Георги Константинов Христов
Приключенията на Туфо рижия пират (39)

Девета глава
Някой е влизал в стаята. Загадъчните букви. Къде е бъдещият академик?

Когато професор Ричард Каракалпаков се завърна вкъщи вечерта, още от входа го посрещна особено бръмчене. Той бутна вратата на любимата си стая, щракна лампата и бавно се свлече на пода, без да изпуска крокодилската чанта. За пръв път през своя съзнателен живот професорът изпадна в безсъзнание.

И нямаше как да не изпадне. Беше видял трагична картина: вентилаторът бръмчеше, кутиите на стената зееха празни, препарираните пеперуди се бяха струпали в единия ъгъл като купчина есенни листа.

По едно време се надигна, свали очилата си, отърка ги в ръкава и ги сложи пак — с тихата надежда, че картината се е променила. Уви, всичко си беше останало същото. Само няколко дребни ливадни пеперуди се бяха преместили в другия ъгъл.

Вентилаторът продължаваше да бучи, посинял от усърдие.

„Странно явление!“ — помисли си професор Каракалпаков и реши да изследва внимателно стаята.

Една пеперуда Монарх лежеше обезглавена до един Адмирал със счупено крило.

Прашецът по крилете на красивата Дяволска пеперуда беше изчезнал необяснимо и светлината на лампата прозираше през нея.

В замяна на това едно Дневно пауново око беше получило допълнителна окраска и сега имаше нарисувани няколко очи.

А на пишещата машинка върху белия лист беше кацнала самотна Черна пеперуда, която сякаш надничаше да види какво е написано там.

Професорът приближи с мрачно предчувствие масата, вдигна с едната ръка пеперудата, а с другата дръпна от машината белия лист. И въздъхна с облекчение — редовете, които беше написал тази сутрин, си бяха на мястото!

Хвърли им още един прецизен поглед, преброи думите една по една и ахна.

Най-отдолу, точно там, където той се колебаеше как да продължи, имаше прибавен един ред.

Беше написано следното: „20% ОДПИПА — ПСМКНАОКИПЪР !!!?!“.

Загадъчните знаци несъмнено искаха да му съобщят нещо.

Професорът се отпусна на стола с блуждаещ поглед, подпря с две ръце главата си и дълбоко се замисли.

„Някой е идвал в мое отсъствие у дома, разглеждал е пеперудените сбирки и е натракал на машината този непонятен извод — рече си озадачено професорът. — Дали не ме е търсил някой от моите любими студенти?“

Чак тогава той се досети, че днес беше оставил вратата на балкона отворена. А от фаталния десен тротоар до балкона имаше само една крачка!

Така е било — идвал е някой от неговите буйни възпитаници, влязъл е през балконската врата и си е направил тази странна шега.

И сигурно този прибавен ред означаваше нещо!

Професорът пак доближи до очилата си белия лист…

„20%“ Тези проценти му напомняха познат научен факт, в тях се криеше ключът на загадката. Ами да!

Според последните изчисления около 20 процента от пеперудите, живеещи в Средна Европа, отлитат есенно време в южна посока.

Май тъмната загадка започваше да се разгадава. Непрогледната мъгла пред очите на професор Ричард Каракалпаков се вдигна внезапно, сякаш подгонена от вихъра на бръмчащия вентилатор.

Колко просто беше всичко: „Двайсет процента от Дяволските пеперуди и пеперудите Адмирал пресичат Средиземно море и кацат на остров Кипър!!!?!“.

Това беше истинско откритие!

За този кратък извод професорът беше работил безуспешно няколко години!

— Браво, непознати момко! — извиках възторжено той. — Който и да си ти, браво! В този радостен за мен миг ти прощавам всичко! И бъди сигурен — от теб някой ден непременно ще излезе професор. А може и академик да станеш!

В това време бъдещият академик Туфо се люшкаше разтреперан в крайния вагон на товарен влак.

Но за този вагон ще разкажем после. Защото е начало на ново приключение.