Д. П. Лайл
Звездна лига (56)

56

Докато хората на Харбин обезопасяваха мястото, а ченгетата от специалния отряд се качваха в колата си, Тигън отиде под единия душ, аз — под другия. Напълно облечен. Топлата вода отми повечето боклуци, полепнали по мен в блатото. Едва тогава се съблякох и изтрих усърдно тялото си. Избърсах се и увих кърпата около кръста си.

Тигън бе направила същото с тази разлика, че бе използвала кърпата като рокля. Изчакахме, докато Никол сложи дрехите ни в сушилнята за няколко минути. Времето не бе достатъчно, за да изсъхнат, но поне можехме да ги облечем за обратния път през Пончартрейн.

Проверих телефона си. Не работеше. Калните води и мобилните телефони не са добра комбинация.

— Повредил се е — отбеляза Никол.

— Поне Тами не може да ми звъни.

Тя се засмя.

— Всяко зло за добро.

Тъкмо си тръгвахме, когато се появиха още полицаи, придружени от криминалисти.

Никол отново се настани отпред до Пенкейк. Нямах нищо против. Тя се извърна назад, с лице към мен, и каза:

— Беше много смело.

— Не беше смело, а глупаво — възрази Пенкейк.

— Стори ми се добра идея, преди да падна във водата — отвърнах аз.

— Спаси живота на Тигън — продължи Никол.

Кимнах.

— Но само за да прекара остатъка от него зад решетките. Най-вероятно в отделението на смъртниците.

Това беше самата истина. Такова бъдеще очакваше Тигън. А може би и Тара. Пътувахме мълчаливо и единствените шумове, които чувахме, бяха шляпането на гумите по асфалта и свистенето на вятъра. Езерото приличаше на огромен металносив диск.

Отидохме в полицейското управление на Ню Орлиънс, където Тара и Тигън вече бяха отведени в ареста. Дадохме показания, в които разказахме всичко, което знаехме. Никол звънна на чичо си. Събуди го, тъй като в Париж бе още рано, за да му съобщи новините. Той остана, меко казано, шокиран от развоя на събитията. Рей и Пенкейк се върнаха в „Монтелион“, докато ние с Никол се забавихме малко. Дусет ни уреди да разговаряме с близначките след настаняването им в ареста.

Минаваше осем, когато влязохме в стаята за разпити. Тара и Тигън седяха на масата, облечени в гащеризони. Но поне нямаха белезници на ръцете и окови на краката. Изглеждаха бледи и уморени. Все така красиви, но отпуснати и апатични, сякаш най-после бяха осъзнали тежестта на ситуацията.

Седнахме срещу тях. Дусет се облегна на стената. Близначките вече му бяха разказали своята история и доколкото можел да прецени, го направили честно и откровено. Бяха се отказали от правото си на разпита да присъства адвокат. Не се съмнявах, че Корнблат ще остане очарован от решението им.

Сега беше наш ред да чуем тяхната история. Разказаха ни я с усилие, на пресекулки. Държаха се за ръце, непрекъснато се споглеждаха и от време на време подсмърчаха и бършеха сълзите си. Разказаха ни за връзката на Тигън с Кърк Форд. Всичко започнало на някакво вечерно парти. В дома на техен продуцент в Холмби Хилс, близо до имението на Хю Хефнър. И двамата били пили. Тръгнали да разглеждат къщата и се озовали в една от спалните на втория етаж. Долу купонът продължавал с пълна сила. Било като сън, така го описа Тигън.

Връзката им продължила няколко седмици и… толкова. Кърк заявил, че между тях няма да се получи нищо, и продължил към следващото си завоевание. Осемнайсетгодишна брюнетка, запленена от звездния му статус. Любимият тип на Кърк. Тигън сподели каква болка е изпитала, какво унижение е преживяла… и какъв гняв е породило това — гняв, който така и не стихвал. Каквито и усилия да полагала в това отношение, той я преследвал денем и нощем, връхлитал я, когато най-малко го очаквала. На снимачната площадка, докато заснемала сцена с Кърк. Посред нощ, когато я лишавал от сън до сутринта. Нищо не било в състояние да усмири този гняв. И тя изглеждала безсилна да го овладее.

А как се стигнало до жестокото убийство? Болката и гневът вървели ръка за ръка с надеждата, че някой ден Кърк ще се върне при нея. Че ще сложи край на всички тези мимолетни връзки, когато осъзнае, че тя е най-подходящата за него.

Но това било преди появата на Кристи. Тигън бързо проумяла, че тя не е поредното залитане на Кърк. Кристи била специална и Кърк се влюбил в нея. Влюбил се истински.

Тигън ни разказа как замислила своето отмъщение, как убедила Тара да й помогне, как взели кетамина от някакъв мъж, който — ако съдя по описанието — несъмнено бе Дрипата. Дали на Кристи цигарата с кетамин, откраднали картата на Кърк от нощното шкафче и чакали двамата с Кристи да заспят. Чакали час, два… Сторило им се цяла вечност. После се върнали, когато Кърк и Кристи вече били в безсъзнание.

Тара сподели, че Тигън се поколебала. В един момент — докато стояли край упоените си жертви — двете обсъждали възможността да убият Кърк, а не Кристи. В крайна сметка любовта на Тигън към Кърк надделяла и тя не намерила сили да вдигне ръка срещу него. Минало им през ума да си тръгнат, но накрая Тигън прогонила съмненията и удушила Кристи. Двете ни разказаха за страха и разкаянието, които ги преследвали от този миг нататък. За това как трябвало да използват „всичките си актьорски умения“, за да поддържат илюзията, че боготворят Кърк, докато всъщност му отмъщават за това, че е зарязал Тигън.

Накрая Тара и Тигън се разплакаха. Никол ги прегърна и заплака с тях. Аз също се разплаках. Дори очите на Дусет се навлажниха.

Дусет ни върна в хотела. Срещнахме се с Кърк в апартамента му. Заварихме там и Ебърсол. Оставих Никол да води разговора. И бездруго искаше тя да поднесе на Кърк новината за последиците от фриволното му поведение.

Разговорът продължи половин час. Половин час, изпълнен с възклицания и сълзи, дори от страна на Ебърсол, който може и да страдаше заради преждевременния край на филмовата поредица, но ми се стори искрено съкрушен.

— Не мога да повярвам — промълви Кърк. — Никога не съм подозирал.

— Тигън е страхотна актриса — отбеляза Никол.

Кърк кимна.

— Така е, но това…? Винаги съм гледал на отношенията ни като на мимолетна авантюра. Смятах, че същото се отнася и за нея. Мислех, че и тя като мен е проумяла невъзможността връзката ни да е сериозна. Нямаше да се отрази добре и на двама ни.

Никол сложи ръка на рамото му.

— Само че тя го е понесла тежко. Много тежко.

— Нямах представа. — Кърк я погледна и попита: — А би трябвало, нали? Как е възможно да не го забележа?

— Мъжете обикновено не забелязват подобни неща — отвърна Никол. — Особено след появата на ново увлечение.

Кърк я погледна. Очите му плуваха в сълзи.

— Това съм аз, нали? Винаги търся ново увлечение.

Никол сви рамене.

— Не си единствен. — Погледна ме и добави: — Мисля, че това се отнася за всички мъже.

Дори и за мен? Как, по дяволите, успяха да ме забъркат в тази тема?

Кърк въздъхна.

— Но това? Как изобщо се стигна дотук?

— Тази история е стара като света — отвърна Никол. — Повтаря се непрекъснато. Несподелена любов и прочее…

Кърк не издържа и зарови лице в дланите си. Оставихме го да хлипа, свит на кълбо на леглото.

Животът на един актьор от звездната лига.