Николай Яковлев
Маршал Жуков (9)

Началник на Генералния щаб

Работният ден на началника на Генералния щаб в тези трескави предвоенни месеци продължаваше до 5–16 часа почти без почивни дни. Жуков често оставаше да нощува в кабинета си. Също тъй напрегнато работеше и апаратът на Генералния щаб. Генералите и офицерите, които работеха с Жуков, знаеха: те не могат, нямат право да пропуснат нищо. Страната е пред война.

В навечерието на 1941 г. Съветският съюз притежаваше мощна икономика. През всяка от двете предвоенни петилетки промишленото производство бе удвоено. 1941 бе четвъртата година от третата петилетка, през която също се предвиждаше промишленото производство да се увеличи приблизително два пъти. На военни релси се поставяше целият огромен промишлен потенциал, без който е немислимо да се води съвременна война. Въпросът, който изникваше и който Генералният щаб трябваше незабавно да реши, бе: как най-рационално да се използват военните ресурси, така че неминуемата агресия да бъде отразена.

Военната теория бе на висота. Положенията в уставите и наръчниците на войските бяха съобразени с новите възгледи за характера и начините за водене на бой. Но всеки боец и командир трябваше да се запознае с постигнатото от военната теория. Това беше титанически, огромен труд, ръководен от Народния комисариат на отбраната и от Генералния щаб. Отговорността за всичко това лежеше върху плещите на Тимошенко, на Жуков, на цялото ръководство на Народния комисариат на отбраната.

В навечерието на войната трябваше с максимална точност да бъде определена посоката на главния удар на вермахта, в случай че хитлеристка Германия се реши на агресия. Докато Жуков бе в Киевския окръг и сега в Москва, за най-опасно стратегическо направление се смяташе югозападното. Сталин твърдеше, че без да завземе украинската пшеница, донецките въглища, а след това кавказкия нефт, Хитлер едва ли ще може да води продължителна война. Следователно основният удар ще бъде насочен към Украйна. Това определяше разпределението на силите на Червената армия. От гледна точка на войната като цяло предположението се оказа правилно. Но в началния период на войната съгласно с плана „Барбароса“ хитлеристкото ръководство удари в западното направление — в Белорусия. Това недоглеждане значително усложни отразяването на агресията в първите седмици на войната.

Пълководец на съвременната война, Жуков отреждаше първо място на стремителните действия на танковите и механизираните съединения с мощна поддръжка от въздуха. Той ускори формирането на двадесетте механизирани корпуса. Не веднага и не отведнъж успя да убеди Сталин, че неговото становище е правилно. То бе подкрепено с решение едва през март 1941 година. Решение правилно, само че ресурсите! За да бъдат формирани тези корпуси, бяха необходими 16,6 хиляди танка нов образец, а общо 32 хиляди танка!! От януари 1939 до 22 юни 1941 г. съветската промишленост произведе повече от 7 хиляди танка. От новите танкове — прославените Т-34 и КВ, имаше само 1861. Когато избухна войната, бяха сформирани по-малко от половината от корпусите, за които настояваше Жуков. И то ненапълно. Но взетият курс бе правилен, формираните тогава корпуси казаха своята дума в хода на войната.

Докато новите съветски танкове по всички показатели превъзхождаха германските, 75–80 на сто от самолетите, произвеждани в Съветския съюз, отстъпваха на немските. От януари 1939 до 22 юни 1941 г. съветската авиация получи 17 745 бойни самолета, от тях само 3719 бяха нови образци. У Жуков възникнаха претенции към отбранителната промишленост и той заби тревога. На една среща със Сталин заяви без заобикалки: „Германците имат добра авиация, техният авиационен състав взаимодейства отлично със сухопътните войски. Що се отнася до материалната част, нашите нови изтребители и бомбардировачи не са по-лоши от германските, дори са по-добри от тях. Жалко само, че са твърде малко.“

Жуков напомняше, че съветската артилерия, която във всяко едно отношение е превъзходна, разполага с недостатъчни запаси от снаряди, особено гаубични, противотанкови и зенитни. Сталин слушаше внимателно, без да го прекъсва. Когато Жуков свърши, той, без да го оспорва, го посъветва да се съобразява с реалните възможности, вместо „да фантазира за неща, които засега не можем да осигурим материално“. Правителството взе мерки, за да ускори работата на отбранителната промишленост.

Това се обясняваше не с недооценяване на военната опасност. Ставаше въпрос за предполагаемите срокове за избухването на войната. В Москва все пак се надяваха, че мирът ще бъде запазен поне до 1942 година. Смяташе се, че предложенията на Жуков са преждевременни, че те ще създадат затруднения в изпълнението на народностопанските планове.

Й. В. Сталин се стремеше да отдалечи въоръжения конфликт, за да може страната да се подготви по-добре. Той бе политик, Жуков — военен, а старата аксиома гласи: войната е продължение на политиката с други средства. Разсъждавайки като политик, Сталин се страхуваше да не даде на хитлеристите повод за нападение срещу Съветския съюз. През март 1941 г. народният комисар на отбраната С. К. Тимошенко и Г. К. Жуков отправиха към Сталин молба запасният състав на армията да бъде мобилизиран и обучен според последната дума на военното дело. Отначало Сталин отказа, тъй като сметна, че германците биха могли да използват подобна мобилизация и да обявят война. Все пак в края на март–началото на април бяха мобилизирани 800 хиляди души, които попълниха най-вече дивизиите в граничните окръзи. През юни 1941 г. в Червената армия и флота имаше около 5 милиона души, докато хитлеристка Германия държеше във въоръжените си сили 8,5 милиона души.

В края на живота си Г. К. Жуков размишлява много за събитията в навечерието и в началото на голямата и страшна война, натрапена от фашизма на Съветската страна на 22 юни 1941 година. Изводът му е недвусмислен: в най-важните, основните насоки „партията и народът бяха подготвили родината за отбрана. Казвам го не за да снема от себе си част от отговорността за пропуските през онзи период. Всъщност всеки здравомислещ човек разбира, че даже на високия пост началник на Генералния щаб на Червената армия не може за четири месеца и половина да постигнеш всичко“.

Г. К. Жуков пише за това с присъщата на войника скромност. Той направи много. От пролетта на 1941 г към западните граници от вътрешните военни окръзи започнаха да се придвижват нови войски — 28 дивизии. Жуков успя да ускори работите в укрепените райони.

На 22 юни 1941 г. от Баренцово до Черно море, тоест по фронт от четири хиляди и петстотин километра и 400 километра навътре в страната, бяха съсредоточени 170 съветски дивизии. Граничните окръзи и флотът разполагаха с общо 2,7 милиона души, с около 1500 нови средни и тежки танка Т-34 и КВ, с над 1500 самолета съвременен тип. Освен това имаше много самолети стар модел и стари леки танкове. Обаче частите и съединенията се поддържаха съгласно с щатовете от мирно време и имаха строги заповеди да не се поддават на провокации.

А пред западните граници на Съветския съюз Германия бе струпала основните си сили. Подготвяха се и нейните сателити — Финландия, Румъния и Унгария. Общо 190 дивизии, от които 153 германски. Изправените срещу СССР фашистки пълчища наброяваха 5,5 милиона души, около 5000 самолета, 4300 танка. Те превъзхождаха почти два пъти съветските войски в граничните окръзи.

Агресорите, подготвили предварително нападението, бяха създали в редица участъци още по-голямо превъзходство — 3–4 пъти, а там, където бяха запланували главните удари, то бе огромно. Германските войски имаха и голям боен опит — от окупирането на Франция до завземането на Югославия и Гърция.