Минди Мехия
Всичко, което искаш да бъда (25)

Дел

неделя, 11 май 2008 година

Двамата с Джейк гледахме видеозаписа от самото начало. Лицето на Хети изпълни стаята за разпити — ту грейнало и жизнерадостно, ту строго и тържествено, с широко отворени очи, докато тя ни разказваше всичко, което беше правила през последната година от краткия си живот. Това беше дневникът, който бях очаквал да намеря в стаята й преди толкова седмици.

Когато фонът на записа се смени от нейната стая с тъмните неравни дъски на пода на хамбара, и двамата се изправихме на столовете си. Всичко в мен се напрегна и вледени. Хети не подозираше за опасността, а не спираше да разказва с подробности за срещата си с Лънд и плановете им да избягат заедно. Лицето й светеше, от нея бликаше живот и надежда. Сетне се разнесе скърцане, което я накара да откъсне поглед от видеокамерата и тя се усмихна.

— Забрави ли…

Усмивката й угасна. Тя несигурно отстъпи една крачка назад, по-далеч от видеокамерата и човека, който беше влязъл току-що в хамбара.

— Томи.

— Лъжлива курва.

Хети продължи да отстъпва назад, докато в кадъра не остана да се вижда само горната половина от тялото й.

— Какво правиш тук?

— Търсех теб.

Томи влезе в кадъра, като държеше в едната си ръка ножа на Мери Бет.

— Прибрах се у дома, но после се върнах. Карах по черните пътища и те търсих, за да те закарам у вас, защото се чувствах виновен заради онова, което ти казах.

— Много мило — каза тя и гласът й потрепери.

— И после погледнах в хамбара.

Той продължи да крачи напред бавно, докато не стигна до ъгъла на кадъра, където беше и Хети, с гръб към видеокамерата.

— И те видях в скута на господин Лънд, да се целуваш с него, все едно току-що те е изчукал, както си иска.

— Томи, мога да ти обясня всичко.

— Нямам нужда от обяснения, Хети! Всичко ми е ясно! Не искаш да правиш секс с мен, но даваш на един от учителите. Добри оценки ли ти пише? Правиш ли му свирка всеки път, когато ти пише „отличен“?

— Аз го обичам, Томи — каза Хети.

Очите й непрекъснато подскачаха към ножа.

— Значи ми изневеряваш с учител. Даваш му да прави с теб всички неща, които ми казваш, че не искаш да правиш. Смееше ли се зад гърба ми? Присмиваше ли ми се, докато се чукаше с него?

— Не. Не, никога не съм ти се присмивала. Никога… не съм мислила за теб.

Тя отстъпи още една крачка и дъските на пода проскърцаха. Сигурно вече беше стигнала до ръба на водата.

— Ти беше много добър приятел, Томи. Наистина. Толкова съжалявам. Не съм искала да те нараня, просто не мислех за това. — Тя изведнъж посочи към ножа в ръката на Томи. — За какво ти е това?

— Ще те накарам да ми отговориш на някои въпроси. Видях го, когато си тръгваше, и те чаках да излезеш. Но после намерих това.

Той вдигна ножа за пръв път, като посочи с него към гърдите на Хети.

— Не може ли просто да го оставиш? Ще отидем някъде, където искаш, и ще поговорим. Ще ти кажа всичко, което искаш да знаеш, цялата истина. Обещавам.

— Чука ли се тук с него? — настоя да узнае той, като повиши глас.

Тя се поколеба, преди да отговори:

— Да.

— Значи и аз искам да говорим тук.

Двамата вече бяха само на метър един от друг.

— От колко време се чукаш с нашия учител по литература?

— От януари.

Когато чу това, той неволно се отдръпна назад, като отвори малко дистанция помежду им. Очите на Хети подскочиха към свободното пространство, а после обратно към лицето му. По нейното се четеше контролирана паника, но вече имаше и нещо друго — някаква концентрация, все едно планираше нещо.

— Януари? Значи спиш с него почти откакто започнахме да излизаме?

— Томи, аз започнах да излизам с теб, за да мога да спя с него.

Това го накара да отстъпи още една крачка назад и тя заговори по-силно и уверено:

— Той не искаше никой да разбере за нас, така че аз си хванах приятел. Класически американски приятел, звезда на футболния отбор. Ти беше перфектното прикритие.

— О, господи! О, господи!

Томи вдигна ръце към главата си и започна да се поклаща напред-назад.

— Не се опитвах да те нараня, но не се и опитвах да не го направя. Всъщност никога не ми е пукало за теб, Томи. Никога не е ставало дума за теб.

Джейк се размърда на стола си до мен и прошепна:

— Какво цели?

Не трябваше да се замислям дълго, преди да се сетя:

— Да го накара да отстъпи. Всеки път, когато му каже нещо ужасно, той се отдръпва. Ето, виждаш ли? — Посочих към пространството, което се отваряше между тях на екрана — пътят за бягство, който Хети се опитваше да си пробие по единствения начин, който познаваше.

— Ти… — Томи се беше овладял и отново я посочи с ножа в ръката си. — Мислех си, че си добра, че ме харесваш. Толкова много пъти нощем си мислех, че аз не ставам, защото искам… но ти си била точно като тази вечер. Нали? Ти си точно такава, каквато си на сцената.

— Какво?

Концентрацията се стопи по лицето на Хети и на нейно място се изписа шок. Очите й бяха като бели кръгове на екрана.

— Ти си онази кралица. Злата кучка, която кара мъжете да правят ужасни неща. Такава си, нали? Ти… манипулираш хората. — Думата го затрудни, но след това я изплю като отрова. — Използваш ги, за да получиш каквото искаш.

С периферното си зрение видях как Джейк вдигна ръка към лицето си, а после всичко се случи много бързо.

Томи направи крачка напред и Хети се опита да избяга покрай него, като използваше празното пространство, което си беше спечелила. Когато тя се изгуби от поглед, Томи се хвърли след нея и замахна с ръка, все едно удряше яростно кроше. Ударът беше смазващ, смъртоносен. Видя се размазано движение, чу се вик и всичко свърши. Хети падна по гръб и за част от секундата я видяхме отново, с отворена уста и широко отворени очи, преди да се стовари на пода с приглушен трясък.

Томи изглеждаше парализиран за момент, все още приведен напред, след това излезе от кадъра.

— Хети? Хети? Хети! — каза умолително той.

После отново се изправи в кадър, като яростно се клатеше напред-назад.

— Не, не, не, не, не, не!

Клатеше се все по-силно и все по-силно. Главата му започна да се тресе на всяка дума:

— Не и Хети. Не и Хети.

Томи започна да го повтаря и продължи цяла вечност, докато се клатеше по този детински, зашеметен начин, скрил лицето си с ръце. После падна на колене на пода, като все така отричаше онова, което се беше случило, а гласът му се задави и започна необяснимо да се накъсва.

Томи правеше така, че лицето й да изчезне.

Когато отново се появи в кадър, той държеше чантата й, а ножът беше изчезнал.

— Балът. Вилата. Тя иска да отидем. Всички ще отидат — каза той, докато минаваше покрай видеокамерата.

Лицето му беше почервеняло, а очите му бяха изцъклени и невиждащи. Мина цяла минута, преди да се върне, като си мърмореше нещо и плачеше, но думите вече не се разбираха.

Той се наведе, грабна ножа и отстъпи към средата на кадъра. Остана неподвижен за миг, като вече не криеше сълзите си, после рязко се завъртя, все едно искаше да побегне. И тогава забеляза видеокамерата.

Томи спря да плаче и се взря в обектива, сякаш виждаше как го гледаме от другата страна на екрана, как живите бяха хипнотизирани от мъртвите. Сведе поглед към ножа в ръката си и изведнъж решително се раздвижи. Картината и шумовете се размазаха, после екранът потъмня до черно.

Мина много време, преди някой от нас двамата да се размърда. Стаята се размаза пред очите ми и аз не спрях сълзите, а позволих на мъката, която бях сдържал в себе си през последния месец, най-сетне да се надигне и да ме завладее. Когато Джейк в крайна сметка стана от мястото си, за да изключи записа, беше достатъчно добър да не поглежда към мен.