Сара Дж. Нотън
Другата двойка (29)

27.

Албуфейра, 1998 година

Започнали от ирландския бар. Наркотиците намерил Фреди, малко амфетамини, за да подобрят настроението му, а и на Оли. Той почти не бил излизал от къщата през последната седмица от страх да не бъде хванат натясно от все по-фанатичната Ищела. От групата Фреди винаги бил чувствал Оли като най-близък, а той изпитвал трогателна благодарност за това, че имал другар в нещастието, някого, който да го разсейва от собственото му отчаяние.

Но амфетамините не помогнали на Оли. Само станал превъзбуден и сприхав, излязъл си демонстративно от бара, когато не му сервирали достатъчно бързо. Останалите го последвали и продължили надолу по главната улица срещу вятъра, а Майло ги повел към спортния бар в края на Ивицата на Монтешору, където кръчмите и клубовете се разреждали и отстъпвали място на храсталаци и незавършени хотели. На Фреди не му било приятно да идва тук и усетил напрежението още щом влезли. Сервитьорките веднага ги забелязали, а те обърнали каменните си лица към англичанката с късо подстриганата бялоруса коса.

Майло я бил харесал още първия път, когато я видял, но след като почивката продължавала, а той не постигал успех, желанието му се изродило. Тя явно не знаела как да го разкара любезно, а вместо това се перчела и го засипвала с подигравки и обиди — Има да си мечтаеш, сладурче, върви си вкъщи и удари една чекия, при което останалите посетители на бара се заливали от смях. На другите клиенти им било дошло до гуша от тези привилегировани англичанчета. Фреди наблюдавал неспокойно как пренебрежителното отношение към надутото его на Майло го вбесявало все повече. Смехът му станал заплашителен, устната му се повдигнала в ъгълчето. Фреди познавал Майло достатъчно отдавна, за да може да си представи за какво мислел. Щял да даде урок на онази кучка.

Тази вечер положението било по-зле от всякога. Майло се отърквал в гърдите ѝ, когато се навеждала над масата, за да събере чашите им, а после разпервал невинно ръце, ако тя реагирала. На Фреди му се искало тя просто да повика управителя, но била куражлийка; мислела, че може да се справи с него сама. Оли, единственият сред тях, който можел да повлияе върху поведението на Майло, само се взирал в напитката си. Накрая Фреди решил да завлече Себ, който почти бил изпаднал в кома, обратно във вилата. И оставил другите двама да се забавляват заедно.

Пред бара видели Ищела, която се била облегнала на парапета на дъсчената пътека. Била готова да чака цяла нощ, за да се опита да поговори с Оли. Фреди го заболяло сърцето, когато я видял. Била облечена с червената рокля, която толкова била очаровала приятеля му в нощта, когато се запознали с нея, докато раздавала клубни брошури, и роклята ѝ се развявала на вятъра, който духал от морето, сякаш пламтяла. От време на време някой порив на вятъра я залепял за тялото ѝ, което се очертавало, едрите ѝ гърди и стегнатият ѝ объл корем. Как Оли можел да не желае това момиче? Фреди се запитал дали човек губи апетит, когато му поднасят всичко на тепсия. Не било голяма утеха.

— Върви си — извикал той през пътя, докато подпирал увисналия върху него и хълцащ Себ. — Той не си заслужава.

Главата ѝ се обърнала в посоката, от която долетял гласът му, но тя не проговорила. Очите ѝ били черни и хлътнали, белите ѝ пръсти стискали парапета.

— Той не се интересува от теб, Ищела.

Главата ѝ се завъртяла отново към вратата на бара, тъмните спирали на косата ѝ се надигали като змии около главата ѝ. Тътнещият бас на онази лятна клубна мелодия се носел с вятъра като ритъма на измъчено сърце.

Тогава той разбрал, че тя никога нямало да се откаже. Била красива, грациозна, чаровна преследвачка и ако късметът на Оли наистина го изоставел, тя щяла да го последва до Лондон.

Когато се върнали във вилата, Фреди проснал отпуснатото тяло на Себ на един шезлонг до басейна и отишъл да си приготви питие. Ако само били пили тук всяка вечер, преди да тръгнат по клубовете, нямало да задлъжнее толкова. И другите били задлъжнели, но дори не се замисляли за това, защото знаели, че нищожният дълг от няколко хиляди лири ще бъде погасен от първата им заплата. Фреди се запитал, докато седял до прегърбеното и сумтящо тяло на Себ, защо на някои им било толкова лесно. Къде бил сгрешил?

Искал да се напие, да забрави всичко в тази единствена последна вечер, но установил, че от толкова пиене бил изтрезнял.

Все още лежал там, загледан с мрачен поглед в неподвижната вода на басейна — тук горе сред хълмовете били на завет — и се питал дали е вярно, че удавянето не боли, когато Майло се върнал. Той се престорил на заспал, когато Майло излязъл на терасата, и Фреди усетил как приятелят му се надвесил над него, преди накрая да влезе отново вътре. Чул как пуснал душа, но после явно наистина бил заспал, защото се събудил под звуците на трескав шепот откъм вилата. Себ още спял като пън до него, затова Фреди слязъл тихо от шезлонга, прекосил на пръсти терасата и стигнал до вилата. Ако излезели, щял да се престори, че просто пикае.

Майло говорел спокойно, но Оли бил силно разстроен. Фреди чул само как Майло казал „Покажи ми“, а после тихи боси стъпки надолу по стълбите, които водели към пътя.

Фреди изчакал, докато се уверил, че били излезли, и влязъл вътре. От неговата стая гледката към криволичещия път до града била най-добра и от прозореца различил две фигури, които се движели бързо под лунната светлина.

Изпушил цигара, изпикал се и след около час видял, че двете фигури се връщали. Сега се движели по-бавно и веднъж спрели, а единият се превел надве над ръба.

Фреди дръпнал пердетата над прозореца и тихо затворил вратата си. А после застанал зад нея и притиснал ухо към топлото дърво, за да слуша.

Двамата се върнали във вилата и той чул пукота и подрънкването при отваряне на бутилки бира. Шепотът бил трудно различим, но от време на време се чувало запъхтяно дишане, сякаш някой плачел.

Стреснал се силно, когато Майло произнесъл името му от другата страна на вратата.

Втренчил се ококорено в паянтовата врата от дървесна плоскост, която била бариерата между тях, и се опитал да внуши на Майло да не натиска дръжката. Било изключено да успее да се върне в леглото, преди Майло да влезе в стаята. Приятелят му щял да разбере, че е подслушвал. По някаква причина при тази мисъл го побили тръпки.

— Спи — промърморил Майло малко по-високо. — Себ също. Отвън на терасата. — Гласовете се отдалечили в една от спалните и след това настъпила тишина.

Минали минути, после половин час.

Фреди бил наострил слух, докато тишината започнала да отеква в главата му и се запитал дали просто не бил оглушал и накрая, когато вече толкова му се пикаело, че не можел да търпи повече, се престрашил да излезе в коридора.

Застанал в мрака, като дишал плитко и се опитвал да не издава звук.

Вилата била потънала в тъмнина, като се изключи светлината под вратата на банята, където винаги оставяли да свети, за да не се блъскат в стената, когато залитали пияни, за да се изпикаят. Дотук не достигали светлини от курорта, за да им показват пътя.

Проверил и в двете посоки и през прозореца към терасата видял, че небето било започнало да просветлява от розово-жълтата зора. Гледката можела да изпълни човек с надежда, очакване какво би могъл да донесе утрешният ден, но на Фреди вдъхнала само усещане за ужас. Струвало му се, че стои на ръба; че най-хубавите му дни са отминали. Че утрешният ден бил началото на неумолимо подхлъзване към провала и отчаянието.

Прекосил коридора, отворил вратата на банята и попипал ципа си.

За малко да се подмокри.

На пода до ваната клечал мъж.

— Боже господи, Майло!

Приятелят му дръпнал завесата на душа и се изправил, без да бърза, като през цялото време не отлепял поглед от Фреди. Застанал съвсем близо, почти опрял лице до лицето на Фреди, изпълвал цялото му зрително поле. Било плашещо. Като ръгбист, който се опитва да сплаши по-слаб противник, но въпреки това Майло се усмихвал.

— За какво си станал по това време?

— Трябваше да се изпикая.

Гласът му прозвучал нехайно, но му коствало усилие да не започне да заеква.

— Давай тогава.

Фреди се обърнал към тоалетната, сложил ръка на стената и се опитал да уринира.

Не можал.

Зад него Майло дишал равномерно.

Фреди точно бил започнал да се паникьосва, когато в тоалетната започнала да пръска тънка струйка течност. Той се втренчил в тъмната линия в тоалетната чиния, когато зад него се чуло тихото подрънкване на капеща вода по плочките на пода. Струята намаляла.

— Свърши ли?

— Мда.

Той вдигнал ципа на панталоните си.

— Връщай се в леглото тогава, поспаланко.

— Лека.

— Лека нощ.

Той излязъл от банята, прекосил коридора, отворил вратата на спалнята, влязъл вътре и я затворил след себе си.

Точно тогава нуждата да уринира се надигнала отново.

Подмокрил се, както стоял на килимчето.

Не цветното петънце било привлякло погледа му, когато паднало на плочките от мокрите пръсти на Майло. Вниманието му било привлечено от това, което видял, когато, без да смее да помръдне главата си, завъртял очните си ябълки, за да надникне през процепа там, където завесата стигала до стената. Отначало му се сторило, че там има мъж. Помислил, че Оли бил решил да си пререже вените в банята. Но това не било мъж, а само дрехи — тъмни дънки, раирана тениска с дълги ръкави като на ръгбистите — и всичко било потънало в алено море.

Майло перял окървавените дрехи на Оли.