Лин Флюълинг
Скритият воин (30)

Глава двадесет и девета

Тобин отбеляза четиринадесетия си рожден ден в Атион, а херцог Солари се погрижи празненството да бъде грандиозно. Далеч по-грандиозно, отколкото Тобин би искал — принцът би предпочел скромно празненство в имението в Алистън, само с компаньоните и неколцина приятели, но Айя го бе предупредила да не отива там. Тя бе отказала да предостави причина, с което бе подсилила някогашната неприязън на Тобин. Но Тарин я бе подкрепил и принцът неохотно бе отстъпил.

Все пак се радваше за втори път да посети Атион. Местните жители отново се струпаха да го посрещнат, а принцът със задоволство установи, че сега разпознава много от лицата им.

Дори и котките в двореца изглеждаха зарадвани от завръщането му. Купища от тях се струпваха около него, извъртаха се около глезените му и се свиваха в скута му. Господин Рижавон поднови неизменното си присъствие, като дори се научи да спи между Тобин и Ки. Но котакът не понасяше присъствието на духа. Когато Тобин тайно призовеше призрака, Рижавон се скриваше под най-близкия стол, където оставаше да съска, докато натрапникът не си отидеше.

За огромно облекчение на Тобин кралят не дойде на тържественото пиршество. Солари бе разочарован, но пак съумя да изпълни залата с гости. Благородническите маси бяха отрупани с хора, които рожденикът не познаваше — васали и командири на херцога — но из другите маси седяха войници, носещи герба на Атион, които пееха и вдигаха наздравици в чест на Тобин. Парадоксално, морето от лица позволяваше на принца да отбележи отсъстващите. За Уна все така не се чуваше нищо. Аренгил също го нямаше — той бе заминал за дома няколко дни след разкриването на Тобиновата школа. Впоследствие принцът бе научил, че младият чуждоземен благородник бил обявен за лошо влияние.

Тази година той получи буквално купища подаръци. Повечето от тях идваха от жителите на града и съответстваха на призванието на дарителя: ръкавици от кожарите, буренца с пиво от пивоварите… Тобин проявяваше съвсем бегло внимание към тях. Това се промени, когато Ки измъкна голям свитък от купчината и му го подаде ухилен. В него Тобин откри прекрасна балада за баща си, придружена със сложни батални илюстрации. Към свитъка бе прикрепена кратка, но прочувствена бележка от Бисир, останал изключително доволен от новото си назначение.

Тобин и компаньоните останаха в Атион две седмици. При всяка възможност двамата с Ки отиваха да посетят Лития и Хейкън. Здравето на стария иконом се бе влошило, а умът му бе отслабнал още повече. Този път той отказваше да бъде разубеден от идеята, че Тобин и Ки са младите Риус и Тарин. Беше доста смущаващо.

Местните глави на гилдии също устройваха приеми, на които канеха принца. Повечето от тези банкети бяха изключително скучни. Домакините бяха неизменно любезни и щедри, но Тобин усещаше, че това цели да спечели благоразположението му.

Далеч по-приятно му беше да посещава войниците. Принцът не бе имал възможност да види баща си в битка, но помнеше, че Риус винаги се бе държал топло с хората си. Тобин следваше примера му. Скоро той се запозна с повечето от офицерите и сержантите и започна да устройва мними сражения между телохранителите си и атионските бойци. Самият принц също се включваше в някои от тях. Разочароваше се, когато те му позволяваха да печели, но впоследствие Тарин го успокои, че те правят това от обич и уважение, а не от страх.

— Ти си техен господар и си отделил от времето си да запомниш имената им — каза мъжът. — Нямаш представа какво означава това за един войник.

Още няколко пъти Тобин се промъква в спалнята на родителите си, опитвайки се да долови отдавна изчезналото ехо от тогавашния им живот. Но не се приближи до гардероба на майка си — споменът за онова отражение в огледалото още го караше да се изчервява.

Впоследствие той започна да води там Ки и двамата играеха на бакши. Тобин призоваваше и призрака и го оставяше да се стаява из сенките. Братът не показваше склонност да нарани Ки. Принцът почти му бе простил.

След изтичането на двете седмици на Тобин не му се тръгваше — Атион се беше превърнал в негов втори дом. Може би голямо влияние имаше начинът, по който всички го поздравяваха на улиците: винаги усмихнати и дружелюбни. В Еро той си оставаше племенник на краля, братовчед на Корин. Резервен престолонаследник. В Атион Тобин бе бъдещият господар.

Господин Рижавон го изпрати до предната врата и приседна на стълбите, където остана да вие, докато Тобин се отдалечаваше. Напускащ добронамерените тълпи, обградили улиците, принцът почти съжали за мястото си сред компаньоните.