Сара Дж. Нотън
Другата двойка (11)

9.

Курорт „Мангово дърво“, остров Кон Кон

Неделя, 25 септември

На брадичката ѝ има пъпка, една от онези големи подкожни, които са повече като синини. Опитът ѝ я е научил да не ги пипа, просто ще трябва да изтърпи неприятна за гледане подутина, докато спадне след няколко дни. Винаги ѝ излизат пъпки преди мензис.

— Как спа? — извиква той през вратата.

— Добре. А ти?

— Супер.

Звучи съвсем нормално. Сякаш изобщо не са се карали. Може би е било просто ревност. Тя ще изчака няколко дни, а после ще започне да се закача с него, за да разбере, че идеята е просто нелепа. Наистина е нелепа. Случилото се, когато беше полупияна, каквото и да е то, не е по-лошо, отколкото да си фантазира за Джеймс Бонд или Полдарк. Шон е идеалният пример за избора на зажаднялата за секс домакиня: мускулест, умислен, трагичен. А ако тя не му беше пускала със седмици, Оли вероятно щеше да лъска тайно бастуна от време на време.

Когато тя излиза от банята, той лежи на дивана и разглежда хотелската брошура.

— Нещо интересно?

— Обичайното. Обиколки на автентични семейни оризища, разходки с лодка за гмуркане с шнорхел около някаква скала с петстотин други туристи. Такива идиотщини. — Хвърля я на масата. — Бих предпочел просто да се попека, човече.

— Разбира се — казва тя. Оли работи повече от нея, заслужава почивка. Но тя би искала да придобие някаква представа за местната култура, колкото и да е захаросана.

— Може би бихме могли да отидем някъде по-късно през седмицата — казва тя, когато той взима слънчевите си очила и таблета.

— О, чакай, ти искаш ли да отидем някъде?

Добрият стар внимателен Оли. Тя веднага омеква.

— Не днес. Хайде само да разпускаме. Ти работи много.

Тя прекосява стаята и прокарва длан по гърдите му. Кожата му е хладна и суха на климатика, а той мирише на душгела с аромат на зелен лимон и босилек от банята.

— Хайде — казва той. — Или ще изпуснем закуската.

 

 

Плажът е претъпкан, за разлика от досега. Всички останали гости са там. Аша се пита дали останалите нарочно са им запазили къщичката с шезлонгите, макар че не може да си представи Софи и Дейвид, сгушени там — вероятно няма да се поберат — а американците сякаш никога не сядат. В момента най-безсрамно практикуват тай чи на мокрия пясък, Софи джапа на плиткото, а Дейвид се е излегнал като чувал с картофи на шезлонга си с облегалката под прав ъгъл и с отегчено изражение. Само Шон изглежда истински отпуснат, както спи малко встрани от другите със слушалките си, едната му мускулеста ръка виси през ръба на шезлонга, а на бицепса му има черна татуировка на ин и ян с формата на сълзи. Изображението извиква в паметта и спомени за младежите, с които тя се натискаше като тийнейджърка в Излингтън — все с имена като Дан, Джейсън и Роби. Как я чукаха, сякаш нейното тяло и техните бяха двете части на машина. Бутало, влизащо в цилиндър.

Тъй като пропуснаха закуската, Аша стои до шезлонга, вперила поглед в ресторанта, и не след дълго сервитьорката — Хао? Хай? — идва да вземе поръчката им.

Оли поръчва къри с козе месо, а Аша си избира каша от киноа с кокосов йогурт и маракуя.

После, след като намазва с петдесети фактор онази проклета бенка и изтръгва от Оли обещание, че ще си облече тениска по обяд, тя се обляга на възглавниците, за да продължи с мечовете и драконите. Оли се сгушва до нея с глава до врата ѝ, а дъхът му гъделичка гърдите ѝ. От време на време тя прокарва пръсти през къдриците му. Вече са започнали да изсветляват до бебешко русо от слънцето.

След няколко минути върху шезлонга пада сянка.

— Наистина се надявам, че няма да ми вържеш тенекия, господинчо.

Лицето на Дейвид е почервеняло и лъщи от пот, а пръстите му се мърдат в джобовете на късите панталони.

— Хмм? — Оли вдига глава сънено.

— Малкото ни състезание.

— Вече не сте в училище — казва Аша с кисела усмивка. От самото начало се оказа права за него. Противен е. Да ми вържеш тенекия.

Оли се надига.

Тя го поглежда невярващо.

— Току-що яде къри. Ще ти се схване кракът.

— Да, но кърито беше съвсем леко.

Тя оставя книгата си на коленете.

— Къри. С козе месо.

— Тук порциите са по-малки — ухилва се той и се изправя.

Тогава тя се зачудва дали нямаше да му е по-приятно да кара ски или на някаква друга почивка с различни екстремни преживявания. Интелигентен е, няма две мнения по въпроса, но понякога щурее като глуповато кученце.

— Добре. Да се състезаваме дотам, да спрем, за да си поемем дъх, и после да се състезаваме по обратния път?

Бяга на място, за да загрее — уж на шега, но всъщност не съвсем.

Дейвид се разтяга неособено ентусиазирано няколко пъти, а очите му шарят нервно по набъбналите мускули на Оли. Дейвид е по-скоро набит, отколкото дебел. Струва ѝ се, че ако човек го удари по бетонния корем, ще си нарани ръката не по-малко, отколкото ако удари мускулестия корем на Оли.

Тогава тя си спомня.

— Чакайте. Лодката.

— Попитах Бай — казва Оли. — Вече е минала.

Попитал е Бай? През цялото време е имал намерение да направи това?

Той я целува, изтичва до водата и се гмурва от рифа, а Дейвид тича запъхтяно след него.

— Внимавай — извиква тя след него и се ядосва на хленчещия си глас.

— Можете да се бавите колкото искате — извиква Софи от шезлонга си.

Тя пуши цигара, дърпа толкова силно, че цялата ѝ уста и брадичка се набръчкват. Аша се замисля дали да не отиде и да изкрънка една цигара, след като Оли вече е зает с нещо друго, но със сигурност ще усети миризмата. А и се предполага, че пушенето влияе на плодовитостта.

Тя взима книгата си.

Но въпреки казаното от Бай за лодката не може да се съсредоточи и непрекъснато вдига очи, за да провери какво става с Оли. Той цепи водната повърхност със своя кроул (научен от олимпийски златен медалист) и вече е стигнал до средата на разстоянието до скалата, а пляскащият във водата, задъхан Дейвид е преплувал само четвърт от него. Не е зле. Ако Аша беше акула, със сигурност щеше да се насочи към по-бавния, по-месест вариант.

Следващия път, когато тя вдига очи, Оли е на скалата и вика насърчително на съперника си, който е намалил скоростта толкова много, че почти не се движи.

— Той добре ли е? — извиква тя на Софи.

— Просто е дебел и не е във форма. Дано да имат добър медицински хеликоптер, за да го откарат до местната болница.

Аша се засмива, но тайно си мисли, че има съвсем реална възможност Дейвид да получи инфаркт.

Когато вдига отново очи, Оли тъкмо издърпва Дейвид на скалата, а мъжът остава да лежи неподвижно там, макар че вероятно не е мъртъв, защото иначе Оли щеше да вдига повече врява. След малко Дейвид се изтъркулва до седнало положение, а Оли сяда до него. Гърбовете им са към плажа, сякаш обсъждат някаква тайна. Внезапно я залива раздразнение. Това е меденият им месец, а той предпочита да бъде с някакъв си тъп банкер вместо с новата си съпруга. Е, ще види той.

Шон стои във водата и се взира в хоризонта. Тя тръгва към него по пясъка.

— Как е водата?

Той се усмихва.

— Като топъл чай.

— Апетитно. — Застава до него. Косъмчетата по ръцете му са изгорели до златисто от слънцето. Кожата в основата на гръбнака му лъщи от пот.

— Значи той спечели. Каква е наградата?

— Дейвид трябва да му слугува до края на почивката.

— Той изглежда като човек, на когото боят с пръчка би му харесал.

Тя се сдържа да не изсумти от смях и се надява, че Софи не е чула, а после понижава глас.

— Английската висша класа, а? Всички онези потиснати импулси.

— Аз бях прекалено обикновен за семейството на Ем. Бях прецакан от момента, в който видяха татуировките.

Сгъва лявата си ръка, а по изображението сякаш преминава вълна. Отново тази внезапна възбуда. От Шон може да се очаква страстно чукане, не нежното любене, в което Оли толкова го бива: бавното достигане до оргазъм, дългото гушкане след това. Шон ще свърши, ще си почеше задника и ще отиде за бира. Тя едва не се изкисква.

— Какво изобразява?

— Булдог. Не казвай нищо. Направих си я, докато още се боксирах.

Бокс. За бога. Сцени на летящи капки пот, напоени с бушуващи мъжки хормони, окървавеният Шон, застанал с разкрачени крака над тялото на победения си противник, с вдигнати юмруци.

— Боксирал си се? — казва тя, а гласът ѝ прозвучава превзето и пискливо.

— Известно време. В тийнейджърските си години. Но бях много зле. — Сбърчва нос.

Приятно ѝ е да флиртува отново. В офиса е пълно с жени, а приятелите на Оли са група ужасни, претенциозни простаци. Затова тя моментално изпита неприязън към Дейвид, но може би е несправедлива. Не всеки може да се вписва перфектно в своя стереотип. Като например мъжагата Шон. Слаб боксьор, но не се срамува да го признае. Тя трябва да внимава. Чаровен и интелигентен е, освен че е в добра форма.

— Откъде в Лондон си? Аз съм от Излингтън, но твоят акцент е по-скоро от източната част, нали?

— Ромфорд. Била ли си някога там?

Тя поклаща глава.

— Не ходи. Истинска дупка е.

Той я пита дали иска питие и тъй като Оли не дава признаци, че скоро ще се върне, тя приема. Когато той се връща от ресторанта и сам носи питиетата, ѝ се струва напълно логично да седнат в ракитената къщичка.

Въпреки че тя през цялото време държи между тях да има поне трийсет сантиметра разстояние, все пак откликва на миризмата му, хормоните ѝ реагират на неговите феромони. Свръхнапрегната и нервна е, когато отпива бързо от своя джин с тоник, и се пита дали все пак това не е малко непристойно.

За щастие, Оли е увлечен в разговор с Дейвид, затова преди да има възможност да хвърли поглед към къщичката, тя изгълтва коктейла си и се измъква от другата страна на шезлонга.

— Мисля да поплувам.

Но Шон не я слуша. Тя проследява погледа му. Две фигури стоят в самия край на плажа, където свършва пясъкът и започва джунглата. Едната е по-ниска от другата, но са прекалено далеч, за да може да различи нещо повече. Тя взима фотоапарата си и увеличава изображението, колкото обективът позволява. Дори тогава фигурите са сиво размазано петно. Нещо в начина, по който просто стоят там — напълно неподвижни, една до друга, но перпендикулярно на морето, сякаш всъщност изобщо не се интересуват от красивата гледка, а от случващото се на плажа — кара косъмчетата на врата ѝ да настръхнат. Гледат към курорта и тя изведнъж се сеща за клането на онзи тунизийски плаж. Как се казва терористичната групировка тук? „Червените кхмери“? Божичко, името извиква в ума ѝ образи на мъкнещи пушки деца и мъчители със замъглени от наркотиците умове. Тя прави снимката. Но сега, когато увеличава изображението, фигурите стават целите зърнести и се сливат с пясъка и морето като призраци.

Тя преувеличава. Само гледат. Не оглеждат мястото, за да извършат атентат.

Но явно и Шон усеща заплахата, защото се изправя.

— Нали не е онова момче? — казва тя и изведнъж изпитва страх. — От лодката?

— Не мога да видя.

Той се запътва към тях целенасочено, с раздалечени от тялото ръце, с онова главорезко, горилоподобно държание, пародия на мъжественост, което тя обикновено мрази. Сега е благодарна, защото преди да успее да направи и десет крачки, фигурите се изгубват зад хребета.

Тя се чувства достатъчно виновна за дребния флирт и не се скарва на Оли, когато той се връща на плажа — излиза от водата в безупречен вид, докато Дейвид изминава с усилие последните няколко метра, зачервен и задъхан.

— Схвана ми се кракът — изпъхтява по-възрастният мъж, пропълзява нагоре по пясъка и започва да разтрива бедрото си.

— О, лош късмет — казва Оли бодро.

— Ти имаше късмет — казва Дейвид.

— Тогава да се състезаваме пак по-късно през седмицата. — Оли се усмихва и се тръсва на шезлонга.

За раздразнение на Аша, Дейвид издърпва един шезлонг до тях и двамата мъже обсъждат преплуваното разстояние и по-силните вълни, когато преминали линията на носа, като двама гости на вечеря, които сравняват впечатленията си от движението по магистрала М25. Когато Дейвид най-после се връща при Софи, а Оли ляга, Аша изведнъж осъзнава, че чашата на Шон е на масата до шезлонга.

— Видя ли онези хора? — казва, за да отвлече вниманието на Оли. — Току-що се появиха в края на плажа. Сякаш ни наблюдаваха. А после просто изчезнаха.

Оли я поглежда остро. Тя го каза само за да започне разговор, предположи, че той няма да обърне внимание, но изражението му е странно.

— Как изглеждаха?

— Не можах да ги видя добре. Може да са били онези американци. Виж, направих снимка, но всъщност е трудно да се каже. Това розово петно може да е парео или може би просто са били голи. Не бих се изненадала… О.

Натиска няколко бутона на фотоапарата, но няма смисъл. Снимката е изчезнала.