Николай Яковлев
Маршал Жуков (38)

Щурмът на Берлин

В средата на април войските на 2-ри белоруски фронт излязоха на източния бряг на Одер при Балтийско море и подсигуриха северния фланг на 1-ви белоруски фронт. На южния фланг на съветско-германския фронт от хитлеристите бяха очистени Унгария и по-голямата част от Чехословакия, в боевете в Австрия бе освободена Виена.

Главна и крайна задача на Червената армия си оставаше превземането на Берлин. От края на ноември 1944 г. Жуков непрекъснато работеше върху плана за превземането на столицата на Германия. През март 1945 г. два пъти го викаха в Ставката за уточняване на подробностите от грандиозната операция. Сталин запозна маршала с решенията от конференцията в Ялта, на която бяха утвърдени границите на окупационните зони в Германия — след войната Берлин трябваше да остане в съветската зона, а също така със съгласуваната линия в Германия, където предстоеше да се срещнат съветските и съюзните войски. По време на конференцията в Ялта съветските войски бяха на около 70 километра от Берлин, а англо-американските — на 500 километра. Въпреки обещанията си западните съюзници не бързаха да настъпват. Положението се измени едва в края на март: след като форсираха Рейн, съюзниците на СССР започнаха доста бързо да напредват. Генерал Айзенхауер съобщи в Москва, че смята да поеме към североизточните и югоизточните райони на Германия, а на берлинското направление да спре на съгласуваната линия, минаваща по Елба.

Когато Ставката получи това съобщение, си спомня Жуков, „Й. В. Сталин се изказа за Айзенхауер като за човек, който си спазва задълженията. Това мнение излезе преждевременно.“ Бързо се изясни: командването на западните съюзници водеше войските си и към Берлин, като се надяваше, ако обстоятелствата позволят, да превземе столицата на Германия.

Това беше стара история. Още когато подготвяха нахлуването в Европа, върховните щабове на САЩ и Великобритания разработиха план за превземането на Берлин с въздушнодесантните войски, наричан последователно ту операция „Рънкин“, ту дело „С“, ту операция „Талисман“ и накрая, от ноември 1944 г., получил названието операция „Еклипс“. Първоначално се предвиждаше десант на три въздушнодесантни дивизии, в случай че Германия претърпи внезапен военен крах. Планът постепенно се променяше в зависимост от новата военна обстановка. През 1945 г. вече се предвиждаше дивизиите, съставящи 1-ва въздушнодесантна армия, да предприемат десант в момента, когато сухопътните войски на САЩ и Великобритания се приближат на „разумно“ разстояние към Берлин.

За тази операция в дълбока тайна се готвеха 20 хиляди войници, които трябваше да бъдат прехвърлени в Берлин с 1500 транспортни самолета и с над 1000 безмоторни самолета. Щяха да ги прикриват 3000 изтребителя. Кога? Трудно е да кажем точната дата. За ориентир можем да посочим: американската тайна агентура от Управлението на стратегическите служби, разположена в Берлин, бе предупредена — войските на САЩ и Великобритания ще дойдат в града към средата на април. Но това не беше всичко. Москва научи, че хитлеристите се опитват да влязат в контакт със САЩ и Великобритания, след като тайно от Съветския съюз са се споразумели с тях. На 12 март между правителствата на СССР и САЩ започна остра преписка по този повод. Към края на месеца в нея се включи и Рузвелт, който се опитваше да убеди Сталин, че не е имало никакви преговори с хитлеристите. Но, както отбелязва Жуков, „предвид безнадеждното положение на германските войски можехме да очакваме, че хитлеристите ще прекратят съпротивата на запад и ще отворят на американските и английските войски пътя към Берлин, за да не го дадат на Червената армия“.

На съвещанията, свикани в края на март 1945 г. от Ставката, Сталин запозна Жуков с документите, получени от съветското разузнаване. От тях, както изтъква Жуков, личеше, „че бе твърде вероятно хитлеристите да отворят на съюзните войски пътя към Берлин“.

Тези документи неизбежно бяха сравнявани на съвещанията с онова, което ставаше на Западния фронт — войските на западните съюзници практически не срещаха съпротива, ако не се смятат отделните схватки, когато те се натъкваха на части под командването на фанатични нациста. Американецът К. Райън, издал в средата на 60-те години книгата „Последната битка“, посочва: американо-английските армии, които през април 1945 г. се придвижваха в Германия, възлизаха на 4 600 хиляди души. „А на Западния фронт — продължава той — вече почти нямаше германска армия… Макар че тук се числяха 60 дивизии, всяка от тези дивизии съществуваше само на хартия и наброяваше не повече от пет хиляди души, лошо подсигурени, без боеприпаси, гориво, транспорт, артилерия и танкове.“

Ето и съотношението — 4 600 хиляди души във войските на съюзниците и приблизително 300 хиляди в немските войски пред тях. „И се получава така — пише Сталин на Рузвелт на 3 април 1945 г., — че сега немците всъщност са прекратили войната на Западния фронт срещу Англия и Америка. Наред с това те продължават войната с Русия — със съюзника на Великобритания и САЩ.“

Сталин изтъква: „Колкото до моите военни колеги, въз основа на данните, с които разполагат, те са убедени“, че немското командване на Запад се е съгласило • „да открие фронта и да пусне на изток англо-американските войски“.

То се знае, че в отговора си до Сталин Рузвелт го отрече, като изрази „крайното си негодувание“ по повод „на това отвратително превратно описание на моите действия или на действията на моите подчинени“.

В книгата „Последният герой“ (1982) за генерал Донован, „баща на ЦРУ и приятел на Рузвелт“, американският изследовател А. Браун цитира изложените по-горе думи на Сталин и казва: Сталин „беше много близо до истината“. И въз основа на документи, от които съвсем наскоро е била премахната поверителността, авторът проследява интригите на Донован с началника на германския Генерален щаб Гудериан и фелдмаршал Рундщед, които „бяха готови да отворят Западния фронт за армиите на Айзенхауер“. Но те не успяха — през март Хитлер ги свали и двамата. Но продължаваха да действат техните единомишленици.

Макар че тогава интригите на американското разузнаване не можеха естествено да бъдат известни докрай, картината като цяло беше ясна.

Всичко това повеляваше властно: не бива да се протака! На 2 април 1945 г. Сталин подписа в присъствието на Жуков директива до 1-ви белоруски фронт: „Подгответе и проведете настъпателна операция за превземането на столицата на Германия, град Берлин, и най-късно на дванадесетия-петнадесетия ден на операцията излезте на река Елба.“ Начало на операцията — 16 април.

Едновременно с това малко по̀ на юг 1-ви украински фронт започваше настъпление; 2-ри белоруски фронт, който още нямаше готовност, трябваше да атакува на 20 април. „Разбира се — подчертава Жуков, — за предпочитане беше да изчакаме още пет-шест денонощия и всичките три фронта да започнем едновременно Берлинската операция, но предвид създалата се военнополитическа обстановка Ставката не можеше да отлага операцията за по-късно.“ Западните съюзници се промъкваха към Берлин. Съпротивата на хитлеристите на запад продължаваше да бъде символична.

На 8 април Айзенхауер посети челните щабове на американските армии, разположени на берлинското направление. Както научаваме от „Военачалниците на Айзенхауер“ (1981), последният труд на американския изследовател Р. Уигли, командирът на дивизията, поела към Елба, доложил нахално на Айзенхауер: „Ние вървим напред и ще влезем в Берлин. Нищо няма да ни спре.“ Айзенхауер отговорил: „Напредвай! Пожелавам ти да сполучиш във всяко едно отношение и дано никой не те спре!“ На 12 април дивизията излезе на Елба. След войната командирът на корпуса, в който влизаше дивизията, твърдеше: „Според мен можехме да стигнем Берлин преди руснаците, разстоянието до града беше съвсем малко. При темповете, с които напредвахме, щеше да ни трябва може би ден и половина. От немска страна не срещахме съпротива. Съпротива просто нямаше.“

Но какво все пак се случи? На 13 април американската дивизия, устремила се към Берлин „както на неделен излет, без нито един изстрел“, прехвърли няколко батальона през Елба. Но скоро се натъкна на немски младежи — курсанти от военните училища. Зелените войници не бяха посветени естествено във висшата стратегия на хитлеристкото ръководство и не знаеха, че трябва да предават територията на запад и да се отбраняват на изток. Те видяха американците, значи врага — и в бой! Разчетите на разположените наблизо тежки зенитни оръдия чуха стрелба и на свой ред откриха огън по целите, разположени на суша. Шумотевица до небето! На 14 април, след като загубиха четирима убити и двадесет ранени, американците се изтеглиха на западния бряг на Елба. „Щом изтеглиха плацдарма на дивизията към Елба, тези младежи — недоволно пише Уигли за немските курсанти — отнеха на западните съюзници възможността да се прославят.“

Незначителен по мащабите на войната сблъсък, който обаче озадачи върховното командване на САЩ и Великобритания.

На 15 април Айзенхауер попита командващия американската група армии Брадли: колко жертви ще са необходими за превземането на Берлин? Брадли парира атаката: не по-малко от сто хиляди. От момента, когато бе открит „вторият фронт“, до края на войната в Европа американците загубиха всичко на всичко 135 хиляди убити. А сега още 100 хиляди! Брадли изхождаше от това, че ако напреднат към Берлин, американските войски ще се озоват право в тила на немските армии, сражаващи се с Червената армия. В неизбежната суматоха ще възникнат сблъсъци. А другото е ясно. Заедно със сътрудниците от своя щаб Айзенхауер потъна в мъчителен размисъл.

На 16 април 1945 г. те бяха извадени от унеса си от мощното настъпление на Червената армия. Започна историческата битка, увенчала войната.

В района на Берлин противникът разполагаше с над един милион души, с 10 400 оръдия и минохвъргачки, 1500 танкове и самоходни оръдия, с 3300 самолета. От съветска страна войските на трите фронта разполагаха с 2,5 милиона души, с 41 600 оръдия и минохвъргачки, с 6250 танкове и самоходни оръдия, със 7500 самолета. От тях на сравнително тесните участъци на пробива Жуков бе съсредоточил 68 стрелкови дивизии, 3155 танка, 22 хиляди оръдия и минохвъргачки. На километър от фронта, където се нанасяха решителните удари, се падаха над 300 цеви.

1-ви белоруски фронт, който настъпваше с основните си сили от кюстринския плацдарм, трябваше да щурмува града, като изпрати танкови армии, които да го обкръжат от север и североизток. С него взаимодействаше 2-ри белоруски фронт. Настъпващият по на юг 1-ви украински фронт вървеше към Елба, готов, ако се наложи, да обърне танковите си армии към Берлин.

За първи път от началото на войната съветските части трябваше да превземат такъв голям, силно укрепен град като Берлин, разпрострял се на 900 квадратни километра. Щабът на 1-ви белоруски фронт знаеше: Берлин всъщност е превърнат в крепост, а подстъпите към него източно от Одер са осеяни с мощни отбранителни съединения. Щабът направи всичко, за да изучи чрез разузнаване районите на предстоящото сражение. Бе изготвен точен макет на града и предградията, на който многократно се проиграваха и общият щурм, и отделните му фази.

На 5 април в щаба на фронта, разположен в градчето Мендзехуд, бяха извикани всички командващи армии, членовете на военните съвети, командирите на корпуси. По стените на помещението имаше закрити с плат карти. Тихи разговори в залата, където се бяха събрали около сто генерали и офицери. Движението и шумът заглъхнаха. Жуков огледа притихналата зала и тихо, с делничен тон каза:

— Другари! Извиках ви тук, за да ви съобщя заповедта на другаря Сталин.

Мъртва тишина. Жуков продължи, като повиши глас:

— Върховният главнокомандващ, маршалът на Съветския съюз другарят Сталин заповяда на войските от нашия фронт да преминат в настъпление на берлинското направление, да обкръжат столицата на фашистка Германия Берлин, да разгромят и унищожат силите на врага и да развеят над Берлин победното знаме!

Залата избухна в аплодисменти. Всички се изправиха. Бясно ръкопляскаше от първия ред генерал Чуйков, генерал Богданов аплодираше, вдигнал ръце над главата си. „Щастливи, неповторими мигове — е записал един очевидец, — мигове, за които бяхме мечтали край Москва, край Сталинград, край Тула и Ленинград, в Кавказ и на Днепър, на Буг и Висла!“

Жуков изчака, без да прекъсва аплодисментите, които продължиха няколко минути. И на въпроса!

Както винаги, маршалът обясни подробно задачите на фронта, на частите и съединенията. Проведе командна игра на откритите сега карти и макети на Берлин. Съвещанието продължи два дни, а след това участниците в него заминаха за армиите, корпусите и дивизиите и проведоха в тях подробни игри. Жуков посети много от тях, като изискваше задачите на настъплението да бъдат изяснени точно.

Въз основа на указанията на ЦК на партията и директивата на Ставката сред войските бе разгърната голяма политическа работа. Ставаше въпрос за реда и дисциплината във войските, за това, как ще се държат те на немска земя. В навечерието на настъплението Г. К. Жуков и генералите К. Ф. Телегин, С. И. Руденко, В. И. Казаков подписаха обръщението на Военния съвет на фронта към военните. То започваше така: „Другари по оръжие!“, припомняше, че на „руските воини не им е за пръв път да превземат Берлин“ и призоваваше: „Дойде време да направим равносметка на страшните злодейства, извършени от хитлеристките престъпници на наша земя, и да накажем убийците… Със славните си победи, а също така със своята кръв си спечелихме правото да щурмуваме Берлин и първи да влезем в него, първи да произнесем страшната, безпощадна присада на нашия народ над немските завоеватели… Напред към Берлин!“

Военният съвет призова воините, мнозина от които бяха загубили през войната роднини и близки и бяха видели пепелищата на разрушените от фашистите градове и села, да не забравят своята висока мисия. „Воинът от Червената армия никога няма да потъпче достойнството си на съветски гражданин — се подчертаваше в обръщението. — Нашият народ няма да ни упрекне, че сме били милозливи към врага. Но ние ще направим това така, че още по-ярко да блесне нашата воинска слава, за да лети още по-бързо по света радостната новина за Червената армия Освободителка като за армия на могъщия съветски народ, спасила народите от хитлеристкото робство.“

Нощта срещу 16 април командирите четат обръщението на Военния съвет по траншеите, като обикалят групите бойци. В блиндажите се свикват кратки митинги, на които се държат пламенни речи. Бойците по предните окопи тихо предават:

— Внимание! Мирно! Носят нашето бойно знаме!

Носят разветите знамена на частите. Пред знаменосците са командирите на полковете и техните заместници по политическата част. Последни минути. Бойците мълчаливо се прегръщат, заклеват се никога да не забравят семействата на загиналите.

Три минути преди артилерийската подготовка Жуков се качи на разположения на едно възвишение наблюдателен пункт на командващия 8-а гвардейска армия В. И. Чуйков. От него местността се виждаше отлично.

В три часа след полунощ земята затрепери — започна артилерийската подготовка. Тя не можеше да се опише с думи: от 1236 хиляди мини и снаряди, които 1-ви белоруски фронт изстреля през първия ден на операцията, 500 хиляди се изсипаха върху врага за двадесет и петте минути на тази подготовка. Командващият фронта Жуков нарочно бе предвидил тя да е нечувано интензивна и кратка, за да зашемети врага. Хитлеристите веднага понесоха големи загуби: два дена преди атаката те бяха отразявали съветските полкове и батальони, които при поддръжката на танковете провеждаха разузнаване с бой. По време на разузнаването съветските войски се бяха вклинили на места на няколко километра в първата линия на противниковата отбрана. През нощта изтеглените към предната линия немски части попаднаха под съкрушителен огън.

Още не бяха замлъкнали оръдията, когато блеснаха 143 зенитни прожектора, разположени през 200 метра на участъците на пробива. Светлината им улесни пехотата и танковете в тяхното напредване и хвърли в смут хитлеристите, решили, че руснаците имат ново оръжие, от което могат да ослепеят. Още през нощта стотици бомбардировачи атакуваха цели навътре във вражеската отбрана, а със зората над бойното поле надвиснаха съветските бомбардировачи и щурмови самолети. Само през първото денонощие на операцията самолетите излетяха 6550 пъти!

Първата и втората линия на вражеската отбрана бяха буквално заличени от лицето на земята и бяха превзети. Жуков следеше развоя на боя от командния пункт на 8-а гвардейска армия на Чуйков. Гвардейците се приближиха към Зееловските височини, разположени на 12 километра от предната линия. Жуков повика командващия армията Чуйков.

— Изкажете благодарност на гвардейците — каза маршалът. — Наредете артилерията да поддържа атаката на височините. Без артилерия не започвайте атаката.

Жуков виждаше през бинокъла как напредват гвардейците сред кълбата дим и прах, зад стената от взривове. Докладваха му: противникът упорито се съпротивлява в населения пункт Кичел.

— Какво е решението ви? — попита маршалът.

— Да го обработим с авиацията…

— Не да го обработите, а да го заличите от лицето на земята. Авиацията да го унищожи пред очите на нашите бойци. Хората по-добре ще вървят напред.

Само час, след като получи благодарността на Жуков, гвардейската дивизия издаде и разпространи из челните роти позив. „Маршал Жуков е доволен от нашите успехи — се казваше в него. — Командващият фронта благодари на всеки боец, на всеки офицер за това, че по време на настъплението се е държал геройски и се е сражавал умело. Напред, другари!“

За войските благодарността на маршала бе голяма награда.

Но още в 13,00 часа Жуков разбра, че частите няма да успеят да направят пробив в рубежите на врага на Зееловските височини. Стръмните склонове на височини, те се бяха изпречили като зловеща стена пред атакуващите. Хитлеристите ги нарекоха „Ключът за Берлин“ и неслучайно. Зееловските височини бяха осеяни с най-различни укрепления. Много трудно беше немските огневи точки, които не се виждаха от земята, да бъдат унищожени.

В Москва напрегнато очакваха новини за хода на боя. Жуков знаеше и разбираше това. От какво бе породена тази ожесточена съпротива? В два часа следобед той изпрати съобщение до началника на Генералния щаб Антонов и помоли да доложат на Сталин извадки от протокола на разпита на един редник от 712-а германска пехотна дивизия. Пленникът бе дал следните показания: „Трябва да удържим фронта на Одер при всички обстоятелства, на всяка цена, сражавайки се до последния човек. Не трябва да допуснем руснаците в Берлин дори ако американските танкове бъдат зад нас.“

Жуков взе смело решение — да включи в сражението и две танкови армии. Те засилиха удара, но пробивайки дълбоко ешелонираната отбрана, понасяха много големи загуби. По-късно, след войната, Георгий Константинович признава, че вариантът за челно настъпление през Зееловските височини не е бил от най-добрите. Въпреки всички усилия отбраната на врага не бе проучена докрай от разузнаването. В самия разгар на боевете за височините Жуков съобщи на Сталин по телефона: „Колкото повече войски хвърли тук противникът срещу нас, толкова по-бързо ще превземем после Берлин, тъй като е по-лесно да разбием войските на врага в открито поле, отколкото в града.“

Едва сутринта на 18 април Зееловските височини бяха превзети и чак на 19 април врагът започна да се отдръпва към външната линия на укрепения район на самия Берлин. На 20 април съветската далекобойна артилерия откри огън по града, а на 21 април войските на 1-ви белоруски фронт нахлуха в покрайнините му. Сталин заповяда към Берлин да бъдат насочени танковите армии на 1-ви украински фронт. На 25 април двата фронта затвориха обръча на обкръжението около Берлин.

А в самия град бушуваше бой, тежък и кръвопролитен.

Заповедта на Хитлер за отбраната на Берлин гласеше: „Къщите да се превърнат в крепости, железобетонните съоръжения — в опорни пунктове… Противникът да не се оставя и за миг на спокойствие, той трябва да бъде обезкървен и изтощен в сраженията за опорните пунктове… Предпоставка за успешната отбрана на Берлин е отбраната и на последния жилищен блок, на всяка къща, на всеки прозорец… Не е необходимо всеки защитник на столицата на империята да познава в детайли военното дело, много по-важно е всеки да бъде вдъхновен от фанатичното желание и воля за борба, да знае: целият свят следи с притаен дъх тази битка и битката за Берлин ще реши съдбата на войната.“

Заповедта не остана само на книга, нацистките злодеи се биха до последно. Те можеха да бъдат сломени само с по-организиран бой, да бъдат смазани с огнената мощ на Червената армия, щурмуваща Берлин. „На частите и на подразделенията — спомня си Жуков — се даваха конкретни улици, площади, обекти. Зад привидния хаос в градските боеве се криеше стройна, добре обмислена система. С унищожителен обстрел бяха превзети основните обекти в града.“ За да бъде деморализиран врагът, през определени промеждутъци 11 хиляди оръдия откриваха едновременно огън по града. От 21 април до 2 май върху Берлин бяха изстреляни 800 хиляди снаряда.

Жуков определи главната задача на уличните боеве: да не се допуска врагът да съсредоточи силите си, хитлеристките войски трябва да бъдат разпръсквани и унищожавани бързо, на части. В Берлин съветските войски успешно прилагаха тактиката, родена в Сталинград — стремителни атаки на щурмовите отряди и групи, съставени от всички родове войски. В тях се сражаваха изключителни герои, взводовете или ротите стремително си проправяха път с няколко оръдия и танкове през лабиринта на града. Хитлеристите обстрелваха много улици, първата крачка по тях бе равнозначна на неминуема смърт. Щурмовите групи намериха изход: сапьорите поставяха в стените на къщите тротил. Още преди да се е разсеял димът от поредния взрив, бойците от щурмовите групи се хвърляха в зейналите дупки и често побеждаваха в ръкопашни схватки врага. Сражението не спираше дори за час: през деня настъпваха първите ешелони на армиите, през нощта — вторите. И по всяко време на денонощието на различни места в армията се появяваше зеленият додж на командващия фронта. Обикновено където имаше затруднения — Жуков се ориентираше на място в обстановката, разговаряше с войниците и офицерите. Често на самата предна линия.

Колкото повече съветските части се приближаваха към центъра на града, където в бункера под имперската канцелария се бяха скрили Хитлер и Гьобелс, толкова по-голяма бе съпротивата, на която се натъкваха. Съветските войски понасяха големи загуби. От какво все пак се ръководеха хитлеристите, впуснали се в безнадеждна борба?

От бункера внушаваха на гарнизона на града: бързат да им помогнат цели армии, например армията под командването на Венк. Тези „армии“ съществуваха само в трескавото въображение на обезумелия фюрер. Влизащите в тях части вече бяха разбити при обкръжаването на Берлин. Но безпочвените надежди за спасение отвън все пак играеха някаква роля. Къде по-действен беше масовият терор на „подвижните полеви съдове“. Есесовците наляво и надясно залавяха войници, заподозрени в дезертьорство. Бесеха ги на уличните лампи с надписи на гърдите: „Аз съм дезертьор“, „Обесен съм, защото не вярвах във фюрера“, „Всички предатели загиват като мен“.

Някои извадки от дневника на един офицер от немска танкова дивизия хвърлят ярка светлина върху причините за бясната съпротива на берлинския гарнизон:

„24 април. Руската артилерия ни обстрелва непрекъснато. Руснаците си пробиват път през къщите с огнехвъргачки. Сега е три часът следобед, имаме дузина танкове и около тридесетина бронетранспортьора. Това е всичко, което е останало за отбраната на правителствения сектор. Отстъпваме.

25 април, 5,30 часа сутринта. Нови масирани танкови атаки. Отново отстъпваме под страшната бомбардировка на руснаците от въздуха. По стените на къщите има надписи: «Най-тъмно е преди разсъмване», «Отстъпваме, но побеждаваме.» Дезертьорите биват обесвани или разстрелвани.

26 април. Пурпурночервено нощно небе. Ужасен артилерийски обстрел. Питаме: къде е Венк? Казват, че авангардът на Венк е на тридесет и пет километра югозападно от Берлин. Комюнике на Министерството на пропагандата: всички войски от фронта на Елба напредват към Берлин. Към 11 часа сутринта от Министерството на пропагандата идва, сияещ, Л. Завършили са преговорите със западните държави. Ще ни се наложи да понесем още някои жертви, но западните държави няма да оставят руснаците да превземат Берлин. Поокопитихме се, трябва да издържим 24, най-много 48 часа. Получихме брой от вестника на Гьобелс «Ангриф». Статията в него потвърждава казаното от Л.: «От тактиката на болшевиките личи: те си дават сметка, че западните войски скоро ще бъдат в Берлин. Тази битка ще реши съдбата пи и съдбата на Европа. Ако издържим, във войната ще настъпи обрат.»

Американските танкови дивизии са на път към Берлин. Казват, че в имперската канцелария са сигурни повече от всякога в крайната победа. През нощта ще се опитаме да се свържем с Министерството на пропагандата и да разберем какво става с Венк и американските дивизии. Центърът на града е под страшен обстрел. Вече не издържаме. В четири часа сутринта се измъкваме през тунела на метрото, а в съседния тунел напредват руснаците, които заемат нашите предни позиции.“

Бълнуване! Но в тъмния бункер Хитлер трескаво вярваше, че Западът ще му се притече всеки момент на помощ. На 25 април той получи невярно сведение, че когато се срещнали на Елба, американските и съветските войски влезли в стълкновение. „Ето — изкрещя Хитлер — поредното смайващо доказателство, че между нашите врагове няма единство. Още утре, не, още след час ще избухне война между болшевиките и англосаксонците… Ако нанеса удар на болшевишкия колос, ще настъпи поврат и тогава всички ще се убедят, че единствен аз мога да спра болшевишкия колос“ и т.н. Колко дълго смятаха хитлеристите да се отбраняват? Гьобелс, който ръководеше отбраната на Берлин, смяташе: „Ние бихме могли да издържим от 10 до 12 седмици на обсада в столицата.“ Записал го е в дневника си и това не е пропагандно бръщолевене, а дълбоко вътрешно убеждение.

Под грохота на оръдията Червената армия навлизаше в района на имперската канцелария. На 24 април бе назначен съветски комендант на Берлин — командващият 5-а ударна армия генерал-полковник Н. Е. Берзарин. Както пише Жуков, на 29 април „в центъра на града се разгърнаха най-ожесточените сражения“. Този ден комсомолският секретар на 1008-и стрелкови полк младши лейтенант К. Г. Громов развя над общината червеното знаме. За този подвиг той бе удостоен със званието „Герой на Съветския съюз“. На другия ден, през нощта срещу 1 май, червеното знаме се развя над Рейхстага.

В 4 часа сутринта на 1 май генерал Чуйков доложи на Жуков, че в командния пункт на 8-а гвардейска армия е докаран генерал Кребс, началник на германския Генерален щаб, упълномощен да води преговори за примирие. Кребс съобщи, че Хитлер се е самоубил. Жуков изпрати своя заместник — генерал В. Д. Соколовски, да преговаря с Кребс и се свърза по телефона с върховния главнокомандващ. Сталин изслуша Жуков и каза за самоубийството на Хитлер:

— Ето докъде я докара подлецът. Жалко, че не успяхме да го хванем жив.

Сталин нареди: никакви преговори, само безусловна капитулация.

И в края неочаквано каза:

— Ако не е за нещо извънредно, не ми звънете до сутринта, искам малко да си почина. Днес има първомайски парад.

От тези думи на Жуков му поолекна. Някак съвсем внезапно той почувства: та нали настъпва дългоочакваният мир! Майска Москва! „Ясно си представих — спомня си Георгий Константинович — как сега към Червения площад маршируват войските на Московския гарнизон. Сутринта те ще застанат по местата си и след речта на приемащия парада ще минат в тържествен марш пред Мавзолея на В. И. Ленин, пред правителството и ръководството на партията, ще минат покрай стените на древния Кремъл, удряйки крак, представяйки с гордост победната мощ на съветските въоръжени сили, отървали Европа от заплахата на фашизма.“

А тук, в Берлин, все още гърмеше сражението…

Жуков бе твърд: до 10 часа сутринта германците да обявят безусловната си капитулация пред всички съюзници. Гьобелс не отговори. Щурмът на града продължаваше.

На 2 май в 1,50 ч. радиостанцията на щаба на берлинската отбрана обяви, че военните действия са прекратени. Сутринта на 2 май командващият отбраната на Берлин Ведлинг се предаде и заповяда на немските войски да прекратят съпротивата. До 15 ч всичко свърши. Предадоха се над 70 хиляди хитлеристки войници, без да се смятат ранените. „През последните дни мнозина от ония, които се бяха сражавали с оръжие в ръка, явно се бяха разбягали и изпокрили“ — уточни Жуков тези цифри.

Най-сетне дойде победата! Врагът бе сразен там, където се бяха родили плановете за разбойническия поход срещу СССР.

На 3 май през деня Жуков разгледа Райхстага и центъра на Берлин, където току-що бяха заглъхнали боевете. Заедно с генералите, участвали в щурма, той отиде при развалините на имперската канцелария. Вече беше известно, че Гьобелс и жена му са се самоубили. Когато Жуков си тръгваше от зловещото място, му съобщиха, че в подземието са намерили труповете на шестте деца на Гьобелс. „Честно да си кажа — отбелязва Жуков, — не набрах смелост да сляза долу и да видя децата, убити от майка си и баща си…“

Пред Райхстага Жуков бе посрещнат от ликуващите съветски воини. Той разговаря сърдечно с тях. Стените на гигантската разрушена сграда бяха изпъстрени с подписите на хората, стигнали до Берлин. До войниците се подписа и маршал Жуков.

За превземането на Берлин Жуков бе награден с трети медал Златна звезда „Герой на Съветския съюз“.

В ония победни дни „Красная звезда“ пише: „След капитулацията на Берлин наблюдавахме маршал Жуков по улиците. Той оглеждаше развалините, паметниците на кухото прусачество, виждаше тълпите вече услужливи, готови на всичко немци. В очите на маршала се четяха презрение и погнуса…

Същия ден маршалът беше на погребението на група воини, загинали в боевете за Берлин. Той каза на гроба им вълнуващи думи:

— Вечна слава на героите, паднали за свободата и независимостта на нашата родина!

Жуков взе шепа пръст и я хвърли в гроба. След това се приближи към полковото знаме и го целуна.“

Загубите на Червената армия по време на Берлинската операция надвишаваха 102 хиляди души.

Малко по-късно Жуков даде пресконференция за съветските и чуждестранните журналисти. Дотогава „избягваше всякакви срещи с кореспондентите: винаги беше извънредно зает. Доколкото си спомням, докато оглавяваше 1-ви белоруски фронт от Варшава до Берлин, Жуков не прие нито един фронтови журналист“ — пише журналистът Я. И. Макаренко.

Сега беше дошъл моментът да разкаже за миналото. Прославеният пълководец, както отбелязват присъствалите на конференцията, се държа „непринудено и сърдечно“. Той разказа накратко как е бил превзет Берлин и, което също е направило впечатление на журналистите, накрая каза в „типично професионален стил“: „Това сражение беше поучително и интересно, особено по отношение на темповете и тактиката на нощен бой от такъв мащаб. Главното е, че немците бяха разгромени на Одер, в самия Берлин просто проведохме огромна операция по очистването на града.“

Жуков доложи на Сталин за пресконференцията, като изтъкна, че са му задали въпроса: „Сражението за Берлин беше последното и решително сражение през войната. Можете ли да съобщите за него някои непубликувани досега подробности?

Описах накратко Берлинската операция, като подчертах, че благодарение на мощното оборудване на Червената армия с всички видове военна техника, на нощните атаки, в които използвахме прожектори, и голямото съсредоточаване на нашите сили можахме да нанесем на противника съкрушителен удар, който беше окончателният и решаващ удар във войната.“