Николай Яковлев
Маршал Жуков (15)

Елня

Новият командващ фронта пристигна в разбираемо потиснато настроение. Жуков се бе нагледал на войни още на младини и не хранеше илюзии за врага, който още тогава нагло потъпкваше военните закони и обичаи. Но това, което вършеха довчерашните германски еснафи, облечени в униформата на вермахта, беше неописуемо. Те бяха дошли на руска земя да убиват, да убиват жени и деца, ранени и старци. Мерзавците, нарекли себе си „висша раса“, погубваха съветски хора, погубваха плодовете на многогодишен упорит труд. Фашистките варвари носеха смърт, разорение и сълзи на всяка крачка. На това трябваше да се отговори „с меч и само с меч — злобният враг трябва да бъде безпощадно унищожаван“ — мислеше си Жуков.

Той пристигна в щаба на фронта на 31 юли 1941 година.

Разбира се, мащабите на работата му сега бяха неизмеримо по-малки — Резервният фронт бе второстепенен и силите му бяха скромни. Но Жуков нито за миг не забравяше старата мъдрост: не мястото краси човека, а човекът — мястото.

Още преди да се е ориентирал както трябва, Георгий Константинович трябваше да взема важни решения. Край Рославл героичната група на генерал-майор В. Я. Качалов бе попаднала в изключително тежко положение. Жуков видя на място онова, което не бе в състояние да види от Москва: в района на Рославл хитлеристите имаха огромно числено превъзходство.

Още същия ден Жуков изпрати донесение до началника на Генералния щаб Б. М. Шапошников: „Ако противникът завземе Рославл, Качалов може да изпадне в много неизгодно положение: той е застрашен от обкръжение. Смятам, че е необходимо левият фланг и центърът на Качалов незабавно да бъдат изтеглени на изток.“ Шапошников отговори: „Смятам за правилно решението, което вземате сега за Качалов.“

Само малцина от групата на В. Я. Качалов успяха да се доберат до съветските части, а самият той загина геройски в боя…

През това време Жуков с обичайната му сериозност вникваше в проблемите на Резервния фронт. Убеди се, че далеч не всички знаят в какво са превърнали немците Елнинския издатък. Командването на германската група армии „Център“ несъмнено се готвеше да използва този район като плацдарм, от който да поднови настъплението си към Москва. А засега хитлеристите го бяха укрепили старателно — бяха направили траншеи, опънали телени заграждения, окопали танковете. С други думи — бяха създали солидна отбрана.

Невъзможно беше този плацдарм да бъде ликвидиран без съответната подготовка. Жуков постави пред командването на 24-та армия задачата: с всички видове разузнаване да установи системата на вражеската отбрана и местоположението на огневите точки, а също така да подсили армията с две-три дивизии и най-вече с артилерия. Докато съветските войски се съсредоточаваха, Жуков определи датата за настъплението — около 20 август. Същевременно той заповяда врагът да не бъде оставян на мира и подвижните му части да бъдат смазвани от място с артилерийски огън. На Елнинския издатък бяха разположени най-добрите немски съединения: полкът „Велика Германия“ (всъщност моторизирана бригада), две танкови и една моторизирана дивизия.

Твърде опасният в маневрени операции елит на вражеските подвижни войски се оказа под градушката от снаряди на съветската артилерия, чиято точност на огъня нарастваше с всеки изминал ден. Елнинският издатък постепенно се превръщаше в гробище за отбрани хитлеристки части и бойна техника. Но Халдер бе издал заповед: „В никакъв случай да не се предава Елня.“ Едва след няколко седмици немският щаб прозря: унищожава се нацистката „гвардия“ — и заповяда танковите и моторизираните части да бъдат изтеглени от Елнинския издатък и заменени с пет пехотни дивизии. Тях ги очакваше същата участ.

Като разгромяваше изкусно немската група край Елня, Жуков не забравяше: той е член на Ставката на Върховното главно командване. На 19 август Георгий Константинович изпрати телеграма до Сталин: „Противникът се убеди, че сме съсредоточили големи военни сили по пътя към Москва, и заобиколен по фланговете от нашия Централен фронт и Великолукската група, временно се отказа от по-нататъшно настъпление към Москва, премина към активна отбрана против Западния и Резервния фронт и хвърли всичките си ударни подвижни и танкови части срещу Централния, Югозападния и Южния фронт. Евентуален замисъл на противника: да разгроми Централния фронт и след като навлезе в района на Чернигов–Конотоп–Прилуки, е удар в тила да разгроми армиите на Югозападния фронт. А после в обход на брянските гори да нанесе главния удар срещу Москва и Донбас.“

Тази преценка е пример за дълбоката прозорливост на пълководеца, обхванал мислено всичко, което тогава ставаше на съветско-германския фронт. И то в момент, когато на плещите му лежаха бремето на отговорността и огромната по обем организаторска работа на командващ войските на фронта. Тук пролича особено ясно колко задълбочено е оценявал обстановката, тъй като именно по онова време на съвещанията при Хитлер бе изработен и утвърден планът, точно описан в телеграмата на Жуков до Сталин от 19 август!

В заповед, която Хитлер издава два дни по-късно, на 21 август, четем: „Най-важната цел преди зимата е превземането не на Москва, а на Крим, на индустриалния и богат на въглища район на Донбас… Незабавно да се започне операция“ за обкръжаването на противника, така че той да бъде „унищожен, преди да стигне линията на р. Десна, Конотоп, р. Сула“.

Хитлер издаде тази заповед в съответствие с първоначалния замисъл на плана „Барбароса“: след като стигат Днепър, танковите групи на Гот и Гудериан се разделят наляво и надясно от оста Минск–Москва. Гот трябваше да помага на групата армии „Север“ при превземането на Ленинград, а Гудериан да участвува в окупирането на Украйна.

В Москва се съгласиха с анализа на Жуков, още повече че в Генералния щаб също бяха стигнали до подобни изводи. В отговор на доклада му от 19 август Ставката още същия ден съобщи: „Смятаме за правилни съображенията относно евентуалното придвижване на немците към Чернигов, Конотоп, Прилуки.“ Жуков предложи да създадат в този район силна група (включваща най-малко хиляда танка) и да нанесат удар по фланга на Гудериан от югозапад наред с удара, който ще нанесе от изток отново организираният Брянски фронт. Така клинът на Гудериан, устремен към тила на Югозападния фронт, ще бъде подсечен от двете страни.

Всичко бе така. Но откъде да вземат хиляда танка? Жуков смяташе да създаде тази група за сметка на Закавказкия окръг и да вземе още 300 танка от Далечния изток. Но за това бе необходимо време, с каквото не разполагаха.

Ставката обаче сметна, че действията на Брянския фронт, създаден едва на 14 август, са, общо взето, достатъчни. Генерал А. И. Ерьоменко, назначен за негов командващ, увери Сталин, че „в най-скоро време безусловно“ ще разгроми Гудериан.

— Такива хора са ни нужни в тези сложни условия — отбеляза Сталин, след като изслуша уверенията на Ерьоменко. На Брянския фронт бяха изпратени подкрепления.

На 20 август Ерьоменко докладва в Ставката: „Много съм Ви благодарен, другарю Сталин, че ме подкрепяте с танкове и самолети. Моля само да ускорите изпращането им, те са ни много, много необходими. А колкото до оня подлец Гудериан, безусловно ще се помъчим да го разбием, да изпълним поставената от Вас задача, тоест да го разбием. Нямам повече въпроси към Вас…“

За съжаление войските на Брянския фронт не успяха да изпълнят тази задача: танковата група на Гудериан се промъкна на юг и навлезе дълбоко в тила на Югозападния фронт.

През това време Жуков ръководеше настъплението към Елня.

На 21 август той докладва на Сталин: „До 20.08.41 частите на 24-та А на Резервния фронт в района на Елня не успяха да обкръжат и да унищожат немските части…

През десетте дни на операцията аз бях във всички дивизии и лично се запознах на място с условията за водене на бой и с това, как се държат частите. Като цяло бойците и командирите се държат добре. Не се страхуват от загубите и вече са изучили техниката и тактиката за унищожаване на противника, но всички части са твърде малобройни и преуморени от настъпателните действия и огъня на противника.“

Жуков поиска попълнения, а също „общото настъпление“ да бъде прекратено до 24 август; атаките да бъдат възобновени след 25 август. Ставката се съгласи. През тези няколко дни войските бяха приведени в ред, а когато операцията бе подновена, тя се увенча с успех. Като с железни клещи съветските войски обкръжиха началото на Елнинския издатък, без да дават и час почивка на врага. Както обикновено в операциите, които ръководеше Жуков, сражението не се прекратяваше и през нощта. Това бяха по думите на Жуков „незабравими“ боеве: за първи път от 22 юни вражеските дивизии непрекъснато се отдръпваха, боевете бяха изпълнени с героизма на съветските бойци и командири… и с тежки загуби, Накрая врагът бе омаломощен и възползвайки се от тъмнината, на 6 септември остатъците от неговите дивизии се измъкнаха през Елнинския издатък.

На 6 септември Сталин получи телеграма:

„Вашата заповед елнинската група на противника да бъде разгромена и да бъде превзет Елнинският издатък е изпълнена.

Днес Елня е в ръцете на нашите войски. Западно от Елня се водят ожесточени боеве с разбитите части на противника. Противникът е полуобкръжен. Жуков.“

В подробното „Донесение за резултатите от операцията край Елня“ Жуков пише с гордост: „Много добре действаше цялата артилерия, дори младите дивизии. В действията си РС (катюшите — бел. прев.) са направо опустошителни. Огледах районите, по които се водеше обстрел с РС, и лично видях, че цели отбранителни райони са напълно унищожени и разрушени.“

Немците загубиха към 15 хиляди души, много бойна техника. Но Жуков отбелязва с професионална зоркост: в последните дни на сражението противникът използваше танковете и авиацията твърде пестеливо. „Явно е прехвърлил тези средства на други направления.“ И излезе прав. Поочуканите подвижни съединения, изтеглени от Елня, през това време напредваха с танковата група на Гудериан на юг.

На 15 септември редица чуждестранни журналисти за първи път от началото на войната получиха разрешение да отидат на фронта и бяха насочени към Елня. Английският журналист А. Върт призна, че не е могъл да повярва на очите си — разрушено е всичко: села, градове. В самата Елня, където преди войната са живели 15 хиляди души, е „оцеляла само каменната черква“. Не ставаше дума само за разрушенията от военните действия. Преди бягството си немците „обикаляха домовете, вземаха всичко ценно, а после запалваха къща след къща“.

Унищожени от снарядите гори, обгорена земя. Навсякъде трупове на германци и планини от унищожена хитлеристка техника — танкове, оръдия, минохвъргачки. „Седмицата, която прекарах в Смоленския край — е написал Върт, — ми подейства донякъде ободрително, но в същото време всичко тук правеше трагично впечатление. Исторически това бе една от най-старите руски земи, едва ли не самото сърце на древна Русия… Трагична бе цялата напълно разрушена територия на Елнинския издатък, където всички градове и села бяха унищожени, а малкото оцелели жители се бяха приютили в мазета и землянки… И все пак това беше не просто първата победа на Червената армия над немците, но и първата педя земя в цяла Европа — може би някакви си 150–200 кв. км, — извоювана от хитлеристкия вермахт.“

Началник-щабът на Западния фронт генерал В. Д. Соколовски разясни на журналистите онова, което са видели. Бе започнало истинското „смилане“ на вермахта. Те го попитаха какво е мнението му: ще поемат ли хитлеристите отново към Москва? Соколовски не изключваше подобен опит, дори няколко. „Но не мисля, че ще стигнат до Москва“ — бе категоричен той.

Журналистите видяха с очите си резултатите от победата на войските под командването на Жуков, но с него самия не успяха да се срещнат: още на 7 септември той бе повикан в Москва.