Д. П. Лайл
Звездна лига (5)

5

След като заключи апартамента на Кърк, Ебърсол каза, че е запазил маса за вечеря в седем и половина. Това означаваше, че с Никол трябва да убием около час.

Двамата тръгнахме по коридора към нашия апартамент. Тя се зае с нейните си дела, а аз се изтегнах на леглото с книга, като пуснах спортно предаване по телевизията и намалих звука до едва доловим шепот.

— Какво четеш? — попита Никол.

— Един наръчник по самоотбрана, който Рей ми даде. Заяви, че трябвало да бъда по-корав. Точно така се изрази.

Тя приседна на леглото и разроши косата ми.

— Горкичкият!

— Достатъчно съм корав.

— Джейк, ти си любовник, а не боец — засмя се Никол.

Направих опит да се намръщя, но не ми се получи.

— Трябва обаче да призная — продължи тя, — че се справи отлично с горилите на Борков.

Така си беше. Все още можех да хвърлям бързи топки и го направих два пъти в онази нощ на яхтата. Още виждам смаяното изражение на Джо Зума при вида на първата, а после и на втората топка, полетели към него със скорост от сто и двайсет-трийсет километра в час. Едната се заби в челото му, другата в гърлото му. Две перфектни попадения.

— Да, да не забравя да си държа подръка две бейзболни топки.

Тя повдигна вежди.

— Мисля, че твоите са си окей.

— Много смешно. Но ще го приема като комплимент.

— Точно това беше и моето намерение — усмихна се Никол и погледна към книгата. — Научи ли нещо полезно?

— Най-уязвимите точки в тялото. И как да обездвижа някого в случай на необходимост.

— Удари го в топките — посъветва ме тя. — Винаги върши работа.

— Освен ако е жена.

— Какво? Да не би да те е страх от жени?

— Страх ме е от теб.

Това беше самата истина. Никол тренираше кикбокс. Видях я един-два пъти да млати боксовата круша. И стигнах до извода, че тези красиви дълги крака могат да бъдат смъртоносни.

— Така и трябва — засмя се Никол. — Какво ще направиш, ако противникът ти е жена?

— Ще се целя в очите й. Тук пише, че забиеш ли пръст в окото на някого — без значение дали е мъж или жена — непременно ще го неутрализираш.

— Голямата лоша книга за самоотбрана препоръчва да ръгнеш някого с пръст?

— Не къде да е. В окото.

— Звучи ми хлапашки.

— Освен ако не става въпрос за твоето око.

— По-добре прочети още няколко глави — усмихна се Никол. — Но по-късно. — Тя си свали потника, събу джинсите и бикините и застана гола пред мен. Погледна ме и попита: — Готов ли си за един душ?

Огледах я от главата до петите.

— Иска ли питане? — казах и се надигнах от леглото.

Обожавам душовете. Особено в компанията на тази жена.

Когато приключихме, облякохме халатите, които хотелът ни беше предоставил любезно, и се излегнахме на спалнята. Никол превключи на „Фокс Нюз“, а аз продължих да чета наръчника по самоотбрана. Успях да отметна само една страница, преди телефонът ми да звънне. Беше Рей.

— И така — започна той, — онзи инспектор, Трой Дусет, ми върна обаждането. Стори ми се свестен тип. Нямаше нищо против да си поприказваме.

— Наистина ли?

— Е, преди това помолих един приятел от местния офис на ФБР да му звънне. Да му обясни, че сме от добрите.

— С какво разполагат?

— Да видим… Форд открил момичето мъртво. В леглото си. Вратата била заключена. В апартамента били само те двамата. Заявил на Дусет, че не помни почти нищо от вечерта.

— Ебърсол каза, че Кърк се е оплакал от главоболие. Комбинирал вино с марихуана. Дусет спомена ли дали са вземали други наркотици?

Никол изключи звука на телевизора и се обърна към мен. Нямаше търпение да ме засипе с въпроси.

— Форд си признал за виното и марихуаната, но отрекъл да са вземали нещо по-силно — отвърна Рей. — Токсикологичните анализи ще излязат след два-три дни.

Преместих телефона на другото си ухо.

— Кърк трябва да е изпил доста вино.

— Предполагам, че лабораторните резултати ще покажат колко точно. Апропо, съдебното заседание, на което ще му повдигнат обвинение и ще се решава мярката за неотклонение, е насрочено за утре сутринта.

— Да, знаем. В десет.

— Не го пропускайте — каза Рей.

— Няма.

— Дусет ще се срещне с вас веднага след това.

— Чудесно. Адвокатът на Кърк… всъщност адвокатът на студията, който се казваше… — запънах се аз.

— Бен Корнблат — подсказа ми Рей.

— Да, Корнблат. Той пристигна спешно и също ще се яви в съда. Наел е за свой помощник един от местните топ адвокати.

— Уолтън Грийн — уведоми ме Рей. — Работи за една от най-големите кантори в Ню Орлиънс.

Ей богу, Рей си го биваше. Или вероятно Пенкейк. По-скоро той би открил подобна информация.

— Явно не бива да се притесняваме за защитата на Кърк — казах аз.

— Ще е най-добрата, която може да се купи с пари.

— Смяташ ли, че ще го пуснат под гаранция, след като му е повдигнато обвинение в убийство? А той дори не е местен.

— Да не говорим, че съдията се ползва с репутация на доста строг и непреклонен — добави Рей.

— Кой е той?

— Чакай да проверя… — Чух Рей да разлиства някакви книжа. — Уилям Бут. Съдия от близо двайсет години. Голям почитател на закона и реда.

— Не ми звучи добре — казах аз.

— Ще видим. Вие двамата идете утре в съдебната зала. Пенкейк ще продължи да събира информация за момичето. Ще ви кажем какво сме открили.

— Още нещо — добавих аз. — Братята на момичето вдигат доста шум. Говорят с пресата и обясняват какъв мръсник е Форд.

— Това се очакваше.

— Ако се вярва на онова, което Ебърсол е чул, чичо им бил опасен тип.

— Ще го проучим.

— Добре.

— И умната — каза Рей и затвори.