Лин Флюълинг
Скритият воин (26)

Глава двадесет и пета

Аркониел не бе спирал да наблюдава Алистънския път с месеци. Пролетта бе отминала, но никой не се бе явил. Лятната горещина пресуши поляната, но сред дърветата продължаваха да изникват единствено търговците от близкия град и вестоносците, носещи писма от Тобин.

Лятото бе изключително горещо. Дори долината на Алистън, в предишни години пощадена от продължаващата суша, бе засегната. Нивите умираха, агнетата и яретата също рухваха сред поляните. Реката спадна до църцорещ улей, обграден от обширна кал и изсъхнали водни растения. Аркониел отново сведе дрехите си до ленен килт, а жените тръгнаха по ризи.

Един лентински следобед Аркониел и готвачката работеха в градината, изравяйки праз, когато Нари им извика от прозореца на втория етаж. Мъж и момче се приближавали по пътя.

Аркониел се надигна и отупа ръце.

— Познаваш ли ги?

— Не, непознати са. Аз ще отида.

Впоследствие самият Аркониел разпозна широкоплещестия и сивобрад мъж, крачещ до Нари. На коня, който той водеше за поводите, седеше малко момче.

— Каулин от Гетни! — възкликна магьосникът и пое по моста, за да ги пресрещне. Преди цели десет години, а може би и повече, Айя бе връчила на Каулин едно от камъчетата си. Тогава последният не бе имал спътници. Малкият му придружител изглеждаше на не повече от осем.

— Айя каза, че ще те намеря тук — рече Каулин, докато се здрависваше с него. Сетне кисело погледна зацапания му килт и загорялата гръд. — Станал си фермер?

— Само понякога — засмя се Аркониел. — Изглежда пътуването ви не е било леко.

Каулиновата парцаливост водеше историята си от години, затова ученикът на Айя насочи вниманието си към момчето. То изглеждаше добре, почерняло от слънцето, но не откъсваше очи от гърба на коня и отказваше да поглежда към приближилия се Аркониел. В сиво-зелените му очи се четеше повече страх, отколкото срам.

— А кой е спътникът ти? — попита Нари, усмихвайки се към момчето.

Детето не погледна към нея и не отговори.

— Да не би гарван да ти е откраднал езика? — меко продължи тя. — В кухнята имам студен сайдер. Искаш ли?

— Не се дръж невъзпитано, Витнир — смъмри новодошлият, когато момчето се извърна. Каулин сграбчи гърба на туниката му и го вдигна от седлото. Озовал се на твърда земя, Витнир се скри зад краката на магьосника и мушна пръст в устата си.

Каулин погледна назад и надолу.

— Всичко е наред, момче. Върви с нея. — Когато детето не помръдна, той го сграбчи за рамото и не особено внимателно го тласна към Нари. — Чуваш ли?

— Това не беше необходимо — остро каза Нари, а после хвана момчето за ръката и по-меко се обърна към него. — Ела, Витнир. Готвачката тъкмо приготвя кексчета. За теб ще бъде най-голямото, със сметана и горски плодове. Отдавна не съм имала дете за глезене.

— Къде се срещнахте с Айя? — попита Аркониел, докато заедно с другия магьосник се отправяха навътре. — Не съм получавал писмо от нея месеци наред.

— Тя ни откри преди няколко седмици. — Изпод туниката си Каулин измъкна окачена торбичка и изсипа камъче. — Каза, че ме намерила благодарение на това, каза още да дойда тук. — След като хвърли бърз поглед към поддържания кухненски двор, новодошлият се поотпусна. — Твърдеше, че тук ще бъдем в безопасност.

— Правим всичко по силите си — отвърна Аркониел. И се зачуди какво ли очаква от него Айя, ако Нирин и магьосниците му се окажеха следващите посетители.

Подобно на всички, с които Айя се беше обградила, Каулин бе зърнал хаос и нова кралица в сънищата си. Освен това бе наблюдавал магьоснически екзекуции.

— Твоята наставница не разкри замисъла си пред нас, но щом възнамерява да се изправи срещу онези негодници в бели роби, то аз я подкрепям — заяви Каулин след вечеря. Тъй като непоносимата горещина от деня все още не си бе отишла и не им се мислеше дори за свещи, двамата седяха под магическата светлина, която Аркониел бе създал в камината.

Готвачката бе приготвила легло за момчето, но Витнир мълчаливо отказваше да се отдели от учителя си. През целия следобед детето не бе промълвило нито дума.

Каулин тъжно погледна към момчето, легнало да спи върху тръстиките.

— Бедното. През последните няколко месеца получи достатъчно причини да не се доверява на непознати.

— Какво е станало?

— Към края на нитин бяхме спрели в една димертънска странноприемница, където поработихме, за да си заслужим залъка. Един младеж остана особено впечатлен от номерата ми и настоя да ме почерпи с кана вино. — Той гневно стисна юмрук върху коляното си. — Виното беше силно, може би дори подсилено с още нещо, защото в следващия момент вече бърборех за Африйския оракул и как смятам, че кралят ни е докарал чума, като не се е вслушал в думите му. Младият човек изрази съгласие и после се разделихме. По-късно през нощта една слугиня ме събуди, казвайки, че тълпа се подготвяла да ни плени. И начело на тълпата се оказа любезният млад човек, само че сега бе облечен в бялата роба на Гонач. Слава на светлината, той бе единственият магьосник. Успяхме да се измъкнем, но не и преди да отнеса това.

Каулин нави ръкава си, за да покаже грозния белег, простиращ се под лакътя.

Сърцето на Аркониел се сви:

— И разкри ли му нещо за виденията?

— Не. Те са заключени дълбоко в сърцето ми. Само вие с Айя сте ме чували да говоря за… — Каулин се поколеба и се огледа. — За нея. — Той отново спусна ръкава си и въздъхна. — Е, какво ще правим тук? Не сме толкова далече от Еро, та да не бъдем открити отново.

— Не зная — призна Аркониел. — Ще изчакваме и ще се пазим.

Каулин не каза нищо, но по погледа му личеше, че не е особено доволен от този смътен план.

Оттеглил се в стаята си, Аркониел седеше край прозореца и наблюдаваше лунното сияние, проблясващо върху реката. Каулин бе прекосил половината хълм, преди да бъде забелязан. В деня, в който хората на Орун бяха дошли, за да поискат Тобин, единственото предупреждение бе представлявало облак прах, издигащ се над дърветата — и дори и това почти не им бе оставило време да се подготвят. В отсъствието на Тобин магьосникът бе станал непредпазлив.

А точно сега трябваше да бъде особено предпазлив. Приютяването на магьосници, избягали от кралското правосъдие, бе далеч по-рисковано от криенето на дете, което никой не търсеше.