Сара Дж. Нотън
Другата двойка (8)

6.

Курорт „Мангово дърво“, остров Кон Сон

Събота, 24 септември

— Виждате ли го? — пита Бай.

— Гмурна се — казва мъжът, който я извади от водата. — Лодката трябва да е лека: може да е успял да стигне на достатъчна дълбочина.

Момчето се навежда през борда и наднича във водата. Тя е все така тюркоазена и кристалночиста, не блика кръв, но ако ударът е бил повърхностен, Оли може просто да е загубил съзнание. Може точно в този момент да се дави, докато гледат.

Аша се взира, не смее да си поеме дъх.

Някаква птица се спуска ниско над водата и напълва човката си с насекоми. Далечен самолет проблясва на слънчевата светлина и за кратко сякаш гори като взривяваща се звезда. Без тези две неща би изглеждало, че времето е спряло.

А после, откъм отсрещния край на лодката, водата се разплисква и през планшира се премята бяла ръка.

Тя изпищява.

Бай пада на колене в разбиващата се вода, докато момчето издърпва Оли в лодката, запалва отново двигателя и се отправя към брега с много по-овладяна скорост.

— Мамка му, мамка му, мамка му — изхлипва Аша.

Мъжът до нея промърморва:

— Ебаси, на косъм беше. — Шон е. Тя се засмива с треперещ глас. Но шокът се уталожва бързо и когато лодката наближава брега, вече е обзета от гняв.

— За малко да удариш мъжа ми, шибан идиот такъв!

Лодкарят се прави, че не я вижда, и продължава да се взира в посоката на движение на наклонения нос.

— Ей! Ей, кретен!

Оли е усмихнат, маха и вика, че нищо му няма. Сякаш за да го докаже, когато лодката почти е стигнала до брега, скача от нея и започва да плува към сушата с лежерен бруст.

Момчето от лодката ускорява и когато минава рифа, изключва двигателя и оставя лодката да се плъзне между плитчините и да спре на пясъка. Очевидно е преодолял шока от избегнатия на косъм удар, слиза мълчаливо от лодката и започва да разтоварва кошове с омари. Млад е. Може би дори няма двайсет.

Тя изтичва до него и го плясва по рамото.

— Не го ли видя? Можеше да го убиеш!

— Аш, скъпа — извиква Оли от водата. — Всичко е наред. Сам си бях виновен, защото не внимавах.

— Не, не беше виновен! Той трябваше да гледа къде кара!

Лицето на лодкаря е безизразно.

— Госпожо Грейвни… — Бай слага ръката си върху нейната. — Нека да…

Тя избутва ръката му.

— Кажете му! Кажете му да гледа къде кара, ебаси!

Бай казва бързо нещо на момчето от лодката, а резкият му тон няма нищо общо с вежливото раболепие, с което се отнася към гостите си. Момчето не отговаря, само продължава да разтоварва кошовете.

Бай казва още нещо и момчето вдига рязко очи.

Сега заговаря, а гласът му е писклив като на дете.

Бай продължава, като сочи към кошовете с омари. Момчето започва да ги хвърля обратно в лодката заедно с омарите. Бай заговаря отново и с почернели от омраза очи момчето ги хвърля отново на пясъка. А после отваря ръка и Бай слага няколко банкноти в нея. Момчето ги прибира с отвращение в джоба си, качва се на лодката, запалва двигателя, а лодката се отдалечава с рев и толкова бързо, че носът е изправен под четиресет и пет градуса спрямо водата, когато лодката изчезва зад носа.

Оли излиза от водата ухилен. Когато се приближава до нея с капеща морска вода от бретона си, тя не е сигурна дали да го прегърне, или да го зашлеви. Прегръща го, като притиска студеното му, мокро тяло към своето.

— Следващия път внимавай къде плуваш.

— Всичко беше сложен замисъл, за да разбера дали наистина ме обичаш.

Тя сяда до водата, а Бай се приближава към тях, за да се извини.

— Казах му без бакшиш. Обикновено получава бакшиш, затова че доставя омарите преди пет часа̀. Разстроен е. Това няма да се повтори.

Гневът ѝ започва да утихва и Аша изпитва угризения, защото е докарала такова наказание на момчето. Нищо чудно, че беше ядосано. Бог знае колко му е струвало това. Разликата между достатъчно за ядене и гладуване?

— Те са местно семейство, чиито услуги използваме от много години, но ще помоля да не идва в хотела, докато трае престоят ви.

— Благодаря, но няма нужда, наистина — казва Оли. — Вината е моя.

Шон седи на пясъка сред разбиващите се вълни на няколко метра от тях, обгърнал коленете си с татуираните си бицепси и навел глава.

— Благодаря — извиква му тя. — Че ми попречихте да вляза във водата.

Той вдига глава.

— Няма защо.

— Успокойте се всички — казва Оли с порозовели от стеснение бузи заради драмата, която причини. — Аз черпя. Бай, бутилка шампанско и… — преброява фигурите на плажа — шест чаши — едната за теб.

Докато Бай се отдалечава нагоре по плажа, Оли сяда зад нея и я обгръща с ръце. Каквото и да твърди, тя усеща как сърцето му блъска до гърба ѝ.

 

 

Пиенето продължава целия следобед.

Другите хора, които викаха на лодкаря от плажа, се оказаха Софи и Дейвид и тя осъзнава, че започват да ѝ стават симпатични заради справедливия им гняв. Дейвид се впуска в гневна тирада, че хотел от такава категория би трябвало да има истински доставчици с добра репутация, не някаква долнопробна семейна ферма, в която вероятно отглеждат скаридите, които с жена му обядваха, до изхода на местната канализационна тръба. Но на втората бутилка вече е омекнал, а жена му умело отклонява разговора към по-малко чувствителна тема.

— Кажи им за полета.

— Полетът. Божичко. Мислехме, че ни е спукана работата, сериозно.

— Летяхме над Урал и самолетът попадна във въздушен джоб с горещ въздух или нещо подобно. Падаше като камък. Шестстотин метра.

Оли се засмива.

— Мисля, че Аша щеше да умре от инфаркт. За щастие, съдържанието на „Дом Периньон“ в кръвта ѝ беше към петдесет процента през целия ни полет, затова настроението ѝ беше доста приповдигнато.

— „Дом Периньон“? — казва Софи. — Късметлии. В бизнес класата ни сервираха някакво шибано пенливо вино от тяхната собствена марка.

— Обикновено пътуваме в първа класа — намесва се Дейвид, — но честно казано, не забелязахме голяма разлика.

— Вярно — казва Оли дипломатично. — Няма голяма разлика. А ти, Шон? Как беше полетът ти?

Той се усмихва.

— Мразя да летя. Винаги взимам хапче в момента, в който се отлепим от пистата.

Аша беше предложила същото веднъж, за да се пребори със собствената си нервност, но Оли не се съгласи.

— Заедно с някого ли дойде, или ще пристигне по-късно? — пита Софи.

— Не, сам-самичък съм. — Обръща се към Аша: — Вие сте на меден месец, нали?

Тя кимва усмихнато.

— И аз — казва Шон.

Когато се чукват, Аша почти вижда как зъбчатите колелца в мозъка на Софи се въртят. И тя наистина изтърсва:

— Къде е жена ти?

Секунда мълчание, а после Шон заговаря тихо.

— Почина.

— О.

По-продължително мълчание.

Горката недодялана Софи е почервеняла като рак. За да ѝ помогне да се измъкне от това положение, Аша казва:

— Моите най-искрени съболезнования, Шон. Наскоро ли?

— Следващата седмица стават пет месеца.

Оли потупва Шон по гърба, изглежда, че наистина си е глътнал езика, а Дейвид изсумтява съболезнования.

Шон пъха ръка в задния си джоб, издърпва изтъркан портфейл и изважда една снимка от него.

— Емили.

Шон стои, обгърнал с ръка млада жена с дълга светлокестенява коса и слабо, ъгловато лице с тежък грим. Изглежда десет години по-млад: торбичките под очите му ги няма, малко по-пълен е, а на лицето му има широка усмивка, която му отива.

Всички гледат снимката сред мълчание, което би могло да е просто израз на неловкост или може би, ако Аша е великодушна, на уважение. Дават на Шон възможност да разкаже повече, ако иска.

— Красива е — казва Софи след малко и става малко по-симпатична на Аша. Самата тя не се сеща какво да каже за момичето. Не може да потисне недостойната мисъл, че Шон е можел да си намери нещо по-добро. Но от друга страна, ако се погледне от този ъгъл, Оли също е можел.

— Каква чаровна усмивка — казва тя.

— Седмицата преди сватбата ни беше ходила на преглед, на всеки три месеца ходеше, и не бяха открили нищо. Бяхме толкова щастливи.

Усмивките застиват на лицата им.

— Не ги виня. Донякъде се радвам, че не го откриха. Няколко месеца мислехме, че ще бъде добре. Поне през това време можахме да сме… безгрижни, нали разбирате? — Вдига очи към Оли, който кимва тъжно.

Останалите изглеждат притеснени, едва успяват да не дадат израз на ужаса, който изпитват, но Аша разбира какво означава да се грижиш за някого в последните стадии на рака. Именно надеждата, колкото и неоснователна да е, ти помага да се справиш с всеки ден, всеки час. Дребничките знаци, че положението може би се подобрява: допълнителната лъжица каша, допълнителната обиколка на парка, дори когато знаеш, че ракът е в последния стадий. Дори когато и човекът знае.

— Тогава направихме резервацията. Мислехме да изчакаме, докато си върне напълно силите, за да може наистина да се наслади на почивката. Глупаво от наша страна. Можехме да похарчим парите за вечери в ресторанти всеки ден, нощувки в шикозни хотели в провинцията или нещо друго. Не ме разбирайте погрешно, тук е великолепно. — Въздъхва и разклаща чашата с питието си с кръгообразни движения. — Но не знам дали наистина е нашето място.

— Напълно разбирам — промърморва Аша, а Оли ѝ отправя пронизващ поглед.

— Когато научихме, че тя е… — той спира, вдишва бавно и дълбоко, както те учат на курсовете за справяне със скръбта — … в последния стадий. Когато научихме… Емили ме накара да обещая, че все пак ще дойда. Ще лежа на плажа и ще пия коктейли, сякаш е до мен, а тя ще се постарае да бъде тук. — Той извръща очи.

Умълчават се. Никой от тях не може да преодолее импулса да се вслуша в ромона на морето и шепота на вятъра в палмовите дървета.

— Емили — казва Дейвид тогава, — ако си тук, наздраве, прекрасна госпожо. — Аша гледа как той вдига чашата си към потъмняващия плаж, впечатлена и леко трогната.

— За Емили — казва тя и отпива с останалите.

Когато Шон вдига чашата си, Аша забелязва — или ѝ се струва, че забелязва — издутина под татуировките му. Може ли това да са… може ли да са следи от инжектиране на хероин? Виждала ги е много пъти, докато още живееше в общинския блок, но гледката все още я шокира леко. Вдига очи към лицето му и среща тъмносините му очи. Изчервява се и отмества поглед. Той наистина е невероятно секси. Скоро ще ѝ идва мензисът, а Оли би трябвало да е напълно наясно какво означава това. Тя кръстосва отново краката си и се извръща от него, за да избегне изкушението да го гледа с копнеж, но усещането за напрежение, което движението предизвиква, проваля добрите ѝ намерения и изчервяването прераства в настръхване на цялото тяло. Тя се надява, че Шон не е забелязал, но не изпитва оптимизъм. Вероятно е свикнал да действа така на жените.

— А ти с какво се занимаваш, Шон? — пита Дейвид. Аша успява да се сдържи да не извърти презрително очи. През всичките тези дълги минути това е най-доброто, за което се е сетил, за да смени темата.

— Държа бар в лондонското Сити.

— Кой? — казва Оли. — С приятелите ми сигурно, хм, сме посещавали заведението ти няколко пъти… — Казва го на шега, но неестественият коментар прозвучава като изречен от идиот.

Усмивката на Шон е съвсем искрена.

— Близо до Тауър Хил е, но съм сигурен, че щях да те запомня. Никога не забравям лица.

Минават към темата за най-хубавите заведения в Ситито.

Пиенето продължава до късно вечерта и се налага Софи и Аша да разубедят мъжете си да не се състезават кой ще преплува пръв разстоянието до острова и обратно. Шон седи мълчаливо и се усмихва, а на Аша ѝ е неудобно от абсурдното мерене на пишки между двамата банкери. Това е чертата на Оли, която харесва най-малко. Тези баровци я прихващат в частните училища, както се прихващат въшки — идиотския стремеж да се надпреварват да докажат кой е по-голям алфа-мъжкар — и явно така и не успяват да се отърсят от нея.

След вечеря в ресторанта, съпътствана от разгорещен разговор, се преместват в бара и вече отдавна минава два часът, когато привършват последните си питиета и си пожелават лека нощ. Тя наистина би трябвало да пийне вода, преди да си легне, за да не изгуби целия утрешен ден заради махмурлук. Налива си чаша и сяда да я пие на малки глътки на дивана, загледана в оцветеното в розово море. Камериерката е сменила цветята. Тези нови жълти лилиуми имат същата остра миризма като предишните.

Оли излиза от банята, увит с кърпа и с четката си за зъби в ръка.

— Какво имаше предвид, когато каза, че това не е твоето място?

Тя вдига изненадано очи към него. Не е характерно за Оли да търси повод за кавга.

— Казах, че просто не се чувствам съвсем в свои води, нищо повече. Ами така си е. Поне не в компанията на Дейвид и Софи. Но теб те харесвам. — Става и го прегръща. — Ще те задържа.

— А шампанското и пътуването в първа класа?

Усмивката ѝ замръзва. Отдръпва ръцете си, с които е обгърнала кръста му.

Чака го да се извини, но той се обръща и започва да си мие зъбите.

— Освен това — гласът ѝ е по-висок, възмутен — исках да помогна на Шон да не се чувства толкова неловко, да му покажа, че има съюзник сред всичките тези банкери.

Оли се обръща и я поглежда студено.

— Значи чернокожите и ирландците се подкрепяте?

Тя го зяпва.

— Той не е ирландец.

— Знаеш какво имам предвид.

— О, я се разкарай.

Той се връща в банята, а тя гледа след него, сърцето ѝ блъска в гърдите и тя се пита дали да влезе след него и да продължи спора. Винаги е била външният човек, където и да отидат, а сега, когато срещна някого, който повече прилича на нея, някого, който не е роден в богато семейство и с доверителен фонд, Оли явно се чувства застрашен. Иска тя да бъде зависима от него ли? Дали една неуверена съпруга би подхранила егото му? Като състезание по плуване или дебела пура?

Ръцете ѝ са студени и тя ги разтърсва, за да подобри кръвообращението. Трябва да се успокои. Почти не се карат, а да се дърлят точно на медения им месец, ѝ се струва някак съдбовно. Той ревнува ли? Толкова очевидно ли беше, че Шон ѝ се стори привлекателен? Още нещо, с което красивият като Адонис Оли се сблъсква за първи път: сексуална ревност. Тя ще трябва да стои далеч от Шон от сега нататък.

В леглото си разменят целомъдрени целувки, а после Оли ѝ обръща гръб и почти моментално заспива.

Аша лежи и се взира в движещите се сенки, хвърляни от вентилатора на тавана — сложен е само за ефект, защото климатикът работи перфектно.

Коментарът за чернокожите и ирландците беше кажи-речи непростим. А ако тя мисли достатъчно дълго за него, заключенията наистина може да ѝ се сторят доста смущаващи.

Той се държи странно още от сватбата и не само заради секса. Проявява повече собственическо чувство към нея, небрежно я пита къде отива или кой ѝ пише есемеси. Тя мислеше, че ревността е поне донякъде признак на любов, но самият Оли веднъж ѝ каза, че това са глупости: че е признак на несигурност и слабост.

Защо се чувства несигурен? Заради връзката им ли? Дали започва да смята, че всичко това — сватбата, меденият месец — е било огромна, скъпа грешка?

Тя ще се побърка, ако продължава с тези мисли.

Може би си въобразява. Хормоните ѝ още не са се нормализирали, може би това е просто параноя. Но после си спомня как той се държа на сватбата.

Тогава със сигурност нещо не беше наред. Нещо повече от стрес заради сливане на дружества. Тя се изкушава да го събуди още в този момент и да настоява да разбере какво става, но моментът не е подходящ, не и веднага след скандал. За да се удържи, става и излиза на терасата, като по пътя се отбива да си вземе парео, в случай че някой отново е излязъл да поплува на лунна светлина.

Нощта е мека и абсолютно притихнала, луната е скрита зад млечнобял облак.

Тя замръзва. Шон върви във водата. Когато верандата изскърцва под краката ѝ, той се обръща рязко. Дали се е надявал, че духът на Емили идва да го прегърне на лунната светлина? Или просто страда от безсъние? Стои напълно неподвижно. Тя усеща тежестта на погледа му.

Луната се подава иззад един облак и очертава тялото му с контрастиращи светлина и сянка. Той вдига ръка, а тя помахва в отговор, а после той се обръща и се отдалечава по плажа.

Тя се връща в леглото.

Оли лежи по гръб върху събралия се чаршаф, а тазът му е обърнат настрани от нея. Тя иска да докосне голия му хълбок, да го обърне нежно, но изглежда, че тялото му вече не ѝ принадлежи.

Този път няма как да отклони вниманието си от тъпата болка в слабините.

С известна надежда, че шумоленето на чаршафите и запъхтяното ѝ дишане ще го събудят, тя мастурбира, а в главата ѝ се сменят обичайните картини: тялото ѝ, наклонено назад над леглото вкъщи, докато Оли се навежда над нея с глава между бедрата ѝ. И както можеше да се очаква, онази прелестна неопределена топлина скоро започва да струи в кръвта ѝ. Пръстите ѝ проникват по-надълбоко, дишането ѝ се ускорява.

В ума си тя го кара да се изправи. Иска да види втвърдения му член.

Но над нея се извисява не гладкото тяло на Оли: това е Шон, плътта му е оцветена в студен оранжев нюанс от светлината на уличните лампи, а татуировките му пълзят по кожата му като змии.

В изражението му няма нежност, а само глад. И сега я чука, по-енергично, отколкото Оли някога я е чукал, а ръцете му стискат плътта ѝ като нокти на животно.

При тази мисъл тя получава оргазъм.

След това става и отива в банята, измива се крадешком на мивката, защото се бои, че душът ще го събуди. Не иска да мирише на секс, когато той се събуди.

За първи път, откакто е с Оли, си помисли за друг, докато си доставяше удоволствие.

Каквото и да му има, трябва да решат проблема скоро.