Лин Флюълинг
Скритият воин (46)

Глава четиридесет и пета

Кралят удържа на думата си — в средата на кеммин компаньоните се отправиха да ловят бандити в хълмистите земи на север от Еро. Корин запазваше предишната си дързост, но Тобин виждаше, че братовчед му няма търпение да компенсира лошите си прояви. Тарин бе казал, че из Дворцовия кръг вече се шептяло за предишния провал на престолонаследника.

Нощта преди заминаването кралят устрои пир в тяхна чест. Лейди Алия седеше от дясната страна на своя свекър и играеше ролята на домакиня. Бременността й напредваше добре, позволявайки забравянето на предишните опасения. Детето се очакваше да се роди малко след празника на Сакор — предната част на роклята й бе силно издута.

Кралят продължаваше да я обгрижва, а принцесата се отнасяше изключително мило с него — и с всички останали, когато наоколо имаше свидетели. Но в останалите случаи предричането на Ки се оказа вярно. Алия си оставаше същата свидлива змия. Неудобствата на положението й също не се бяха отразили благоприятно на характера й. През по-голямата част от времето Тобин оставаше пощаден от острия й език, но това се дължеше единствено на роднинските му привилегии. Клетият Корин нямаше неговия късмет — месеци наред прокуден от брачното ложе, той тихомълком се бе върнал към старите си привички. Алия бе научила, разбира се, и последвалият скандал бе легендарен. Придворната й дама твърдеше, че принцесата разполагала с отличен прицел и необичайно силна ръка.

Това й поведение не можеше да й спечели уважението на Тобин, но въпреки това той оставаше запленен от нея, защото тя бе първата бременна жена, която виждаше. Лел бе казала, че това е част от тайната женска сила. Принцът започваше да разбира какво е имала предвид вещицата, особено когато Алия настоя той да докосне корема й, за да усети движенията на бебето. Първоначалният му срам бързо бе отстъпил пред удивление, когато бе усетил слабо раздвижване под дланта си. Впоследствие Тобин често се улавяше, че се е вторачил в роклята й, очаквайки да зърне ново движение. Това щеше да бъде детето на Корин, част от неговата собствена кръв.

Началото на зимата бе необичайно топло и изпълнено с валежи. Компаньоните и хората им потеглиха сред дъжд, който седмици наред скриваше слънцето. Гъста кал покриваше пътищата и лепнеше по копитата на конете. Укрепленията и странноприемниците бяха разположени нарядко в тази част на кралството, затова им се налагаше да нощуват в импрегнирани палатки — доста неприятно преживяване.

Първата бандитска шайка се оказа съвсем незначителна, съставена от дрипави мъже и момчета, които крадяха добитък. Те се предадоха веднага, а Корин ги обеси.

Седмица по-късно се натъкнаха на друга банда, укрепила се в пещера. Компаньоните заловиха конете им, но самите престъпници разполагаха с добро въоръжение и успяха да удържат четири дни, преди гладът да ги принуди да атакуват. Дори и тогава те се сражаваха ожесточено. Корин успя да убие главатаря им, а Тобин прибави още трима към сразените си противници — и без помощта на брата. След напускането на алистънското имение не бе го призовавал.

Войниците разсъблякоха телата, преди да ги изгорят. Едва тогава се установи, че осем от бандитите са били жени. Една от тях бе втората жертва на Ки. Тя имаше сивееща коса и множество стари белези по ръцете си.

— Не знаех — промълви оръженосецът.

— Тя е била престъпничка, Ки, също като другите — каза му Тобин, но и той също изпита странно усещане в стомаха си.

Тарин и Кони бяха поспрели над друго тяло. Тобин разпозна оцапаната зелена туника, която държеше младият войник — това бе една от собствените му жертви. Тази жена бе по-стара от убитата от Ки. Увисналите й гърди и бялото в косата й му напомниха за готвачката.

— Познавах я — каза Тарин, докато покриваше трупа с окъсано наметало. — Тя беше капитан в полка на Белите ястреби.

— Не мога да повярвам, че съм се сражавал срещу жена! — възкликна Олбън, побутна един от труповете с крака си и отвратено се изплю.

— Няма нищо срамно. Някога те са били част от армията. — Тарин говореше тихо, но всички доловиха гнева, скрит зад думите.

Порион поклати глава:

— Никой истински воин не става престъпник.

Тарин се извърна.

Корин се изплю върху мъртвата.

— Отрепки и предатели. Изгорете ги всичките.

Тобин не изпитваше състрадание към избралите да живеят извън закона — Уна и Ахра бяха открили начин да служат, а жените от Атион търпеливо изчакваха. И все пак част от гнева на Тарин остана у него, смущаващ като миризмата на обгоряла плът, която остана обвита около дрехите им.

Седмици наред мъртвата се явяваше в сънищата на Тобин. Но духът й не беше отмъстителен. Гола и окървавена, тя коленичеше с ридания, за да положи меча си в краката му.