Мишел Моран
Нефертити (13)

Единайсета глава
1350 година преди Христа
Ахет, сезонът на разливите

На съкровищницата бе дадено предимство дори пред храма на Атон.

Към края на шему величественият двуетажен гранитен павилион вече се издигаше в цялата си красота редом с двореца. Прахолякът на двора още не се беше слегнал, когато Мая отвори тежките метални врати и всички застанахме благоговейно пред онова, което архитектът бе сътворил за толкова кратко време. Аменхотеп и Нефертити гледаха надолу към нас от всичките четири ъгъла на съкровищницата, по-големи от живота, по-големи и от най-внушителната статуя на стария фараон в Тива.

— Кой създаде това? — попитах аз изумено и Мая ми се усмихна.

— Скулптор на име Тутмос.

Беше великолепно. Статуите бяха така високи, така зашеметяващи, че ние сякаш бяхме фиданки в гора от смокини. Групата везири и царедворци зад нас притихна. Дори Панахеси не намери какво да каже. Нефертити приближи до една от статуите, главата й стигаше до основата й. Приликата беше смущаваща: тънкият нос, малката уста и големите черни очи под високо извитите вежди. Тя прокара ръка по полата от пясъчник и ми каза само с устни:

— Иска ми се Кия да беше тук!

Аменхотеп обяви тържествено:

— Сега започваме да строим храма на Атон.

Баща ми го погледна смаяно, сякаш това не беше за вярване, но Мая не изглеждаше изненадан.

— Разбира се, царю.

— И везир Панахеси ще надзирава строежа.

* * *

В стаята ми се проведе още едно съвещание. След като съкровищницата бе вече завършена, не можеше да се поеме рискът Панахеси да бъде сложен да отговаря за златото в нея. Строежът на новия храм щеше да започне през тот, но щом приключеше със задълженията си като надзирател на работата по него, везирът щеше да предяви претенции отново да стане ковчежник.

— Ще трябва да направиш нещо, за да му попречиш — каза просто баща ми.

— Може да му дадем друга служба. Нещо, което отново да го изведе от двореца. Какво ще кажеш за посланик? Може да го изпратим в Митани…

Баща ми поклати глава.

— Той не би се съгласил никога.

— Кого го е грижа с какво ще се съгласи? — изсъска Нефертити.

Баща ми явно се колебаеше.

— Можем да го направим върховен жрец на Атон — заразсъждава той гласно.

Нефертити подскочи.

— На моя храм? — викна тя.

— Да не предпочиташ да е ковчежник, който да се разпорежда с богатствата на Египет, при перспективата дъщеря му да роди бъдещия престолонаследник? Не, ще го направим върховен жрец на Атон — реши баща ми и бързо се изправи. — Нефертити, сънувала си го. Панахеси ти се е присънил като върховен жрец на Атон.

Нефертити веднага разбра накъде бие.

— Облечен беше в дреха от леопардови кожи. Обгръщаше го златно сияние. Това явно бе знак.

Татко се усмихна, а тя се разсмя. Бяха идеална двойка хиени.

Същия следобед Нефертити почака, докато тронната зала се напълни, за да съобщи на съвета, че е имала сън. „Ярък сън“, така го нарече и Панахеси хвърли остър поглед към подиума. Сестра ми продължи:

— Сънят беше толкова реалистичен, че когато се събудих, помислих, че наистина се е случило.

Заинтригуван, Аменхотеп се премести по-напред на трона си.

— Да повикаме ли жрец? С мен ли бе свързан?

Долу пред подиума Кия и жените от нейната свита събраха глави и зашушукаха.

Нефертити отвърна сдържано:

— Свързано бе с цял Египет.

— Изпратете за жрец! — извика Аменхотеп и баща ми бе на вратата, преди Панахеси да бе успял и да стане.

— Някой определен жрец ли, царю?

Аменхотеп сви устни. Докато бъдеше построен храмът на Атон, щеше да е принуден да ползва услугите на жреците от храма на Амон.

— Тълкувател на сънища.

Баща ми излезе, а Панахеси се навъси, усетил нещо във въздуха.

— Царю, няма ли да е по-добре първо да чуем съня? — предложи той.

Нефертити се засмя непринудено.

— Защо, везире? Да не би да се опасяваш, че може да съм сънувала нещо, което да злепостави фараона? — Обърна се към Аменхотеп, премигна с дългите си ресници и той се усмихна.

— Аз се доверявам на съпругата си за всичко, везире, дори за сънищата й.

Но Кия с нейния неспирно растящ корем нямаше да се остави току-така да бъде засенчена от Нефертити.

— Може би фараонът ще иска да послуша музика, докато чака? — Щом Нефертити се готвеше да зарадва царя с някакъв сън, тя пък щеше да го зарадва с музика. Вдигна украсената си с гривни ръка, махна на музикантите, които следваха царската свита навсякъде, и те засвириха. Чакащите пред двореца просители и везирите, които се интересуваха какво ще стане с Хоремхеб и с хетските нашественици в египетските земи, дори не бяха споменати. Сънят на Нефертити бе счетен за по-важен. Сънят на Нефертити и музиката на Кия. „Единственото време, когато не се върши нищо — помислих си аз, — е когато фараонът реши да упражнява властта си в тронната зала.“

Аменхотеп стана от трона и арфистите спряха да свирят едва когато вратите се отвориха. В залата влезе баща ми, следван от жрец на Амон в дълга дреха, и обяви:

— Тълкувателят на сънища.

Старият човек се поклони.

— Аз съм жрецът Менхепер.

Нефертити каза:

— Сънувах сън, ясновидецо, който искаме да ни разтълкуваш.

— Моля, разкажи го, царице. С всички подробности, които си спомняш.

Нефертити се изправи.

— Сънувах леопардови одежди под слънцето — поде тя.

Неспокойно обърнах очи към Панахеси, който срещна погледа ми и веднага разбра, че нещо се мъти.

— Сънувала си върховния жрец на Атон — обяви тържествено Менхепер и из цялата зала се понесе шепот.

— Сънувах също, че един везир взе тези одежди и щом ги облече, слънцето заблестя по-силно. Толкова силно, че лъчите му бяха почти ослепителни.

Всички в залата се вцепениха, а Менхепер извика триумфиращо:

— Знак! Това несъмнено е знак!

Аменхотеп стана от трона.

— Човекът, когото си сънувала, сега присъства ли тук?

Всички проследихме погледа на Нефертити, който спря върху Панахеси, после се обърнахме отново към жреца.

Менхепер разпери ръце и аз се запитах колко ли от златото на баща ми е скрито под дрехата му, когато той обяви:

— Смисълът е очевиден, царю. Атон е направил своя избор!

— Не! — Панахеси стана от стола и едва се задържа на краката си. — Царю, това е само сън. Нищо повече от сън!

Аменхотеп слезе от подиума и с любов положи длани върху раменете му.

— Атон е направил своя избор.

Панахеси погледна към мен и след това към баща ми, чието лице бе безупречна маска.

— Поздравления, твое светейшество — каза баща ми с ирония, която разбра единствено Панахеси. — Богът е направил своя избор.

Щом излязохме от тронната зала, Кия, която не подозираше, че имаме пръст във всичко това, ми каза злорадо:

— Баща ми е върховен жрец на Атон. И когато се роди престолонаследникът, в Египет няма да има пост, който семейството ми да не заеме. Освен това върховният жрец на Атон събира десятъка — добави тя. — Сестра ти току-що ни помогна да се изкачим на подиума и още повече да се доближим до трона.

— Не, тя току-що ви събори оттам — отговорих й аз. — Твоят баща може да събира данъците, но моят баща ще е този, който ще ги брои.

Кия ме погледна с недоумение.

— Преди да започне този съвет, везир Ай беше назначен за ковчежник.