Д. П. Лайл
Звездна лига (11)

11

Двамата с Никол си взехме „довиждане“ с Трой Дусет, като не пропуснахме да му благодарим отново не само за това, че ни отдели време, но и че беше откровен с нас. Той сви рамене и отвърна, че очаква същото от наша страна. Открием ли нещо, незабавно да го уведомим.

— Хареса ми — отбеляза Никол.

— На мен също — отвърнах аз. — Стори ми се свестен.

Стояхме в коридора и гледахме как Дусет се отправя към задния вход, откъдето се излизаше на паркинга. Беше залепил ухото си мобилния телефон на и крачеше делово.

Отношенията между полицаите и частните детективи винаги бяха сложни. И деликатни. Рей достатъчно често бе излагал мнението си по този въпрос. В какво се състоеше то? Значките превръщаха някои хора в борци за истина и справедливост, в защитници на американския начин на живот, но други ставаха агресивни и арогантни мръсници. На тях значката им даваше чувство за недосегаемост. Разбира се, и ченгетата, и частните детективи работеха в името на обща цел — да разкрият истинските факти около престъплението — но съблюдаваха различни правила, прилагаха различни методи, следваха различни ограничения… Частните детективи обикновено негодуваха срещу достъпа до информация и веществени доказателства, който имаха правоохранителните органи, докато полицаите се гневяха, гледаха презрително, завиждаха — изберете каквато дума пожелаете — на умението на частните детективи да заобикалят и дори да игнорират правилата. Това можеше да доведе до титанични сблъсъци. Но не мисля, че Дусет искаше конфронтация. Той не забравяше, че основната му цел е истината, и не се вълнуваше от това кой точно ще събере доказателствата. Надявах се преценката ми да се окаже вярна.

— Какво ще правим сега? — попита Никол.

— Да се махаме оттук. Трябва да звънна на Рей, след което ще се върнем в хотела с такси и ще вземем твоята кола. Можем да се отбием при бившия приятел и да си поговорим с него. Оуен… как му беше името…

— Вон. Оуен Вон.

— Същият.

— Ами чичото? Тони Гидри?

— Искам да обсъдя това с Рей.

Излязохме от сградата на съда. Нямаше и следа от Корнблат или близначките. Вероятно пътуваха към летището, за да може адвокатът да се върне на Западното крайбрежие и да се погрижи за другите си дела. Помощник областният прокурор Мелиса Моринг разговаряше с медиите и излагаше своята позиция по случая. Запитах се каква ли част от сценария, който следваше, бе написана от Тони Гидри. Моринг ни изгледа за миг, докато си проправяхме път сред тълпата. Слязохме по стълбите и свърнахме по „Тюлейн“.

Никол ме хвана под ръка.

— Очаква ни невъобразим медиен цирк, нали?

— От най-големите и най-шумните.

— Предполагам, че това не е чак толкова лошо — отвърна тя и ме смушка закачливо.

Прекосихме Саут Брод Стрийт, отдалечихме се от тълпата и спряхме пред редица стари двуетажни къщи, дълги и тесни, в които стаите бяха разположени в дълбочина, а вратите бяха наредени в права линия. Тези къщи правеха живота интересен. Имам предвид, че понякога, за да отиде човек от кухнята до банята, се налагаше да мине през една-две спални. В такива къщи не оставаше място за лично пространство.

Позвъних на Рей.

— Разказвай!

Това беше първата му дума. Очевидно бе записал номера ми в телефона си.

— Пуснаха го под гаранция. Три милиона.

Рей подсвирна тихо.

— Очаквах да бъде висока, но… Предполагам, че Форд може да я плати, нали?

— Студията ще я внесе. Продуцентите искат да продължат със снимките колкото се може по-скоро.

— Добре. Боже опази, нещо да възпрепятства снимачния график.

— Времето е пари.

— Така е — съгласи се Рей. — А в случая става въпрос за много пари.

— Корнблат урежда банковия превод и депозирането на международния паспорт на Кърк в полицейското управление в Лос Анджелис. Това е другото условие по освобождаването. Съдията каза, че щом полицията получи паспорта и парите бъдат преведени, Кърк ще излезе на свобода.

— Стандартна процедура. Колко време ще им трябва?

— Няколко часа според Корнблат.

— Звучи добре.

— Има още нещо — продължих аз. — Чичото на Кристи беше в съда. Името му е Тони Гидри. Стори ми се свързан с прокуратурата. Може би дори със съдията. Приятелка на Кристи спомена, че може да е свързан и с мафията. Нищо чудно да преувеличава, но това бяха думите й.

— Не е сгрешила — отвърна Рей.

— Моля?

— С Пенкейк ви изпреварихме с няколко крачки. Поровихме се в живота на Кристи и се натъкнахме на Тони. Той наистина е свързан с част от старата южняшка мафия.

— Мислех, че старите мафиоти отдавна са покойници.

— Повечето. Други са зад решетките. Но има и оцелели, които се спотайват. При всички случаи чичо Тони е от лошите. И то от онези, които не се свенят да прибягват до крайни мерки. Не взема пленници, така да се каже. И е замесен във всичко, за което се сетиш: подкупи, изнудване, проституция, търговия с влияние. Но никой не е успял да докаже нищо.

— Пълен си с добри новини.

Рей се засмя.

— Това ми е работата.

— Ами братята? Те също бяха в съдебната зала. Опитаха се да ни сплашат, мен и Никол, но горилите на Тони се намесиха.

— Да. Робърт и Кевин. Най-обикновени мутри. Категорично нямат участие в бизнеса на Тони. Всъщност мисля, че Тони не дава пет пари за тях.

Как ли Рей и Пенкейк бяха успели да открият цялата тази информация? Трябваше вече да съм свикнал — та нали винаги намираха каквото им трябва — но този път бяха действали по-бързо от обичайното. Затова не се сдържах и попитах.

— Пенкейк хакна няколко страници във Фейсбук, Туитър и прочее. Братята се оказаха достатъчно умни, за да не споделят там уличаваща информация, но останахме с усещането, че не са големи фенове на Тони.

— И аз съм на същото мнение — отвърнах. — Тони им прочете здраво конско, преди да напуснат съда.

— Той е намислил нещо, по отношение на Форд, имам предвид, и не иска тези клоуни да провалят плановете му… или не желае да привлича излишно внимание.

— Какво означава това? — попитах аз.

— Говорили са пред най-различни медии. Изприказвали са куп глупости по адрес на Форд. Отправяли са заплахи. Това не е в стила на Тони Гидри. Той предпочита да стои в сянка, да действа зад кулисите.

— Имаш предвид, да контролира прокурора, да подкупи съдията и прочее?

— Именно. И ако това излезе наяве, Тони ще иска да се дистанцира. Да отрече. Но ако племенниците му отправят заплахи, той трудно ще се престори на невинен.

— Звучи логично.

— А Джони Хъбърт и Рубен Прежан, двете горили на Тони, са съвсем друга история. Ако Тони реши да ликвидира някого — а мнозина са убедени, че вече го е правил — ще използва именно тях.

— Те приличат на… Коя ли е най-подходящата дума? Професионалисти?

— Именно — съгласи се Рей. — Затова двамата с Пенкейк ще се присъединим към вас.

— Наистина ли?

— Няма само вие да се забавлявате. И бездруго прекосихме половината Мисисипи. Ще се видим след два-три часа.

— Чудесно. — Приключих разговора, прибрах телефона в джоба си и казах на Никол: — Кавалерията пристига.