, който след връщането си в Москва трябвало да предам на другаря Свердлов. Но никакъв пакет той не ми е предавал, като каза, че ще го донесе сам. И аз никога не съм се представял за немец. Юровски сам ме заговори на немски език, и аз му отвърнах на същия. Аз знам не само немски език, но и френски, италиански и английски. Впрочем, Юровски и Голошчокин говореха помежду си не на немски език, а на идиш, който прилича на немски. Аз затова бях избран за пътуването до Екатеринбург, защото добре владея немски език, тъй като ме придружаваше команда, разбираща само немски. Не знам какво сега фантазират на тази тема, но тогава това не предизвикваше ничие учудване. Съберете ни всички у Вас, и аз се надявам, че ще изясним този толкова прост въпрос.

 

Комендант Лисицин.“

„Другарю Лисицин!

 

Никой в нищо не Ви обвинява и не Ви подозира. Съвсем не изключвам възможността Юровски да е предал този пакет на Свердлов, което им е позволило да прешифроват цялата схема, а това в крайна сметка е довело до гибелта на самия Свердлов, а скоро след това и на Ленин. В революционния си порив те не са разбрали опасността на тази адска машина, до която са се докоснали. Разбира се, че сейфовете на Ленин и Свердлов отдавна са проверени. Те бяха натъпкани със златни монети, сечени по царско време, брилянти и паспорти на различни имена от почти всички европейски и южноамерикански страни. Цялото съдържание на сейфа на Дзержински е било предадено от специална комисия на ЦК (без участие на наши представители) лично на другаря Сталин. Във връзка с това другарят Сталин смята, че е необходимо да се започне следствие по персоналната отговорност на всички без изключение лица, замесени в това дело, независимо от постовете, които заемат. Обаче, ако гореспоменатият пакет беше намерен, то въпросът за него нямаше да бъде повдигнат с такава острота и на такова високо ниво. Няма съмнение, че в този случай Кирпичников е говорил истината, което Вие успяхте да докажете. Николай Романов не е имал друга възможност, освен да вземе пакета със себе си в Екатеринбург. Отначало той е искал да го скрие с помощта на Кирпичников, но, като се е ориентирал в обстановката и е разбрал в какво несигурно положение се намират Гермоген и останалите лица, на които той в някаква степен е можел още да се доверява, е поискал пакета обратно. От Романов пакетът е бил отнет от Юровски, който отначало твърдеше, че го е предал на Голошчокин, а после на Вас. Аз лично се придържам към мнението, че един от тях е предал пакета на Свердлов. Но не е изключено и двамата да прехвърлят всичко на Вас, както прехвърляха на Стоянович, докато мислеха, че е загинал или е избягал зад граница. Вас те изглежда също смятат за загинал. Затова и ще стоварват всичко на Вас. Явно е, че Ви предстоят няколко разговора, които при други условия би било желателно да се избегнат. Опитваме се да докажем, че да се смятат за виновни поголовно всички, вземали участие в събитията от ония години, не е правилно. Мнозина са били просто измамени и не са знаели какво правят.

Както и да е, другарят Сталин иска решително да си изясни всичко това, на първо място със Зиновиев, Каменев и някои други, да не би те, както и техните съучастници, да отнесат тайната си в гроба. Внезапната смърт на другаря Менжински и самоубийството (така е в текста — И.Б.) на Киров говори, че започва нов етап на заличаване на следите и то трябва да бъде пресечено чрез най-решителни мерки.

Относно Вашите оперативни разработки съобщавам следното: Кобилинска К.М. бе открита и арестувана. На разпита даде показания, че съпругът й, чийто разстрел на мен, както и на Вас, се струва твърде подозрителен, е предал за съхранение ценностите на семейство Романови на съпрузите Печекос: Константин Иванович и Анил Викентиевна. Съпрузите достатъчно бързо бяха арестувани. Отначало отричаха всичко, но по време на очна ставка с Кобилинска стана ясно, че Кобилински е предал, освен всичко друго, и някакъв пакет, запечатан с пет восъчни печата.

Ето кратка извадка от протокола на очната ставка:

«Въпрос: Кажете, гражданко Кобилинска, познавате ли Печекос Константин Иванович, идвал ли е у вас в Тоболск, а също вие у него?

Отговор: Представеният на очната ставка Печекос Константин Иванович е именно този Печекос К.И., за който по-рано дадох показания. Печекос К.И. е идвал в дома ни в г.Тоболск. Аз лично също съм ходила у Печекос К.И. заедно със съпруга си Кобилински, а също и сама.

Въпрос: Кажете, гражданино Печекос, защо вие преди, по време на предварителното следствие, скрихте, че нееднократно сте ходили в дома на Кобилинска, и че добре познавате жената на Кобилински Клавдия Михайловна?

Отговор: Отхвърлям показанията на Кобилинска, тъй като никога не съм ходил у тях и изобщо не познавах Клавдия Михайловна в г.Тоболск.

Въпрос: Кажете, гражданко Кобилинска, потвърждавате ли дадените по-рано показания за предаването на ценностите на царското семейство от вашия мъж Кобилински Е.С. на Печекос К.И. с цел укриване?

Отговор: Да, напълно потвърждавам.

Въпрос: Защо вие, гражданино Печекос, укривате тези ценности от Съветската власт, или не знаете, че за укриването им ви очаква сурова разплата и не само вас, а и всичките ви роднини?

Отговор: От Кобилински ми бе предаден само един пакет, който впоследствие му беше върнат обратно от мен.

Въпрос: Кажете, когато бяхте у Печекос К.И., какво говореше той на тема укриването на ценностите в дома му?

Отговор: Когато бях в дома му, лично от Печекос К.И. чух да говори за укриване на ценностите в дома си и добави, че са скрити добре.

Въпрос: Гражданино Печекос, кажете направо — получил ли сте ценностите от Кобилински и Николаева?

Отговор: Не помня дали съм получил ценностите от Кобилински и Николаева…»

По-нататъшните следствени действия доведоха до съвършено неочаквани резултати. Когато следователят попита Печекос за пакета, даден му от полковник Кобилински и върнат обратно на него, Печекос неочаквано отговори, че си е спомнил къде пази ценностите на семейството на бившия цар Романов, споменавайки къщата, принадлежала на брат му. Той доведе следствената бригада на петия етаж в къщата, показа място в стената, където уж били зазидани съкровищата, и, като се възползва от това, че вниманието на служителите от НКВД бе отвлечено от преглеждане на стената, се хвърли от прозореца на петия етаж.

Арестуваната заедно с него съпруга Печекос А.В. се самоуби в килията, като погълна счупена на няколко части алуминиева лъжица. На следващия ден в килията почина от сърдечен пристъп Кобилинска К.М.

Какво ще кажете за възможността да бъде подмамен да дойде в СССР, както това бе сторено с Кобилински, бившият възпитател на царските деца Пьотр (Пиер) Жиляр, живеещ в настоящия момент в Швейцария? Представете съображенията си.

 

Началник на Секретно-политическия отдел на НКВД

М. Кацнелсон.“

Куманин се отпусна на облегалката на стола. „Ама че сюжетче! Ако можеше това да се публикува, какъв телевизионен сериал би станал. Юлиан Семьонов не е и сънувал такова нещо!“ Бележката на Кацнелсон сякаш бе открехнала пред него някаква бездънна, но кипяща бездна, способна да погълне цели народи и държави.

Боляха го очите и Куманин реши за днес да спре дотук с филма. Като предаде на „прапоршчицата“ микрофилма и се разписа в дневника, той каза, че отива в архива „Октомврийска Революция“.

— А ако дойде Виктор Иванович? — попита тя.

— Ако дойде Виктор Иванович — отвърна Куманин, — той и вдън земя ще ме открие.