Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джейк Лонгли (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
A-List, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
nedtod (2023 г.)

Издание:

Автор: Д. П. Лайл

Заглавие: Звездна лига

Преводач: Милко Стоименов

Година на превод: 2019

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2019

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Абагар“ АД — В. Търново

Излязла от печат: 11.04.2019

Редактор: Димитрина Кондева

Технически редактор: Вяра Николчева

Коректор: Симона Христова

ISBN: 978-954-769-472-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/16372

История

  1. — Добавяне

19

Кевин дръпна от цигарата марихуана и я подаде на брат си. Двамата стояха до осемгодишния черен джип на Робърт и две кофи за боклук, опрени до стената зад „Рай“. Кевин изпусна дима и го прогони с ръка.

— Отдавна не бях виждал чичо Тони толкова ядосан — каза той.

Робърт кимна.

— Така си е. — Димът излезе от устата му, докато говореше. — Надявам се новото момиче на бара да не се издъни, че иначе ще ни направи на нищо.

— Толкова ли е трудно? Да вземеш няколко бутилки от склада и да ги наредиш зад бара. Всеки глупак ще се справи.

— Не ми изглежда особено умна.

— Но пък е готина.

Робърт кимна.

— Вярно. Казвам само, че се надявам да не се издъни.

Кевин присви очи.

— Прекалено много се тревожиш.

— А ти прекалено малко — отвърна Робърт и подаде цигарата на брат си.

— Смяташ ли, че е добре да поговорим с Джу Джу?

— Чичо Тони иска да разбере откъде е дошъл кетаминът. Джу Джу ще знае.

— Разбира се, че ще знае. Но не мислиш ли, че чичо Тони ще предпочете да разговаря лично с него?

— Ще му спестим труда — отвърна Кевин и си дръпна отново.

— Знаеш колко се ядосва, когато си пъхаме носа където не трябва.

Кевин изпусна дима от цигарата и каза:

— Имаш предвид, когато не редим бутилки уиски зад бара.

Робърт сви рамене.

— Разберем ли откъде е дошла онази цигара, той ще остане доволен.

— Смяташ ли? Май никога не съм го виждал доволен.

Кевин угаси цигарата и прибра фаса в джоба на джинсите си.

— Да вървим.

Отне им само пет минути, за да стигнат до дома на Джу Джу. Когато наближиха, Кевин хвана брат си с едната ръка и посочи с другата:

— Кой е този?

На малката веранда пред къщата на Джу Джу бе застанал непознат мъж и чукаше на вратата. Робърт продължи да кара.

— Дали е човекът, за когото си мисля? — попита Кевин, обърна се и погледна през задното стъкло.

— Да, той е.

— Какво прави тук, по дяволите?

— Същото като нас. Смяташ ли, че знае колкото и чичо Тони?

— Какво ще правим сега?

— Спокойно. Да спрем до парка. Там ще обмислим нещата.

— Може би трябва да звъннем на чичо Тони и да му кажем.

— Той така или иначе ще разбере много скоро. Пък и може да не остане очарован, че сме идвали тук. Освен ако не научим нещо интересно.

Кевин въздъхна.

— Трябва да говорим с Дрипата.

— Защо?

— За да го предупредим да очаква посещение от ченгетата.

— Не можем да бъдем сигурни — възрази Робърт и изгледа брат си. — Смяташ ли, че Джу Джу ще издаде Дрипата? Да не си откачил?

Робърт спря колата до бордюра на Дюмейн Стрийт, близо до пресечката с Рампарт Стрийт, и изключи двигателя.

Пресякоха „Рампарт“ и влязоха в парка „Луис Армстронг“ през централния вход с металната арка и вратите от ковано желязо. Отправиха се към езерото. Кевин взе няколко камъчета и започна да ги мята по гладката водна повърхност.

— Не, не мисля, че Джу Джу ще издаде Дрипата или някой друг — каза Кевин. — Тъкмо обратното. Те са под негова закрила. Но след като онова ченге, Дусет, чука на вратата на Джу Джу, колко време ще мине според теб, преди да започне да тормози уличните дилъри?

Робърт зарея поглед над водата, сякаш обмисляше думите му. Кевин хвърли ново камъче, което подскочи четири пъти над повърхността, преди да потъне.

— Знаеш, че Джу Джу и ченгетата играят разни игрички. Обменят си информация.

— Мисля, че случаят е важен — отвърна Робърт. — Кристи. Чичо Тони. Медийната шумотевица. А сега, когато става въпрос и за кетамин, истерията ще стане още по-голяма.

— Именно. Джу Джу ще спечели доста точки, ако помогне. Както пред ченгетата, така и пред чичо Тони.

— Звучи логично.

Сега беше ред на Робърт да хвърли камъче. Три подскока.

— Казвам само, че можем да предупредим Дрипата — настоя Кевин. — Да го уведомим какво да очаква.

Робърт кимна.

— Да, ще ни бъде благодарен.

— И ще му напомним, че не е нужно чичо Тони, нито който и да било да знае, че купуваме дрога от него.

Робърт въздъхна.

— Разбере ли чичо Тони, че още пушим, какво остава, че продаваме, ще побеснее. Гаранция.

— Той вече знае.

Робърт подхвърли камъчето в дланта си.

— Засега само подозира. Не знае със сигурност.

— Напротив, знае. Имам чувството, че знае всичко.

Робърт сви рамене.

— Да намерим Дрипата.

— Само едно нещо… Ами ако Джу Джу разбере, че сме предупредили Дрипата? Смяташ ли, че ще се ядоса?

— Той и бездруго ще му каже, нали? Ако Дусет е отишъл при Джу Джу, за да го разпита за онази цигара, той ще го помоли да пусне пипалата си и да открие кой я е продал.

— Именно. Ако Дрипата се разприказва и се разчуе, че сме си пъхали носа където не трябва, Джу Джу ще откачи. Знаеш какъв маниак е, обича да държи всичко под контрол. — Робърт метна камъчето. — Чудя се дали да не си траем. Джу Джу ще превърти, ако реши, че сме действали зад гърба му.

— Няма. Ако разберем онова, което чичо Тони иска… откъде се е взела цигарата, Джу Джу ще остане впечатлен. Ще ни възложи повече отговорности.

— Мислиш ли? Не ми се вярва. Той е такъв тъпак!

Кевин захвърли събраните камъчета на земята и изтупа длани.

— Виж какво, предлагам да купим малко трева от Дрипата и между другото да го подпитаме има ли кетамин. Така ще разберем дали продава такива неща. Или пък познава ли някой, който ги продава.

— Между другото, а?

— Между другото.