Д. П. Лайл
Звездна лига (46)

46

Никол се върна от снимачната площадка към пет. Аз си лежах и си четях наръчника. Бях стигнал до четиринайсета глава. Навлизах в доста агресивна и опасна материя. Как да чупя кости и да увреждам вътрешни органи. Отдавна бях минал етапа, на който можех само да бръкна с пръст в нечие око.

— Няма ли да го прочетеш най-после? — попита Никол.

— Чета бавно.

— Не е вярно. Виждала съм те как четеш.

— Онова бяха романи, това си е учебник. От него научавам куп опасни неща.

— Гледай само да не се нараниш.

— Много смешно — отвърнах аз и затворих наръчника. — Освен това днес бях доста зает.

— С какво? Поигра си с топките и бухалката?

— И това беше много смешно.

Разказах й за срещите, които бях провел, и как накарах Робърт и Кевин да потърсят в живота на Кристи жени, които биха могли да имат причина да й навредят.

Тя седна на края на леглото, изслуша ме и заяви:

— Започваш да ставаш истински детектив.

Боже опази!

 

 

Тъкмо се намъквах в чифт джинси, когато Рей позвъни. Заяви, че е направил резервация за седем часа в „Мистър Би“, като добави, че Пенкейк ще доведе Софи. Уговорихме се да се срещнем във фоайето и да отидем пеша до бистрото.

Вечерята мина във ведър дух, а храната, както можеше да се очаква, беше превъзходна. Пихме вино и си говорихме предимно за приятни неща. Пенкейк се развихри и заразказва истории от нашето детство, повечето, разбира се, добре украсени, но затова пък забавни. Софи се смееше със зачервено лице и непрекъснато бършеше сълзите от очите си. Не откъсваше поглед от Пенкейк, явно запленена от чара на голямото момче. Ръцете им непрекъснато се докосваха, прегръщаха се, опипваха се като двойка тийнейджъри. Обичам да виждам Пенкейк в толкова добро настроение. Макар да го тормозя заради това че използва бара ми за офис, досажда на персонала и заговаря клиентите, той всъщност работи много усърдно. Ден и нощ. И никога не се оплаква, когато Рей го товари с какви ли не глупости.

Не след дълго разговорът се насочи към Кърк Форд. И резултатите от ДНК анализа.

— И какво, той май се оказа безполезен, а? — попита Никол.

— Не даде съвпадения, ако това имаш предвид. Поне по отношение на пробата от тъкан, открита под нокътя на Кристи. Съвпадение имаме при близначките, разбира се, но никакво друго.

— Какво означава това? — попита Никол. — Ако откритата ДНК не съвпада с тази на Кърк, а принадлежи на жена и тази жена не е член на снимачния екип… какво правим?

— Бих казал, че плуваме срещу течението — каза Рей. — Но Кърк вече е извън опасност, нали?

— Възможно е. Но от друга страна, чуждата ДНК е само една от многото улики по случая. Прокуратурата все още има силни аргументи: мъртво момиче в заключена стая и заподозрян, който не помни нищо. Много удобно, нали?

— Удобно? — възкликна Никол. — Но той е бил упоен!

Рей кимна.

— И това ще му бъде от полза. Имам предвид, в съдебната зала. Въпросът е кой ги е упоил. Кой е имал достъп до стаята? Или кой притежава нужните умения, за да проникне в нея?

— Персоналът на хотела? — попитах аз.

— Няма никакви следи в тази посока. Разговарях с Дусет, преди да тръгнем. Взели са проби от персонала и не са открили съвпадение. — Рей разтри едното си око с юмрук. — И, разбира се, който е влизал в стаята, е използвал картата на Кърк. А не на човек от персонала.

— Това ни връща в обкръжението на Кристи. Някой, когото тя е познавала, е искал да й навреди.

Рей почука с пръст по масата.

— Въпросът е кой. И защо.

Забелязах, че по време на този разговор Софи сякаш се затваря в себе си. Отначало се отдръпна леко назад, облегна се на стола си и сведе глава. Заби поглед в дланите си. Като че ли престана да следи разговора. Когато Пенкейк я прегърна и я притегли към себе си, тя го целуна по бузата. Но целувката й бе съвсем бегла. Видя, че я наблюдавам, бързо извърна поглед и отново сведе глава.

— Какво става? — попитах аз.

— Какво имаш предвид? — погледна ме Софи.

— Нещо притеснява ли те?

— Не. Никак даже.

Тя погледна Пенкейк и се усмихна. Насилено.

Сега беше негов ред да се намеси.

— Добре ли се чувстваш?

— Малко съм уморена. — Нова неискрена усмивка. — Може би прекалих с виното.

Не, това не беше отговорът. Знаех, че има още нещо.

— Сигурна ли си? — попитах аз. — Имам чувството, че нещо те притеснява.

Софи се огледа. Всички погледи бяха вперени в нея. Дали пък не трябваше да си държа устата затворена? Да не привличам вниманието на останалите към нея. Тя се почувства доста неловко. Накрая въздъхна и каза:

— Не искам да създавам неприятности на никого, но…

Рей се приведе напред.

— Какво има? — попита той. — Можеш да ни кажеш. Каквото и да е, ще си остане между нас.

Очите на Софи плувнаха в сълзи. Тя ги изтри с опакото на дланта си. Пенкейк се обърна към нея и я погали по бузата.

— Каквото и да е станало, всичко ще се оправи. Нали аз съм тук?

Софи се усмихна. Или поне се опита. Но се получи по-скоро гримаса. Овладя сълзите си и каза:

— Става въпрос за… Тара и Тигън. Те не са идентични близначки.

— Разбира се, че са — отвърна Никол.

Софи поклати глава.

— Не, не са. Те са огледални близначки.

— Но огледалните също са идентични — обади се Пенкейк. — Те са просто специфичен вид идентични близнаци.

— Какво означава това? — попита Никол.

Пенкейк обясни, че обикновено при идентичните близнаци оплодената яйцеклетка извършва първото си деление, след което получените две се разделят и всяка от тях се превръща в зародиш. Затова двата плода имали еднаква ДНК. Това били идентичните близнаци. При огледалните близнаци разделянето ставало по-късно, след още няколко деления на оплодената яйцеклетка. И много често близнаците били огледални образи един на друг.

— Единият борави по-добре с дясната си ръка, а другият — с лявата — продължи Пенкейк. — Същото се отнася и за лицевата асиметрия, която често се наблюдава при огледални близнаци. Да речем, че устните на единия са извити леко надолу в единия край. Тогава устните на другия ще са извити в противоположната посока.

— И тяхната ДНК е напълно идентична? — попита Никол.

— На огледалните ли? Да.

— Това съответства на резултатите от анализа — отбелязах аз.

— Разбира се — кимна Пенкейк. — Но има и близнаци, които само изглеждат идентични, а всъщност са двуяйчни. И тяхната ДНК е различна. Нещо повече, има и полуидентични близнаци. При тях яйцеклетката се е разделила на две преди оплождането и всяка половинка е оплодена от различен сперматозоид. Тези близнаци носят една и съща ДНК от майката, но различна ДНК от бащата. Съвпадението между техните ДНК е от порядъка на седемдесет и пет процента.

— Откъде знаеш всичко това? — учудих се аз.

Пенкейк ме изгледа снизходително, сякаш му бях задал много, много глупав въпрос. Което си беше самата истина, защото, откакто го познавах, той все си пълнеше главата с каква ли не шантава информация.

— Аз съм си любознателен — отвърна Пенкейк.

Погледнах Софи и попитах:

— Възможно ли е да са полуидентични близначки? Споменавали ли са го някога?

— Знам само, че винаги са твърдели, че са огледални близначки.

— Хората често използват този термин — каза Пенкейк — дори когато не е точен в конкретния случай.

— И как разбра, че не са идентични? — продължих да любопитствам.

— Това е малката им тайна. Но една вечер… не помня, мисля, че беше преди няколко години… излязохме да пийнем. И Тигън се изпусна. Останах изумена. А после ме заклеха да пазя тайна.

Погледнах първо Пенкейк, после Рей.

— И ако те са двуяйчни близначки, които просто си приличат, тяхната ДНК не би трябвало да съвпада, нали?

— Именно — отвърна Пенкейк. — Както и ако са полуидентични близначки.

— Какво означава това? — попита Никол.

— Може би нищо — отвърна Пенкейк. — Ако са идентични или същински огледални близначки, тяхната ДНК ще съвпада.

— Но ако не са?

Пенкейк разпери ръце.

— Тогава… има нещо гнило в Дания.

— Искаш да кажеш, че са манипулирали пробите? — попита Никол. — Но как? И защо?

— За да скрият нещо може би — отвърнах аз.

— Да не искаш да кажеш, че близначките са убили Кристи? — възкликна тя.

Натам ли отиваха нещата? Близначките? Наистина ли? Но това беше абсурдно! Те боготворяха Кърк! Всъщност… дали?

— Това е много важно — отбеляза Пенкейк. — Означава, че вероятно са измамили криминалистите. Не че двете не се забавляват, като объркват хората…

— Но ченгетата? — попита Никол. — Това не е шега. Незаконно е.

Рей кимна.

Изведнъж ми хрумна нещо.

— Помниш ли, когато дадоха пробите? Там, на снимачната площадка.

— Да — кимна Никол.

— Тигън беше в кемпера, когато Тара даваше проба.

— Точно така.

— А после Тара отиде да я повика.

— И?

— Възможно ли е просто да са си разменили тениските и Тара да е дала проба два пъти?

— От теб ще излезе страхотен сценарист — поклати глава Никол.

— Благодаря. Но ако се е случило тъкмо това?

— Струва ми се малко вероятно — обади се Рей. — Но след като не разполагаме с нищо, няма да навреди, ако вземем повторни проби от тях. За всеки случай.

— Да кажем на Дусет да ги повика отново — предложих аз.

Рей поклати глава.

— Предпочитам да действаме по друг начин, за да не ги изплашим. Предполагам, че Дусет ще се съгласи.

— Трябва да видя снимките, които полицаите са направили — каза Никол.

— Защо? — попита Рей.

— Криминалистите взеха не само ДНК, но и отпечатъци от всички жени на снимачната площадка. Освен това направиха снимки. Покажете ми снимките. Ако са се разменили, веднага ще разбера.

— Можеш ли да ги различиш?

— Може — потвърдих аз. — Не иска да ми каже как го прави, но може.

— Да видим снимките и ще ви обясня как ги различавам — обеща Никол.