Метаданни
Данни
- Серия
- Джейк Лонгли (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- A-List, 2017 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Милко Стоименов, 2019 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,5 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- nedtod (2023 г.)
Издание:
Автор: Д. П. Лайл
Заглавие: Звездна лига
Преводач: Милко Стоименов
Година на превод: 2019
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Обсидиан
Град на издателя: София
Година на издаване: 2019
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Абагар“ АД — В. Търново
Излязла от печат: 11.04.2019
Редактор: Димитрина Кондева
Технически редактор: Вяра Николчева
Коректор: Симона Христова
ISBN: 978-954-769-472-9
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/16372
История
- — Добавяне
28
— Какво, по дяволите, си мислите, че правите? Да говорите с Дрипата! И то на улицата!
Робърт погледна чичо си. Двамата с Кевин стояха срещу него в офиса му в „Рай“. Тони им бе позвънил и им бе наредил да си домъкнат задниците час по-скоро. Тоест моментално. Тони бе почервенял целият и вените на врата му се бяха издули. Той стискаше ръба на бюрото, а кокалчетата на ръцете му бяха побелели.
— Ние…
— Какво вие? Решили сте да си пъхате носа в моите работи?
— Опитвахме се да помогнем — каза Кевин.
— Не ви ли мина през ума, че ако имах нужда от помощта ви, сам щях да ви кажа? Макар да не мога да си представя, че това ще се случи някога.
— Но ние помислихме… — започна Робърт.
— Това ви е проблемът. Опитвате се да мислите. — Тони поклати глава. — Не искам да мислите! Не искам да ядете, да дишате, да пикаете, освен ако аз не ви кажа! Ясно ли е?
— Тя ни беше сестра — пак започна Робърт.
— Нима не знам? Нима не работя по въпроса? Никога не виждате цялостната картина, а само малко късче от собствения си свят и смятате, че то е най-важното.
— Какво лошо сме направили? — продължи Кевин. — Нали каза, че искаш да разбереш откъде се е взела оная цигара?
— Възложил съм го на други хора. На такива, които знаят как да разпитват, без да привличат излишно внимание.
— Не разбирам — обади се и Робърт. — Ние говорихме с Дрипата конфиденциално.
— Конфиденциално, а? Това да не е някакъв тъп филм?
Тони стана и отиде до прозореца, който гледаше към паркинга отзад.
Кевин понечи да каже нещо, но Робърт го хвана за ръката и поклати глава. По-добре да си мълчат.
Тони се обърна към тях.
— Искате да станете герои? Да тръгнете по следите на дрогата? Да се прочуете? Да проглушите всички със самохвалството си? — Той се върна на бюрото, опря се на него и ги изгледа. С онзи неговия смразяващ поглед. — Никакъв проблем ли не виждате в това, което сте направили?
Робърт погледна Кевин, после чичо Тони.
— Само питахме Дрипата дали не знае откъде се е взела цигарата.
— На улицата? Посред бял ден?
— Е, и?
— Не знаете ли, че ченгетата имат очи и уши навсякъде? И са наясно, че на „Дикейтър“ се търгува с дрога. Те са видели, че вие двамата, моите племенници, разговаряте с известен наркопласьор. На негова територия. Това не е ли проблем според вас?
— Не съвсем.
— Господи! — възкликна Тони и се стовари на стола си. — Разполагам с посредници, с междинни нива, с няколко междинни нива, само и само да държа далече от мен хора като Дрипата. Поне на пръв поглед.
— Ние купуваме от… — Робърт замръзна.
— Купувате дрога от него?
Робърт погледна чичо си, но не каза нищо.
— Отговори ми! Купувате дрога от Дрипата? На улицата?
— Рядко.
Тони разтри слепоочията си.
— Моите племенници купуват дрога от известен на полицията пласьор и го правят на улицата. Посред бял ден. Това не ви ли притеснява?
— Много хора го правят.
— Но тези „много хора“ не са мои роднини. И ако попаднат зад решетките, няма да обърнат палачинката.
— Имаш предвид, че ще те изпеем на ченгетата? — попита Кевин. — Никога не бихме го направили.
— Освен ако не ви грози дълъг престой в затвора. Десет или повече години.
— Но ние никога…
— Знаеш ли колко хора са казвали това? Хора, които са много по-корави от вас двамата. — Тони пое дълбоко дъх и го изпусна бавно. — Вие не бива да докосвате дрога. Излъгахте, че не докосвате… Вие сте мои племенници, а за мен е проблем дори когато хора от моето обкръжение купуват дрога на улицата. Това може да бъде използвано против мен и да ми създаде куп неприятности.
— Искахме само да помогнем — обади се отново Робърт.
— Ще ми помогнете, като стоите тук и изпълнявате задачите си. И като се стараете да бъдете колкото се може по-незабележими на улицата. А не като използвате пилешките си мозъци в опити да ми помагате. Ясен ли съм?
— Да, чичо — отвърна Кевин. — Съжаляваме.
Тони дръпна маншета на ризата си и погледна часовника си.
— Имам среща. — Изгледа Робърт и Кевин и добави: — Идете да си вършите работата. А тя не включва разговори с Дрипата. Или с когото и да било.