Д. П. Лайл
Звездна лига (40)

40

Тони Гидри седеше на края на леглото в стаята си в „Мезон Марле“. „Седеше“ бе силно казано, защото не го свърташе на едно място. Ставаше от време на време, крачеше нервно из стаята, после пак сядаше, но дори тогава единият му крак потропваше по пода в такт с ускорения му сърдечен ритъм. Още не можеше да осмисли думите на своя човек от кабинета на съдебния лекар. А той му бе позвънил преди час. На мобилния телефон. И бе говорил тихо, бързо, с приглушен глас, сякаш бе закрил устата си с длан, за да не го чуе никой.

Думите му бяха толкова нелогични. ДНК от някаква жена. Но коя? И защо не от Кърк Форд? Какво означаваше това?

Тони веднага изпрати съобщение на Мелиса Моринг. На айфона, който й бе подарил. На личния й номер, на който само той я търсеше — част от усилията им да скрият връзката си от света. Каза й, че ще я чака в хотела, а тя му отговори, че ще се освободи след половин час.

Затова Тони Гидри стоеше тук и я чакаше.

Отиде до прозореца, дръпна завесата, погледна към езерото и цветята и… нищо. Не бе в състояние да се съсредоточи. Освен върху факта, че лабораторията не е открила ДНК на Кърк Форд под ноктите на Кристи. А той не се беше съмнявал, че ще я открият. Защото това щеше да се превърне в доказателството, което да предопредели съдбата на Форд. Веднъж завинаги. Тогава никой не можеше да пренебрегне онези миниатюрни частици тъкан, които Кристи бе успяла да откъсне от своя нападател в мига преди смъртта си. Това бе нейният опит да посочи убиеца, така да се каже. Мръсника, отнел живота й. Тони знаеше, че Мелиса ще представи нещата именно по този начин.

Сега обаче излизаше, че тази ДНК не принадлежи на Кърк Форд. Как бе възможно това? Тони Гидри погледна часовника си. Къде беше Мелиса? Тя по-добре от него разбираше какво означават резултатите от лабораторния анализ.

Тони Гидри закрачи отново между прозореца и вратата. Дали пък не реагираше прекалено емоционално? Дали не надценяваше новината? Може тя да не бе разклатила обвинението срещу Форд и то да си оставаше все така солидно. Нямаше ли друго обяснение за наличието на онази ДНК? Не можеше ли резултатът от анализа да бъде изключен от материалите по процеса? Мелиса Моринг бе умна и силна. Тя познаваше съдебните механизми. И преди бе неглижирала важни улики. Тони Гидри се сещаше поне за няколко случая. Миналата година бе отървала един от хората на Джу Джу, като бе доказала, че ченгетата са го обискирали незаконно и откритите в багажника на колата му две кила кокаин не бива да бъдат приемани за доказателство. Това не отговаряше на истината, но Мелиса бе успяла да извърти фактите по такъв начин, че накрая съдията се съгласи с нея и нареди кокаинът да не бъде вземан под внимание. Така цялото дело се разпадна.

Можеше ли да го направи и сега?

Но дори да успееше, какво щеше да означава това? Кърк щеше да бъде осъден за престъпление, което може и да не беше извършил. Това ли искаше Тони Гидри? Случаят да приключи? Не, защото това щеше да означава, че убиецът на Кристи е на свобода, нещо, с което той не можеше да се примири.

И така, ако Форд не бе убил Кристи, значи той, Тони Гидри, бе гледал в грешна посока през цялото време. Бе подведен. Измамен. Използван. По дяволите! Изтълкувал бе фактите по грешен начин, при това с такава увереност, а сега разследването поемаше в съвсем нова посока. Не му се случваше често. Тони Гидри се гордееше, че знае всичко, че има вътрешна информация. Нали именно по този начин бе изградил своята империя. Благодарение на познание, на факти, с които останалите не разполагаха.

Например факти, свързани с градоустройствените планове за развитието на даден квартал, които му позволяваха да изкупува тайно парцел след парцел с помощта на фиктивни компании. Или факти, свързани с намерението на местните власти да променят определени закони, правила, регулации, които позволяваха на Гидри да пренастрои бизнеса си преди останалите. Да се възползва от своето предимство.

Ако ченгетата насочеха вниманието си към определена улица, той предупреждаваше Джу Джу да премести пласьорите си на ново място. Временно, разбира се. Защото подобен интерес от страна на полицията не продължаваше повече от няколко дни, най-много седмица. После всичко се връщаше към обичайното си състояние.

Но това? По дяволите!

А най-лошото беше, че механизмът вече бе задействан. Онзи, който трябваше да се погрижи за Форд, ако съдът не успееше. Но ако актьорът се окажеше невинен, истински невинен, какво щеше да стане с Тони Гидри? Как щеше да му се отрази? Той знаеше отговора. Това щеше да означава, че не е безгрешен, не контролира ситуацията, влиянието му вече не се простира върху полицейското управление и съдебната зала. И всички щяха да решат, че е станал уязвим.

Уязвим.

Толкова противна и опасна дума, която свидетелстваше за крайно неизгодно положение в този свят. Защото събуждаше желанията и амбициите на околните. Караше ги да приказват, да интригантстват, да заговорничат…

Тони Гидри отново седна на леглото, приведе се напред, опря лакти на коленете си и започна да масажира слепоочията си, които вече пулсираха от болка. Вратата се отвори. Той вдигна поглед.

— Тръгнах веднага щом приключих — каза Мелиса.

— Толкова ли е зле, колкото изглежда?

Тя остави чантата си на стола и седна до него.

— Може би.

Може би беше за предпочитане пред да. Може би означаваше, че Мелиса Моринг е скрила един-два ко̀за в ръкава си.

— Може би? Това няма ли да разруши тезата на обвинението?

— Признавам, че усложнява нещата. Определено внася основателно съмнение относно вината на Форд. Но той е бил в стаята. И доколкото знаем, там са били само двамата с Кристи.

— Но някой е отворил вратата около полунощ.

— Вярно, но ще го омаловажа, като предположа, че един от двамата е отишъл до машината за лед…

— А това така ли е?

— Няма как да го докажем. Кърк не помни нищо, а Кристи…

— Кристи е мъртва.

Тя въздъхна.

— Но в ледарката имаше вода. А това означава, че е била пълна с лед, който се е разтопил. Логично е да предположим, че Кърк е взел картата за стаята, ако е отишъл до машината за лед в коридора.

— Или някой друг е имал карта. Персоналът също има достъп — отбеляза Тони.

— Да, но всъщност става въпрос за електронна карта с уникален код. Служебните карти имат различни кодове.

— Хотелът следи ли ги?

— Разбира се. Компютрите регистрират всяко влизане и знаят коя карта кога е била използвана. В полунощ е била използвана именно тази на Форд. А ченгетата са я открили в стаята му, точно на мястото, което им е посочил.

— С други думи, никой не я е откраднал.

— Вероятно не. Това, на първо място, би изисквало някой да се промъкне в стаята без карта. Ако убиецът е в състояние да го направи, защо му е да краде картата на Кърк Форд?

Тони кимна бавно.

— Проблемът е, че новите улики свалят част от подозрението върху Кърк Форд и го насочват в друга посока.

Мелиса понечи да каже нещо, но той вдигна ръка и я спря.

— Бях толкова сигурен, че убиецът е Форд. Исках да влезе в затвора до живот. Но ако не го е направил той? Ако му издействаш присъда, а се окаже, че виновникът е друг?

— Ние, прокурорите, не разсъждаваме по този начин. Работата ни е да изложим доказателствата пред съда и да се опитаме да издействаме присъда.

— Знам как работи системата. Но ако пратиш зад решетките невинен, убиецът на Кристи ще остане на свобода. Ще диша същия въздух, който дишам и аз. — Той хвана ръката й. — Не мога да го допусна.

— И какво? Искаш да оттегля обвинението ли?

— Не. Не казвам това. Най-добре е всичко да си остане както досега. И вниманието да бъде насочено към Форд. — Тони Гидри я погледна. — Предполагам, че новите улики не са станали обществено достояние.

— Не и официално. Но рано или късно ще изтече информация.

— Да се надяваме, че няма да се случи до два-три дни. Не и преди хората ми да открият истинския убиец.

— Тони, не мислиш ли, че трябва да пасуваш? Да оставиш тази задача на Дусет.

— Мисля — усмихна се той. — Но не мога.

— Знам. И те разбирам. — Мелиса погали бедрото му с длан. — Но след като съм тук, мога да ти помогна да пребориш стреса.

— Стига да можеш.

— Разбира се, че мога.

Тя се изправи и започна да разкопчава блузата си.

— Искам първо да проведа един разговор.

Тони взе мобилния си телефон от нощното шкафче, прелисти списъка с контакти и набра номера. Рей Лонгли вдигна още след първото позвъняване.

— Обажда се Тони Гидри. Трябва да поговорим.

— Явно четеш мислите ми — отвърна Рей. — Тъкмо се канех да ти звънна и да предложа същото.

— Седем и половина. В „Дики Бренан“ на Айбървил Стрийт. Ще запазя отделен салон.

— До тогава.

Когато Тони Гидри затвори телефона, Мелиса бе останала само по бикини. Тя пристъпи към него, притисна стегнатия си корем към лицето му и зарови пръсти в косата му.