Д. П. Лайл
Звездна лига (47)

47

На следващата сутрин се срещнахме с Трой Дусет на паркинга пред криминалистичната лаборатория на полицейското управление на Ню Орлиънс. Намираше се на Лейкхор Драйв в модерния технопарк „Уно“.

Дусет не беше доволен, че по време на телефонния им разговор Рей отказа да му съобщи каквито и да било подробности.

— Надявам се да имате основателна причина — предупреди ни той. — Затънал съм до гуша в работа.

— Не се съмнявай — отвърна Рей и влязохме вътре.

Рей обясни на Дусет какво трябва да видим и ченгето ни поведе към една лаборатория. Там заварихме чернокож младеж на име Алтън Мак, седнал зад огромен монитор.

— Можеш ли да ни покажеш снимките от онова снемане на ДНК проби на снимачната площадка? — попита Дусет.

— Разбира се — кимна Мак. — Какво искате да видите?

— Тара и Тигън Джеймс.

Мак затрака по клавиатурата и след няколко секунди на екрана се появиха лицата на близначките, разположени едно до друго. Никол седна пред монитора и впери поглед в изображенията.

— И на двете снимки е Тара — обяви тя.

— Сигурна ли си? — попита Дусет.

— Абсолютно. — Никол се обърна към Мак: — Можете ли да увеличите лявото око?

Той го направи.

— А сега и на другата снимка.

Мак направи и това.

Никол посочи.

— Виждате ли кафявото петънце? Ей тук, горе.

— Да — отвърнах аз.

— Това е Тара. Тигън няма такова петънце. — Тя се облегна на стола и повтори: — И на двете снимки е Тара.

— Така ли ги различаваше? — попитах аз. — Благодарение на това петънце?

Никол кимна, извади телефона от джоба си и започна да търси нещо в снимките.

— Ето, тук ги снимах в бара онази вечер — каза тя и погледна Мак. — Можете ли да прехвърлите снимките на компютъра?

— Разбира се.

Той взе телефона й и копира снимките.

— А сега увеличете лявото око на всяко момиче.

Мак го направи, първо на едната, после на другата близначка. Всички го видяхме. От ясно по-ясно. Тара имаше петънце. Тигън нямаше.

— По дяволите! — възкликна Дусет.

— Ами отпечатъците? — попита Пенкейк.

Мак заграка по клавиатурата и разположи двата комплекта отпечатъци един до друг на екрана. Всички вперихме погледи в тях. Никой не продума в продължение на цяла минута.

— Изглеждат ми напълно еднакви — обадих се най-сетне аз.

— И на мен — призна Мак, — но за да бъдем сигурни, ще повикам някой специалист.

След малко той се върна, придружен от млада жена, която представи като Ребека Бусет. Само след минута тя потвърди това, което вече знаехме. Мак й благодари и тя си тръгна.

— Да разбирам ли, че не сте сравнявали отпечатъците? — обърна се Рей към Дусет.

— Нямахме причина да го правим. От стаята свалихме стотици отпечатъци и дори успяхме да идентифицираме половината от тях. Повече бяха на служители на хотела. На Кърк и Кристи, на Ебърсол, близначките… Все на хора, които многократно са влизали и излизали от стаята. — Той сви рамене. — И всеки от тях е имал напълно невинна причина да бъде там. — Дусет поклати глава. — До този момент.

— Какъв е планът? — попита Рей.

Дусет прокара пръсти през косата си.

— Предполагам, че мога да ги повикам тук за повторно вземане на проби.

— Смятам, че е по-добре да действаме предпазливо — каза Рей. — Да не издаваме с какво разполагаме.

— Така ще е най-добре — кимна Дусет.

— Можем да го направим веднага — казах аз и кимнах към Никол. — Ще се срещнем с тях в бара, като се върнат в хотела. И ще вземем чашите, които те използват.

— Това би ни свършило работа — каза Дусет. — Стига да се справите.

— Никакъв проблем — отвърна Никол.

— Ще звънна на Софи — каза Пенкейк. — Ще й кажа, че ще ходим в бара, и ще я помоля да покани близначките.

— Коя е Софи? — попита Дусет.

— Гримьорката на филма — отвърна Пенкейк. — С тях е още от първата серия. Близка приятелка е на близначките. Тя ни каза, че Тара и Тигън не са идентични близначки.

— Ами ако се разприказва?

Пенкейк поклати глава.

— Няма. Снощи, след като се върнахме в стаята ми, подчертах колко важно е да запазим това в тайна. Не се наложи да я убеждавам дълго. Тя не иска да привлича излишно внимание.

Дусет кимна.

— Надявам се да се получи.

— Позволете да ви задам един въпрос — казах аз.

Всички ме погледнаха.

— Ами ако се окажат идентични близначки? Или, както каза Пенкейк снощи, същински огледални близначки. Няма ли тяхната ДНК да съвпада?

— Да — кимна Мак.

— Но ако тяхната ДНК е различна, какво ще означава това за нас?

— Ще означава, че не сме помръднали и на милиметър — отвърна Дусет.

— Искаш да кажеш, че те може просто да са се пошегували с криминалистите? — възкликна Никол.

— В такъв случай сами са си създали проблем. Опит за манипулация на улики.

— Но ако Тигън се окаже с различна ДНК — продължих аз — и тя съвпадне с намерената под нокътя на Кристи, звездното момиче ще се сблъска с много сериозен проблем.

— Меко казано — отвърна Дусет.

— Не разбирам — обади се Никол. — Ако смятаме, че близначките са го направили, големият въпрос е защо. Какъв мотив биха могли да имат?

— Ревност? — предположи Рей. — Ревността винаги е добър мотив.

— Но защо ще ревнуват от Кристи? — попита Никол. — Защо да я убиват и да прехвърлят вината върху Кърк? Те го обичат. — Тя ме погледна. — В това няма никаква логика.

— Може между тях и Кърк да се е случило нещо, за което не подозираш — отвърнах аз.

— Например?

— Не знам — поклатих глава аз.

— Независимо от мотива трябва да насочим вниманието си към Тара и Тигън — каза Рей. — Има някаква интрига, която още не сме открили.

И тогава ми хрумна нещо.

— Помните ли какво каза Дрипата? За случайните клиенти, които са го търсили напоследък.

— Какво? — попита Пенкейк.

— Спомни си, че е продал кетамин на две момичета.

Описа ги като колежанки. При това хубави.

— Но той не каза ли, че са били с къси черни коси?

— Може да са се дегизирали.