Николай Яковлев
Маршал Жуков (27)

Освобождаването на Харков

Почти един милион души, над 12 хиляди оръдия и минохвъргачки, 2400 танкове и самоходни оръдия, 1300 самолета — такива бяха силите на Воронежкия и Степния фронт. Те бяха много по-силни от врага, но…

На белгородско-харковското направление врагът имаше седем отбранителни рубежа. Населените пунктове бяха превърнати в мощни възли на отбрана. В дълбочина отбраната достигаше 90 километра. А войските бяха ръководени от човека, който минаваше за най-разумен във вермахта — от енергичния и инициативен фелдмаршал Манщайн.

На 3 август започна операция „Румянцев“. Законно чувство на удовлетворение и нескривана гордост за войските и извършената работа лъхаха от редовете на подробното донесение на маршал Жуков до Сталин:

„Днес, 3.08.43, войските на Чистяков, Жадов, Манагаров и Крючонкин започнаха в 5,00 контранастъпление, в провеждането на което изцяло бе взет под внимание опитът на Западния и Брянския фронт и което беше изградено така:

5 минути внезапен силен обстрел с артилерията, минохвъргачките, «катюшите» и огън на пехотата по предната линия и цялата отбрана на противника в дълбочина.

35 минути проверка на прицела и пристрелване на оръдията с тежък калибър.

1 час и 20 минути методичен натиск, разрушаване на целите и обстрел, с «катюшите».

20 минути нарастващ до пределния режим артилерийски и минохвъргачен обстрел.

45 минути предварително подготвен артилерийски огън по възлите на отбрана навътре в противниковата отбрана.

Пехотата бе вдигната в атака заедно с танковете за пробив и с оръдията на самоходната артилерия в 7,55 часа, тоест в момента, когато артилерията откри нарастващ до краен предел огън, и след 20 минути под прикритието на огневия вал пехотата се промъкна с танковете и оръдията на самоходната артилерия на предната линия на противниковата отбрана.

Този ден авиацията действа по следния план:

Първата бомбардировка бе по щабовете, по възлите и линиите за свръзка за нарушаване на управлението.

Вторият, третият и четвъртият бомбардировъчен удар бяха нанесени съответно по артилерийските позиции навътре в отбраната, по точките, където бе съсредоточен противникът, и по неговите резерви.

Първият удар на щурмовите самолети бе нанесен в 7,55, тоест в момента, когато пехотата тръгна в атака, и продължи без прекъсване два часа и половина с огневата задача да смаже артилерията и минохвъргачките на противника и огневите точки на противоположните скатове…

Танковите армии на Катуков и Ротмистров, разположени на изчаквателни позиции, изпратиха авангардните си бригади непосредствено след пехотата, което осигури въвеждането на главните сили на танковите армии в пробива веднага след като тактическата дълбочина на противниковата отбрана бе разбита.“

Отбраната на противника бе разбита до 14,00 часа. Съветските войски се вклиниха на шест-седем километра. Веднага в пробива бяха включени основните сили на танковите армии, които до 18,00 часа бяха изминали към 20 километра. До вечерта Воронежкият и Степният фронт бяха изтласкали противника на 35 километра.

Сутринта на 5 август над Белгород се развя червено знаме и още същия ден завършиха тежките боеве за Орел.

В чест на тези победи в Москва бе даден първият салют през Великата отечествена война.

През петте дни на настъплението съветските войски напреднаха с непрекъснати боеве на 80 километра западно от Харков. Щабовете бяха завладени от възбудата на настъплението. Съветските части унищожаваха противника навсякъде, където го срещнеха, и не се досещаха, че той постепенно се окопитва и може да спре безогледното съветско настъпление.

На 15 август Жуков призовава рязко към реализъм командващите Воронежкия и Степния фронт и деветте влизащи в състава им армии. Той пише:

Ставката ви даде артилерийски корпус и пробивни дивизии, за да пробиете отбраната на противника. На първия етап в пробива на противниковата отбрана — 3.08.43 г., използвахте правилно пробивните артилерийски дивизии и в резултат на това изпълнихте блестящо задачата.

Артилерийските дивизии бяха използвани правилно и при преследването, когато стрелковите дивизии бяха подсилвани от тях с леки бригади.

Сега обстановката се промени, трети ден настъпваме срещу организираната отбрана на противника, следователно при тази обстановка артилерийските дивизии трябва да бъдат използвани при пробива на главното, решаващо направление, а всъщност се получава, че вместо да осъществят пробива, те са пръснати по стрелковите дивизии и им проправят път.

ЗАПОВЯДВАМ:

1. Артилерийските дивизии за пробив да бъдат струпани на главното направление.

2. Артилерийският пробив да бъде организиран така, че на всеки километър от фронта в главното направление да има по 150–170 цеви.

3. На избраното направление да бъдат струпани повечето танкове и оръдия на самоходната артилерия.

4. Пробивът да бъде организиран на направленията, където противникът може да бъде обкръжаван и неговите групировки да бъдат обхождани откъм фланговете и тила. Да не се допускат челни пробиви, водещи до продължителни кръвопролитни боеве.

Но обходите, за които настоява Жуков, изискваха голямо умение. Командващият 6-а гвардейска армия И. М. Чистяков получи донесение: от гара Алексеевка, разположена на 20–25 километра южно от Харков, се изтеглят вражески ешелони с танкове и друга бойна техника. Чистяков обсъди въпроса с командващия фронта Ватутин и на 16 август те набелязаха плана за превземане на гарата, с което да прережат пътищата за отстъпление на вражеската групировка към Полтава.

Неочаквано в щаба на армията, където Чистяков и Ватутин уточняваха последните подробности, се появи Жуков. Той хвърли поглед към картата, пред която бе седнал Чистяков, и попита:

— Какви са тия стрели, другарю Чистяков?

Чистяков обясни важно плана, на който толкова държеше. „Маршал Жуков — запомнил е за цял живот Чистяков — погледна картата и с присъщата му поразителна способност моментално да оценява обстановката ме попита:

— Каква е числеността на противника? Дивизия? Две? Три? Нали край Харков те имаха четири-пет дивизии. А вие искате да правите пролет само с вашата 52-ра гвардейска дивизия. Едва ли ще постигнете нещо. Да, може би ще превземете временно гарата и ще прережете пътя, но противникът, поел с танкови части и пехота от Харков към Полтава, ще ви прогони от железопътната линия и вие няма да имате с какво да парирате неговия удар!“

Ватутин и Чистяков увериха маршала, че са обмислили всичко. Жуков сви рамене и на сбогуване каза:

— Внимавайте, не ми харесва тази работа.

На 17 август гара Алексеевка бе превзета. Хитлеристите върнаха две танкови дивизии и изтласкаха съветските войски.

Жуков смъмри Чистяков:

— Преди да настъпваш, опознай добре противника и не започвай действия с една дивизия, при това непълна. Накъде тръгна сега врагът?

— Пътят води само към Полтава.

— Интересно защо не те е преследвал по-нататък? Както бе подгонил 52-ра дивизия, той щеше да довтаса при теб и да помете отбраната ти. Има една поговорка: „Не знаеш ли брод, не нагазвай във водата.“ Особено на война.

„Да, това ми беше добър урок — спомня си Чистяков. — И щабът ни беше силен, и аз вече имах някакъв опит, и командващият фронта се съгласи с нас, а маршал Жуков излезе прав, трябваше да го послушаме.

Всъщност често имах случай да се срещам с маршал Жуков и, струва ми се, съм поопознал характера му. Всички ние знаехме, че дори да дойде в добро настроение, маршал Жуков пак ще смъмри някого за пропуските, които забележи, и ще си тръгне сърдит. А ако дойде в лошо, ще ни смъмри, но ще си отиде в добро настроение. И въпреки всичко той винаги ни беше пример за незлопаметност.“

През тези августовски седмици рядко виждаха Жуков в щабовете на фронтовете, той през цялото време беше „на колела“, сред войските. Искаше да организира настъплението така, че немските съединения да бъдат обкръжавани и разбивани на части. Водеше се маневрена война, в която Манщайн не беше слаб. Той не пропускаше нито една необмислена крачка на съветските командири, веднага предприемаше силни контраудари; Жуков винаги настояваше подчинените му да действат стремително, но обмислено, да не допускат никакви случайности.

От разстояние, от Москва театърът на бойните действия изглеждаше неясен, дори неразбираем, тъй като обстановката се променяше всеки ден, а понякога и всеки час. Често боевете се водеха с променлив успех… Но все пак фронтовата линия се преместваше на запад и на югозапад!

На 16 август Жуков доложи на върховния главнокомандващ: „Както вече Ви докладвах, през последните дни противникът значително засили съпротивата си срещу нашите настъпващи части… Пленниците казват, че частите са получили заповед на Хитлер — да се сражават до последния войник, да загинат, но да не отстъпват отбраняваните позиции и на всяка цена да удържат Харков.“ На подстъпите към града се водеха ожесточени боеве.

Жуков на място даваше указания и заповеди, поправяше грешките и, разбира се, нямаше време да докладва по-подробно за всичко на Ставката.

На 22 август той съобщи лаконично на Сталин: „Организирането на операцията за превземането на Харков трябва да се възложи на един човек“, тоест на командващия Степния фронт Конев, и едва тогава да се действа. Тази телеграма явно не съвпадаше с указанието от Москва.

На 22 август от Ставката пристигнаха сурови телеграми. До Ватутин:

„Събитията от последните дни показаха, че Вие не сте взели под внимание опита от миналото и продължавате да повтаряте старите грешки както при планирането, така и при провеждането на операциите. Стремежът да настъпвате навсякъде и да превземате колкото се може по-гол ям а територия, без да затвърдявате успеха и да подсигурявате добре фланговите ударни групировки, е настъпление с повърхностен характер. Такова настъпление води до разпиляване на сили и средства, то позволява на противника да нанася удари по фланга и тила на нашите изтеглени далеч напред войски, неподсигурени с флангови групировки, и да ги унищожава на части… Още веднъж съм принуден да Ви посоча недопустимите грешки, многократно повтаряни от Вас при провеждане на операции.“

До Жуков:

„Ставката на Върховното главно командване не е запозната по какъв план действат сега Воронежкият и Степният фронт. Ставката настоява да бъде представен планът.“

Главният упрек на Сталин — „протака се“ операцията за превземането на Харков и не е разбита вражеската групировка в района на Ахтирка.

На 23 август 1943 г., още преди телеграмите на Върховния да бъдат дешифрирани на получателите, войските на Степния фронт освободиха Харков. Бесен, врагът бягаше от града от страх да не бъде обкръжена неговата харковска групировка. Скоро немците бяха изтласкани и от Ахтирка.

Когато се връща към изгубените от него сражения през август 1943 г., фелдмаршал Манщайн нарича тази глава от спомените си „Борбата с хидрата“ и в нея ридае: „Към края на август само нашата група загуби 7 дивизионни командири, 38 полкови командири и 282 командири на батальони… Нашите ресурси бяха изчерпани… Ние, разбира се, не бяхме очаквали от съветската страна такива големи организаторски способности, каквито тя прояви тук, а също и при развитието на своята военна промишленост. Наистина се натъкнахме на хидра, и да й отсечем главата, вместо една й растяха две.“

След освобождаването на Харков „Правда“ изрази надеждите на целия съветски народ в уводната си статия от 26 август 1943 г.: „Червеното знаме отново се развя над втората столица на Украйна. Гигантската битка завърши с блестяща победа на съветското оръжие… Зарята на освобождението ярко се разгоря над Днепър. Измъчените, изстрадали хора и от левия, и от десния бряг на реката внимателно се вслушват в радостните вести, идващи от изток.“

Военните историци смятат превземането на Харков за епилог на Курската битка. В сражението, продължило петдесет дни, врагът загуби около 500 хиляди войници и офицери, 1,5 хиляди танка, 3 хиляди оръдия и над 3,7 хиляди самолета. Гръбнакът на ударната сила на вермахта — бронетанковите войски — бе счупен, от този момент чак до края на войната те не успяха да възстановят някогашната си мощ. Към края на август 1943 г. започналото край Курск настъпление на съветските войски прерасна в общо стратегическо настъпление, обхванало към 2000 километра от съветско-германския фронт.

Победите на Червената армия през 1943 г. прокънтяха в цял свят. Те отекнаха на конференцията на Ф. Рузвелт и У. Чърчил, проведена през втората половина на август 1943 г. в канадския град Квебек. Президентът на САЩ и министър-председателят на Великобритания се опитаха да оценят при закрити врати последиците от съветските победи, спечелени под ръководството на блестяща плеяда пълководци начело с Жуков, не само за по-нататъшния развой на войната, но и за следвоенния мир. В документа „Позицията на Русия“, представен на конференцията, английският Комитет на началник-щабовете доложи за резултатите от своето изследване на промените, настъпили в съотношението на силите вътре в антихитлеристката коалиция:

„След завършването на войната Русия ще заеме господстващо положение в Европа. След разгрома на Германия в Европа няма да остане нито една държава, която да противостои на огромните военни сили на Русия. Наистина Великобритания укрепва позициите си в Средиземно море срещу Русия, което може да бъде полезно за създаване на равновесие на силите в Европа. Но и тук тя няма да е в състояние да се противопостави на Русия, ако не получи съответната подкрепа.

Изводите от изложеното по-горе са ясни. Тъй като Русия е решаващ фактор във войната, трябва всячески да й се помага и да се полагат всички усилия, за да бъде спечелено нейното приятелство. Тъй като след поражението на държавите от Оста тя безспорно ще заема господстващо положение в Европа, още по-важно е да се поддържат най-преки отношения с нея.“

С грандиозни победи и тежки жертви Червената армия и съветският народ си извоюваха подобаващо място в света. Още в края на лятото на 1943 г. западните съюзници си даваха сметка — създава се равновесие на силите между тях и СССР. Следователно те нямат друг избор, освен да поддържат приятелски отношения с великия Съветски съюз. Друг въпрос е доколко искрено е било това тяхно приятелство. Но външно правителствата на САЩ и Великобритания на всяка крачка се кълняха във вярност към своя съюзник — СССР.