Николай Яковлев
Маршал Жуков (14)

За изкуството на невъзможното

„Мозъкът на армията“ — така съветският военачалник Б. М. Шапошников нарече Генералния щаб. По време на Великата отечествена война това определение се оправда във всяко едно отношение. От работата на Генералния щаб до голяма степен зависеше ходът на въоръжената борба, а водещо в него бе Оперативното управление. От началото на войната трите отдела на това управление осигуряваха като цяло на Ставката и на Генералния щаб възможността да ръководят действията на трите направления — северозападното, западното и югозападното.

Отделите работеха практически денонощно. В своите спомени маршалът на Съветския съюз А. М. Василевски разказва: „Непрестанно работеха «Бодо» — телеграфните апарати, които изпращаха едновременно по няколко телеграми. Бившите окръжни щабове, прераснали в управления на фронтовете, ни изпращаха донесенията си. Ние предавахме на войските разпорежданията на Центъра. Хората не достигаха. Главната работа бе съсредоточена в голямата зала, където бяха събрани основните кадри, обслужващи връзката с войските. Навсякъде карти — географски, топографски, е различен мащаб и предназначение. Непрекъснати донесения. Връзки, телеграфни или осъществявани от самолети разузнавачи. Информацията, колкото се може по-пълна и по-точна, ни е необходима като въздуха. Какво става по фронтовете, къде се намират войските — нашите и вражеските, на кой рубеж се водят боеве? Къде да бъдат насочени подкрепленията, къде и каква бойна техника е необходима? Само да не нарушим ритъма, да не закъснеем, навреме да дадем сведения в Ставката.“

Целият този колектив от много подготвени, изпълнителни, предани на делото хора работеше естествено под ръководството на Жуков. Генералният щаб напрегнато търсеше пътища и средства, с които да спре германофашистките пълчища. Той възлагаше на фронтовете ясни задачи, но за съжаление понякога излизаше съвсем не така, както бе замислено. Няколкото извадки от разговорите на Жуков с командването на фронтовете по телеграфа хвърлят светлина върху възниквалите трудности.

Северозападният фронт. Из разговора на Г. К. Жуков с командващия фронта генерал-полковник Ф. И. Кузнецов още на 26 юни:

„Жуков: Разкажете по-конкретно за обстановката, оставете разсъжденията, не ни е до тях. Къде е противникът?… Вие като командващ много лошо се справяте с ръководството на фронта… Не знаете къде се намират и какво правят съединенията… Имайте предвид, че челните моточасти (на противника — бел. авт.) са се откъснали далеч от своята пехота. Отваря ви се удобен случай да ги унищожите с нощни действия откъм тила. Заповядайте на частите си да разгърнат нощните действия…“

Северозападният фронт не успя да спре врага, той продължи да напредва. На 10 юли щабът на Северозападния фронт бе оглавен от първия заместник-началник на Генералния щаб генерал-лейтенант Н. Ф. Ватутин. Из разговора, който Г. К. Жуков е имал с него на 13 юли:

„Жуков: Всичките ви досегашни планове не се осъществиха и си останаха само фантазия, защото тези планове не достигаха до полковете, ротите и батальоните и никой не ги контролираше…

Ватутин: Другарю армейски генерал, всичките ви указания са ясни… Само наглед разполагаме с големи сили…

Жуков: … ако са с лоши ръководители, частите не правят нищо съществено и губят не само личния си състав, но и въоръжение…“

Югозападният фронт. Сутринта на 29 юни Г. К. Жуков съобщава на командващия фронта генерал-полковник М. П. Кирпонос: „… Другарят Сталин настоява по-смело да атакувате корпусите на противника откъм тила и да ги отрязвате от хранителните доставки. Отворил ви се е такъв случай и сега е моментът да дадете добър урок на самозабравилия се противник…“

Нужният удар така и не бе нанесен, хитлеристите напредваха на изток. През нощта срещу 3 юли Г. К. Жуков обръща внимание на началник-щаба на фронта генерал-лейтенант М. А. Пуркаев:

„… Като се има предвид стремежът на противника да отреже частите на 6-а, 26-а и 12-а (армия), от вас се иска да проявите изключителна активност, изобретателност и смелост в ръководенето и извеждането на частите. Ако не го направите, армиите ще бъдат отрязани, а за тях това е равнозначно на катастрофа…“ През нощта срещу 6 юли в разговора си с Кирпонос Жуков изтъква: „… Вземете мерки противникът да не дойде при вас в Бердичев и да не отреже 26-а и 12-а армия. Побързайте да ги изтеглите извън УР (укрепените райони)…“

В 16,00 часа на 7 юли хитлеристите нахлуха в Бердичев. „Не го знаеха нито щабът на 6-а армия, нито щабът на фронта“ — разказва в спомените си И. Х. Баграмян. Те го научиха едва 10–12 часа, след като врагът превзе града. Макар че противникът не успя да обкръжи тези армии, той премина през укрепения район. На Жуков не му оставаше друго, освен в разговорите си с щаба на фронта да зададе риторичния въпрос: „Не разбирам как сте пуснали противника през Шепетовския укрепен район?“

Но най-важно си оставаше западното направление, където действаха основните сили на врага. На 14 юли по поръчение на Ставката Жуков издава заповед за създаване на Резервния фронт с войски, разположени на линията Старая Руса–Осташков–Бели–Елня–Брянск. „Пред фронта на армиите и в отбранителните райони — се посочваше в нея — трябва да се създадат прегради с противотанкови препятствия и непрекъсната полоса от мощен противотанков огън. При организиране на отбраната да се отдели особено внимание на строителството на различни противотанкови препятствия, минирани полета и фугаси, шчели за пехотата, както и на оборудването на артилерийските позиции, особено за противотанковата артилерия.“

Много своевременно решение, защото именно тогава започна ожесточеното сражение за Смоленск и районите източно от града. „Държавният комитет на отбраната и особено Й. В. Сталин — пише Жуков — понесоха много тежко вестта, че врагът отново се е придвижил към Москва. Ние, ръководните военни сътрудници, усетихме цялата тежест на неговия гняв.“

Положението на Западния фронт наистина ставаше крайно опасно — след като превзе град Елня, врагът вече имаше плацдарм, от който да щурмува Москва. Ставката създаде пет оперативни групи, които да контраатакуват в направлението на Смоленск от района на Бели–Ярцево–Рославл. Една от тях, командвана от генерал-майор К. К. Рокосовски, постигна значителни успехи край Ярцево. Останалите, командвани от В. А. Хоменко, С. А. Калинин, В. Я. Качалов и И. И. Масленников, започнаха продължителни боеве. На 27 юли Жуков се свързва по телеграфа с представителя на Ставката, маршала на Съветския съюз Б. М. Шапошников. И така:

„На апарата маршал Шапошников.

На апарата Жуков.

Жуков: Борис Михайлович, тук не можем да разберем кой кого атакува. Ние немците или те нас. Втори ден авиацията на фронта и авиацията на Резерва на Главното командване обстрелват сухопътните части на противника, а ударните групи всъщност стоят на едно място и се отбраняват. Дали командването не смята да решава поставената задача само с авиацията и ако не е така, защо стоят на едно място частите на Хоменко, Калинин, Качалов и другите.

Не е ясно как командването води боя на ударните групировки, щом като през целия ден на 27 юли вашият щаб не знае нищо нито за Хоменко, нито за Качалов. През това време, както отлично разбирате, могат да се случат събития, които после ще бъде късно да поправяме…

… Моля ви да предадете на главнокомандващия, че загубата на време и пасивните действия на ударните групи дават пълна възможност на противника да струпа своите резерви и да нанесе удар по нашите групи.

Ако не искате да изгубите операцията, трябва незабавно да нанасяте унищожителни удари по противника, който още не е напълно готов…

Ставката настоява категорично всички командващи да бъдат по-близко до войските на бойкото поле. Лично да наблюдават хода на боя…

… Относно Елня. Няма ли 24-та армия да разпръсне частите си в непрекъснатите атаки, които освен това са неорганизирани? Не е ли по-добре тя да обстрелва повече, за което ви предавах вчера…

Шапошников: Напълно съм съгласен с вас. Освен разговора ви прочетох и вашето указание до Богданов (командващ Резервния фронт — бел. авт.) и съм напълно съгласен с него. Предадох вчерашното ви поръчение на Жигарев.“

Разбира се, и Жуков тогава не е познавал достатъчно добре обстановката. Той не е бил прав, че ударните групировки са „пасивни“, в което скоро се убеди. По време на разговорите с Шапошников Жуков не е знаел, че врагът далеч превъзхожда например самоотвержено сражаващата се група на Качалов. Нейните три дивизии е трябвало да се сражават с девет дивизии на врага.

В този случай Жуков е искал невъзможното. Но не бива да забравяме тогавашната обстановка. Тя бе тежка не само на фронта. Както обобщава А. М. Василевски за лятото на 1941 г.: „В дейността на Сталин от онова време имаше и пропуски, понякога дори сериозни. Тогава той бе неоправдано самоуверен, самонадеян, надценяваше силите и знанията си в ръководенето на войната. Малко се опираше на Генералния щаб.“ Успехи постигаха и известните военни ръководители, и незнайните герои, които се сражаваха край Смоленск, в самия град и източно от него. На 30 юли германската група армии „Център“ получи заповед да заеме главно отбранителни позиции. В това сражение тя загуби 250 хиляди души.

През втората половина на юли врагът не успя да излезе на близките подстъпи към Ленинград, най-добрите съединения на вермахта изгаряха в бушуващата Смоленска битка, а на юг, макар и да излязоха на Днепър, немците бяха принудени да се откажат да атакуват челно Киев. В Генералния щаб разбираха, че възможностите на вермахта не са неограничени. Оформяше се убеждението, че в началото на втория месец от войната фашистите вече няма да са в състояние да настъпват по целия фронт. Но как все пак да бъдат разпределени наличните ресурси? Всяка грешка в стратегическото планиране можеше да влоши и без това сложното положение — в края на третата седмица от войната врагът беше проникнал на 500–600 километра навътре в Съветския съюз. Напълно възможно бе хитлеристите да съсредоточат големи военни сили в едно стратегическо направление и да постигнат на него сериозен успех. Но кое ще е това направление?

За да го определи, Генералният щаб трябваше незабавно да предвиди най-близките намерения на германското военно ръководство. С целия си досегашен живот в редовете на армията, с отличното си познаване на германската военна мисъл Жуков бе професионално подготвен да реши тази нечувано трудна задача. Във водовъртежа на най-жестоката война трябваше да дадат плодове дългите години, през които той бе изучавал трудовете на немските стратези. В богатата си лична библиотека Г. К. Жуков притежаваше всички по-значителни книги по военните въпроси, излезли по време на съветската власт, и много фундаментални дореволюционни издания. Полетата на повечето от тях бяха изпъстрени с бележки.

На работната си маса началникът на Генералния щаб продължи обичайната аналитична работа, той нанасяше бележки в текста с добре подострен обикновен молив и с цветни — върху картите. Само че сега пред Жуков лежаха не книги, а безброй оперативни документи, доклади и донесения от разузнаването.

През първия месец от войната съветският Генерален щаб бе натрупал достатъчно данни за разположението на силите на вермахта, за резервите му на съветско-германския фронт.

Така в разгара на най-ожесточените боеве, когато сякаш бе невъзможно дори за момент да се откъснат от текущата работа, Жуков и помощниците му извършиха изключително сериозна аналитична работа. Заедно с ръководните оперативни сътрудници от Генералния щаб той отново и отново изучаваше позициите на немските войски по съветско-германския фронт. Най-напред те определиха танковите групи на противника и техните възможности. Тези групи бяха основната ударна сила на вермахта. Генералният щаб пресметна обективно, с максимална точност техните загуби. Изводът му бе недвусмислен: оределите танкови и моторизирани дивизии на врага се нуждаят от попълнение. Противникът не може да разчита на повсеместен успех. Нещо повече: анализът показва, че германските генерали ще ударят само там, където според тях Червената армия няма добра отбрана. Съветският Генерален щаб стигна до извода, че в близко време е изключен пряк удар към Москва.

След като още веднъж обмисли всички варианти, ръководството на Генералния щаб сметна, че като се имат предвид обстоятелствата, включително и конфигурацията на фронтовата линия, противникът ще нанесе удар на Централния фронт, прикриващ гомелското направление, за да излезе във фланг и в тил на Югозападния фронт. На 29 юли Жуков, въоръжен с натрупаните материали, изложи всичко това пред Ставката. Той подчерта, че за да се предотвратят тежките последици от неминуемото хитлеристко настъпление, трябва да бъде укрепен Централният фронт за сметка на войските, прикриващи Москва от запад.

— Значи вие смятате — възкликна Сталин, — че е възможно да отслабим направлението към Москва?

Жуков обясни, че е необходимо да победят в спора с времето — след две седмици тук могат да бъдат прехвърлени десетина дивизии от Далечния изток. Той продължи с мъка: за да не бъдат обкръжени, войските на Югозападния фронт трябва да бъдат изтеглени зад Днепър. След кратка пауза добави: ще се наложи да оставят Киев. В заключение предложи незабавно да организират контраудар в района на завзетия от хитлеристите град Елня (Елнинския издатък), откъдето немците биха могли да подновят настъплението си към Москва.

Казаното бе твърде много за Сталин, който според Жуков е бил сприхав по характер. Той избухна:

— Какви са тия контраудари, що за глупости? Откъде го измислихте — да дадем Киев на врага?

Жуков притежаваше не по-малко „сприхав“ характер и не се сдържа. Дълбоко засегнат, че се слага кръст на усърдната работа на Генералния щаб, че не се вземат предвид знанията и опитът на неговите сътрудници, той се сопна:

— След като смятате, че началникът на Генералния щаб може да говори само глупости, той няма какво да прави тук. Моля да бъда освободен от длъжността началник на Генералния щаб и да бъда изпратен на фронта. Там явно ще съм по-полезен за родината.

Последва остра размяна на реплики. Жуков веднага бе освободен от длъжността началник на Генералния щаб и тъй като бе посочил опасността при Елнинския издатък, му наредиха да се заеме с него. Той бе назначен за командващ Резервния фронт, разположен в този район.

Но Сталин подчерта, че Жуков остава член на Ставката на Върховното командване. След няколко дни Жуков предаде работата на новия началник на Генералния щаб маршал Б. М. Шапошников и замина за района на Гжатск, където се намираше щабът на поверения му фронт.