Николай Яковлев
Маршал Жуков (11)

Врагът нападна

Това бяха най-дългите дни през годината — беше юни, но времето не достигаше, до късно през нощта светеха прозорците в огромната сграда на Арбатския площад. Там се помещаваше Генералният щаб. Жуков работеше по 18–19 часа в денонощие. Той чувстваше, че военната заплаха може да се разрази всеки момент. И народният комисар на отбраната С. К. Тимошенко, и Г. К. Жуков настояваха да бъдат приведени в бойна готовност войските от граничните окръзи и първите им ешелони да бъдат развърнати по плановете за прикриване на границите.

Тежки разговори със Сталин. Той протакаше. След един такъв разговор в Кремъл, пише в спомените си Жуков, „реших да се поразходя малко пеша. В Александровата градина край Кремъл лудуваха безгрижни деца. Спомних си за дъщерите си и някак особено остро почувствах каква огромна отговорност лежи върху всички нас за децата, за тяхното бъдеще, за цялата страна“.

По-късно, след много години, Жуков ще разбере причината за колебанията на Сталин — при него се е стичала цялата информация, той не е изключвал, че доста врагове на Съветския съюз бързат да го въвлекат час по-скоро във война. Сталин все още не е губел надежда, че ще успее да отложи войната, и е правел всичко възможно да не дава повод на Берлин, с който той да оправдае агресията си.

Вечерта на 21 юни доложиха на Жуков: един немски фелдфебел дезертьор съобщил, че на 22 юни Германия ще започне война против СССР. Жуков и Тимошенко се явиха незабавно в Кремъл. Първият въпрос на Сталин:

— Да не би германците да са ни пратили тоя дезертьор нарочно, за да провокират война?

Тимошенко и Жуков отговориха категорично с „не“. Не ставаше въпрос само за един германски фелдфебел, неговото бягство при съветските граничари бе последният щрих на фона на общата тревожна картина. След известно колебание Сталин се съгласи да разпрати по граничните окръзи директива — възможно е германците да нападнат СССР на 22 или 23 юни. Директивата предвиждаше през нощта срещу 22 юни тайно да се заемат позиции край огневите точки на укрепените райони, до разсъмване авиацията да бъде разсредоточена по полевите летища, всички части да бъдат приведени в бойна готовност. В 0 часа и 30 минути директивата бе предадена. Но още преди разсъмване на 22 юни на редица места в граничните окръзи хитлеристката агентура наруши телефонната връзка. Директивата не стигна навреме в щабовете, а много части изобщо не я получиха.

В онази нощ на 22 юни ръководството на Народния комисариат на отбраната не спеше. Телефоните в кабинета на Жуков работеха непрекъснато, нарастваше потокът от тревожни новини. Обстановката се изясни малко след 3 часа сутринта — германската авиация бе атакувала съветските летища, посипаха се бомби и в граничните градове. След четири часа всяка минута постъпваха донесения: под прикритието на ураганен артилерийски огън германците са преминали съветската граница. Война!

Този страшен ден е останал завинаги в паметта на Жуков. В 4,30 часа сутринта се събра Политбюро, на него дойдоха и Тимошенко и Жуков. Скоро последва съобщение: Германия е обявила война. Тягостно мълчание. Пребледнял, Сталин се замисли. Продължителната пауза бе прекъсната от резкия глас на Жуков: трябва незабавно да атакуват с всичките си сили нахлуващия враг и да го спрат. Предложението явно се стори меко, чуха се реплики: не да се „спре“, а да се „унищожи“. Така и заповядаха на войските. Твърде скоро се изясни, че заповедта не отговаря на създалата се обстановка — частите, водили до вчера мирен живот, просто не можеха да мерят сили с готовия на всичко агресор.

Танковите колони на вермахта вече проникваха навътре в страната. Вдигнатите по тревога съветски части влизаха веднага в бой с врага. Изживели ада на масираните въздушни удари, те преминаваха една по една към действие. Небето почерня от германски самолети, а съветската авиация по летищата бе заварена неподготвена и понесе тежки загуби: още през първия ден на войната бяха унищожени 1200 самолета. Това рязко усложни организирането на отпора срещу врага.

Макар че съпротивата не бе организирана, още през първия час на войната врагът се натъкна на борба, каквато не бе виждал на Запад. Граничните застави се сражаваха до последния човек, започна героичната отбрана на Брестката крепост, съветските летци се биеха самоотвержено, а в крайни ситуации предприемаха таран. Във въздушните боеве на 22 юни бяха унищожени около 200 вражески самолета. Бойците и командирите извършваха многобройни подвизи, за някои от които научихме по-късно, а за други — чак след войната. Всъщност Германия започна да губи войната от момента, в който първият немски войник прекрачи съветската граница.

В историческа ретроспектива това не буди съмнение. Но тогава, в първия ден на войната Г. К. Жуков се мъчеше да се ориентира в противоречивите донесения, за да вземе обосновани решения. Към един часа на обяд му се обади Сталин. Той каза ядосано: командващите фронтовете (бяха създадени три фронта: Северозападен, Западен и Югозападен) „са се пообъркали“. Сталин заповяда на Жуков незабавно да замине със самолет за щаба на Югозападния фронт, да се ориентира в обстановката и да помогне на място. Жуков трябваше да отпътува като представител на току-що създадената Ставка на Главното командване.

Позвъни веднага у дома, съобщи, че заминава, и след по-малко от час вече беше във въздуха. Късно същата вечер той пристигна в щаба на фронта в Тернопол. Тутакси му се обадиха от Москва. Заместникът му, генерал Н. Ф. Ватутин, му съобщи: Сталин е издал нова директива — съветските части да преминат в контранастъпление, да разгромят врага по основните направления и да навлязат в негова територия.

— Но ние не знаем къде и с какви сили нанася противникът ударите си — възрази Жуков. — Не е ли по-добре да разберем до сутринта какво става на фронта и едва тогава да вземем съответното решение.

— Споделям вашето мнение, но този въпрос вече е решен — отговори Ватутин.

Заповедта си беше заповед и за началника на Генералния щаб, който сега бе в Тернопол.

Маршалът на Съветския съюз И. Х. Баграмян, тогава полковник, оглавяващ оперативния отдел в щаба на Югозападния фронт, е оставил бележки за броените дни, през които Жуков е бил на фронта. Каквито и вътрешни съмнения да са измъчвали началника на Генералния щаб, той е дал на подчинените си пример за дисциплинираност. „Георгий Константинович Жуков, който се отличаваше с това, че организираше и ръководеше ясно и конкретно войските, одобри взетото от командването на фронта решение и предложи, без да губим време, да издадем заповед за подготовката на контраудара.“

След като информира накратко Генералния щаб за общата обстановка на фронта, Жуков отиде в частите.