Айрис Йохансен
След полунощ (19)

Осемнадесета глава

— Почти си събрала багажа си — отбеляза Филис.

— Почти. — Кейт беше грабнала една купчина дрехи от бюрото и я носеше към куфара върху леглото. — А вие с Джошуа?

— Джошуа е готов. — Замълча. — Аз още не съм започнала.

— По-добре побързай. Сет дава последни наставления на Тони и скоро ще се върне.

— Какви наставления?

— Нали не мислиш, че съм се отказала от настояването си RU2 да се тества тук? Дори след като Лонгуърт се обяви в наша защита, пак няма да бъде лесно.

— Щеше да стане по-бързо, ако си тук, защото си пробивна. — Филис се усмихна. — Много го умееш.

— Трябва да бъда в Амстердам. Сигурно след три месеца там ще започнат тестовете. На някои хора не им остава много време.

— Като баща ти.

Кейт замислена кимна.

— Не само на баща ми. Не съм толкова себична. — Затвори куфара. — Хайде, върви, трябва да си приготвиш багажа.

— Аз няма да тръгна.

Кейт объркано я изгледа.

— Какво?

— Оставам тук.

— Защо?

— Аз ще помагам оттук RU2 да премине барикадите, които тези идиоти издигнаха. Аз също съм пробивна. Може би ще бъда полезна, ако RU2 постигне това, което заслужава.

— Но Джошуа ще…

— На Джошуа ще му липсвам. На теб също. Дори на този калпазанин Сет също ще му липсвам. Всички ще страдате. Има някои неща, които трябва да направя в живота си.

Кейт я гледаше смаяна.

— Никога не съм ти пречила да правиш онова, което поискаш.

— Никога не си ми пречила за нищо. Лесно е да свикнеш с хора, които обичаш. Време е да прекъсна този навик. — Усмихна се. — Това ще ми даде възможност да се справя с някои изпълнителски проблеми и да давам на Тони толкова работа, че той ще чака с четири очи да се върнете по-бързо.

— Не знам какво ще правя без теб.

— Имаш Джошуа. Смятам, че имаш и Сет. — Замълча. — Ако го желаеш, разбира се. Желаеш ли го?

— Положението е сложно.

— Желаеш ли го?

Спомни си как Сет нежно бе прегърнал баща й. Представи си как Сет дразнеше Джошуа. Как я бе прегърнал и й говореше. Сет в леглото. Хайде, помисли. Престани да се криеш. Бъде честна към себе си и Филис.

— Да, искам го. Не храня никакви съмнения.

— Няма да ти е лесно с него, но той заслужава. Ти и без това не обичаш лесните неща.

— За какво ми говориш? Бях напълно доволна от живота си, преди да се случи всичко това.

— Искаш да кажеш, че си се принудила да живееш по този начин, понеже си била свързана с Дандридж заради баща ти. Хора с много силна воля могат да се принудят да направят всичко. Веднъж ти казах, че вече всичко ще се промени. Това не значи, че няма да бъде за добро. — Прегърна Кейт. — Хайде, стига си гледала така тъжно. Убедена съм, че постъпвам правилно.

Кейт кимна, прегърна я силно и с обич.

— Знам. Аз само… — Въобще не се държеше добре. Отстъпи една крачка назад и изрече бързо: — Когато Сет се върне, ще трябва да ти дадем инструкции. Най-добре да се условим всяка седмица да говорим по телефона, за да умуваме, ако са се появили някакви проблеми.

— Първият месец два разговора. След това ще пътувам. — Тръгна към вратата. — Ще отида да съобщя новината на Джошуа.

 

 

Кейт седеше на леглото и се взираше в куфара, когато Сет се върна малко по-късно.

Той спря на вратата.

— Какво, по дяволите, е станало сега? Да не би Лонгуърт да се е отказал…

— Филис няма да дойде с нас. Решила е да пътува. Сигурно ще го одобриш. Нали това правиш непрекъснато?

— За какво говориш?

— Ако Филис остане, RU2 ще получи одобрение тук преди Амстердам.

— Ако някой може да го постигне, това е тя. Какъв е проблемът?

— Ще ми липсва. Ние сме едно семейство.

— Не че няма да я видиш пак.

— Дълго време няма да я видя. — Вдигна очи от куфара и го изгледа. Циганин. Питър Пан. Макиавели. Грижовен мъж. Беше всички тези неща едновременно и Филис беше права — никога нямаше да й е много лесно. Всъщност какво от това? Повечето хубави неща не са лесни. Изправи се и присви очи. Хайде, опитай. — Затова реших, че ти трябва да поемеш юздите.

Той я изгледа предпазливо.

— Какво?

— Нали ме чу. Семейството ми се разпада. Филис се отдели. Някой ден Джошуа също ще се отдели. Татко… — пое дълбоко дъх. — Така че ти трябва да бъдеш моето семейство. Представям си, че няма да вършиш глупости и ще трябва да си около мен поне още петдесетина години.

— Очарователно. Чувствам се като някаква част на пералня, която трябва да се смени.

— Млъкни. Да не мислиш, че ми е лесно? Ами ако ти омръзна? Ако ти доскучае с мен? Ако изведнъж ти хрумне да избягаш от нас? — Прегърна го и сложи глава на гърдите му. — Е, аз няма да те пусна. Ще те последвам. Време е ти също да имаш семейство. Ще свикнеш с нас.

— Вероятно.

— И ще престанеш да бъдеш толкова загадъчен. Знам, че ме обичаш и мисля, че знаеш, че и аз те обичам.

— Да, но не бях сигурен дали ще го признаеш. Мислех, че това все още ми предстои. По мои изчисления щеше да стигнеш до този момент след шест месеца. — Прегърна я по-здраво. — Да не мислиш, че не знам, че не съм онова, което търсиш у един мъж? Няма значение. Свикни с идеята. Трябва да бъдеш с мен. Ще бъда с теб доста време. Но няма да се променя. Трябва да ме приемеш такъв, какъвто съм.

— Приела съм те. Ти си това, което искам.

— Кога направи това забележително откритие?

— Когато те видях да държиш баща ми на ръце — отговори тя искрено.

Той я отдалечи от себе си и хвана лицето й с ръце. Гласът му беше напрегнат.

— А ако промениш решението си? Предупредих те как реагирам, когато ме отблъснат. Няма да бъде нито честно, нито приятно. Способен съм да манипулирам, да кроя планове и да използвам всеки мръсен трик, който познавам, за да остана.

— По дяволите, няма да променя решението си. Възхищавам ти се. Уважавам те. Обичам те. Няма да ми се изплъзнеш. Така че ще се ожениш ли за мен?

— Това влиза ли в сделката?

— Това е сделката. Искам истинско семейство.

Той се усмихна бавно.

— Ще трябва да си помисля.

Обзе я щастие. Щеше да се получи.

— Давам ти време, докато стигнем до Амстердам. След това ще си намеря някой холандец.

— Е, няма да е толкова дълго. Добре. Ще се оженя за теб. — Целуна я. — При едно условие. — Очите му блестяха, изразът на лицето му стана палав.

— Нямам търпение да го чуя — изрече тя предпазливо.

— Кучето ми. Трябва да осиновиш и кучето ми. Бедното животинче. Отново го чакат разправии. Случайно да знаеш какъв е срокът на карантината в Холандия?