Д. П. Лайл
Звездна лига (41)

41

— Тони Гидри? — възкликна Никол. — Иска да говорим?

— Всъщност да вечеряме.

— Шегуваш ли се?

— Така каза Рей.

Бяхме се излегнали на леглото ни в „Монтелион“ Рей току-що бе звъннал, за да ми каже за срещата с Тони Гидри същата вечер. Четях наръчника по самоотбрана и с всеки изминал ден ставах все по-опасен. Тази глава бе показателна в това отношение. Учеше читателите как да убият или осакатят човек, като му нанесат различни удари в гърлото. Дори скиците изглеждаха ужасяващо. Съобщих това на Никол и й ги показах. Тя ме нарече „страхливец“ и продължи да гледа телевизия, където някаква двойка ремонтираше къщата си.

В един момент изключи звука и попита:

— Защо ще иска да говори с нас?

Обърна се към мен и се подпря на лакът. Аз бях по шорти, а тя бе облякла една от моите тениски, която се набра по тялото й и разкри прашките й.

За какво говорехме? А, да! За Кърк, Тони, ДНК.

— Предполагам, че е обезпокоен от ДНК анализа — отвърнах аз. — Тони беше твърдо убеден, че Кърк е убил Кристи.

— Не беше единствен.

— И ти ли?

— Ще излъжа, ако кажа, че не съм изпитвала известни съмнения, но за кратко. Интуицията ми подсказваше, че не е той.

— Да не споменаваме онази циганка — подхвърлих аз.

Тя ме смушка в ребрата. Силно.

— Ей, аз само… — Не успявах да намеря подходящата дума. И после изведнъж ми хрумна. — Само те подкачам.

— Знам какво правиш.

— Обичам да го правя.

— Кое? Да ме дразниш?

— Да си играя с теб.

— Да си играеш с мен?

— Е, може би играя не е най-подходящата дума.

Никол се засмя.

— Важно е намерението. — Тя се сгуши в прегръдката ми и попита: — В колко часа сме на вечеря?

— В седем и половина.

— Това означава, че разполагаме с малко време — каза Никол, прокара ръка по корема ми и я плъзна надолу.

Радвах се, когато мислите й поемаха в тази посока. Книгата ми полетя във въздуха, стана жертва на гравитацията и тупна на пода. Никол се претърколи върху мен.

— Пенкейк не трябваше да ти дава онази бухалка — подхвърли тя през смях. — Вече си имаш една.

— Стига приказки. Захващай се за работа.

— Да се захващам за работа? — попита тя, докато ме яхваше. — Ама че си прасе!

— Извинявай.

— Недей. Отива ти.

Трийсет минути по-късно лежахме по гръб и дишахме тежко.

— Доста си забавен — подхвърли Никол. — Може да те задържа.

— Много смешно!

Тя протегна ръце, жест, който подчерта съвършеното й голо тяло.

— Може да отида под душа, а после да се облека и разкрася.

— Мисля, че и така си достатъчно красива.

— Отида ли така, ще събера всички погледи.

— И бездруго ще го направиш.

— Това част от работата ми ли е? Да отвличам вниманието на лошите, докато Рей се справи с тях.

Изгледах я.

— Ставаш опасна.

Никол се надигна от леглото, взе книгата ми от пода и ми я подаде.

— Ето, опитай се да ме настигнеш.

— Кучка!

— Прасе!

След тази размяна на любезности тя влезе в банята.

Към шест вече бяхме готови за излизане. Облякох си бежов панталон, бяла тениска и черно спортно сако. Никол се спря на семпла черна рокля, която съвсем не изглеждаше семпло, като я сложи. С дълбоко деколте, едва достигаща средата на бедрото, така че разкриваше прелестните й крака. Стегнати, мускулести… искам да кажа, атлетични, съвършени. Косата й бе прибрана със златна шнола, която бе комплект със златните й обеци. Розово червило. В тон с новия маникюр, обясни ми тя.

Насочихме се към бара. Докато стояхме пред асансьора, позвъних на Рей и му казах, че ще го чакаме там.

Надявах се да открием свободни места около въртящия се бар, но както обикновено, всички бяха заети. Още не се бях „возил“ на него. Продължихме навътре и видяхме близначките на една масичка за двама до прозорците, които гледаха към „Роял“.

— Как прекарахте остатъка от деня? — попита Никол, когато се приближихме.

— Добре. Влязохме в графика, заснехме няколко сцени и утре ни чака много малко работа — отвърна едната от тях.

Уви, не носеха тениски с имената си. И двете бяха облекли тъмнозелени копринени блузи и джинси.

— Искате ли да се присъедините към нас? — попита Никол.

— С удоволствие — отвърна другата близначка.

Двете взеха чашите си с вино и се настанихме около две масички от дебело стъкло. Аз и Никол седнахме на канапето, а близначките — на столове от двете ни страни.

— Това е Тара — каза Никол и кимна към близначката отляво.

— Можеш да ни различаваш? — възкликна Тара и погледна сестра си.

— Понякога. Зависи от светлината.

— Леле! — каза Тигън. — Ти си третият или четвъртият човек, който успява да го прави.

Никол сви рамене.

— И не иска да ми каже как — оплаках се аз.

— Това е поверителна информация — засмя се Никол.

Тара също се засмя.

— Обичам момичета, които умеят да пазят тайна.

Тя вдигна чашата си към Никол.

— Не е честно — настоях. — И аз искам да се присъединя към клуба.

— Не приемаме момчета — отвърна Никол и разроши косата ми.

И трите се засмяха. Аз — не. Дори направих сърдита физиономия.

Сервитьорката се появи и ние си поръчахме питиета. За мен бърбън с лед, за Никол червено вино. Близначките минаха на мартини.

— Днес беше странен ден — отбеляза Тигън. — С всички тези криминалисти.

— Не беше толкова зле — отвърна Тара. — Може би така ще открият истинския убиец. — Тя погледна сестра си и добави: — И ще оневинят Кърк.

— Наистина ли е възможно? — попита Тигън. — Да го измъкнат от тази каша?

— Нищо чудно — отвърнах аз. — Наличието на чужда ДНК под ноктите на Кристи може да даде на съдебните заседатели достатъчно основания да се усъмнят във вината му. Но никой не може да каже какво точно ще се случи.

— Да ви питам нещо, момичета — каза Никол. — Вие сте близки с Кърк. Сещате ли се за някого, който да иска да му отмъсти, като го натопи за убийство?

— А защо не да отмъсти на Кристи? — отбеляза Тигън. — Не може ли тя да е била мишената?

— Мина ми през ума, че може тя да е причината за всичко — отвърнах аз. — Но не успях да си отговоря на един въпрос. Ако е било така, защо убиецът е трябвало да го направи в хотела? В стаята на кинозвезда. Струва ми се прекалено рисковано. Ако Кристи е била мишената, убиецът щеше да избере друго място, което да го улесни максимално. Апартамента й, на улицата… — Свих рамене. — А и не мисля, че някой местен би имал куража да посегне на племенницата на Тони Гидри. Това е равносилно на самоубийство.

Никол ме погледна.

— Но ако някой й е дал цигара с кетамин, не рискува ли да си навлече гнева на Тони?

— Не и ако е смятал, че ще я изпуши вкъщи — отвърнах аз. — Много по-лесно е да се промъкнеш в дома на някого, когато е сам и в безсъзнание, отколкото в хотелска стая.

— Звучи логично — кимна Никол.

— Разбира се. Много ме бива в тези неща.

— Джейк, дори и сляпо куче намира кокал от време на време.

Поклатих глава.

— Можем да обсъждаме какви ли не версии, но истината е, че Кърк си остава основен заподозрян — казах аз. — Предполагам, че обвинението вече съставя план как да извърти нещата. И дори да накара съдията да отхвърли тази улика.

— Сигурно — отвърна Никол. — Но да се върнем на моя въпрос. Сещате ли се за някого?

Близначките се спогледаха и Тара каза:

— Адски много обичаме Кърк, но сме наясно, че си играе с жените.

— Както си иска — добави Тигън.

— Какво означава това? — попитах аз.

— Невинаги се държи толкова мило — обясни Тара. — Постоянно сваля мацки. Непрекъснато. Следва кратка връзка и ги зарязва.

— При раздялата също не се държи особено мило — продължи Тигън. — Обикновено изпраща есемес или оставя съобщение на гласовата поща.

— Или нищо — каза Тара. — Дори не се обажда. И не отговаря на позвънявания.

— Ти не излизаше ли с него по едно време? — обърна се Тигън към Никол. — Как ти се стори?

Никол сви рамене.

— Не бих казала, че сме били гаджета. Излязохме два пъти. — Тя ме погледна. — Но нищо повече. Бяхме приятели, които отидоха два пъти на вечеря. А, и веднъж на едно парти. Това е.

— В такъв случай си извадила късмет — каза Тигън.

— Истината е, че Кърк не е мой тип. Още тогава знаех, че е сваляч и връзките му продължават съвсем кратко. Освен това между нас нямаше химия. — Тя се усмихна. — А и никое момиче не иска да излиза с мъж, който е по-красив от него.

— Какво? — възкликна Тара. — Ти си красива.

— Но той е по-красив — засмя се Никол.

— Не и за мен — обадих се аз.

— Да не би да ме сваляш? За да ме вкараш в леглото — попита Никол.

— Пак ли?

Всички се засмяха.

— Нямаше ли една подобна история с прочут актьор от миналото? Големи актриси отказваха да работят с него, защото бил прекалено красив.

— Джон Дерек — каза Никол. — Така поне се говори. Той определено изглеждаше страхотно в „Десетте Божи заповеди“.

— Но все пак се е оженил за Урсула Андрес, Линда Еванс и Бо Дерек — отбелязах аз. — А това означава, че не всички жени бягат от красивите мъже.

— Вижте какво — каза Тара, — през годините Кърк е вбесил доста жени. Не се съмнявам, че списъкът с имената на онези, които са готови да го удушат със собствените си ръце, е много, много дълъг.

— Дали някоя от тях не е тук? — попитах аз. — В Ню Орлиънс? На снимачната площадка?

Близначките се спогледаха, сякаш се опитваха да си спомнят. Тигън поклати глава.

— Не мисля, че се е опитвал да сваля някоя от екипа.

— Ние щяхме да разберем — добави Тара. — Той никога не е криел връзките си.

— В такъв случай остава само Кристи, така ли? — попитах аз. — И никоя друга.

Близначките кимнаха.