Д. П. Лайл
Звездна лига (6)

6

Двамата с Никол закъсняхме с няколко минути за срещата в бистро „Мистър Би“. Вината беше нейна. Преоблече се няколко пъти, докато аз си седях невинно на ръба на леглото по черни боксерки и се наслаждавах на шоуто. Как можех да го пропусна? Никол изпробва няколко чифта джинси в различни цветове и накрая се спря на бели, които комбинира с тъмнозелена блуза. Завъртя се на триста и шейсет градуса пред огледалото и ме попита:

— Така ли ще ходиш?

— Защо не?

— Няма ли да си обуеш панталон поне?

— Преди малко искаше да го събуя.

Тя поклати глава. Но беше права. Затова се облякох. Джинси, черна тениска и маратонки. Готово.

Бързо стигнахме до „Мистър Би“. Намираше се от другата страна на улицата. Влязохме през големите стъклени врати. Във фоайето ни посрещна привлекателна девойка — изглеждаше на не повече от петнайсет — облечена с черен панталон и бяла блуза. Усмихна ни се иззад рецепцията и каза:

— Добре дошли в „Мистър Би“. — Усмивката й беше искрена и сърдечна. — С какво мога да ви помогна? — попита тя.

— Мисля, че резервацията е на името на Мартин Ебърсол — каза Никол.

— Да. Останалите вече са тук. Моля, последвайте ме.

Тя ни поведе към уединено сепаре в дъното на салона. Беше облицовано със зелена кожа. Ебърсол и близначките Тара и Тигън Джеймс вече пиеха вино. Никол прегърна момичетата и ме запозна с тях.

— Извинявам се за закъснението — каза тя, докато сядаше. — Джейк трудно избра какво да облече.

Моля? Понечих да възразя, но реших да си замълча. Усмихнах се и седнах.

— Изглежда симпатичен — каза Тигън.

А може би Тара?

Наистина изглеждам симпатичен. Дори готин по скромното ми мнение.

— И готин — добави сестра й. — Точно както ти ни го описа.

— Така ли? — попитах аз.

Вместо отговор получих вдигане на рамене и усмивка от Никол.

Сервитьорът ни се материализира отнякъде, връчи на двама ни по едно меню и взе поръчките ни за напитки.

— Нещо ново от Рей? — попита Ебърсол.

Поклатих глава.

— Нищо, което да не знаеш, но с Пенкейк продължават да ровят.

— Пенкейк? — учуди се Тара.

Или беше Тигън.

Опитах се да обясня необяснимото. Томи Джеферс, известен като Пенкейк. Едър червенокос тип, който е доста по-интелигентен, отколкото подозират онези, които съдят единствено по външността му. Прилича на огромен глуповат спортист, но компютърните му умения са легендарни. Може да проникне в бази данни, които повечето хора смятат за недостъпни. Да не говорим колко полезно е да бъде на твоя страна по време на улично сбиване. Масивен гръден кош, големи ръце, железни юмруци, които умееха да причиняват болка в случай на необходимост.

— Май е сладък — каза Тара/Тигън.

Никога не бях чувал някой да описва Пенкейк като сладък. Симпатичен? Определено. Дори любезен. Но понякога плашещ.

— Заплювам си го — каза едната близначка.

— Не може — отвърна сестра й. — Мой ред е.

— Твой ред? — попитах аз.

Двете се засмяха едновременно.

Онази, която седеше вляво, обясни:

— Имаме сделка.

— Не съвсем — възрази другата.

— Напротив!

— Винаги правиш така!

Близначката отляво отпи глътка вино.

— Това е самата истина.

Бяха неотразими. На живо изглеждаха много по-красиви, отколкото на плакатите или в таблоидите. Прави руси коси, почти като на Никол, сини очи, почти като на Никол, и стегнати тела, като тялото на Никол. Освен това бяха абсолютно еднакви. Дори дрехите им (изцяло черни) и бижутата им (семпли златни колиета) бяха еднакви. Познавах няколко двойки идентични близнаци, но винаги успявах да открия някакви едва забележими разлики. Не само в дрехите или маниерите, но и в лицето. Но Тара и Тигън изглеждаха, движеха се, говореха, смееха се и правеха всичко останало, сякаш едната беше отражение на другата.

— Извинете — казах аз, — но коя от вас коя е?

Засмяха се едновременно.

— Аз съм Тара — каза близначката отляво. — А Тигън е по-малката ми сестра.

— По-малка с една минута — обади се Тигън.

— По-скоро, с три.

— Все тая.

И така, Тара седеше отляво, Тигън отдясно. Щях да се справя, стига да не мърдаха от местата си.

Сервитьорът ни се върна с виното на Никол и моето уиски. Попита дали сме готови да поръчаме храна, но Ебърсол отвърна, че не сме прегледали менюто. Сервитьорът кимна, обеща да се върне след малко и се отдалечи.

— Не се притеснявай — успокои ме Тара. — Никой не може да ни различи.

— И те предупреждаваме, че непрекъснато се възползваме от това — добави Тигън.

Тара: Побърквахме учителите.

Тигън: И момчетата.

Тара: О, да!

— Излизали сте с едни и същи момчета? — попитах аз.

Тигън: Понякога и те…

Тара: … не успяваха да открият разликата.

Тигън: Ако не и никога.

Тара: Да, никога не успяваха.

Тигън: Е, имаше един Джими… как му беше фамилията…

Тара: И той не разбра.

Тигън: Не съвсем.

— Не съвсем? — учудих се аз.

Тигън: Тара излизаше с един начинаещ актьор. Джими… ъъъ… някой си.

Тара: Така и не успях да запомня фамилията му.

Тигън: Аз също.

— Но той ще остане приятно изненадан, като разбере, че ви е направил толкова силно впечатление — отбелязах аз.

Тигън: Не се оплакваше. Но Тара бързо се отегчи от него.

Тара: След две срещи.

Тигън: Смятах, че е готин…

Тара: … и когато ме покани на следващата среща…

Тигън: … отидох аз.

Кимнах.

— И той не разбра?

Тара: Абсолютно не.

Тигън: Но спомена, че сексът е бил по-добър.

Тара: Винаги казваш така.

Тигън: Казвам самата истина.

Тара: Това е, защото си по-голяма мръсница.

Тигън: Да бе, да.

Останах доволен, че прекратиха спора, преди да се появи сервитьорът. Поръчахме си, той взе менютата и отново ни остави сами.

— Разбрах, че сте ходили в ареста, за да се видите с Кърк — каза Никол.

Тигън: Не стигнахме кой знае колко далече.

Тара: Държаха се ужасно.

Тигън: Но не и онзи, готиният.

Тара: Русокос, синеок и със…

Тигън: … страхотно…

Тара: … тяло.

Тигън: Да не говорим за униформата му.

Имах чувството, че ще ми се завие свят, докато въртях непрекъснато глава ту към едната, ту към другата. Близначките бяха издигнали в изкуство навика си всяка от тях да довършва мисълта на другата.

— С две думи — намеси се Ебърсол, — близначките изпробваха магията си върху въпросното ченге и за малко да се получи. Мисля, че го бяхме спечелили на наша страна. Сержантът обаче се оказа съвсем друг случай.

Тара: Нямаше чувство за хумор.

Тигън: Никакво.

— Позволете да ви попитам нещо — казах аз. — Доколкото разбрах, познавате Кърк доста добре, нали?

Тигън: Откакто бяхме на четиринайсет.

Тара: От самото начало на „Космически приключения“.

— Как смятате? — продължих. — Възможно ли е да го е направил?

— Абсурд! — отвърнаха едновременно те.

Тара: Кърк никога не би…

Тигън: … направил нещо подобно.

— Познавахте ли момичето? Кристи Гидри?

Двете вдигнаха глави в перфектен синхрон. Дори дует професионални мажоретки биха им завидели.

— И?

Тара погледна сестра си, поколеба се и каза:

— Харесвахме я.

— Красива, умна, забавна — добави Тигън.

— Някакво напрежение между двамата? — попитах аз.

Тигън поклати глава, докато прибираше зад ухото си непослушен кичур от иначе безупречната си коса.

— Тя харесваше Кърк. Определено.

— Мисля, че беше влюбена — обади се Тара. — А това никога не е добра идея, когато става въпрос за Кърк.

— Защо? — учудих се аз.

— Разбил е много сърца — обясни Тигън. — Кърк никога не влага чувства. Търси само временно развлечение. Жените, с които излизаше, определено си падаха по него, но той никога не се влюбваше.

— Не се ръководеше от любов, а от похот — добави Тара.

— Да разбирам ли, че това му е било навик? Да си намира компания, докато снима поредния филм.

— Точно така — съгласи си Тигън. — Но от друга страна, така правят всички актьори.

— Не ни разбирай грешно — каза Тара. — В това няма нищо нередно или престъпно. Ако не друго, Кърк поне е очарователен.

Тигън кимна в знак на съгласие.

— И красив. Готин. Неустоим.

Усмихнах се.

— Струва ми се, че вие двете също си падате по него.

Тара: И още как!

Тигън: Но го обичаме като брат.

Тара: Който винаги се грижеше за нас.

Тигън: Понякога дори прекалено. Неведнъж е прогонвал момчетата, е които сме възнамерявали да излезем. Стига да преценеше, че са лоши актьори.

Тара: Така си е. И обикновено се оказваше прав.

Тигън: Особено за момчетата, които ти сваляше.

Тара: Така ли? Сякаш на теб не ти се е случвало.

Тигън се намръщи подигравателно на сестра си и каза:

— Но трябва да добавя, че Кърк обикновено спеше с някое момиче само един-два пъти, а Кристи се задържа цяла седмица. Това означава, че си е паднал по нея.

— Тоест тя се различаваше от останалите, с които е бил? — попитах аз.

Тигън ме погледна.

— Мисля, че да. — Обърна се към Тара и добави: — Тя беше първата, за която допуснах, че може да го открадне.

— Да го открадне?

— От нас — поясни Тара.

— Ние също сме загрижени за него — каза Тигън с усмивка. — Нали ни е като по-голям брат.

— Абсолютно — кимна Тара.

— Излиза, че сте доста близки — казах аз.

Тигън завъртя леко виното в чашата си, отпи и заяви:

— Страшно много го обичаме.

Храната ни пристигна. Оказа се великолепна. Разбира се, в Ню Орлиънс никога не бях попадал на зле приготвена храна. Особено в „Мистър Би“. Докато вечеряхме, обсъждаме предстоящото съдебно заседание. Ебърсол заяви, че трябва да пристигнем рано в съдебната зала. Очакваше съдът да се превърне в същински цирк, обсаден от репортери и фенове на Кърк Форд, но добави, че Корнблат ни е запазил места точно зад масата на защитата.

Щяхме да наблюдаваме събитието от първия ред.