Мишел Моран
Нефертити (34)

Трийсет и втора глава
Перет, сезонът на растежа

Цар Тутанкамон се изкачи до Хоровите престоли на подиума рамо до рамо с княгиня Анхесенамон. Видях как татко зашепна на ухото му, също както някога бе шепнал на Нефертити.

— Баща ти отново е властта зад трона — отбеляза Нахтмин.

— Само че този път стои зад сина ни. — Хванах ръката на своя съпруг и лек бриз раздвижи лятната жега, наситена с аромат на лотосов цвят и мирта. — Никога няма да избягам от това, нали?

— От Хоровите престоли ли? — Нахтмин поклати глава. — Не, няма такива изгледи. Но този път ще е различно — увери ме той. — Този път Египет ще процъфтява и през царуването на фараон Тутанкамон няма да има бунтове.

— Откъде знаеш?

— Знам, защото аз съм тук, а Хоремхеб ще разгроми хетите и ще се върне с победа за славата на Амон. След петнайсет години Атон ще бъде забравен.

Потръпнах при мисълта за града на Нефертити сред пясъците, заличаван от ветровете на времето. Всичко, за което беше работила така упорито, се бе провалило. Ала оставаше Анхесенамон. Вдигнах очи към подиума и малкото момиче, което приличаше толкова много на нея, и ми се стори странно, че ще продължавам да седя на същия стол, на който бях седяла и когато бе царувала Нефертити. Какво ли щеше да запомни това дете за майка си? Анхесенамон обърна поглед към мен — същите тъмни очи и грациозна шия — и аз се запитах какво ли ще запишат върху стълбовете на вечността тя и синът ми.