Сара Дж. Нотън
Другата двойка (6)

4.

Курорт „Мангово дърво“, остров Кон Сон

Събота, 24 септември

Тя лежи до него и го гледа как спи. Тялото му е бледо и безупречно гладко на меката светлина, която се процежда през щорите. Ще почернее бързо, защото кожата му ще си спомни какво се очаква да прави след ски ваканциите и почивките на Карибите през целия му живот.

Тя прокарва пръст по линията на гръбнака му. Очертава кръг около синина под ребрата му от игра на скуош, а после се навежда и целува лопатката му. Той изпъшква и се изтъркулва на другата страна, явно без да се събуди. Пенисът му е отпуснат под чаршафа. Тя въздъхва и става.

След като се изкъпва и се облича, тя отваря щорите в хола.

Перфектно е. Естествено, Оли направи резервацията. В слънчевата сутрин малко преди обяд морето е лазурно, джунглите, които ограждат залива, са изумруденозелени, а безграничният басейн блещука.

— Бихме могли да поръчаме закуска в бунгалото — казва Оли и излиза от спалнята с щръкнала коса и подпухнали очи, очевидно махмурлия:

— Още не знаем какво имат. Да отидем в ресторанта.

Когато я обгръща с ръце и я целува по върха на носа, лекото безпокойство, което тя изпитваше, се стопява. Оли сигурно е изтощен от стресиращото положение в работата. Затова не правят секс. Трябват му няколко дни и ще се оправи.

Тръгват боси, хванати за ръка, по дървената пътека към ресторанта. Чува се приглушената глъчка от разговори и дрънчене на порцелан. По-вълнуващ за Аша е вкусният остър аромат на пушено месо. Може ли да е — чудо на чудесата — бекон?

Само няколко секунди след като се настаняват, сервитьорката от предишната вечер застава до тях, усмихната и свела глава, и пита какво ще желаят за пиене. На дневната светлина личи ясно, че е по-възрастна, отколкото Аша мислеше — може би на четиресет и няколко години. Косата ѝ е в наситен тъмнокестеняв нюанс само с един-два дебели бели косъма, които са се измъкнали от конската ѝ опашка.

— Жасминов чай за мен, моля, и кафе за съпруга ми. Да е по-силно.

Оли не си е свалил слънчевите очила, а лицето му лъщи от пот. Нищо чудно, че нямаше желание за секс тази сутрин. Това напълно смислено обяснение ѝ вдъхва ново облекчение.

Докато чакат напитките си, Аша разглежда останалите гости.

На масата зад Оли има доста обикновена на вид двойка. Жената е с наднормено тегло и светли кичури в косата; оплешивяващият съпруг носи тениска с якичка и червени памучни къси панталони. Този тип хора са ѝ познати от банкерски партита и празненствата на семейство Грейвни. Тя знае, че няма да има нищо общо с тях. Погледът ѝ продължава нататък.

Зад тази маса някакъв мъж седи сам, вероятно чака жена си. Може би и тя е махмурлийка като Оли. Мускулестият му гръб е обърнат към Аша, затова тя вижда само късо подстриганата му тъмна коса и че е облечен с тениска и дънки. От ръката на тениската се подава татуировка. Футболист?

На две маси от него, в отсрещния край на ресторанта, има друга двойка: прошарен мъж на средна възраст и много по-младата му руса жена, с гръб към ресторанта. Аша не би искала да седи на тази маса. Зад мъжа дърветата в тъмната джунгла се сливат и протягат по някой филиз към рамото му.

За свое неудобство, тя вижда, че той е забелязал вниманието ѝ към него и я наблюдава неотлъчно с крива усмивчица на устните. Лицето му е ръбесто и набръчкано. В него има нещо едва ли не демонично: извитите вежди, подчертани от отдръпналата се от слепоочията коса, заради която изглежда, сякаш има рога. Ризата му е прекалено разкопчана и разкрива запуснато тяло, с месести, увиснали гърди. Но усмивката подсказва, че е разбрал шегата. Че знае, че в него има нещо отблъскващо; че тази мисъл му е забавна. Ноздрите му са издути, сякаш постоянно души въздуха. Устата му е широка, а повдигнатото ъгълче разкрива много прави, много бели зъби. Американец може би. Американски богаташ с лъскавата си булка. Тя осъзнава, че все още не е отместила поглед, а сега очите му са присвити язвително, а главата му е наклонена настрани, любопитството ѝ го е заинтригувало.

Главата ѝ се накланя рязко надолу и тя успява да събори ножа си на пода.

Оли потрепва при издрънкването.

— Ама че си кьопава. — Усмихнат е, но нещо в очите му навежда Аша на мисълта, че е притеснен по някаква причина.

— Нали не продължаваш да се тревожиш за онзи проблем в работата?

— Какво? — Лицето му е безизразно. — О. Божичко, не. Изобщо не ми пука.

— Така и не ми каза какво всъщност е станало?

— Така ли?

— Не.

— О, само преговори за сливане с малък хеджфонд.

— Кой?

— О, ъъъ… „Хадзли-Къркуд“, така се казват. Едва ли си чувала за тях. Съвсем дребни са. И така ни разиграват, че сигурно няма да се занимаваме повече с тях. Къде ми е шибаното кафе? Божичко.

Тя гледа как той източва врат, за да привлече вниманието на сервитьорката. Изглежда смутен, сякаш това е стратегия, за да не погледне жена си в очите. Накрая няма как да го избегне.

— Какво? — Изчервява се. Не симпатичното изчервяваме от първите им срещи, а ярки петна в средата на бузите му.

— Добре ли си?

— Не. Чувствам се ужасно.

— Просто докато бяхме в Лондон, изглеждаше, че много те тревожи, а сега казваш, че изобщо не ти пука.

— Не ми пука. Майната им. — Свива рамене.

— Не говорехте ли за това с Майло, когато се върнах рано онзи ден?

Той примигва срещу нея, а устните му се разтварят. Изведнъж сърцето ѝ забива по-бързо. Сякаш той всеки момент ще признае някаква ужасна тъмна тайна.

— Освен ако имаш любовница, разбира се? — Тя го казва, сякаш е шега. Сякаш знае, че е шега, но сърцето ѝ е заседнало в гърлото, докато той не изсумтява развеселено.

— Спипа ме. Имам връзка с Мария. Как само размахва четката за прах: неустоимо е.

Тя го гледа в очите още една секунда, забелязва какво усилие му коства да отпусне рамене и да изглади челото си.

— Добре, ще отида да донеса сок.

Жената на американеца е на бара. Толкова е слаба, с абсолютно плосък гръден кош, с широки ленени панталони и свободна тениска с голямо деколте.

Отмества се назад и настъпва Аша. Не я заболява, жената е толкова лека, но когато Аша ахва изненадано, тя се обръща и я засипва с извинения.

Аша я зяпа.

Не може да се сдържи и очите ѝ се отместват надолу. Към плоския гръден кош, леката издутина в чатала на панталоните. Пак нагоре към квадратната брадичка, широките вежди, сянката от бледа набола брада.

— Няма нищо — промърморва.

— А вие сте по джапанки. Ама че съм негодник.

Има нежен глас, женствен е в своята превзетост, но без да преиграва.

— Вас щеше да ви боли много повече, ако ролите бяха разменени — казва Аша.

Той се засмива симпатично, а вътрешностите на Аша се разтапят. Безупречно красив е: най-сладкият член на момчешка група, преди да го застигне зрялата възраст и да се прошари. Как е възможно да позволява на онзи ужасен мъж да го опипва с лапите си? Тя хвърля поглед към масата им. Освен ако не е баща му?

Американецът ѝ се подсмихва.

— Аз съм Каспър — казва и протяга бебешки мека ръка.

Когато тя се връща на масата, питиетата им са дошли, а Оли отпива неохотно от кафето си, сякаш е лекарство. Тогава я обземат угризения, защото го притисна. Изморен е, стресиран е и има нужда само тя да го обича и да го остави на мира. Когато стисва ръката му, той вдига очи и ѝ се усмихва едва ли не с благодарност.

Докато тя си налива чай, вниманието ѝ е привлечено от двойката на масата зад Оли. Заради странния им, приглушен разговор и наведени глави тя подозира, че говорят за тях. Дали са неприятно изненадани да открият междурасова двойка в своето малко кътче от рая? Изведнъж жената протяга шия и надниква над рамото на мъжа си. Когато улавя погледа на Аша, бързо извръща очи.

Аша се вглежда по-внимателно в нея. Широките, старомодни къси панталони и торбестата тениска, с които е облечена, за да скрие фигурата си, зачервените кокалчетата на пръстите, стиснали чашата с чай. Изглежда повехнала. Аша насочва вниманието си към мъжа. Стандартната му банкерска униформа означава, че би могъл да е между двайсет и седемдесетгодишен. На месестия му гръб вече има петно от пот. Оли явно е забелязал гримасата ѝ, защото се навежда над масата и промърморва:

— Стига си ги зяпала, любопитке.

— О, много ще ти харесат. Истински ХНЧ. На бас на десет лири, че се казват Алис и Чарли, живеят в Барнс и имат лабрадор на име Тоби.

Оли трябваше да ѝ обясни значението на съкращението ХНЧ, когато тя го чу за първи път на парти от устата на един от омразните му приятели от училище. Означаваше хора от нашата черга. Бели, от горната средна класа, завършили частно училище. Аша беше пълната противоположност на тези хора. Понякога тя се пита дали именно това го е привлякло у нея, но после ѝ става гузно. Приятелите му може да са повърхностни, но Оли не е.

Под предлог че се протяга, Оли се оглежда.

— Приемам баса — промърморва, когато се обръща отново към нея. — Аз залагам на Джеймс и Софи.

След като си стисват ръцете, тя задържа ръката му и прокарва палец по кокалчетата му. Понякога изпитва страх при мисълта, че за малко не го напусна след случилото се през юли. Хормоните и скръбта я бяха подлудили до такава степен, че беше готова да го направи, но успя да се отдръпне от ръба на пропастта точно навреме. Сега при мисълта за това, при мисълта да бъде без него, я побиват тръпки въпреки горещината.

— Какво?

— Просто си мисля колко те обичам. — Набляга на думата обичам, изплюва я почти подигравателно. Винаги ѝ е било толкова трудно да я изрече. Вкъщи никога не споменаваха такива неща и преди да се запознае с Оли, дори не я беше произнасяла. Само добавяше „и аз“, когато някой я изричаше по неин адрес.

— Добре — усмихна се той. — Можеш да го докажеш, като ми донесеш бъркани яйца.

Тя завърта презрително очи и отива отново при шведската маса.

Там е мъжът, който седеше сам. Тя минава покрай него и сърцето ѝ се свива, когато вижда, че масите са отрупани с плодове, кисело мляко, зърнени закуски и други здравословни деликатеси. Миризмата на бекон идва от чайник с лапсанг сучонг. Единственото, което изобщо събужда интереса ѝ, е кутия с хляб и кроасани до конвейерен тостер. Има бучки масло с формата на листа, а също — о, каква радост — мънички кутийки с мармайт. Тя избира хляб със семена за Оли и обикновен бял за себе си и ги слага върху бавно движещата се решетка на тостера.

Когато мъжът се пресяга покрай нея за маслото, тя го вижда за секунда в профил. Красив е, но не като русия мъж. В него има нещо грубо: нещо първично, което веднага я кара да се запита как ще изглежда гол. Когато ръката му се докосва до нейната, тя потрепва гузно и с престорена небрежност се обляга на масата и с голям интерес оглежда разположението на салона. Ако скоро не я изчукат, ще точи лиги по всичко с пулс.

С изключение на мъжа с памучните къси панталони.

Сега той се е обърнал и открито зяпа гърба на Оли. Аша изпитва моментно отвращение към месестото му червендалесто лице, подобно на парче месо: алчните свински очи, грубата пясъчноруса коса и широката брадичка с трапчинка. Защо, за бога, това се приема за привлекателна черта? Само напомня на сплескан задник. При тази мисъл тя се усмихва, а после вдига глава и улавя погледа на мъжа до тостера. Той ѝ се усмихва в отговор и двамата остават загледани един в друг малко по-дълго от обичайното, при което тя реагира не по друг начин, а с изчервяване.

Смущава се и припряно грабва първата препечена филийка. Прекалено гореща е и я изпуска с вик. Той се хвърля напред и я хваща, а после я увива в салфетка и ѝ я подава. За миг главите им почти се докосват и тя долавя аромата му, мускусен и неприкрито мъжествен, напълно различен от свежата миризма на чисто на Оли.

— Моят герой — казва тя. — Благодаря.

— За мен беше удоволствие.

Гласът му е по-дълбок, отколкото на Оли, с пушаческа дрезгавост.

— Аз съм Аша, а онзи там е мъжът ми Оли. — Ръкуват се. Неговата ръка е груба и хладна.

— Шон. Приятно ми е да се запознаем. И с филийката ви.

Той се връща на масата си.

Аша настръхва под мишниците. Когато се връща на масата им, Оли й се хили.

— Кой беше онзи Хийтклиф?

— Казва се Шон и му казах да ме чака отзад по-късно.

— Давай. Днес няма да съм ти от полза.

Тя се ухилва, сякаш просто си приказват, а после тръсва чинията с препечени филийки пред него.

— Съжалявам, нямаше яйца. Нито пък бекон, мамка му. Защо ме доведе тук?

— За да отслабнеш.

Тя го ритва.

След препечената филийка тя се нахвърля на кроасан с мед и завършва с малко зърнена закуска с плодове и кисело мляко. Храната връща малко от цвета на бузите на Оли и той спира да се поти.

— Днес мислех да се качим на свещената планина — казва тя. — Какво ще кажеш?

— Попитай Шон.

— Хайде тогава, пиянде такова, да отидем на плаж.

Когато става от масата, салфетката пада от скута ѝ и тя се навежда, за да я вдигне. В този момент глъчката стихва за момент и косъмчетата на тила ѝ започват да настръхват. Отново ли я наблюдават?

Изправя се бързо и се обръща към залата с блеснали очи, готова за сблъсък. Но никой не ѝ обръща внимание. Очите на ХНЧ и американците са вперени не в нея, а в Оли, който в момента слиза с треперещи крака от верандата на пясъка. След секунда разговорите се възобновяват.

В странен порив да го защити Аша забързва след него, обгръща кръста му с ръка и го повежда по пътеката.

 

 

Денят е прелестно, изтощаващо горещ. По белия пясък са наслагани малък брой шезлонги — поне тя предполага, че така се наричат. Не приличат много на чупливите пластмасови джаджи, които повечето хотели предлагат. Достатъчно широки са, за да могат двама души да седнат удобно. Рамките са от тиково дърво — отново — а дебелите дюшеци са покрити с бежов плат, който изглежда безупречно чист въпреки количествата пот и лосион за слънце, които вероятно са се пропили в него.

Но щом се настанява удобно, тя забелязва обла ракитена къщичка с формата на пашкул и с бели завеси. Не само изглежда по-удобна, но и се намира далеч от бунгалата, така че би била идеално уединена. Тя не може да си представи по-хубаво място за правене на любов. Под приспивната песен на морето, с тръпката от това да го направят на открито и възможността отвън покрай завесите да минават хора.

Хрумва ѝ, че започва да се вманиачава. Последно правиха секс в нощта преди сватбата, и то сравнително припряно, по нейна инициатива. Оттогава има колко — три седмици? Това прекалено много ли е? Така ѝ се струва, но в други нейни дълготрайни връзки понякога минаваха месеци. Проблемът е само, че Оли обикновено е много възбуден. Винаги са си пасвали добре в това отношение. А и току-що се ожениха.

Може би един ден без никакви занимания ще помогне. Тя е доста сигурна, че зад онези издуващи се от вятъра завеси би могла да го убеди да излезе от дупката, в която е попаднал, каквато и да е причината за нея.

Но сега Оли се излегна до нея със стон и придърпа шапката си над очите. Тя преглъща въздишка, сяда до него и чака тъпата болка от възбудата да отшуми.

 

 

Докато той спи махмурлийския си сън, тя прекарва сутринта в четене и джапане във водата. Наклонът на дъното е толкова плавен, че близо до брега водата е топла като във вана и се охлажда чак при рифа на няколко метра навътре. Пясъкът е изпъстрен с красиви бели камъни със сиви спирали в центъра. Тя събира няколко и ги пуска още мокри на корема на Оли, за да се опита да го събуди. Обмисля дали да не отиде на някой от различните видове тайландски масаж от менюто на спа центъра, но вместо това заспива. Когато се събужда, вижда, че гърдите на Оли вече са почервенели. Отваря големия бежов чадър и го слага под ъгъл, така че да му хвърля сянка, а после тръгва за питие.

След заслепяващата светлина на плажа за миг се оказва като сляпа в полумрака на ресторанта. Бутва нагоре слънчевите си очила и примигва, докато зрението ѝ се върне.

ХНЧ обядват мълчаливо на една от масите до бамбуковата ограда. Гигантски, или тигрови, скариди, ако се съди по останките в чиниите им. Толкова люти, че и двамата са изпотени. Тя се усмихва, когато минава покрай тях. Сервитьорката, която стои под сянката, пристъпва чинно към нея, а Аша поръчва да им занесат две кока-коли на плажа.

Когато понечва да се върне, мъжът препречва пътя ѝ. Тя ахва, когато едва не се блъсва в него.

— Дейвид Питърс — казва той, протегнал едра ръка, мазна от скаридите.

— Аша — заеква тя и стисва ръката му. — Аша…

— Грейвни, нали?

— Ъ, да.

— Мъжът ви е Оливър Грейвни.

Съпругата, която още седи на масата, изпуфтява от горещината и се извинява на Аша с поглед.

— Да не ни следите? — засмива се Аша.

— Не, не, не. Ха. Със съпруга ви имаме общи познати. Маккинли Гордън, от две хиляди и първа-втора година. „Ти Джи“ тъкмо бяха купили „Ел Ел Ейч“. Ние отговаряхме за продажбата на финансови деривати.

Аша се усмихва и кимва. Сервитьорката с кока-колите минава покрай нея на път за плажа.

— Радвам се да се запознаем. Сигурна съм, че съпругът ми също ще иска да се видите.

— Да пием по питие по-късно! — измучава Дейвид. — Много ще се радвам да науча как вървят нещата със сделката „Хадзли-Къркуд“.

Тя успява да се усмихне напрегнато. Последното, което иска, е този човек да стресира отново Оли заради сливането.

Жена му ѝ се притича на помощ.

— А останалите няма да се радваме. — Става и избутва съпруга си настрани, така че Аша да може да мине.

— Моля да извините Дейвид. Пази боже да отиде на почивка. Аз съм Софи и ви обещавам, че ако се престрашите да дойдете в бара довечера, той няма да споменава сливания или други скучни банкови глупости.

Корените на косата ѝ са потъмнели от влага, а на гръдния ѝ кош има изгоряла ивица, защото не е нанесла слънцезащитния лосион равномерно. Аша подозира, че двамата ще се чувстват много повече в свои води в скиорска хижа в Куршевел.

— Благодаря — казва. — Може да дойдем. — А после тръгва бързо по пътеката и през цялото време усеща тръпки по гърба си.

Оли е буден и довършва кока-колата си. Ледените кубчета в нейната вече са се разтопили.

— ХНЧ ми се нахвърлиха — казва тя мрачно. — Той е Дейвид някой си, а ти беше прав за нея: Софи.

Оли облизва единия си пръст и отбелязва победата си.

— И ти си от тях, затова позна — промърморва тя и ляга отново на шезлонга.

— Може да поплувам. Онзи остров там ми изглежда добре.

Тя го поглежда с присвити очи — самотна сива скала насред синевата. На около километър и половина разстояние? Или по-скоро километър? Трудно е да се каже.

— Сигурен ли си? Снощи пи много.

— Да не поставяш под въпрос уменията ми?

— Просто ми изглежда малко далеч. Ами ако ти се схване кракът?

— Тогава ще бъдеш богата вдовица.

— Давай тогава. — Тя сваля очилата си и ляга по гръб, но докато той става и тръгва към водата, тя се извръща настрани и продължава да гледа притеснено как той влиза в морето и започва да плува към острова.

След няколко минути главата му изчезва сред блясъка на водата. Тя си налага да вземе книгата си и да не мисли за акули и кубомедузи.

Струва ѝ се, че чак след петнайсет-двайсет минути успява да различи тъмна форма, която се придърпва на скалата. След малко той стои на върха и маха по момчешки гордо. Тя му махва с облекчение, а после се връща към книгата си.

Равномерно потропване я изтръгва от света на средновековното фентъзи, от който според нейна колежка щеше да остане във възторг.

Американската двойка е пристигнала на плажа и играят на плажен тенис с малка топка. По-възрастният мъж е без риза и гърдите му се тресат, а конската опашка на приятеля му подскача като на мажоретка. Подават си топката един на друг, от време на време я изпускат във водата: тогава русият обявява резултата. Аша не може да си представи какво удоволствие може да носи това занимание, освен да лазят по нервите на всички останали. Приисква ѝ се да каже нещо. Оли винаги я спира, когато реши да се разправя, но сега го няма, а шумът ѝ пречи да чете книгата си точно когато героят всеки момент ще бъде обезглавен.

Но тогава звукът се оказва заглушен от друг по-силен. Двигателят на малка лодка, която идва към носа.

Лодката е традиционна рибарска, с плитък издължен корпус, боядисан в живописни цветове, и със знаменца, развяващи се от кърмата. Единствените съвременни елементи са извънбордовият двигател и слушалките на младежа, седнал до него. Лодката се движи с известна скорост, носът стърчи над водата и препречва видимостта му в посоката, в която се движи. Вероятно ще намали, когато наближи брега, където може да има плуващи хора.

Но има един човек по-навътре във водата.

Оли пак е във водата и плува към брега, а с мощния си кроул ще се изпречи точно на пътя на движещата се с висока скорост лодка.

Тя скача от шезлонга, при което преобръща и него, и чашата с кока-кола, и изтичва до водата.

— Оли!

Но той е потопил главата си във водата и не може да чуе нито нея, нито двигателя на лодката. Сега момчето дори не гледа напред, просто се занимава с устройството, което слуша.

— ОЛИ!

Положението е безнадеждно. Оли продължава да плува, а лодкарят дори не вдига глава. Тя изтичва във водата и понечва да се гмурне от рифа и да стигне до него, но зад нея се чува трескаво плискане и тя усеща, че я дърпат към брега.

— Пуснете ме! ОЛИ!

Лодката е на двайсет метра от него. Петнайсет.

— ВДИГНИ ОЧИ, ГЛУПАКО!

Десет.

Към нея са се присъединили и други хора, махат трескаво и викат. А после Бай хуква по плажа. Скача напълно облечен във водата, маха с ръце, крещи на виетнамски. Накрая звукът или гледката на сънародник привлича вниманието на момчето.

Пет.

Оли спира да плува, обръща глава към лодката. Аша вижда внезапното потрепване на раменете му, когато осъзнава какво ще се случи. А после той изчезва.

Лодката профучава над мястото, на което тя го видя за последно, и частица от секундата по-късно момчето изключва двигателя. Лодката спира постепенно, като се поклаща на повърхността на водата, а знаменцата притихват.

Вълничките достигат до брега сред абсолютна тишина.