Георги Константинов Христов
Приключенията на Туфо рижия пират (70)

Шестнадесета глава
Под цирковия купол — рижа поп звезда. Артистът за едните аплодисменти живее. Как да разделим наградата — по братски или по равно?

Каквото и да казва в яда си сервитьорът, читателите знаят — Туфо не беше прегазен от кола, нито беше загинал по някакъв друг начин. И душата му не летеше в небето, а звънко пееше под цирковия купол.

Защото рижият котарак действително заблестя в цирковата програма като нова поп звезда. Всичко, което се беше случвало с него през тези години — в големия град, в океана, в космоса, — всичко това му помагаше да изпълнява безстрашно във въздуха своя музикален номер.

Разбира се, не бива да забравяме и за приятелството му със стария цирков лъв. Едно е да се люшкаш на трапеца с песен на уста, а отдолу да поглежда твой гривест приятел, и съвсем друго — да правиш опасен номер над зиналата паст на непознат хищник. Обаче нямаше нужда приятелството им да бъде рекламирано — публиката не биваше да знае, че страшният лъв отдолу няма никакво намерение да изяде пеещия котарак, който люшкаше опашка под купола. Тази неизвестност правеше аплодисментите двойно по-гръмки, което топлеше сърцата на двамата изпълнители.

Пък и няма такива артисти по света, които да се радват на слаби аплодисменти. Истинският артист за едните аплодисменти живее.

Туфо никога нямаше да забрави своето първо излизане пред публиката. В паметта му се запечата и всяка подробност от дългото чакане за оранжевата завеса. Той, разбира се, не чакаше сам — мълчеше в ръцете на дебелия човек, който пръв забеляза певческата му дарба. Но тази вечер видът на човека бе променен до неузнаваемост. Беше облякъл широки бели дрехи с разноцветни копчета отпред, на лицето му мърдаше голяма червена усмивка, над усмивката розовееше топчест нос, а под едното му око бе нарисувана едра синя сълза. На главата му стърчаха коси с цвят на морски водорасли.

— Какво ме гледаш? — горделиво му рече дебеланкото. — Сега напълно приличам на своя велик баща. Някога той беше прочут клоун!

„Горкият баща! — помисли си Туфо. — Как ли е вървял сред хората в такъв ужасен вид?“

Добре че самият котарак не можеше да види себе си отстрани — със своята сребриста жилетка и със златистите конфети, налепени по носа, Туфо приличаше на изпаднал в беда марсианец.

Но гръмна музика и вниманието на котарака беше привлечено от минаващите край тях шимпанзета на велосипеди. По всичко личеше, че те въртят педалите без особено желание. Но им показаха отдалече връзка банани и Туфо видя през цепнатината на завесата луда гонитба, шимпанзетата скачаха от колело на колело, а колелата продължаваха да се въртят в кръг, без да падат.

Тази весела гледка заинтересува котарака и по още една причина — за миг си помисли, че някоя маймунка може да е възседнала Косьовия велосипед. Уви, не забеляза на шумната арена червено колело с пазарско кошниче отзад. Техният велосипед беше откраднат завинаги и с него вероятно се правеха сега други номера…

След като задъханите маймунки получиха по един банан, завесата се отвори широко и пред ококорения Туфо тържествено премина грамаден слон. Той изпълни пред публиката различни войнишки команди, като непрекъснато удряше с хобота си закачения на шията му барабан.

После към арената се втурнаха куп дресирани прасета, които започнаха да прескачат ламаринено корито с вода. Туфо знаеше, че прасетата мразят да се къпят, и затова бе сигурен, че нито едно от тях няма да стъпи в коритото. По-интересно стана, когато те се заспускаха по дълга пързалка, но тъкмо тогава отзад се дочу познато ръмжене. Туфо обърна глава и съгледа своя гривест приятел да идва насам по дълъг коридор от метални пръчки. А прасетата, завършили вече своя номер, профучаха край него и отнесоха своето грухтене по срещуположния коридор.

— Ех, колко много шунка тича из този цирк! — обади се с дрезгав глас лъвът. — И колко малко аплодисменти се чуват след това тичане!

— Големите аплодисменти ще получим ние! — извика нахакано дебелият човек и избута котаракът оттатък завесата…

На арената беше тъмно и само един тънък прожектор посочваше на Туфо къде да стъпи. След малко белият клоун засвири с устна хармоничка началото на песента „Няма рози без бодли…“ и трапецът заедно с Туфо започна да се вдига към купола.

На един метър от земята рижият котарак запя заедно с хармоничката, но след един метър още вече пееше сам. Дебелият клоун не свиреше, а драматично размахваше и двете си ръце като дебел издъхващ лебед. Колкото по-високо се издигаше трапецът, толкова повече се извисяваше и звънкият глас на Туфо. Непреодолимият страх разперваше рижата му опашка като екзотично цвете, но възторгът на публиката го караше да гони най-тънките ноти. Когато усети под себе си десетина метра празно пространство, опашатата поп звезда зави с пълна сила: „Няма рози без бодли, няма щастие без болка. И бурята не ще ни раздели!“

Тук белият клоун седна на земята и горчиво се разрида, притиснал лицето си в смачкана черна кърпа. През минута изстискваше развълнувано кърпата и от нея шуртеше невероятно количество бистри сълзи.

Тревожно заби барабан, гъвкавият трапец се залюля под самия купол като махало и Туфо започна да повтаря многократно песенния финал: „И бурята не ще ни раздели! Никога! Никога! Не!…“

А в това време старият лъв се въртеше на задни лапи и танцуваше английски валс. Басовото лъвско ръмжене служеше за драматичен фон на мелодичното мяукане. Многобройните зрители запляскаха в такт с песента и се получи нещо чудовищно красиво…

„Никога! Никога! Не!…“ Нежната песен никога няма да падне в ръмжащата уста на гривестия хищник! Животът е кратък, но изкуството е вечно!…

Този номер се оказа не само гвоздей в програмата. Първата поява на Туфо под купола подсказваше, че гвоздеят може да бъде златен. Той можеше да донесе на цирка много пари. Още същата вечер цирковият директор повиши двойно цените на билетите.

А след бурните (и съвсем заслужени!) аплодисменти двамата приятели получиха и допълнителна материална награда — цяла тепсия с кебапчета, която по братски си разделиха в общата клетка.

Е, да разделиш нещо по братски, невинаги означава, че трябва да го разделиш по равно: Туфо успя да си издърпа от кебапчетата само едно.