Д. П. Лайл
Звездна лига (12)

12

Никол спря едно такси — тя се справя доста по-добре от мен с подобни задачи поради очевидни причини — и само няколко минути по-късно вече бяхме в „Монтелион“. А след още десетина минути бяхме в колата й и лавирахме по тесните улички в покрайнините на Френския квартал. Туристите рядко идват в тази част на квартала, тъй като предпочитат „Бърбън“, „Роял“ и още няколко улици, пълни с барове, ресторанти, магазини, жива музика… Което е много лошо. Защото по-рядко посещаваните места изобилстват със семейни хотели и уютни пансиони.

В крайна сметка се озовахме пред „Вонс Мотър Уъркс“. Автосервизът оправда очакванията ми. Мръсен, стар, разхвърлян… Място, където хората работят здраво, за да изкарат прехраната си. Видяхме ниска продълговата постройка от дъски и гофрирана ламарина с шест клетки, четири от които бяха заети от автомобили. Два от тях бяха вдигнати на подемниците и под тях работеха механици. Паркингът бе застлан с чакъл, а офисът бе в левия ъгъл. Никол спря близо до входа му и влязохме вътре.

Зад бюро, осеяно с папки и листове, стоеше мъж на средна възраст и разговаряше по телефона. Пред него имаше компютър и кана с кафе. Върху единия джоб на омазаната му с моторно масло риза бе избродирано името му, Карл Вон. Шефът.

Той вдигна поглед и кимна, след което продължи разговора си.

— Да, имаме го в наличност… Не би трябвало да отнеме повече от два часа. — Слуша в продължение на минута, след което каза: — Добре. Ще ви чакаме в три часа.

След което затвори и ме погледна.

— Какво мога да направя за вас?

— Доколкото разбирам, вие сте собственикът.

— Да.

— Бихме искали да поговорим с Оуен, ако е тук.

— За какво?

— За Кристи Гидри.

Той присви очи.

— Разбирам.

— Ще му отнемем само няколко минути.

Карл Вон опря длани на бюрото и разпери широко пръсти, при което разкри черни от мръсотия нокти и потъмнял лейкопласт на едното кокалче. Ръце на бачкатор. Той се приведе напред и масивните му рамене изпънаха ризата.

— Оуен вече говори с полицията. А вие още не сте ми казали кои сте и какво търсите тук.

Представих двама ни с Никол и заявих:

— Ние сме частни детективи. Опитваме се да разберем какво се е случило.

— Това е много лесно. Онзи холивудски красавец е убил Кристи, която беше прекрасно момиче. Това е истината.

— Бихме искали да се уверим, че наистина е така. Да проверим…

— Няма какво да проверявате. Това е факт. Което означава, че срещата ни приключи.

— Господин Вон — обади се Никол, — ние не преследваме определена цел…

Той се изправи и скръсти ръце на гърдите си.

— Така ли? Форд ли ви плаща?

Тя поклати глава.

— Не точно.

Смехът на Вон приличаше повече на презрително сумтене.

— Както казах, срещата ни приключи.

— Не се опитваме да човъркаме в раната на Оуен — казах аз. — Опитваме се да научим нещо повече за Кристи, за да разберем как се е стигнало до подобна развръзка.

— Не ви ли казах, че тя беше прекрасно момиче? Това е всичко.

— И ние чухме същото. Но предполагам, че Оуен я е познавал по-добре. Може да знае нещо, което да ни помогне.

Карл Вон се поколеба и поклати глава.

— На Оуен не му е лесно. Двамата с Кристи бяха заедно от години. Още от деца… Надявам се да разбирате защо не смятам, че моментът е подходящ да говорите с него.

— Ето ме — каза младежът, който изникна иззад завесата зад гърба на Карл. — Ще говоря с тях.

Карл се обърна.

— Не си длъжен.

— Знам. Но може би ще успея да им помогна.

Карл сви рамене.

— Както желаеш.

На вратата, която водеше към сервиза, се появи мъж, който бършеше омазнените си ръце в синя кърпа.

— Шефе, трябва да те питам нещо за онзи стар плимут.

— Ей сега — отвърна Карл и погледна сина си.

— Всичко е наред — каза Оуен.

Последва ново кимване и Карл тръгна след монтьора.

— Какво ви интересува? — попита Оуен.

Огледах се.

— Къде можем да разговаряме насаме?

Оуен се поколеба, но каза:

— Насам, моля.

Последвахме го и се озовахме в къс коридор с две тоалетни отляво, склад отдясно, пълен с авточасти, и врата, която водеше към паркинга отзад. Той също бе застлан с чакъл и зает от десетина автомобила, паркирани безразборно. Предположих, че някои принадлежат на работниците в сервиза, а други очакват да бъдат ремонтирани. Оуен извади кутия „Марлборо“ от джоба на ризата си, взе една цигара и я пъхна в устата си. Извади запалка „Зипо“, запали цигара и дръпна силно. После се облегна на бронята на червен мустанг.

— Съжаляваме за Кристи — започна Никол.

— Всички съжаляват за нея. Тя беше специална.

— И ние чухме същото — казах аз.

— Това е самата истина. — Той дръпна отново и изпусна дима през устата си, докато говореше: — Още не мога да повярвам.

Лицето му, стойката му, цялото му същество изглеждаха тъжни и унили. Оуен трудно понасяше тежестта на бремето, стоварило се върху него. Той въздъхна и продължи:

— Разказах на полицията всичко, което знам, а то на практика е нищо.

— Колко години бяхте заедно с Кристи? — попита Никол.

— Познаваме се, откакто тръгнахме на училище, а връзката ни продължи пет години.

— Разделили сте се неотдавна, нали? — попитах аз.

— Преди два месеца. — Очите му проблеснаха. — Направих голяма глупост. — Погледна ме и каза: — Спах с една мацка, която срещнах в бара. Само веднъж. Тя не означаваше нищо за мен.

— Но Кристи разбра?

Той сведе поглед и подритна чакъла.

— Аз й казах.

Повдигнах вежди.

— Знам, че постъпих глупаво. Поне сега смятам така. Трябваше да си държа устата затворена. И тогава може би това нямаше да се случи. — Ново подритване на камъчета. И ново смукване от цигарата. — Истината е, че се чувствах гузен. Реших, че ако държа на отношенията си с нея, трябва да бъда честен.

— Предполагам, че не е останала очарована — отбеляза Никол.

— Никак. Побесня. Вероятно се е почувствала обидена, унизена… Не че я обвинявам.

— И тя сложи край на връзката ви — продължи Никол.

— Да.

— А ти как се почувства?

— Останах изумен. Надявах се да оцени моята искреност.

Никол се пресегна и постави длан върху ръката му.

— Обикновено жените не приемат тези неща така леко, както мъжете. Поне повечето жени.

— Да, Кристи го прие тежко. — Оуен вдигна поглед към безоблачното небе. — Ама че съм глупак. — Извърна се към Никол и каза: — Още тогава усещах, че правя голям гаф. Знаех, че онова момиче — странно, дори не мога да си спомня името му — не означава нищо за мен. И че мога да прецакам всичко. Но въпреки това го направих. — Той пое дълбоко дъх и го изпусна бавно, като изду бузите си. — Беше толкова тъпо от моя страна!

— Ядоса ли се, когато Кристи скъса с теб? — попитах аз.

— Не точно. По-скоро бях натъжен. И истински шокиран. — Оуен допуши цигарата с едно последно силно дръпване, хвърли я на земята и я размаза с подметката си. — Не очаквах да се засегне до такава степен.

— Предполагам, че си разказал на полицията за вашата раздяла.

— Разбира се. Заявих им, че знам, че съм заподозрян… нали съм бившият приятел. Но нямам нищо общо. И не бих могъл да имам…

Повярвах му. Не съм професионален психолог, опитен следовател или нещо подобно, но усещам хората. Това е неизменна част от работата на всеки съдържател на бар. Алкохолът прави някои щастливи, забавни, общителни, а други — мрачни, унили, сърдити, опасни. Умението да разчитам езика на тялото и да долавям настроенията ми помага да предотвратя някои проблеми още в зародиш. Всеки собственик на заведение или барман ще ви го каже.

Гледах Оуен и виждах един съсипан млад мъж. Не човек, който се ядосва, оправдава или отговаря уклончиво. В поведението му нямаше нищо, което да подсказва наличието на вина. Разбирах, че животът му оттук нататък няма да е същият. Оуен щеше да раздели своето съществуване на два периода — преди смъртта на Кристи и след нея. Подозирах, че първият ще остане завинаги по-светъл, по-щастлив. Някои хора така и не се възстановяват от подобни трагедии, а потъват в черни дупки, в подвижни пясъци, които ги поглъщат постепенно. Независимо къде ги отвежда животът след това, мракът винаги ги следва. Дано Оуен не се окажеше от тях. Надявах се времето да притъпи болката му. Но не смятах, че ще я излекува напълно.

— Знаеше, че Кристи излиза с Кърк Форд, нали? — попита Никол.

Оуен кимна.

— И как се почувства?

— Объркан. Както вече ви казах, не очаквах да ме изрита заради една погрешна стъпка. Явно съм сгрешил. — Той поклати глава. — Преди да срещне Кърк Форд, Кристи беше много земно момиче, не летеше в облаците… нямаше звезди в очите. Не знаех как да приема връзката им.

— Разговаря ли с нея по този въпрос?

— Веднъж. Кристи каза, че не било нищо сериозно. Не бях толкова сигурен. Определено долавях известно вълнение. Не беше на повърхността, където всички да го забележат, но го имаше. — Оуен погледна Никол. — Аз я познавах най-добре. — Извади нова цигара и я запали. — Имах чувството, че се опитва да скрие истинските си чувства. Може би не искаше да ме нарани.

— Възможно е — съгласи се Никол.

— Дълбоко в нея обаче долавях нещо друго… Това не беше обикновен флирт или мимолетна връзка. Поне за нея.

— Тя каза ли нещо конкретно, което да те наведе на подобна мисъл?

— Не. Винаги се държеше мило и любезно. Но обърнах внимание не на това, което казва, а на начина, по който го казва. Тя буквално сияеше от щастие. — Очите на Оуен се навлажниха. — Истината е, че аз полагах доста усилия, за да я направя щастлива — въздъхна дълбоко той. — Не мога да повярвам, че няма да я видя повече.

Животът е странно нещо. А понякога — гадно, много гадно. Непредсказуем е. И определено несправедлив. На лицето на Оуен бе изписано чувство на вина, което подсказваше, че се смята отговорен за смъртта на Кристи. Не можех да го оборя. Ако не беше онази негова забежка, нямаше да последва раздяла. Ако не се бяха разделили, тя нямаше да тръгне с Кърк. Щеше да е жива и двамата с Оуен да планират бъдещето си. Той щеше да носи това бреме цял живот.

— Между тях имаше ли някакви търкания? — попитах аз.

Оуен сви рамене.

— Както ви казах, разговаряхме за него само веднъж.

— Срещал ли си го?

— Не. И нямах никакво желание да го виждам. — Последва ново дръпване от цигарата. — Но сега бих искал да го видя.

— Защо?

Оуен ме погледна.

— За да му задам същия въпрос. Защо го е направил?

Кимнах.

— И ние бихме искали да научим. Стига да е той, разбира се.

Оуен изправи рамене.

— Че кой друг може да бъде? Доколкото знам, двамата са били сами вътре. Не мисля, че друг го е направил.

— Още не сме говорили с Форд, но разбрах от показанията му, че и двамата са пили алкохол — обади се Никол. — Затова той не помни нищо.

— Колко удобно.

— Възможно ли е да са били надрусани? — попитах аз. — Кристи вземаше ли нещо?

Оуен ме зяпна объркано.

— Защо питаш?

— В апартамента са намерени празни бутилки от вино и цигари марихуана.

— Вижте какво, Кристи почти не пиеше. И категорично не вземаше никакви наркотици. В гимназията дори се включи в някаква програма срещу дрогата. Ако в апартамента са открити наркотици, би трябвало той да ги е донесъл.

Думите му ме накараха да се замисля върху две неща. Дали цигарите марихуана, намерени в хотелския апартамент, са били предназначени единствено за Форд? Или Кристи също бе пушила трева? Да не би Кърк да я бе склонил? Не я познавах, разбира се, но в главата ми започна да се оформя образът на красива, наивна и неопитна млада жена, която лесно може да попадне в плен на чара на една холивудска знаменитост. Отбелязах си наум да задам тези въпроси на Кърк.

— Предполагам, че познаваш чичо й Тони — казах аз. — Естествено.

— Какво е мнението ти за него?

— Харесвам го. Винаги съм го харесвал. Знам, че му се носи лоша слава… — Оуен ме погледна. — Не се съмнявам, че сте чули какво се говори за него.

— Чухме.

— Винаги се е отнасял добре с мен. И боготвореше Кристи. Сякаш тя беше дъщерята, която той никога не е имал.

— А братята й?

Оуен се усмихна с половин уста. Първата емоция, която забелязвах у него, освен тъгата.

— Робърт и Кевин са свестни. Не са нито особено умни, нито особено амбицирани да вършат нещо полезно. Но много обичаха Кристи.

— Разбрах, че Тони е поел грижите за тях след смъртта на родителите им.

— Така е. Тони положи много усилия да накара Робърт и Кевин да си намерят свястна работа. Да се ангажират с нещо, каквото и да е. Местеше ги от фирма във фирма, от длъжност на длъжност, но те все намираха начин да се издънят. Да ядосат когото не трябва. — Оуен изтръска пепелта от цигарата си на земята. — Трудно можеш да ги накараш да проявят интерес към каквото и да било. Мисля, че Тони ги търпи от немай-къде.

— Подочух, че той не обича глупаците.

Това ми спечели нова полуусмивка от страна на Оуен.

— Никак даже. Ако не му бяха племенници, отдавна да ги е изритал на улицата. — Той хвърли фаса и го смачка с крак. — Да речем, че Тони не е човек, с когото можеш да се еб…

Оуен се сепна и изгледа неловко Никол.

— Чувала съм тази дума и преди — каза тя.

Той кимна.

— Тони Гидри не е човек, с когото можеш да се бъзикаш.