Николай Яковлев
Маршал Жуков (32)

Отново на Западното направление

Всички в Ставката и в ръководството на Генералния щаб бяха единодушни: време е да разгромят врага на западното направление и да освободят многострадална Белорусия. През лятото на 1944 г. немският фронт обхващаше като огромна дъга Минск. Северният му фас беше обърнат към Великие Луки, южният вървеше по река Припят. Конфигурацията на фронта бе възникнала след зимната кампания през 1944 година. 1-ви украински фронт, който беше отишъл най-далеч на запад, беше обградил откъм юг Белоруския издатък, а на север, след като освободиха Смоленска, Псковска и Ленинградска област, съветските войски надвиснаха над левия фланг на вражеската групировка.

Когато на 20 април Ставката започна да обсъжда лятната кампания през 1944 г., Жуков и Генералният щаб се изказаха против предложението на Сталин да започнат лятната кампания с настъпление на 1-ви украински фронт. Сталин се бе запалил от перспективата съветските части „да обхванат още по-дълбоко белоруската групировка и да прехвърлят при нея резервите от централното направление“.

Жуков, който току-що бе пристигнал от 1-ви украински фронт, разбираше най-добре от всички, че хитлеристкото ръководство определя доколко голяма е опасността, надвиснала над райха, по най-простия начин: заплахата е там, където Червената армия е най-близко до Германия. Тъй като 1-ви украински фронт беше най-близо, Хитлер бе заповядал да струпат срещу него най-големите сили. И ако съветските части подновяха настъплението в район, който бе на хвърлей от Висла, те щяха да налеят вода в мелницата на хитлеристите и от самото начало да влязат в тежки боеве.

Генералният щаб споделяше мнението на Жуков. Ако трябва да отклоняват резервите на врага, по-добре да ги насочат на север: да ударят по Карелския провлак и в Карелия и така да изведат Финландия от войната. Сталин се съгласи. Ставката реши преди настъплението в Белорусия да организира операция на северния фланг на фронта.

За съгласуване на операциите в Москва бе повикан командващият Карелския фронт К. А. Мерецков. Щом разбра, че предстои настъпление в Карелия, той веднага поиска подкрепления, които получи. Но Мерецков настояваше да получи и стрелкови корпус. Тук косата удари на камък. Жуков и Василевски прецениха, че трябва да отклонят вражеските резерви на север, без обаче да разпиляват силите си в навечерието на Белоруската операция. Започнаха разпалени спорове, в които Жуков и Василевски не отстъпваха.

Сталин се опита да защити Мерецков. Къде ти! Двамата маршали държаха на своето. Всичко свърши с това, че Върховният издебна момент и прошепна на Мерецков: „Допълнително ще ви изпратя стрелковия корпус, за който настоявате.“

По това време съветското военно изкуство се бе обогатило с опита, натрупан при настъпателните операции. Ето какво разказва за тях Жуков след войната на военнотеоретичната конференция през март 1946 година.

Първо — отлично познаване на противника, правилна преценка на неговите замисли, сили и средства; умение да прецениш на какво е способен и на какво не, къде може да бъде подведен. Това се постига с продължително, непрекъснато и дълбоко разузнаване.

Второ — познаване на собствените войски, добрата им подготовка за боя. Командването и щабовете трябва да са всестранно подготвени, предварително да са анализирали всички варианти на операцията.

Трето — оперативна и тактическа внезапност. Тя се постига, след като врагът със стремителни действия е дезориентиран за действителните намерения на частите. Трябва да се действа толкова бързо, че врагът винаги и навсякъде да закъснява, да бъде изненадван и така да изпада в тежко положение.

Четвърто — точно разпределение на силите и средствата в зависимост от поставената задача. На войските не бива да се поставят непосилни задачи. Това не дава нищо друго, освен загуби и подкопаване на бойния дух. За предпочитане е настъпателните операции да се провеждат по-рядко и да се трупат сили и средства за решителните удари.

Пето — материално подсигуряване на операциите. „Смятам — подчертава Жуков, — че не бива при никакви обстоятелства да се провежда материално неподготвена операция. Общата обстановка може да тласка главното командване към възможно най-бързото осъществяване на операцията. В такъв случай командващият, който я организира, трябва да прояви мъжество и да доложи на Ставката или на другата висшестояща инстанция, че операцията не е подготвена.“

Жуков категорично беше против ония, които смятаха фронталния удар за основна форма на бойните действия. Според него пробивът е само важен етап към постигане на целта. Пробив не заради самия пробив, а за да бъде получено предимство при маньоврите и врагът да бъде атакуван на най-неизгодното за него направление. „Ние механизираме армията не за фронтални удари, а за да можем да осъществяваме маньоври във фланг и в тил, за да излизаме по-бързо при набелязаната цел.“

Лятното настъпление в Белорусия, получило названието „Операция «Багратион»“, бе разработено както винаги от Ставката и Генералния щаб. В подготовката на операцията, освен Жуков участваха А. М. Василевски, А. И. Антонов, А. А. Новиков, Н. Н. Воронов, А. В. Хрульов, Н. Д. Яковлев, И. Т. Пересипкин, Я. Н. Федоренко и други. В плана на операцията ясно личи почеркът на Жуков. Не можеше и да бъде другояче — маршалът на Съветския съюз Г. К. Жуков бе заместник-върховен главнокомандващ. Често онова, което се спускаше до фронтовете като директива на Ставката, беше подписано от двама души — от Й. В. Сталин и от неговия заместник Г. К. Жуков.

Спомняйки си за Белоруската операция, началникът на Генералния щаб А. М. Василевски посочва: „Планът на операция «Багратион» беше прост и в същото време смел и грандиозен“ — с мощни насрещни удари по фланговете на Белоруския издатък съветските части да разгромят вражеската група армии „Център“ и да освободят Белорусия. От север да ударят от Витебск през Борисов към Минск, от юг — през Бобруйск също към Минск. После да излязат на Балтийско море и границата на Източна Прусия, което щеше да постави в тежко положение групата армии „Север“ в Прибалтика. Създаваха се предпоставки за развитие на настъплението на много важно за хитлеристите направление — варшавското.

Повече от месец Ставката и паралелно щабовете на фронтовете подготвяха напрегнато операция „Багратион“. В рамките на общата идея за настъпление се предвиждаха много самостоятелни операции на фронтовете, подчинени на общите военностратегически задачи. Съветското командване знаеше: предстои изключително тежко сражение. Немците имаха силна отбрана с няколко рубежа и дълбочина 250–270 километра. Отбранителните полоси обикновено минаваха западно от реките с широки заблатени лъки, каквито в Белорусия има много. Германското командване разполагаше със силни групировки по фланговете, тоест там, където предстоеше съветското настъпление.

Ставката и щабовете на фронтовете внимателно обсъдиха всички тези проблеми и намериха оптимални решения. Жуков предвиждаше и трудностите, на които ще се натъкнат вражеските войски. Той подчерта: от 34 танкови и моторизирани дивизии на Източния фронт 24 са разположени южно от Припят чак до Румъния и е изключено да бъдат прехвърлени в районите, където щеше да започне съветското настъпление. Веднъж, докато Жуков докладваше за това на съвещание в Ставката, Сталин го прекъсна и допълни внушително:

— Нещо повече. През юни съюзниците смятат да извършат с големи сили десант във Франция. Сега немците ще са принудени да воюват на два фронта. Това ще утежни положението им още повече и те няма да са в състояние да се справят.

Жуков не каза нищо за забележката на Сталин и продължи да анализира обстойно предстоящите операции. Имаше безброй въпроси — фронтът на Белоруския издатък вече се бе разпрострял на 1100 километра!

На 30 май 1944 г. Ставката утвърди плана на операция „Багратион“. Да координира действията на 1-ви и 2-ри белоруски фронт (удара от юг) бе изпратен Г. К. Жуков, а на 1-ви прибалтийски и 3-ти белоруски (удара от север) — А. М. Василевски. За първи път от началото на войната на представителите на Ставката бе наредено не само да координират, но и да ръководят действията на фронтовете. Под ръководството на Жуков оставаше и „подчиненият“ му 1-ви украински фронт на И. С. Конев, който граничеше на юг с 1-ви белоруски фронт.

Високата стратегия се обсъждаше в тихите московски кабинети. Предстоеше да я осъществят ония, които с възгласите „За родината!“ се вдигаха под смъртоносния огън от окопите и се тресяха под куршумите на врага в бронираните коли на танковите десанти, залягаха, търсеха прикрития в снарядните ями, в бурята от избухващите вражески снаряди и мини и отново се хвърляха в атака. С една дума, победата се печелеше от войника. Как ще се чувства той в огъня на боя, как ще се налеят с кръв върху опустошената от войната земя червените стрелки, красиво изрисувани върху щабните карти? Зад тях се криеха порив и героизъм, подвизи и смърт.

Жуков не можеше и не смееше да хвърля войските напред, без да се е убедил лично откъде ще тръгнат войниците и къде е най-добре да минат. Макар че армиите, дивизиите, корпусите вече имаха планове, как все пак ще изглеждат те на място? Жуков не се задоволяваше само с докладите и донесенията. Значи отново на фронта и не само в щабовете, а преди всичко на предната линия.

На 5 юни Жуков отиде в 1-ви белоруски фронт. Да разлистим сухия „списък на основните работи“, които той е извършил при подготовката на Белоруската операция. Да вземем само няколко примера. В деня, когато пристига, Жуков връчва на командващия фронта Рокосовски директивата на Ставката за настъплението. След това:

„6 юни. Заедно с Яковлев и Казаков при (командващите армиите) Горбатов, Романенко, командира на 35-и стрелкови корпус Жолудев и командира на 41-ви стрелкови корпус Урбанович. Огледах и проучих предната линия на противниковата отбрана в дълбочина до 6 километра. От НП лично дадох на Горбатов и Романенко подробни указания как да планират и организират взаимодействието на стиковете на подразделенията…

7 юни. Анализирах плана за операцията на 1-ви белоруски фронт. Ходих в 65-а армия на Батов. Заедно с Рокосовски и Яковлев изучих предната линия на противника от наблюдателните пунктове на командира на 18-и стрелкови корпус Иванов, на 69-а стрелкова дивизия Санковски и на 44-та гвардейска стрелкова дивизия Петров.

8 юни. Работих при командващия 2-ри белоруски фронт Захаров и командващия 49-а армия Гришин… Подробно разгледах положението на противника. Дадох практически указания как да бъде проведено ново разузнаване на лошо проучените огневи точки на противника.

9 юни. Сутринта заедно с Гришин, Яковлев, Захаров и Щеменко проучих от наблюдателния пункт на командира на 70-и стрелкови корпус Терентиев предната линия и дълбочината на отбраната на противника.

13 юни. През нощта срещу 13.06. разработвах как да бъде използвана артилерията. През втората половина на деня анализирах подробно с Щеменко и Яковлев окончателния план за операцията на 2-ри белоруски фронт и внесох някои поправки.

19 юни. Заедно с Новиков, Скрипко, Худяков и Яковлев анализирах плана за действие на авиацията на Руденко, Вершинин и Голованов на 1-ви и 2-ри белоруски фронт; съгласувахме ударите на далечната и фронтовата авиация, както и действията на цялата авиация с общия план на артилерийското настъпление по време, цели и етапи на пробива, уточнихме маньовъра на авиацията на Руденко, Вершинин и Голованов в общите интереси на 1-ви и 2-ри белоруски фронт.“

Жуков вършеше огромна работа, помагаха му представителите на Ставката, занимаващи се със специални въпроси: командващият ВВС, маршалът от авиацията А. А. Новиков, който отговаряше за авиацията, началникът на Главното артилерийско управление, маршалът от артилерията Н. Д. Яковлев, който ръководеше артилерията, началникът на Оперативното управление на Генералния щаб генерал С. М. Щеменко.

Ето как военачалниците на фронта са запомнили Жуков през седмиците преди операция „Багратион“. Командващият 65-а армия П. И. Батов:

„На разсъмване в КП на армията в гората неочаквано дойде маршал Г. К. Жуков с командващия фронта К. К. Рокосовски. Първият въпрос на представителя на Ставката Г. К. Жуков:

— Кога за последен път бяхте при войските?

— Тази нощ.

— Къде?

— В корпуса на Иванов, на участъка на 69-а стрелкова дивизия.

— Покажете на картата.

— Ето в този район на блатата.

— Може ли да се иде дотам с кола?

— Местността е открита, периодично се обстрелва.

— Тръгваме!

Защо толкова бърза? Не можех, разбира се, да питам. Но си бе доста опасно да пътуваме през деня под огъня…

— Ако сте решили да тръгваме, другарю маршал, нека отидем в много ограничен състав. Интервалът между колите да е две-три минути.

Тръгнахме пеша от края на гората и скоро се укрихме в съобщителните ходове. Г. К. Жуков и К. К. Рокосовски бяха с черни кожени якета с реглан ръкав. Да, не особено подходящи дрехи за предната линия! Вървях отпред. Бях напрегнат. За наш късмет немците се държаха спокойно. От време на време се обаждаха картечници. Рапорт на командирите на подразделения от предната линия. Кратка заповед: да стоят на място, да си продължават работата.

Първата траншея. Жуков и Рокосовски наблюдават с бинокъла, преценяват местността и тактическата дълбочина на немската отбрана. Мина ми през ума: «Подбират направлението за главния удар на войските на армията и на фронта. Ако е така, добре сме поработили тук.»“

Вниманието на Жуков бе привлечено именно от този заблатен район, където немците не очакваха нищо Съветските подразделения вече бяха сложили и замаскирали из блатата настилките, по които танковете да се прехвърлят през мочурището. Жуков провери как танковете прекосяват тези участъци и, както отбелязва Батов, „остана доволен“. Оперативната група на Жуков се разположи в КП на армията, в 29 блиндажа. Край тях бе построен макет на полосата за настъпление, на който провериха предстоящата операция. „Край сандъка с пясък — пише Батов — заедно с офицерите и генералите от армията работеха Г. К. Жуков и К. К. Рокосовски и генералите от техните оперативни групи.“

Тъкмо на Жуков армията дължи, че планът за операцията бе разработен в два варианта. Той отбелязва: „Настъплението може да се развие стремително и армията да излезе при Бобруйск не на осмото, а на шестото денонощие и дори по-рано. Имайте го предвид и разработете два варианта — ускорен и нормален.“ След като на танковите съединения предстоеше да влязат в бой през блатата, Жуков придирчиво провери как точно ще се прехвърлят артилерията и танковете, достатъчно ли са настилките, по които частите щяха да прекосят мочурището. Генералът, който командваше инженерните войски, едва успяваше да отговаря. Жуков остана доволен от общата картина. Той подхвърли: „Прилича на инженерна операция.“

В 3-та армия на генерал Горбатов бяха установени различия в плана на фронта и на армията. Щабът на фронта се бе разпоредил основният удар да бъде нанесен от плацдарма на р. Друт. Изключително опитен военачалник, Горбатов посочи: пред плацдарма врагът си е подсигурил непрекъснати минирани полета, пет-шест реда тел, огневи точки в стоманени куполи и бетон. Горбатов настояваше да започнат операцията вляво и вдясно от плацдарма, тоест с форсирането на реката.

Жуков трябваше да избира между мнението на Рокосовски и на Горбатов. Той извика на разговор двама командири на корпуси. Те, пише Горбатов, „преодолявайки известния си страх пред големия началник“, доложиха — планът на армията е по-добър. „Както виждам, вие все гледате Горбатов в устата и нямате собствено мнение!“ — завърши рязко разговора Жуков. В края на анализа на предстоящата операция, без да оспорва мнението на фронта, той стигна до заключението, че „къде ще заздравяваме успеха — на левия или на десния фланг, ще проличи по време на пробива“. Жуков остави ръководителите на операцията сами да определят дали да нанесат основния удар от плацдарма. Изглежда, принудително решение — Жуков трябваше да се остави на случая, за да не накърнява авторитета на командването на фронта в навечерието на такава отговорна операция.

Маршалът от свързочните войски И. Т. Пересипкин е присъствал, когато Жуков е анализирал операцията в 48-а армия, ръководена от П. Л. Романенко. „Забелязах, че му хареса как е разположен щабът на 48-а армия и редът в нея. Това пролича и от начина, по който той поздрави присъстващите и започна да се шегува. Но шегите не продължиха дълго… Г. К. Жуков помоли командарма да му доложи решението си за предстоящата операция. После много внимателно изслуша докладите на дивизионните командири, които се изказваха един след друг, задаваше им въпроси, предлагаше различни варианти за действие, питаше съседите какво ще направят, ако не се осъществят намеренията на командира, който докладваше. След като поговори надълго и нашироко с всички, маршал Жуков, както ми се стори, въздъхна с облекчение. А после се обърна към всички:

— Я ми кажете, противникът в първата траншея ли е?

Всички се смутиха. Съвсем различни отговори. А въпросът беше от кардинално значение — трябва ли при артилерийската подготовка на настъплението да се изразходват за траншеята огромно количество боеприпаси. След като не можа да получи ясни обяснения, Жуков помръкна и каза:

— Заповядайте на командващия дивизионната артилерия утре сутринта лично да провери с щурмовите самолети дали противникът е в първата траншея. Резултатите да доложи лично на мен.

Така завърши разговорът в командния пункт на 48-а армия, който бе започнал толкова добре.“

Поверителност, поверителност и пак поверителност — се настояваше в директивата на Ставката. Врагът не забеляза, че фронтовете се разгръщат и подготвят операция „Багратион“. Ставката затвърдяваше ширещото се в хитлеристкото командване убеждение, че настъплението ще започне по̀ на юг, а в Белорусия, и то само на някои направления, могат да се очакват единствено сковаващи действия. През деня на участъците, където предстоеше настъплението, с показна припряност се провеждаха „отбранителни“ работи.

В районите, където бяха съсредоточени войските, бе категорично забранено движението по пътищата през деня, както и рекогносцировки, провеждани от командния състав на големи групи. Никакви промени в обичайния режим на огъня! Никакви разузнавателни полети над територията на врага! Маскировката на новопристигащите части, скрити в горите, беше съвършена и системно се проверяваше от въздуха.

Нарушаването на тези заповеди влечеше най-сериозни последици. В такъв случай Жуков наказваше провинилите се без оглед на званията. Веднъж заслужилите и уважавани генерали — командващият армия Батов и командващият въздушна армия С. И. Руденко — се забавиха във войските и тръгнаха да се връщат в щаба вече след разсъмване. Забелязаха във въздуха инверсионна следа на вражески самолет разузнавач, който съветските изтребители, явно закъснели при излитането, безуспешно гонеха.

Щабът, където отиде Жуков, бе разположен в непроходима гора. „Слязохме по стръмните стъпала в землянката на КП — спомня си Руденко — и присъствахме на строгия разговор на Г. К. Жуков с генерал Батов и с члена на Военния съвет на армията генерал Н. А. Радецки. Разбрахме, че маршалът е видял същата картина като нас и сега изясняваше защо не се изпълняват указанията му за най-строга маскировка и настояваше към провинилите се да бъдат приложени най-строги мерки. По време на този разговор аз се усмихнах на някакви свои мисли и маршалът, който дотогава като че изобщо не ни забелязваше, изведнъж се обърна и каза, като гледаше към мен:

— На какво толкова се усмихвате? Войските на единия се маскират лошо, другият разрешава над тях да летят разузнавачите на противника. Вие заедно демаскирате операцията. Незабавно да сложите ред във всичко.

Макар че продължи от време на време да се изказва не особено ласкаво за нас с Батов, маршалът все пак ни помогна да съгласуваме всички въпроси на взаимодействието… Поуката обаче ни беше от полза и с допълнително взетите мерки осигурихме войските и бойната техника да бъдат съсредоточени тайно и нашите изтребители още повече да ограничат действията на разузнавателната авиация на противника.“

Да, такъв беше Георгий Константинович Жуков. Нищо не му убягваше при подготовката на грандиозното настъпление.