Лин Флюълинг
Скритият воин (37)

Глава тридесет и шеста

Тобин така и не узна съдържанието на разговора, провел се между Корин и краля след завръщането им. А Ки се чудеше какво Мелнот и останалите са разказали на Ериус. В крайна сметка мисията се бе увенчала с успех — именно това бе оповестено в кралския двор, когато компаньоните се бяха завърнали в Еро със засъхнала кръв по лицата.

Но животът все пак се промени. Вече всички виждаха в тях истински воини. Два дни след фестивала на Сакор компаньоните отново облякоха най-красивите си одежди за сватбата на Корин.

Кралските сватби бяха редки и знаменателни събития, така че не липсваха слухове относно причината за бързото уреждане на настоящата. Тъй като не бе имало достатъчно време за разнасянето на поканите и пристигането на някои от по-далечните гости, празненството бе по-скромно откъм посетители. Но в големия ден целият град бе обкичен с гирлянди, а от храмовете се издигаха облаци благоухания, примесени с молитви за щастливо бъдеще на младоженците.

Церемонията щеше да се проведе пред голямото светилище в Новия дворец, в присъствието на огромна тълпа благородници и близки. Наложил корона, крал Ериус носеше червена мантия, бродирана със злато и скъпоценни камъни. Корин бе облечен в дълга туника с подобна кройка, а на главата си носеше диадема. Край тях стоеше Тобин, подбрал най-добрите си одежди. Останалите компаньони заемаха лявата страна.

Тобин остро усещаше празнините сред тях. Ариус бе мъртъв, Куирион беше прогонен заради страхливостта си, а Бариеус бе отпътувал с Лута, който все още се възстановяваше в бащиното си имение край Волчи. Раната му бе започнала да заздравява, само че пристъп на пневмония едва не бе го убил. За щастие целителят се бе оказал прав за упоритостта му. Сега Лута се бе възстановил достатъчно, за да изпраща до приятелите си писма, в които се оплакваше от скука. Никой не споменаваше това, но завръщането му сред компаньоните бе под въпрос.

В градината пред светилището млади момичета започнаха да хвърлят перли и сребърни монети във въздуха и подеха песен, оповестяваща пристигането на булката. Тълпата се раздели на две, за да направи път.

Алия вече изглеждаше като кралица. Над челото си носеше златна диадема, изкусно оформена по подобие на венец цветя, а в кестенявата й коса бяха вплетени перли и златни мъниста. Още перли, цитрини и кехлибари красяха копринената й рокля с бронзов цвят. Някоя мъдра шивачка бе оформила талията на дрехата да скрива евентуално заобляне на корема.

Застанал край баща си и върховните жреци на Квартата, Корин прие невестата си от ръката на баща й, след което двамата коленичиха пред Ериус.

— Татко, представям ви лейди Алия, дъщеря на херцог Сигна и херцогиня Вирийсия — бавно, тържествено и високо каза Корин. — Пред боговете и пред всички тези свидетели покорно моля да благословите съюза ни.

— Готови ли сте да предадете дъщеря си на сина ми? — обърна се кралят към родителите на булката, които стояха точно зад младоженците.

Херцогът почтително положи оръжието си в нозете на краля.

— Да, Ваше Величество.

— Нека кръвта на родовете ни се слее завинаги — каза херцогинята и дари краля със символичната зестра от гълъб в клетка.

Ериус се усмихна към Корин и Алия.

— Тогава имате благословията ми. Изправи се, синко, и ми покажи новата ми дъщеря.

Алия се надигна, изчервявайки се от щастие. Ериус взе ръцете й и я целуна по бузите, а сетне прошепна нещо в ухото й, което я накара да се изчерви още повече. С блеснали очи тя целуна ръцете му.

А кралят накара младоженците да се обърнат с лице към събраните, събра ръцете им и ги покри със своите.

— Народе на Еро, това са бъдещите владетели на кралството. Нека бъде оповестено из всички краища на земята!

Гръмнаха поздрави. Всички започнаха да хвърлят просо във въздуха, за да бъде съюзът плодотворен. Този ритуал накара Ки да се засмее. Тобин също се зарази от усмивката му.

Прокламацията бе повторена пред жителите на Еро по-късно сутринта. Следвайки обичая, кралят уреди огромен публичен пир, продължил до следващата заран. Навсякъде из столицата пламнаха огньове, над които се завъртя печено. Дълги маси бяха изнесени на същия площад, където се бе издигала платформата на екзекуцията. Някои от столичаните дори нашепваха, че масите били изработени от същите дъски.

По-знатните градски жители се сдобиха с места край масите, останалите трябваше да пируват прави или по прозорците и покривите. Не спираха да пристигат цели коли с храна, виното се лееше като река. А когато се спусна нощта, зенгатски фойерверки часове наред осветяваха небето.

Тобин и останалите компаньони наблюдаваха празненствата от заснежените градини върху покрива на Новия дворец. Някъде под тях Корин и новата му съпруга се разполагаха в новите си покои. Зустра и Олбън с грозни усмивки обсъждаха какво правят младоженците точно в този момент.

Тобин и останалите не им обръщаха внимание — те развълнувано обсъждаха предстоящия ден. По пладне трябваше да отплават с бъдещия крал и дамата му, за да обходят крайбрежните градове. Бяха прекарали седмици, наблюдавайки приготовленията на корабите. Кралският кораб щеше да бъде придружаван от цяла флотилия. Само така бе възможно пренасянето на стражите на престолонаследника, трупите актьори и музиканти, конете и малката армия прислуга. Един съд бе натоварен с изхранването на целия антураж. Пътуването щеше да продължи почти година.

— Не отиваме на война — каза Ки, — но поне ще се махнем от града.

Продължаващите избухвания на фойерверки не успяха да прикрият забързаните стъпки, долитащи откъм балконското стълбище.

— Принц Тобин? Къде сте, господарю? — провикна се паникьосан гласец.

— Тук съм, Балдус. Какво е станало?

Ярка експлозия в небето освети пребледнялото лице на слугата.

— Моля ви, слезте веднага! Ужасно е!

Тобин го хвана за раменете.

— Кое е ужасно? Пострадал ли е някой?

— Алия! — задъхано промълви Балдус, видимо разстроен. — Болна е. Принц Корин е обезумял от притеснение!

Тобин се втурна надолу по стълбите. Едва в коридора долу осъзна, че Калиел го е последвал. Двамата мълчаливо се затичаха към покоите на Корин. Най-сетне, оставили зад себе си множество градини и проходи, момчетата едва не се сблъскаха с лакей в ливреята на херцог Сигна.

— Талмус, какво става? — попита Калиел.

Този лакей също бе пребледнял.

— Моята господарка… Принцесата, милорд. Тя е зле. Кърви.

Калиел се вкопчи в ръката на Тобин.

— Кърви?

Принцът изстина:

— Чумава ли е?

Талмус поклати глава.

— Не, Ваше Височество, не е чума. Дризианите казват, че губи детето.

Тобин се отпусна в един от столовете, разположени по протежение на коридора. Бе прекалено замаян и втрещен, за да каже нещо.

Калиел седна до него и двамата останаха заслушани в женските ридания, долитащи от края на коридора. На моменти долиташе и приглушен вик.

Кралят скоро се присъедини към тях. Лицето му бе зачервено от изпитото вино, но погледът му бе ясен. Той профуча край двамата юноши, а струпалата се пред прага тълпа му направи път. При отварянето на вратата Тобин остана с впечатлението, че е видял сълзи и по лицето на братовчед си.

Всичко приключи едва призори. Алия оцеля, но не и детето. Това била благословията на Създателя, промърмориха целителите. Дребното дете нямаше нито лице, нито ръце.