Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джейк Лонгли (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
A-List, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
nedtod (2023 г.)

Издание:

Автор: Д. П. Лайл

Заглавие: Звездна лига

Преводач: Милко Стоименов

Година на превод: 2019

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2019

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Абагар“ АД — В. Търново

Излязла от печат: 11.04.2019

Редактор: Димитрина Кондева

Технически редактор: Вяра Николчева

Коректор: Симона Христова

ISBN: 978-954-769-472-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/16372

История

  1. — Добавяне

24

От това, което бях чул, и от малкото, което бях видял, стигнах до извода, че Тони Гидри е човек, който е свикнал да получава каквото иска. В бизнеса, в отношенията с полицията, в съдебната зала и най-вече на улицата. Независимо дали изнудваше за пари, прилагаше сила или събираше информация, той явно успяваше да нокаутира противниците си. Всеки път, когато някой изричаше името му, го правеше предпазливо, със страх — независимо дали бяха неговите племенници, Оуен Вон, бившето гадже на Кристи, приятелката й Глория и дори Дусет. Сякаш самото споменаване на името му криеше опасност. Явно си бе създал репутация, която караше хората да застанат нащрек, да се огледат дали Тони не е наблизо, да се ослушат да не би да е чул, че изричат името му. Предполагам, че той имаше очи и уши из целия Ню Орлиънс. Така че, започнеш ли да говориш за него, можеше да бъдеш сигурен, че хората му ще те засекат.

Сърдечният ми ритъм се ускори и стомахът ме присви, докато изминавах редом с Рей и Пенкейк стотината метра, които ни деляха от портала. А там ни очакваше лимузината на Тони. Двете му горили бяха вперили погледи в охранителите. Напрежението бе осезаемо и като че ли нарастваше с всяка измината крачка.

Рей настоя Кърк и близначките да останат на място, където Тони да не може да ги види, докато той „огледа терена и прецени обстановката“, както се изрази. Кърк възрази, но не особено енергично. Явно не изгаряше от желание да се срещне с Тони. Разбирах го.

Не така стояха нещата с Никол. Когато й предложих да изчака с останалите, тя заяви категорично, че няма никакво намерение да се крие от някаква отрепка. Обожавам този кураж! Рей обаче ме подкрепи. Пенкейк също. Именно той заяви, че ние тримата трябва да насочим цялото си внимание към Тони и хората му и да не допуснем инцидент, вместо да се тревожим за нея. Тя възрази, че не е необходимо Пенкейк да се притеснява, но той гарантира, че ще се притеснява при всички случаи, което ще го разконцентрира. Това му спечели усмивка и съгласие от нейна страна.

На лицето на Тони, застанал срещу двамата охранители, бе изписан гняв. Рей пристъпи между тях и протегна ръка.

— Господин Гидри — каза той, — Рей Лонгли.

Тони дори не погледна ръката му.

— Това трябва ли да ми говори нещо?

— Вероятно не. Но допреди два дни аз също не бях чувал за вас.

Имах чувството, че Тони ще избухне. Ще експлодира. Буквално. Лицето му почервеня и се наду.

— Виж какво, задник такъв! Пет пари не давам кой си! В момента се намираш на моя територия!

— О, така ли? — усмихна се Рей. — Вие също ли снимате филми?

Това като че ли смути Тони. Не знаеше какво да отговори. Резултат от объркването му. Виждал съм го много пъти, защото Рей притежава необикновеното умение да отклони всеки разговор от същността му. Така обърква хората. Тони, който очевидно не бе в състояние да осмисли въпроса, просто го зяпна.

— Какво мога да направя за вас? — попита Рей.

— Ти ли си шефът тук?

— Зависи какво имате предвид под „шеф“. Ако означава, че съм част от снимачния екип, то отговорът е „не“.

— Кой си ти? — попита Тони.

— Рей Лонгли. От Детективски услуги „Лонгли“. Частна компания за разследвания.

— И какво прави тук един частен детектив, ако мога да попитам?

— Разследвам убийството на вашата племенница.

— При цялото ми уважение, но мисля, че вече съм се погрижил за това.

— Вие? Или полицията?

Тони присви очи. После сви рамене, сякаш искаше да каже: има ли разлика?

— Господин Гидри — продължи Рей. — Знам кой сте. Знам какво място заемате в обществото. — Той наблегна на думата място. После извърна глава към снимачната площадка. — Разбирам, че искате да говорите с Кърк Форд. Но не мисля, че адвокатът му ще позволи подобна среща.

— Хич не ме интересува какво мисли адвокатът му.

Горилите на Тони — Джони Хъбърт и Рубен Прежан — стояха от двете му страни, както ние с Пенкейк бяхме застанали отляво и отдясно на Рей. Джони бе висок и жилав, с дълги ръце с изпъкнали вени. Рубен бе по-нисък, набит, с мускулести ръце, които свидетелстваха за редовни занимания с тежести. Стоях срещу Джони. Усмихнах му се. Той не реагира и продължи да ме гледа безизразно. Поне така ми се стори. Трудно ми бе да преценя през слънчевите му очила. Беше скръстил ръце на гърдите си, спокоен и самоуверен. И тъй като не можех да видя очите му, сведох поглед към коленете и краката му. Зачудих се къде ли да го изритам, ако искам да го поваля на земята. Трудна задача. В книжката на Рей нещата изглеждаха далеч по-лесни, но не и тук, на застлания с чакъл път.

— Тони — каза Рей. — Мога ли да ви наричам Тони? — Продължи, без да дочака отговор: — Кърк се намира на частна територия, наета от киностудията. А тези господа — кимна той към охранителите — са тук, за да пазят въпросната собственост и да защитават правата на господин Форд.

— Рей… мога ли да те наричам Рей? — попита той с усмивка, която приличаше по-скоро на подхилкване. — Може би трябва да обясниш на тези палячовци кой съм аз, след като очевидно знаеш.

— Те са от Холивуд. Не мисля, че са чували за теб.

Тони се поколеба.

— Но ти си чувал, нали?

— Ние сме частни детективи. Разследваме, проверяваме разни неща.

Тони изсумтя презрително.

— В такъв случай знаеш, че не бива да си играеш игрички с мен.

— И аз останах със същото впечатление. Но въпреки това ще подчертая, че няма начин да влезеш вътре и да говориш с Кърк. Не тук и не сега.

Тони се обърна към Рубен.

— Чуваш ли го какви ги говори?

— Няма причина да не обсъдим ситуацията като възпитани хора — продължи Рей. — Стига да проявите желание. Ако ли не… това също може да се уреди.

— Ти заплашваш ли ме? Знаеш ли какво се случва с хората, които ме заплашват?

— Предполагам, че някои от тях се намират на дъното на Мексиканския залив.

Лицето на Тони се изопна.

— Мога ли да кажа нещо? — обадих се аз. — Мисля, че всички сме на една и съща страна.

— Как пък го реши това? — попита Тони.

— Опитваме се да разберем какво се е случило. Защо племенницата ви е била убита. И от кого.

— То е ясно! — отвърна Тони. — Форд е упоил, изнасилил и удушил моята Кристи.

— Наистина ли?

— Ами какво друго може да се е случило?

— Възможно ли е да е имало трети човек? — попитах аз.

Тони ме изгледа, сякаш ме смяташе за пълен идиот.

— Двама души в една стая. Наркотици и алкохол. Единият умира. Елементарно.

— Убийците обикновено не се дрогират, нали? — попитах аз.

Тони продължи да ме гледа, но не каза нищо.

— Независимо дали ви харесва или не, Кристи и Кърк са имали връзка. Истината е, че Кърк я е харесвал. Много я е харесвал.

— Избрал е извратен начин да демонстрира любовта си — подхвърли Тони.

— Той също е бил упоен. И не помни нищо от случилото се.

— Доста удобно, не мислиш ли?

— Може би — отвърнах аз. — Но в това, което смятате за очевидно, има прекалено много неясни моменти. В кръвта на Кърк и на Кристи е открит кетамин. Кърк, независимо от мнението ми за него или за холивудските звезди като цяло, не използва по-силни упойващи вещества от алкохол и трева. Цигарата с кетамин е донесена от Кристи.

— Абсурд!

Поколебах се, не знаех дали да продължа, но в крайна сметка реших да го притисна още малко. Все пак Рей и Пенкейк бяха до мен.

— Сигурен ли сте? Хората винаги смятат, че познават своите деца. Или своите племенници. Но в подобни ситуации изскачат неподозирани неща. Вярвам, че ви се е случвало и преди.

Тони отново не отговори. Но определено слушаше и разсъждаваше. Понякога прогресът се измерва с много малки стъпки.

— Искам да кажа, че може би си имаме работа с мистерия в стил Агата Кристи. Нещо като загадката на заключения апартамент. Възможно е да е замесен още някой.

— Съмнявам се.

— Но по принцип е възможно — настоях аз. — Нали?

— Предполагам — въздъхна Тони.

— Това искаме да проверим. Да огледаме наоколо. Вие също. Убеден съм, че разполагате с хора, които могат да открият откъде е дошъл кетаминът.

Тони сви рамене.

— Представете си, че някой е дал на Кристи цигара с кетамин и нито тя, нито Кърк са подозирали. Склонен съм да повярвам на Кърк, че ако са знаели какво има в нея, са щели да я изхвърлят. Никога не биха я запалили. Следователно, ако някой им е пробутал друсан джойнт, трябва да си зададем въпроса кой. И защо.

— Винаги се свежда до това. Кой и защо. Нали? — отвърна Тони.

— Същото казвам и аз. Ако Кърк го е направил, ще си плати цената и тя несъмнено ще бъде висока. Но ако е невинен, това означава, че някой друг е отнел живота на племенницата ви. Струва ли ви се логично?

Последва нова въздишка.

— Въпреки всичко държа да говоря с него. Да го погледна в очите. Прекалено много ли искам?

— Не — каза Рей. — Ще видим какво можем да уредим. Но няма да е тук. Става ли?

Тони кимна. Погледна към снимачната площадка, сякаш обмисляше предложението.

— Добре. Кога?

— Ще ти звънна.

— Непременно.

Тони и хората му се качиха в лимузината и потеглиха. Проследих с поглед облаците прах, които се вдигаха след колата, преди следобедният бриз да ги разсее.

Рей се обърна към мен.

— Браво! Хареса ми как потуши напрежението.

Наистина ли го каза?