Лин Флюълинг
Скритият воин (31)

Глава тридесета

От завръщането им бяха изминали само няколко дни, когато Корин ги изненада с вести, които щяха да променят живота им.

Бе ясно, одимено есенно утро и Ки нямаше търпение за сутрешното тичане — и за строгото мъмрене, което Корин и останалите гуляйджии предстоеше да получат. По-големите закъсняваха непростимо и Порион вече се вбесяваше. Миналата нощ шайката на престолонаследника за пореден път се бе промъкнала в града. Корин и другите се бяха върнали почти на разсъмване, смърдящи и пеещи. Пиянските им вопли бяха събудили Ки, затова той не изпитваше никакво състрадание.

Олбън, Куирион и оръженосците им изникнаха първи от закъснелите. Бяха махмурлии, но мрачният поглед на наставника ги отрезви набързо. Останалите гуляйджии също започнаха да изникват — сами или по двойки. Единствено Риско имаше приличен вид.

— Къде е Корин? — попита Ки, когато Риско застана сред тях.

Другият оръженосец подбели очи.

— Нямам представа. Орниъс капитулира още във втората кръчма. Наложи ми се да наема кон, за да го доведа обратно.

Дотича Танил, все още закопчаващ колана си.

— Принцът идва и поднася извинения за закъснението си, учителю.

— Нима? — Мъжът го изгледа заплашително. — Да не би днес да е някакъв празник? Да не би да съм объркал датата? Или просто сте решили, че денят е подходящ за успиване? Знаете ли, че… О, Ваше Височество. Толкова се радвам, че най-накрая благоволихте да се присъедините към нас. Вие също, лорд Калиел. Да разбирам ли, че и за двама ви нощта е протекла вълшебно?

— Да, учителю, благодаря — ухили се Корин.

Стомахът на Ки се сгърчи — дори и Корин не си позволяваше да се отнася с такова неуважение към наставника. Оръженосецът се напрегна, но Порион само нареди двойна обиколка.

И след започването на тичането Корин продължаваше да се усмихва.

— Какво ли е станало? — промърмори Тобин.

Зустра притича край тях, за да догони престолонаследника.

— Има си тайна — подметна той със самодоволен вид.

 

 

Корин изчака до закуската, за да им съобщи.

— Имам добри новини! — викна той, прегръщайки Тобин през рамото. — Искам вие първи да чуете. — За момент той замълча, за да се наслади на момента, а после оповести: — Лейди Алия е бременна от мен. Ще си имам наследник, момчета!

За момент Ки и Тобин се втренчиха един в друг, сетне се присъединиха към виковете.

— Казах ви, че той ще оправи нещата! — изгрухтя Зустра и тупна Калиел по гърба. — Най-сетне свобода! Вече не могат да ни държат встрани от битките, не и когато той си има отроче!

Зустра си имаше добра причина да се радва. Той бе най-голям, с гъста червена брада. Щеше да е отишъл на фронта още преди години, ако не беше мястото му сред спътниците на принц Корин.

Всички надаваха бойни викове и крещяха. Няколко минути Порион изтърпя глъчката, сетне започна да тропа с лъжица по масата, за да призове вниманието им.

— Баща ви знае ли, принце?

— Не. Възнамерявам да му кажа тази вечер лично, така че нито дума.

— Както желаете, принце. — Порион навъсено погледна към останалите, които все още се поздравяваха. — На ваше място не бих подготвял доспехите. Примирието все още важи.

Веднага след приключването на занятията Тобин и Ки се затичаха към вилата, за да кажат на Тарин. Намериха го в задния двор заедно с Кони.

— Бягате от задълженията си? — навъсено ги погледна той.

— Само за малко — обеща Тобин и бързо му каза новината.

Тарин подсвирна и поклати глава.

— Значи Корин все пак получи своето.

— Примирието няма да трае вечно! — възторжено заяви Ки. — Винаги е така.

Тарин се почеса по врата.

— Ако Корин отиде на война, всички вие ще го последвате.

— Щом е така, ще изтърпим Алия — засмя се Киротиус. — Даже е много добре, че е станало така. Готов съм да се обзаложа, че след няколко месеца край нея Корин с радост ще се отправи на война, само и само да си почине от острия й език.

Никой от тях не забеляза прикрилия се до вратата Мориел. Не забелязаха и оттеглянето му.

 

 

Покоите на Нирин бяха разположени в близост до тези на краля. Затова никому не се виждаше странно, че един млад царедворец се навърта там толкова често.

Магьосникът закусваше в градината си, когато Мориел бе въведен.

— Господарю Нирин, случи се да дочуя нещо много интересно, докато минавах край столовата на компаньоните.

— Така ли? Да го чуем.

— Принц Корин току-що обяви, че лейди Алия носи неговото дете. Принцът настоява лично да каже на баща си и дотогава всички останали трябва да мълчат.

— И кога възнамерява да стори това?

— Тази вечер.

— Предполагам, че и принцът, и приятелите му са много доволни?

Злоба и завист за момент подръпнаха устата на юношата.

— О, да, всички те ликуваха, защото мислят, че сега имат право да отидат на война.

— С донасянето на тази новина ти отново прояви добрата си преценка, сър Мориел. Продължавам да оценявам помощта ти. — Нирин се усмихна към момчето, а то се поклони.

Мориел много добре знаеше, че не бива да очаква глупави възнаграждения от типа на злато. Същинският подарък щеше да пристигне по-късно. Някакъв неназован доброжелател щеше да оправи сметките му с шивачите или търговците на вино. И, разбира се, кралското благоволение щеше да се запази. Младежът бе разбрал уговорката още от самото начало и бе надхвърлил всички очаквания на магьосника. Завистта и злобата бяха идеалната сплав за хора като Мориел. Те вкоравяваха меката и страхлива природа в нещо полезно, като калай и бронз.

— Как смятате, че Негово величество ще посрещне новината? — попита Мориел.

— Ще видим. Сега върви и кажи на краля, че желая да обсъдя нещо изключително важно с него. Ще го посетя, преди да е изтекъл настоящият час. И, Мориел? Нито дума за срещата ни.

Юношата изглеждаше наскърбен.

— Не бих си и помислил да го сторя, милорд!

Завист, злоба и его, поправи се Нирин, връщайки се обратно към закуската си. И сърцето на предател. Колко ли още щеше да продължи полезността на младежа?

Няма значение, каза си той, докато изсмукваше крема от една фунийка. Такива като него не липсват.

В действителност Нирин бе научил за бременността още преди няколко дни, точно както бе научил и за предишните случаи. В рамките на изминалата година принц Корин бе създал доста работа за шпионите му, сеейки копелета из града. Но този път не ставаше дума за поредната прислужница или пристанищна курва, девойки, които магьосникът можеше да унищожи като хлебарки. Не, тази едва не бе му се изплъзнала. Неговият информатор сред жреците на Дална — понастоящем покойник — със закъснение го бе уведомил за проведените над момичето гадания, указали кралския произход на детето. Майката на Алия, жена с амбиция, равняваща се на могъществото й, вече знаеше и с нетърпение очакваше официалното оповестяване, което щеше да обвърже рода й с престола.

 

 

Насаме с краля в кабинета му, Нирин говореше внимателно, без да откъсва очи от лицето на владетеля. Ериус прие новините с обезоръжаващо спокойствие.

— Лейди Алия? Коя точно беше тя?

— Най-голямата дъщеря на херцогиня Вирийсия.

Лицето на краля, обичайно лесно за разчитане, днес не издаваше почти нищо.

— Да, сетих се, красавицата с кестенявите коси, която не се отделя от скута му.

— Точно така, кралю. Тя е една от любовниците, на чието внимание синът ви се е наслаждавал в последните месеци. Както сам знаете, той… е полагал упорит труд, както обичат да се изразяват поетите, за да се сдобие с наследник. Наследник, заради когото вие ще му позволите да отиде на война.

Ериус гръмко се изсмя.

— Кълна се в пламъка, истински бащичко е с това си упорство. Сигурен ли си, че детето е негово?

— Прегледах въпроса много внимателно, Ваше Величество. Детето е негово, макар и извънбрачно. Дори и да забраните съюза, с думите си принц Корин е дал достатъчно основание на детето да предяви претенция към престола.

Нирин с надежда изчакваше да зърне гняв, но Ериус само се шляпна по коленете и отново се изсмя.

— Семейството е благородно, децата ще бъдат прекрасни. Колко напреднала е бременността й?

— Вярвам, че детето ще се роди през шемин, кралю.

— Ако… — поде Ериус, но веднага притисна пръст към устните си, за да предотврати урочасване. — Момичето е силно и красиво, от добро семейство, както казах… Ще се надяваме. Шемин, казваш? — Владетелят преброи на пръстите си и се усмихна. — Ако сключат съюз веднага, ще се преструваме, че е родила преждевременно, а не извънбрачно.

— Има и нещо друго, кралю.

— Слушам те.

— Става въпрос за майката на момичето. Тя е изявена поддръжница на Илиор.

Ериус махна с ръка.

— Нещо ми подсказва, че като баба на бъдещия владетел ще измести молитвите си към друг олтар.

— Тук сте прав, Ваше Величество — отвърна Нирин и се усмихна, макар и насила. В случая кралят говореше истината. — Тогава ни остава да отстраним едно-единствено препятствие. Синът ви все още не е влизал в битка. Доколкото зная, никой скалански владетел не е сключвал брачен съюз, преди да е доказал качествата си като воин.

— В името на Квартата, това е точно така! Е, хлапакът е подбрал лош момент. Нямам намерение да нападна Беншал, за да му предоставя възможност да се докаже.

— Ако паметта не ме лъже, някои от древните кралици са били изправяни пред същата дилема. Но винаги съществуват бандити и пирати, които да предоставят предизвикателство. Вярвам, че компаньоните не биха възроптали срещу такъв противник. Подобно предизвикателство е съответстващо на възрастта им.

— Баба ми е сторила същото, преди да се омъжи — въздъхна Ериус и прокара ръка по посребрялата си брада. — Но пиленцето още не се е излюпило. Ако Корин бъде убит, а детето…

Той отново замълча и суеверно повдигна ръка.

— Налага се да позволите на момчето да се накървави, кралю. В противен случай войските не биха го приели, когато един ден дойде време да наследи короната. Освен това е достатъчно само да ми наредите, за да сторя всичко по силите си в негова защита.

Изненадващо, Ериус не се разгневи на последните му думи.

— Каква би била магията ти?

— Нищо обезчестяващо, уверявам ви. Това е същото като носенето на броня. Един обикновен амулет ще бъде достатъчен. Спомнете си кралица Кайл от баладите.

— Така да бъде. Ще поръчам на генерал Рейнарис да открие подходяща плячка за сина ми. — Владетелят се усмихна. Изглежда от сърцето му се бе отронил камък. — Благодаря ти за добрия съвет, приятелю. Но нито дума на никого. Искам сам да кажа на Корин. Представяш ли си как ще се опули? — Той се усмихна като пакостник, изправи се и потупа магьосника по рамото. — Ако ми се наложеше да избера един-единствен съветник, без колебание бих се спрял на теб. Помощта ти за пореден път се оказва неоценима.

Нирин притисна ръка до сърцето си.

— Винаги ще се старая да заслужа доверието ви, кралю.

Поел обратно към покоите си, Нирин мислено благодари на Илиор — по навик. От много време бе престанал да се интересува от мнението на боговете.