Николай Яковлев
Маршал Жуков (34)

В България

Август на 1944 г. премина в тежки боеве на централния участък на съветско-германския фронт. Ечаха призиви към войските, които отговаряха на общото настроение: „Напред, другари! Преследвайте ранения фашистки звяр по петите, не го оставяйте на мира нито денем, нито нощем!“, „Да доунищожим фашисткия звяр в бърлогата му!“

Звярът жестоко се съпротивляваше пред прага на своето леговище. Съветските плацдарми оттатък Висла бяха блокирани. Източна Прусия се наежи. Преследван от кошмара — съветските танкове в Източна Прусия, Гудериан прехвърли в тази цитадела на разбойническия прусашки милитаризъм войски от Прибалтика. С цената на огромни загуби хитлеристите успяха да удържат фронта от Балтийско море до Карпатите.

Необходима бе пауза във военните действия, в противен случай щяха да са неизбежни безсмислените загуби. На 29 август Ставката заповяда на фронтовете да прекратят настъплението на това направление.

На 22 август Жуков бе повикан в Москва, за да изпълни едно специално поръчение на Държавния комитет на отбраната — да подготви операцията в България, чието прохитлеристко правителство продължаваше да е на страната на Германия.

През това време съветските войски от южния фланг на фронта, които на 20 август започнаха Яшко-Кишиневската операция, разбиха хитлеристките войски в Румъния и стремително напреднаха на юг, към границата на България. На 23 август в Румъния избухна въоръжено въстание. Румънските части обърнаха оръжието към хитлеристите. Германското командване се опита да накаже бившия си съюзник. Но неговите домогвания бяха пресечени от Червената армия. През октомври Румъния бе освободена напълно. В седеммесечните боеве на нейна територия, започнали през март 1944 г., съветските части загубиха 286 хиляди души, от които 69 хиляди убити. В борбата за освобождаването на страната румънската армия загуби 58,3 хиляди убити, ранени и безследно изчезнали.

Когато на 20 август Жуков пристигна в Москва, Сталин го посъветва да се срещне с Георги Димитров. Димитров направи на Жуков „впечатление на изключително скромен и сърдечен човек“. Пламенният ръководител на славните български комунисти го увери, че българският народ очаква Червената армия и „ще ви посрещне не с артилерийски и картечен огън, а с хляб и сол, по наш стар славянски обичай“.

В това Жуков не се съмняваше. „Но ние, военните — пише той, — след като сме получили задача от ръководството, трябва да я изпълняваме възможно най-точно.“ Българската армия наброяваше 510 хиляди души, към края на август 1944 г. в страната имаше около 30 хиляди фашистки войници, които контролираха най-важните комуникации и летища.

В края на август Жуков пристигна в щаба на 3-ти украински фронт, който щеше да действа в България. Фронтът под командването на маршала на Съветския съюз Ф. И. Толбухин наброяваше 258 хиляди души.

На 4 септември 1944 г. представителят на Ставката на Върховното главно командване маршал Жуков и командването на 3-ти украински фронт представиха в Ставката плана за операцията по превземането на крайморска България. Въоръжени с опита, натрупан през Великата отечествена война, те предвиждаха смела операция в дълбочина до 210 километра, които трябваше да изминат с бой за 10–12 дни. На всеки километър от фронта на пробива в неговите два участъка от по 8 километра трябваше да бъдат съсредоточени по 180–200 оръдия и 82-милиметрови минохвъргачки. На 5 септември Ставката определи датата, до която операцията трябва да бъде подготвена: 10 септември 1944 година.

Планът си е план, а Жуков изпълни къде по-приятна задача — помогна на щаба на фронта да запланува мирното навлизане на съветските войски в България. Войските трябваше да бъдат готови за среща с приятелския народ. Естествено отказаха се от артилерийска и авиационна подготовка на настъплението.

На 8 септември в 11 часа сутринта челните подвижни отряди прекосиха в колони румънско-българската граница, а след час и половина бяха последвани от основните сили. На българска земя те бяха посрещнати като братя. Българските воински части се строяваха край пътищата с червени знамена, с оркестри.

Жуков незабавно се обади в Ставката и разказа какво става.

— Оставете на българските войски всичкото оръжие, нека си вършат работата и чакат заповедта на своето правителство — каза Сталин.

На 9 септември в България победи въоръженото въстание. Властта премина в ръцете на правителството на Отечествения фронт, което скъса отношенията с Германия и й обяви война. Ставката заповяда от вечерта на 9 септември военните действия в България да бъдат прекратени и съветските войски да спрат на рубежите, до които са стигнали. Така завърши тази „война“, в която нямаше жертви нито от едната, нито от другата страна.

На Жуков му се наложи да остане в България до средата на септември. Имаше опасност хитлеристите да нахлуят в страната от запад. По молба на правителството на Отечествения фронт съветските войски извървяха почти 500 километра и излязоха на югославско-българската граница. В оперативно отношение българската армия бе подчинена на командващия войските на 3-ти украински фронт.

Не бе изключено и нахлуването на турски войски в България. Част от силите на 3-ти украински фронт (37-а армия), които съгласно с условията на примирието се придвижиха в южните райони на България, премахнаха тази заплаха.

За всичко това определен принос имаше Г. К. Жуков, който изпълняваше не само военна, но и политическа мисия на Ставката в приятелска България.