Д. П. Лайл
Звездна лига (9)

9

След края на съдебното заседание последвахме тълпата, която заля коридора. Корнблат се отдалечи от нас и заобикалящата ни суматоха, за да проведе няколко разговора. Долових нечие присъствие зад гърба си, обърнах се и видях двамата братя. В залата ми се бяха сторили едри, но трябва да призная, че сега, когато стояха пред мен и Никол, изглеждаха още по-внушителни. Във всеки случай, по-масивни. И двамата бяха над метър и осемдесет, тоест с десетина сантиметра по-ниски от мен, но доста по-тежки. Сто и десет-петнайсет килограма срещу моите осемдесет и пет или малко повече след снощната вечеря в „Мистър Би“. Къде беше Пенкейк, когато имах нужда от него?

— Значи вие сте с убиеца — каза единият.

Не мисля, че задаваше въпрос, но въпреки това очакваше отговор.

— Зависи какво имате предвид под израза „с убиеца“ — отвърнах аз.

— Вие сте от ония холивудски типове.

Никол застана до мен и по всичко личеше, че е готова да се разправя с него. Вирната брадичка, изправени рамене, прекрасни очи, святкащи от възмущение. Ако от тях можеше да изстреля мълнии, щеше да го направи и да изпепели братята. Докоснах ръката й, за да й подскажа, че моментът не е подходящ за скандал или нещо по-лошо.

— Дори не го познавам — казах аз.

Това внесе смут в редиците им. Определено не беше отговорът, който очакваше. Братът наклони глава на една страна. Когато се съвзе от изненадата, попита:

— Защо сте тук тогава?

Преди да отговоря, към нас се приближи як мъж, който потупа по рамото брата, с когото разговарях. Беше облечен с джинси, бяла риза с разкопчана яка и синьо спортно сако. Носеше слънчеви очила.

— Тони иска да ви види — каза той. — Веднага.

Мъжът дори не погледна към нас, не показа по никакъв начин, че е забелязал присъствието ни. Говореше с невъзмутимо изражение, нито намръщено, нито ведро. Напомни ми за Рей.

Братята ни изгледаха гневно и последваха мъжа, който ги отведе при чичо им. Той разговаряше с друг мъж, облечен по същия начин, вероятно някоя от горилите му. В следващия момент Тони ме погледна с безизразно лице. Погледът му се задържа върху мен само за секунда, след което се насочи към братята. Очите му бяха присвити, челюстта — здраво стисната. Определено не изглеждаше щастлив.

Двамата с Никол се отправихме към Корнблат, който се бе облегнал на стената с долепен до ухото телефон. Нареждаше на някого да вземе паспорта на Кърк, който се намирал в горното ляво чекмеджето на бюрото в дома му, и да го занесе в полицейското управление на Лос Анджелис. После се разпореди да преведат парите за гаранцията „на секундата“ и да подготвят документите за съда, за да можел Кърк да се върне на работа „час по-скоро“.

Докато Корнблат приключваше разговора, забелязах, че Тони е притиснал племенниците си към стената и се е впуснал в оживен разговор с тях. Всъщност не можеше да се нарече разговор. Говореше само той, размахваше пръст и от време на време го забиваше в гърдите на някой от младежите. Лицето му бе каменно, а гневът почти осезаем. Интересно. Мила семейна сценка.

Накрая Тони поклати глава, завъртя се на пети и тръгна към изхода. Двете му горили, все така невъзмутими, се отлепиха от срещуположната стена, застанаха от двете му страни и го последваха. Племенниците се затътриха след тях с увиснали рамене и наведени глави. Цялата групичка мина покрай охраната и изчезна през вратата.

Корнблат приключи разговора.

— Добре, машината е задвижена. Работата ми тук приключи. Поне за момента. Ще изляза, ще изнеса представление за пресата и ще се върна в Ел Ей.

— Тръгваш ли си? — попита Никол.

— Няма какво повече да направя — усмихна се той. — Поне нищо, което да изисква физическото ми присъствие. Ще продължа да работя по защитата на Кърк, но предполагам, че процесът ще започне след няколко седмици, дори месеци. Полицията има още работа, преди прокуратурата да внесе делото в съдебната зала. Имаме достатъчно време. Да не говорим, че Кърк не е единственият случай, по който работя.

— Ще излезем навън заедно с теб — каза Тара.

Днес лесно различавах близначките, тъй като Тара носеше зелена блуза, а Тигън синя. Ако бях запомнил правилно. Защото можеше да е обратното. Трябваше да си записвам подобни неща.

Корнблат изгледа близначките и заяви:

— Чудесно. Красивите екранни партньорки на Кърк го подкрепят. Това може да наклони общественото мнение в наша полза.

— И аз си помислих същото — казах.

— Да вървим тогава — кимна той.

— Ние с Никол трябва да говорим с Дусет, полицая, който води разследването. Мисля, че очаква да се срещнем тук.

Корнблат погледна часовника си.

— Вие тръгвайте — добавих аз, — ние ще вземем такси и ще се върнем в хотела.

Последва ново кимване от страна на Корнблат, след което двамата с Никол проследихме с поглед как той и близначките напускат сградата.

— Господин Лонгли?

Гласът прозвуча зад гърба ми. Обърнах се и видях мъж на трийсет и няколко, облечен с джинси, черна тениска и син блейзър. Отдалече си личеше, че е полицай. Беше нисък, мускулест, с оредяваща руса коса и сини очи. На колана му бе закачена златна значка.

— Аз съм Трой Дусет.

Здрависах се с него, представих му Никол и казах:

— Наричайте ме Джейк.

— Ти ли си синът на Рей Лонгли? Бейзболистът?

Кимнах.

— Бившият бейзболист.

Дусет се усмихна.

— Обещах на Рей да говоря с вас, затова предлагам да започваме.

Делови подход. Това ми хареса.

Дусет ни поведе по коридора и когато завихме зад ъгъла, видяхме редица столове покрай стената срещу една заключена съдебна зала. Седнахме.

— Спомням си, че играеше за „Рейнджърс“. Беше страхотен.

— Благодаря. Уви, не продължи дълго.

— Но се справяше чудесно.

— И още го прави — усмихна се дяволито Никол.

Дусет я погледна, засмя се и отново насочи вниманието си към мен.

— Рей е частен детектив от Гълф Шорс, нали?

— Точно така.

— Не го познавам, но явно има известно влияние. — Дусет сви рамене. — Регионалният директор на ФБР не ми звъни всеки ден.

— Да, Рей има приятели в Бюрото.

— И не се притеснява да ги използва.

— Рей не познава чувството на притеснение — усмихнах се аз. — Когато бях тийнейджър, пропуснех ли вечерния час, веднага звънеше във ФБР.

Това накара Дусет да се усмихне на свой ред. Изглежда, се поотпусна.

— Какво мога да ви кажа?

— Какво смяташ, че се е случило?

Той си пое дъх, задържа го за секунда и издиша бавно.

— Политиката на управлението не ми позволява да обсъждам текущи разследвания. Не и в подробности…

— Разбирам.

— Защо не ми кажеш какво знаеш и аз ще видя дали мога да го потвърдя или отрека.

— Става — съгласих се аз. — Двама души в заключен апартамент. Момичето, Кристи Гидри, е открито удушено. Кърк Форд не помни нищо от случилото се. Как се справям дотук?

— Добре.

— Само това знаем.

Дусет ме погледна, но не каза нищо.

— Предполагам, че има още, нали? — попитах аз.

— Не много.

Кимнах.

— Виж, тук сме, за да помогнем.

— Да помогнете? По какъв начин?

— Като стигнем до истината.

Той наклони глава на една страна.

— Досега не съм получавал помощ от частни детективи. Не смятам, че могат да бъдат полезни. Точно обратното. — Дусет се усмихна и добави: — Това е мнението и на ФБР.

— Разбирам.

Не казах нищо повече, а го изчаках да продължи. Накрая той заяви:

— На пръв поглед загубата на памет от страна на господин Форд изглежда твърде удобна. Не мисля, че ще му се отрази добре в съдебната зала.

— На пръв поглед?

Той сви рамене.

— Разследвам убийства твърде отдавна и знам, че обикновено най-лесният отговор е и най-правилният. Но освен това знам, че нещата невинаги са такива, каквито изглеждат.

— Имаш съмнения?

— Не точно. Мисля, че вината му е безспорна. Но предпочитам да оставя съзнанието си отворено и за други възможности.

— Други заподозрени?

— Бившият й приятел. Един от хората ми разговаря с него и се съмнява да е замесен. Сторил му се прекалено разстроен от новината.

— Но все пак е вероятен заподозрян, нали? — попита Никол.

— Разбира се — отвърна Дусет и се почеса по ухото. — Все още сме в самото начало на разследването и всички, свързани с Кристи или господин Форд, са заподозрени.

— Доколкото знам, по нея няма следи от други травми — казах аз. — Освен белезите от удушването. Няма следи от съпротива, нали?

— Не. Но Форд твърди, че са се „отрязали“, както се изрази.

— Вино и марихуана, доколкото разбрахме.

— Така изглежда. Намерихме две празни бутилки и три цигари. Едната изпушена наполовина.

— Не мисля, че това е достатъчно, за да може двама души да се отрежат така — отбелязах аз.

— Да, момчетата от лабораторията работят по въпроса. Търсят следи от други вещества. — Дусет отново наклони глава. — Това ще отнеме известно време. Поне няколко дни.

— И няма следи от чуждо присъствие вътре?

— Няма улики, които да сочат проникване с взлом или нещо подобно. Освен това една хотелска стая е почти като обществено място, в нея има толкова отпечатъци… Криминалистите откриха поне две дузини. Повечето вероятно принадлежат на персонала.

— Нещо друго?

— Да. Кърк Форд има дълбоки драскотини по ръцете и гърба.

— Наистина ли? — попита Никол.

— Определено. Някои изглеждат отпреди няколко дни, но има и по-пресни. Той твърди, че ги е получил по време на снимките. В блатата, където снимали някакви сцени. — Дусет сви рамене. — Може и така да е. Но съдебният лекар ще вземе проби под ноктите на Кристи с надеждата да открие чужда ДНК.

И на мен ми беше минало през ума. Но какво от това? Изразих съмненията си на глас.

— Но Кристи и Форд са правили секс. Ако тя го е одраскала, естествено е под ноктите й да има негова ДНК.

Дусет отново наклони глава настрани.

— Божичко, как не се сетих!

— Съжалявам. Просто разсъждавах на глас.

— Шегувам се — усмихна се той.

— Какво можеш да ни кажеш за чичо й Тони Гидри?

— Дали е заподозрян? — попита Дусет.

— Не. От видяното в залата, стигнах до извода, че той оказва влияние върху съдебните процедури.

— Тони Гидри може да окаже влияние върху какво ли не в този град. Двамата с помощник областния прокурор Моринг са много близки.

— Много близки?

— Да не навлизаме в подробности.

— Усещам, че тук се крие интересна история — обади се Никол.

Дусет пак сви рамене.

— Интересни истории има навсякъде.

— Някои местни твърдят, че Тони Гидри е престъпник — продължих аз. — Че е свързан с мафията.

— Определено е влиятелен тип и мнозина са убедени, че е престъпник до дъното на душата си.

— Ти на същото мнение ли си?

Дусет се поколеба, огледа коридора в двете посоки и накрая заяви:

— Аз лично мисля, че Тони не признава граници. Няма и спирачки. Но не ме цитирайте.

— Възможно ли е да манипулира делото? — попитах аз.

— Няма да му е за пръв път. Тъкмо той уреди Мелиса Моринг да поеме случая.

— Уредил я е? — възкликна Никол. — Той?

Дусет отново сви рамене.

— Не мисля, че има нещо, което Тони Гидри да не е в състояние да уреди. Така и не успях да го обвиня в каквото и да било, но не се съмнявам, че е замесен във всичко, за което се сетите. Подкупи, изнудване, манипулиране на свидетели… Дори няколко убийства.

— Наистина ли? — попита Никол.

Поредното свиване на рамене.

— Както казах, не успяхме да докажем абсолютно нищо. — Дусет се приведе напред и опря лакти на коленете си. — На ваше място не бих си пъхал носа в неговия свят. Не е здравословно.

— Не си първият, който ни го казва — отвърнах аз.

— Смятайте, че съм ви предупредил.

— Ами братята? — попитах.

— Не се отличават с кой знае какъв интелект. Направо са си тъпи според мен. И не са особено близки с Тони.

— Така ми се стори и на мен.

— Осигурява им работа в един клуб, който притежава. Доколкото знам, не се справят както трябва. Разбира се, Тони се грижи за тях след смъртта на родителите им, но най-добре се отнасяше към Кристи. А двамата братя търпи по принуда.

— Семейните драми — заяви Никол. — Нищо не може да се сравни с тях.

— Нещо друго, което трябва да знаем? — попитах аз.

Дусет се изправи.

— Това е всичко, с което разполагаме в момента, но както казах, разследването е още в началото. — Той погледна часовника на стената и каза: — Трябва да тръгвам, но не се съмнявам, че скоро отново ще си поговорим.

Аз също станах и стиснах ръката му.

— Благодаря за информацията.

— Надявам се да не съжалявам, че ще ровите около моя случай.

— Няма. Открием ли нещо, веднага ще те уведомим.

Той се поколеба и кимна.

— Отваряйте си очите на четири. Мен ако питате, Тони крои свои планове за хода на делото.

— Това може ли да навреди на Кърк? — попита Никол.

— Става ли въпрос за Тони Гидри, всичко е възможно.