Николай Яковлев
Маршал Жуков (22)

Нови изпитания

Дойде първата военна пролет. Снегът се топеше и постепенно от юг на север оголваше огромната пулсираща, кървища рана — фронта, който се простираше през европейската част на Съветския съюз от Азовско до Баренцово море. Всички мисли на съветските хора бяха за това, как по-скоро да я затворят, как да изгонят врага от отечеството.

С директивно писмо Ставката на Върховното главно командване постави на военните съвети на фронтовете и армиите задачата: да осигурят през пролетта „пълния разгром на хитлеристките войски през 1942 година“. Но за да бъде изпълнена тази задача, бе необходимо съветските войски да се научат да разбиват отбранителната линия на противника, да организират пробив във вражеската отбрана в цялата й дълбочина и така да откриват път за съветската пехота, танкове и кавалерия. Немците имаха не само една отбранителна линия — те строяха и скоро щяха да имат втора и трета. Ако съветските войски не се научеха бързо и трайно да пречупват и пробиват отбранителната линия на противника, придвижването щеше да бъде невъзможно.

Часове наред Жуков обмисля директивата, написана в своеобразния Сталинов стил. Указанията по принцип бяха правилни. Но какво е сега съотношението на силите на фронта между настъпващата (съветската) и отбраняващата се (хитлеристката) страна? През май 1942 г. съветските въоръжени сили разполагаха само в действащата армия с 5,1 милиона души, с почти 3,9 хиляди танка, с 2,2 хиляди самолета, 44,9 хиляди оръдия и минохвъргачки. Германия и сателитите й — с 6,2 милиона души, 3400 бойни самолета, с над 3 хиляди танка, с около 57 хиляди оръдия и минохвъргачки. Сили, които всъщност бяха равни.

Как Съветският съюз да постигне превъзходство? Възможностите на съветската промишленост бяха огромни, с всеки изминал месец се увеличаваше притокът на въоръжение, снаряжение и боеприпаси за фронта. СССР вече превъзхождаше, и то доста, военната икономика на Германия. През 1942 г. страната произведе 25,4 хиляди самолета, 24,5 хиляди танка, 33,1 хиляди оръдия с калибър над 76 милиметра. Германия произведе сама, в окупираните и съюзните държави 14,7 хиляди самолета, 6,1 хиляди танка и 14 хиляди оръдия с калибър над 77 милиметра.

Врагът вече познаваше силата на съветското оръжие и горе-долу бе наясно за неблагоприятното за него изменение в съотношението на силите, но се надяваше да прекъсне този процес с нов, нечуван по мощност и жестокост натиск. С директивата си от 5 април 1942 г. Хитлер постави категорични цели за лятото: „окончателно да бъде унищожена“ съветската армия и СССР да бъде лишен „според възможностите“ от военнопромишлени центрове.

Жуков не е могъл естествено да знае съдържанието на тази директива, но разбираше: немците ще действат точно така. Генералният щаб настояваше съветските части да променят чрез стратегическа отбрана съотношението на силите в полза на СССР, а след, това, през лятото да преминат в настъпление. Жуков бе съгласен с това, но все пак смяташе, че в началото на лятото ржевско-вяземската групировка на противника, която все още бе на 130 километра от Москва, трябва да бъде разгромена с мощен удар. „Разгромът на противника на западното направление — пише Жуков в спомените си — трябваше сериозно да отслаби немските сили и да ги принуди поне за известно време да се откажат от големи настъпателни операции. Разбира се, при ретроспективна оценка на събитията този извод не е безспорен, но по онова време липсваха пълни данни за противника и аз бях сигурен в правотата си.“

В края на март 1942 г. в Кремъл бяха обсъдени евентуалните действия на Червената армия през лятото на 1942 година. В съвещанията участваха Й. В. Сталин, Г. К. Жуков, К. Е. Ворошилов, С. К. Тимошенко, Б. М. Шапошников, А. М. Василевски и други. Генералният щаб бе за активна отбрана. Командването на югозападното направление настояваше да бъдат проведени настъпателни операции най-вече край Харков и в Крим. Сталин подкрепи това предложение. Той знаеше, че Жуков е против такива действия, и на съвещание в тесен кръг в Кремъл подчерта:

— Няма да седим със скръстени ръце, да се отбраняваме и да чакаме немците да нанесат първия удар. Трябва сами да нанесем на широк фронт редица изпреварващи удари и да проверим готовността на противника. Жуков предлага да разгърнем настъплението на западното направление, а на останалите фронтове да се отбраняваме. Според мен това е полумярка.

Сталин говореше ясно, натъртвайки думите с голяма убеденост. В същия стил му отговори Жуков. Той повтори доводите си против няколкото настъпателни операции, като се надяваше да го подкрепи началникът на Генералния щаб Б. М. Шапошников, който изцяло споделяше мнението му. Но Шапошников „този път за съжаление си замълча“, предложението на Върховния бе одобрено, а „в събитията от май и юни проличаха пропуските на Ставката“, лаконично отбелязва в спомените си Жуков.

Какви бяха тези пропуски? От края на декември 1941 г. в Крим с променлив успех се водеха напрегнати боеве. През втората половина на април Ставката заповяда на Кримския фронт да премине към твърда отбрана. Войските обаче не успяха да се преустроят. През първата половина на май противникът внезапно започна настъпление в Крим и превзе Керч.

В разговор с Жуков Сталин се изказа с голяма болка за поражението в Крим. И веднага попита:

— А вие променихте ли мнението си, както преди ли сте против настъплението на юг?

Ставаше въпрос за набелязаното на 12 май голямо настъпление на югозападния фронт. Жуков отговори кратко:

— Не. Смятам, че на юг трябва да срещнем противника с удари на авиацията и мощен огън, да му нанесем поражение с упорита отбрана, а след това да преминем в настъпление.

Доводите на Жуков, отразяващи мнението на Генералния щаб, не бяха взети под внимание. Съветските войски се вклиниха в редиците на врага, вече струпал сили за голямо настъпление на южния фланг на съветско-германския фронт. След няколко дни настъплението на Югозападния фронт приключи при Харков с голям провал, който причини тежки загуби. Това поражение облекчи вермахта в удара, благодарение на който хитлеристите стигнаха в крайна сметка подстъпите към Сталинград и Кавказ.

„Трябва да кажа — посочва в спомените си Жуков, — Върховният разбра, че неблагоприятната обстановка, създала се през лятото на 1942 г., е последица от негова лична грешка, която той допусна, когато утвърждаваше плана за действие на войските ни в лятната кампания през 1942 г. И той не търсеше други виновници сред ръководните лица от Ставката и Генералния щаб.“

Грешката бе, че Ставката очакваше германците да атакуват едновременно на две направления — московското и на юг, и че все пак ще нанесат решителния удар към Москва.

Съгласно със заповедта на Ставката Жуков като командващ Западния фронт се готвеше да посрещне врага, ако той отново тръгне към столицата. Сталин постоянно се осведомяваше за положението на Западния фронт. Жуков подробно и системно го информираше за всичко. На 30 май 1942 г. например той докладва на Сталин: „През периода 21–28.5. лично от мен са проверени 5-а, 43-та, 50-а, 10-а, 16-а армия. През май армиите на фронта са извършили огромна работа, за да приведат войските в бойна готовност… Отбраната във всички армии е организирана добре.“ В друго донесение от същия период Жуков моли Сталин да издаде заповед, в която да се уточнява кой трябва да бъде на командните пунктове на частите, иначе „блъсканицата“, пристигащите „коли и движението“ ги демаскират.

Когато става въпрос за такива подробности, може да се обобщи: Западният фронт е бил здрав. Освен, това го поддържаха стратегическите резерви, повечето от които се бяха разположили на централното направление и отчасти в района на Воронеж. Но именно това се оказа фатално за южния фланг на съветския фронт. „Ако на оперативните тилови рубежи на югозападното направление имаше няколко резервни армии на Ставката — с болка разказва в спомените си Жуков, — можехме да избегнем катастрофата, станала с войските на югозападното направление през лятото на 1942 година.“

На 28 юни се разбра — врагът е преминал в настъпление на юг и отслабеният, пробит от силния удар съветски фронт няма с какво да се подкрепи, немските танкове и моторизирани дивизии нахлуха като мръсен поток в образувалия се 300-километров коридор. Водеха ги генерали, решили да се реваншират за зимните поражения и изпитващи панически страх от фюрера. Те не се интересуваха от загубите, караха войските да вървят право напред, без да се грижат за фланговете.

Като през пробит бент мътната вода на нашествието се плисна по съветската земя. На север тя бе спряна сравнително бързо — на 6 юли немците бяха сразени в самия Воронеж. Хитлер смени командващия групата „Юг“.

Той я раздели на две групи армии — „А“ и „В“. Първата се насочи към Кавказ, втората — право на изток, към Волга.

От юг пристигаха тъжни новини — хитлеристкото настъпление продължаваше. Макар че лятото на 1942 не приличаше на лятото на 1941 г. — съветските войски не отстъпваха, без да причинят големи загуби на противника, не попаднаха в обкръжение и като цяло опазиха бойната техника, — всичко това не премахваше потискащата тревога: завоевателите тъпчеха улиците на Ростов и Краснодар, милиони мирни жители бяха хвърлени в ада на фашисткия „нов ред“.

В края на юли народният комисар на отбраната издаде заповед №227, която гласеше: „Паникьорите и страхливците да бъдат унищожавани на място.“ „Нито крачка назад!“ — такъв бе основният й смисъл. В своите спомени Г. К. Жуков подчертава: „През юни ЦК на партията разгледа състоянието на политическата работа в Червената армия като цяло и разработи пътища за по-нататъшното й подобряване. ЦК настоя политическите органи да разгърнат по-широко идейно-политическата работа във войските. На всички командири и политработници, включително и от висшето звено, бе наредено да провеждат лично агитация и пропаганда сред войските.“

По това време Западният фронт съгласно със заповедта на върховния главнокомандващ предприе редица настъпателни операции, за да скове вражеските резерви и да предотврати прехвърлянето им към Сталинград и в Кавказ. Първото голямо съветско настъпление през лятото.

На съветските части предстоеше да се сражават в гориста, тук-таме заблатена местност с малки, но пълноводни реки. В началото на операцията паднаха проливни дъждове, от които черните пътища станаха почти непроходими, а по тия места други нямаше.

Жуков както винаги се стремеше да си осигури пълна внезапност. В неговата заповед от 10 юли 1942 г. четем: „Да се обърне особено внимание на секретността при подготовката, на внезапността и стремителността на удара, на подготовката на артилерийския огън по целите… а също на организирането на тясно взаимодействие… Цялата подготовка да бъде проведена лично, без да се издават каквито и да било писмени заповеди.“

Прехвърлените на фронта ударни корпуси и дивизии се укриваха в гъстите гори и заемаха изходни позиции едва преди настъплението. За да скрият посоката на главните удари (там бе съсредоточена основната артилерия), съветските части обстрелваха няколко дни цели на други участъци. Немците незабавно подсилиха тези участъци.

Системата за дезориентация на противника се оправда напълно. Когато след позиционната война, продължила половин година, най-накрая дойде „артилерийското разсъмване“, хиляди тонове стомана се изсипаха в окопите на нищо неподозиращите хитлеристи.

За първи път през войната съветските части трябваше да щурмуват такава силна вражеска отбрана. Жуков настоя операцията да бъде подготвена най-старателно, като се вземе предвид най-новата немска тактика в отбранителните боеве. В заповед от 12 юли той разясни на командирите, че сега противникът разполага частите си на групи, в дълбочина. Причината е ясна: хитлеристите вече нееднократно бяха изпитали съкрушителната мощ на съветската артилерия. „Нужно е на дълбоката отбрана и на контраатаките на противника да противопоставим дълбоко построяване на настъпателните бойни редици“ — казваше в заключение Жуков и подробно обясняваше как да се направи това. При настъпление челните подразделения се укрепват в заетите опорни пунктове, „но за да не се спира настъплението, за да не се забавя темпът на атаката, следващият боен ешелон на частта трябва незабавно и стремително да настъпва, изпреварвайки челния ешелон… Особено внимание да се обърне на предотвратяването на фланговите контраатаки на противника. За да се противодейства на противниковите танкове, контраатакуващи нашите редици, заедно с последните винаги трябва да атакуват противотанкови средства, подразделения на ПТР и отделни противотанкови оръдия на батальонната и полковата артилерия. За същата цел трябва да бъдат използвани и отделни наши танкове, които да срещат противниковите танкове с огън на място, предимно от засада…

Бързите, непрекъснати действия, при които бойните редици да се допълват, трябва да осигурят успеха на нашите настъпващи части и съединения. Настоящите указания да се разяснят на целия команден състав и да се изисква тяхното изпълнение.“

В тази, както и в редица други заповеди, пълководецът влиза в ролята на учен, на нещо като професор по военно изкуство, който не пропуска възможността да обучава хората в най-суровата академия — войната. Разбира се, със заповедите не се изчерпваше подготовката на войските за настъпление, но в тях се обобщаваше опитът от напрегнатите занятия на открито, от щабните игри. На оперативни съвещания се уточняваше предложената от Жуков тактика за пробив в дълбоко ешелонираната немска отбрана.

Три съветски армии действаха на левия фланг на фронта, по посока на Брянск, а на десния подсилената 20-а армия, взаимодействаща със съседния Калинински фронт, се опитваше да разбие вражеската групировка в района на Ржев. Започна битка, изключително напрегната, причинила нечувани загуби, която продължи около месец. Германците успяха да стигнат непосредствено до Ржев. За да предотврати широк пробив, 9-а немска армия хвърли в бой танкови и пехотни дивизии, които трябваше да заминат на юг.

Още в началото на операцията Жуков изтегли командния пункт на Западния фронт в градчето Погорелое городишче само на няколко километра от най-ожесточените боеве. Той ръководеше войските взискателно и твърдо. Врагът усети: руснаците не атакуват с много големи сили. Новините от юг ободряваха хитлеристите. Но изведнъж, кой знае откъде, в усойните гори дойдоха руснаци, изгониха немците от окопите, в които те се бяха настанили през продължилата половин година позиционна война, и започнаха да ги преследват.

Командването на 9-а вражеска армия придвижи към мястото на пробива два танкови корпуса — 700 танка. На 9 и 10 август върху съвсем малко пространство се разигра насрещно танково сражение. Жуков предвиждаше контраудара и бе съсредоточил наблизо 800 танка, които изпрати в боя. Врагът предвкусваше победа, а претърпя жестоко поражение.

— Само като си помислиш — споделя командващият 20-а съветска армия генерал М. А. Рейтер, — преди година два такива немски танкови корпуса се промъкнаха от Десна на юг, чак зад Ромни, и прекъснаха комуникациите на Югозападния фронт. По-късно пак такива сили на противника проникнаха от Орел до Тула. А сега два пълнокръвни танкови корпуса са разбити от относително равностойни сили на нашата армия, бързо преминават към отбрана и се окопават. Нещо повече — вражеските танкови корпуси претърпяха поражение през лятото, когато според твърденията на немското командване никой не може да се мери с немците!

Жестокото изтребително сражение продължаваше. Като в месомелачка биваха смилани нови и нови фашистки дивизии; гъстите гори, обгорени и пострадали от артилерийския огън и бомбардировките, бяха пълни с вражески трупове. Цели седмици след това не можеше да се диша: влажният въздух бе просмукан с отблъскващата миризма на разлагащи се тела. Загуби понасяха и съветските войски. „Загинах край Ржев“, глухото ехо от ония страшни боеве, постоянно напомня на живите да не забравят и да тачат паметта на загиналите по тия отколешни руски земи.

По време на тия боеве немскофашистките войски, които понасяха тежки загуби на фронта, изливаха злобата си върху мирното население. На 22 юли Жуков сметна за необходимо да съобщи на Сталин за безпрецедентните зверства на хитлеристите: „Немски нападателен отряд е подпалил село Криеница, всички жители са разстреляни, убити са 600 души, ранени — 146. Изгорено е работническото селище Встремка. Причина за разстрела — връзка с партизаните.“

След като с много кръв бе освободено градчето Погорелое городишче, вестник „Красная звезда“ писа: „Политиката за изтребване на руското население се провеждаше в Погорелое городишче системно и методично. През октомври 1941 г. тук живееха 3076 души. От тях фашистките палачи са разстреляли 37 души, 94 са изгорили живи за това, че са отказали да бъдат «евакуирани» в германския тил, и 60 са откарали като роби в Германия. 1980 души са умрели от глад и болести. Живи са останали 905 души. Така съвременните варвари осъществяват злодейската си програма за изтребване на руския народ.“

Докато ръководеше боевете край Ржев, Жуков непрекъснато следеше и района южно от поверения му фронт. Там имаше сериозни усложнения. Ден след поражението на немските танкови войски край Ржев по заповед на Хитлер 2-ра танкова армия започна операция „Смерч“ край Сухиничи. Операцията се провали, и тук фашистите понесоха нечувани жертви.

На 21 август с чувство на голямо удовлетворение и гордост Жуков докладва на Сталин: „След неуспешни опити да пробие фронта по посока на Дрьогово–Козелск противникът пренесе главните си усилия на направлението към Сухиничи. На 19–20. 8. 42 врагът атакува с пехота и танкове… С 16-а армия и 9-и танков корпус всички атаки на противника бяха отразени… По време на боевете врагът изгуби 300 танка, 25–30 хиляди убити войници и офицери. Нашите войски се сражаваха с изключителна упоритост.“

Врагът е изтласкан, следователно не бива да му позволят да се опомни, трябва да се опитат да го доунищожат! „Подготовката на частите за настъпление е проведена. Не е пристигнала всичката артилерия. Железниците не се справиха с прехвърлянето. Решнх, без да изчаквам двата последни артилерийски полка, да атакувам противника сутринта на 22.8., тъй като е опасно да чакаме повече.“

Жуков продължи сраженията. По-късно, след войната, той пише: „Ако разполагахме с една-две армии, щяхме не само да разгромим ржевската групировка, но и цялата ржевско-вязменска група на немските войски и значително да подобрим оперативното положение на цялото западно стратегическо направление. За съжаление Върховното главно командване пропусна тази реална възможност.“

Войските от Западния фронт, командвани от Жуков, обезкървиха групата армии „Център“, макар че в хода на тия боеве тя получи допълнително 12 дивизии, включително и някои, които бяха от юг. Въпреки всичко Жуков пак бе недоволен: съветските войски напредваха бавно.

Тогава той не е могъл да знае как е отекнало сражението от август 1942 г. край Ржев и Сухиничи във върховното ръководство на Германия. Щабовете на немската група армии „Център“ се досетиха с известно закъснение, че съветските войски се ръководят от Г. К. Жуков, и изпаднаха в паника. Когато след 9— 10 август Хитлер заповяда да нападнат руснаците със „Смерч“, командващият групата армии „Център“ фелдмаршал Клуге започна да протестира: първо да му дадат определените за него дивизии — 500 танка, за „спасяването“ на 9-а армия край Ржев. Къде ти ще нападат, поне да се отбранят. Хитлер отказа, а Клуге възкликна патетично: „Тогава, мой фюрер, ще отговаряте вие!“

В книгата си „Войната на Хитлер“ (1977) английският историк Д. Ървинг, който е преровил немските архиви, възстановява по следния начин по-нататъшните събития във „Вълчото леговище“ (щаба на Хитлер — бел. авт.): „“Смерч" се разрази на 11 август срещу руските укрепления в заблатените гори, осеяни с минирани полета. Клуге допусна несъгласуваност в действията на дивизиите, те понасяха ужасни загуби. Операцията се провали. Разочарован, Хитлер отново повика на 22 август Клуге във „Вълчото леговище“ и му заповяда да направи операция „Смерч“ чисто отбранителна. Това първо сериозно поражение през 1942 г. потискаше Хитлер."

През това време 9-а армия на Модел вече изнемогваше от многобройните жертви край Ржев. Хитлер вдигна на крак моторизираната дивизия „Велика Германия“, прехвърлена от групата армии „А“. Но на бурно съвещание в щаба на 24 август Халдер настоя да разрешат на Модел да отстъпи, тъй като армията не може да си позволи и занапред такива големи загуби. В един от полковете например за седмица се сменили 8 командири.

Хитлер си спомни за кризата край Москва. „Вие имате само едно предложение — да отстъпвате! — беснееше фюрерът. — Настоявам — завърши той яростната си тирада — генералите да бъдат не по-малко твърди от войниците!“ За първи път през цялата си служба Халдер загуби самообладание: „Аз съм твърд, мой фюрер, но там нашите прекрасни войници и лейтенанти гинат с хиляди.“

Почервенял от яд, Хитлер заля началника на Генералния щаб с ругатни. На Халдер му оставаха броени дни на този пост. Всички те начело с фюрера бяха възнамерявали да разбият войските под командването на Жуков и сега, победени, се нахвърляха в безсилна ярост един на друг. Търсеха виновниците сред Хитлеровия Генерален щаб, размахваха юмруци след битката и дълбоко в себе си се страхуваха да признаят — изключителният стратег Жуков бе нанесъл съкрушително поражение на вермахта тъкмо когато Германия уж бе достигнала зенита на своите успехи: хитлеристките войскари най-сетне бяха видели Волга и Сталинград и бяха почнали да се катерят по Кавказките планини.