Серия
Зона 51 (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Mission, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 46 гласа)

18.

— Добре, добре — промърмори Уолкър, докато четеше запитването От отдела по разузнаване. Беше в стихията си. На екрана изникваха и се сменяха със светкавична бързина съобщения, които умът му преглеждаше и оценяваше автоматично.

— Ама че съвпадение — добави той. КХ-12 бе засякъл излъчването по САТКОМ-а и само след тридесет секунди то се бе появило на екрана на Уолкър. А ето че сега, три минути по-късно, някой в същия район на Южна Америка настояваше да получи координатите на предавателя.

Този път, за щастие, разполагаха с директна връзка и това пришпорваше допълнително Уолкър. Никога досега не бе участвал пряко в операция.

Той затрака с пръсти по клавиатурата, като тихичко си подсвиркваше:

ДО: ТЪРКОТ

ОТ: АНС АЛФА ЕДНО ЕДНО

САТКОМ ИЗЛЪЧВАНЕТО ОТ СЪЩИЯ ИЗТОЧНИК.

КООРДИНАТИ УТМ 29578345.

Уолкър натисна копчето за изпращане на съобщението.

 

 

— Имаме връзка на втори канал с АУАКС — докладва пилотът.

Търкот си постави слушалките и превключи на втори канал.

— Тук „Скакалец 2“. Приемам.

 

 

На около триста километра северозападно от границата на Колумбия бе установен постоянен въздушен пост за самолетите АУАКС на американските ВВС. Задачата им бе да засичат полетите на наркотрафикантите — част от електронната стена, която преграждаше пътя по въздуха към Щатите.

На височина 13500 метра над повърхността на Тихия океан самолетът Боинг Е-3 Ц „Часовой“, снабден с бордова система за наблюдение и ранно предупреждение АУАКС, бе в състояние да „изрисува“ картина на всичко, което се намираше в радиус от петстотин километра, използвайки за целта деветметровия радом, монтиран върху централната част над фюзелажа.

Полковник Лоренц бе командващият офицер в задното отделение, където се извършваше постоянното наблюдение. Повечето от членовете на екипажа бяха ветерани от Войната в Персийския залив и имаха богат опит в прехващането на самолетите на контрабандистите. Този път задачата им беше малко по-различна и нямаше никаква директна заплаха за самолета и неговия екипаж, но това съвсем не означаваше, че Лоренц би позволил каквото и да било разпускане на дисциплината, докато „прескачаха южната ограда“, както се изразяваха на жаргон.

Лоренц заговори в микрофона пред него веднага щом получи съобщението.

— „Скакалец 2“ тук АУАКС „Орел“. Разполагаме с нови координати за вас.

 

 

Наемникът отпред се спъна и падна. Фолкнър дотича при него и му подаде ръка.

— По дяволите! — изруга той, когато човекът внезапно повърна върху него.

Толанд се приближи до тях и разгледа падналия. Познаваха се от две години, бяха участвали заедно в много операции.

— Можеш ли да продължиш? — попита той.

Мъжът изпъшка и се претърколи на земята. Фолкнър тръскаше ръка с отвращение, опитвайки се да се изчисти от повърнатото.

Толанд се почеса замислено по челото. После свали надолу автомата си. Мъжът размаха уплашено ръка. Толанд стреля два пъти, сетне преметна автомата на рамо.

— Да вървим — обади се зад тях Балдрик.

Толанд си мислеше за двамата мъртви наркотрафиканти върху носилките от пончо. Два милиона долара. Ще успеят ли обаче да се измъкнат навреме оттук и да потърсят медицинска помощ?

— Тръгваме — кимна уморено той.

Докато крачеха в мрака, той изведнъж се сети, че за първи път от началото на тази странна мисия, Фолкнър не се бе зарадвал на увеличаването на своя дял.

 

 

Скакалецът се носеше ниско над короните на дърветата, право към мястото, указано в съобщението от АУАКС. На стотина метра от целта Търкот нареди на пилота да спусне скакалеца върху оголено място сред гората. Търкот слезе пръв, следван от Яков и Кениън. Скакалецът се издигна и увисна на три метра над тях.

Търкот огледа района, но на пръв поглед не се забелязваше нищо странно. Понечи да тръгне напред, когато Яков го сграбчи за ръката.

— Какво е това там? — руснакът сочеше с дулото на автомата едно наклонено дърво с изтръгнати от земята корени. Търкот също го забеляза и се затича нагоре по склона. Когато стигна билото, той спря и се огледа. Купчина от разкривен метал се въргаляше в края на дълбока диря, прокарана през шубраците.

— Това е спътникът — извика Яков, заобиколи го и коленичи до разбитата сонда. Сцената внезапно се озари от блясъка на светкавица. Няколко секунди по-късно отекна и гърмът.

 

 

Толанд също се озърна, когато небето бе прорязано от светкавица. Мярна буреносни облаци и се зарадва. Чудесно. Скоро ще завали и следите им ще бъдат заличени напълно. Вече нямаше никакъв начин да ги открият — който и да ги следваше.

 

 

— Насам! — повика ги Кениън.

Търкот и Яков дотичаха при него. На тревата лежеше сгърчено, застинало, неподвижно тяло. Яков го освети с фенерчето и те видяха дупките от куршумите. Но имаше също и познатите следи от болестта. Кожата на убития бе изпъстрена с черни мехурчета.

— Не сме защитени. Можем да се заразим — предупреди ги Кениън.

— Скоро това очаква всички — произнесе уморено Търкот. Беше му омръзнала тази игра на криеница. Нямаше никакъв друг начин да проследят онези пред тях.

Търкот се огледа. Вятърът се усилваше и ставаше все по-влажен.

— Времето се променя — извика им той. — Да се връщаме в скакалеца.