Николай Яковлев
Маршал Жуков (5)

Агресорът е разгромен

Когато в Токио пристигна новината за катастрофата, видният японски държавник, имперският съветник маркиз Кидо отбелязва в своя дневник: „Армията е стъписана, всичко е изгубено.“ Невъзможно е да се скрият размерите на поражението: сигурно в победата си, командването на Квантунската армия поканва военните аташета на редица чужди държави, включително и на Германия и Италия, на мястото на действието — в щаба на генерал Камацубара. И те побързват да съобщят в Берлин и Рим за случилото се, като отбелязват несъответствието между декларациите и възможностите на далечноизточния съюзник от „Антикоминтерновския пакт“.

Военната логика властно диктуваше — след такова поражение врагът трябва незабавно да напусне Монголия. Намеси се високата политика. Кръговете от схватката на Халхъйн Гол достигнаха далечна Европа и далечните Съединени щати. В правителствените канцеларии на „демокрациите“ потриваха ръце — и така Япония започна схватката със СССР. Западът оповести, че не вижда в случилото се нищо ненормално. В края на юли Англия дори подписа с Япония споразумението „Арита-Крейги“, гарантиращо тила на агресора в Китай. Не е далеч времето, убеждаваха се един друг западните политици, когато войната на Япония на Изток ще се слее с походите на Германия и Италия против Съветския съюз. В очакване на това те побързаха да изхвърлят от сметките тежкия спомен от Халхъйн Гол, останал в съзнанието на европейските държави от фашистката Ос. Червената армия показа не само мощ и доблест, но и неоспоримото си изкуство във воденето на бой. Струва ли си да се започва походът за световно господство в единоборство с най-могъщия противник? И чак толкова ли е необходимо да се свързват чрез военен съюз с банкрутиралите?

С всеки изминал ден продължаващите на Халхъйн Гол боеве премахваха въпросителните, пред които бяха изправени Берлин и Рим. Квантунската армия не жалеше нищо, за да спаси реномето си. Денонощно към Халхъйн Гол се придвижваха нови войски, от които бе създадена 6-а специална армия на генерал Огису. 75 хиляди личен състав, 182 танка, повече от 300 самолета, 500 оръдия, включително и тежки, срочно вдигнати от фортовете в Порт Артур и изпратени на Халхъйн Гол. 6-а специална армия се вряза в монголска земя — 74 километра по фронта и 20 километра в дълбочина. Укрепи се добре, окопа се в земята. Интендантите докараха дори зимно облекло. Но това за всеки случай. Генерал Огису готвеше ново настъпление за края на август.

В случай че агресорът не бъде прогонен веднага, можеше да има изключително сериозни последици. Г. К. Жуков не се съмняваше в големите бойни качества на поверените му войски, не се съмняваше и че те са в състояние да изхвърлят самураите от заграбените земи. Но това не беше достатъчно. Операцията трябваше да бъде проведена така, че японците да се откажат да възобновяват борбата.

Как? В Москва внимателно следяха събитията на далечната граница на Монголия. Гордееха се с доблестта на бойците и командирите от Червената армия, но контролираха непрекъснато и твърдо военните действия. Желанието агресорът да бъде унищожен напълно доведе до появата на предложения в хода на по-нататъшните операции действията на съветските и монголските войски да се пренесат извън МНР. „Искате да подпалите голяма война в Монголия — отсече Й. В. Сталин, — в отговор на нашите действия противникът ще хвърли допълнителни сили. Огнището на сраженията непременно ще се разшири, а ние ще бъдем въвлечени в продължителна война. Трябва да пречупим гръбнака на японците на р. Цаган“ (Халхъйн Гол).

Това определи плана на операцията. Задачата бе да се унищожи 6-а специална японска армия и да не й се позволи да се оттегли, дори и победена, зад кордона. При това бойните действия да не се пренасят в никакъв случай извън Монголия и да не се дава повод Токио да разтръби в цял свят за „съветската агресия“ с произтичащите оттук разбираеми усложнения.

Докато подготвяше унищожителния удар, Жуков приспа бдителността на врага и създаде впечатление, че съветско-монголските войски мислят само за отбрана. Те строяха зимни позиции, войниците получаваха заповеди да водят отбранителен бой и всичко това стигаше по най-различни канали до японското разузнаване. Психологическият анализ на Жуков беше безупречен — той бе съобразен с представите, които самураите имаха за себе си: ето на руснаците „им е дошъл умът в главите“ и те се страхуват от нова схватка. Японските войски ставаха все по-нагли, те отново и отново започваха частични операции, които завършваха само с поредното им разгромяване. Продължаваха напрегнатите боеве и във въздуха.

Благодарение на внимателно обмислената от Жуков система за дезинформация противникът не забеляза придвижващите се от Съветския съюз големи подкрепления. В средата на август командващият корпус Жуков (той получи това звание на 31 юли) вече ръководеше съветско-монголски войски с около 57 хиляди души, с почти 500 танка, около 400 бронирани коли, 550 оръдия и минохвъргачки и повече от 500 бойни самолета. Жуков трябваше да приеме и тайно да разположи сред голата степ цялата тази огромна военна машина, а преди настъплението, предвидено за неделя, 20 август, да я изведе незабелязано на изходни позиции. До 80 процента от войските, които щяха да атакуват, бяха съсредоточени в обходните флангови групи. Всичко вървеше по плана.

В този неделен ден японското командване бе дало отпуск в тила на много генерали и старши офицери. Жуков предвидливо бе взел под внимание и това, набелязвайки настъплението именно за 20 август.

В 5,45 часа сутринта съветската артилерия откри мощен огън по врага, особено по достъпните зенитни оръдия. Скоро 150 бомбардировача под прикритието на 100 изтребителя нападнаха японските позиции. Артилерийският обстрел и въздушните бомбардировки продължиха три часа. След това по целия седемдесеткилометров фронт започна настъпление. На централния участък бойците отиваха в атака под звуците на „Интернационалът“, който се излъчваше от мощни високоговорители. Главните удари бяха нанесени по фланговете, където напредваха съветските танкови и моторизирани части. Преодолявайки яростната съпротива, до 25 август те успяха да обкръжат цялата японска групировка. Тридневните опити на врага да я деблокират от Манджурия бяха парирани. След образуването на външен фронт край границата на Монголия започна унищожаването на врага, който бе обкръжен.

После почти една седмица продължи денонощната битка сред хълмовете, дълбоките котловини, подвижните пясъци и дюните. Нанасяйки насрещни удари, съветските войски разсичаха вражеската групировка и я унищожаваха на части. Всеки баир бе укрепен, японските войници трябваше да бъдат изваждани от окопите, от блиндажите. Те се сражаваха до последния патрон, а изпаднеха ли в безнадеждно положение, се самоубиваха. Боят се разпадна на десетки и стотици схватки, гърмяха насочените оръдия, често вонещ облак издаваше, че отлично действащите огнехвъргачки танкове са ликвидирали поредното гнездо на съпротивата. В тила отново и отново избухваше стрелба, която незабелязаните дотогава японци откриваха в гръб на настъпващите. Налагаше се съветските войски пак да почват отначало. На 29 август падна последният съпротивителен възел — хълмът Ремизов, наречен така в чест на командира на 149-и стрелкови полк И. М. Ремизов, загинал геройски през юлските боеве.

Още два дни прочистване на местността и на 31 август Г. К. Жуков доложи за успешното приключване на операцията. На разбора в Тамцак Булак той каза, обобщавайки резултатите: „Армейската настъпателна операция бе поучителна как да се обкръжава и унищожава противникът. От двете страни в боевете участваха към 815 самолета, над 1000 оръдия и минохвъргачки, около 132 хиляди души, 1065 танкове и бронирани коли. На Халхъйн Гол японците загубиха около 61 хиляди убити, ранени и пленени.“ Съветско-монголските войски — 18,5 хиляди души убити и ранени.

Командващият Квантунската армия генерал Уеда и началник-щабът генерал Исоя бяха изпратени в запас. Редица японски военачалници, непосредствено планирали и ръководили действията на Халхъйн Гол, се самоубиха с традиционното харакири — промушиха се тържествено в стомаха.

На 15 септември 1939 г. в Москва бе подписана спогодба за ликвидирането на конфликта.