Георги Константинов Христов
Приключенията на Туфо рижия пират (21)

Дванадесета глава
Край на ваканцията. Край на нашия разказ

Останалата част от ваканцията Туфо прекара в дълбок размисъл. Целият бинтован и с лепенка на муцуната, той лежеше вързан под крушата и си говореше сам на себе си:

— Така е в живота. Всеки нов ден те учи на нещо ново. Ето — вече разбирам какво ми се случи онзи ден: виното ме качи на дървото, а хората ме свалиха. Значи виното е лошо, а хората са добри.

Но всички хора ли са добри?

А тези, дето пият вино — тях кой ги сваля от дървото?

А тези, дето гонят котки — и те ли са добри?

Да, труден е моят живот. До всяка мъдрост достигам с много тичане. Кой знае колко километра трябва да пробягам, за да науча всички мъдрости на този свят. Лесно му е на моя приятел Косьо — всичко му казват в училище…

Пролетната ваканция неочаквано свърши. На Косьо тя му се стори по-кратка от голямото междучасие. Взел в едната си ръка куфарчето, а в другата — мъркащата кутия, той вървеше към дядовата каруца и си мислеше: „Ето — свършиха игрите и пак започва училището. Пак уроци, пак писане на дълги домашни, пак ставане в шест и половина. Лесно му е на моя приятел Туфо — никакъв дневен режим, не го карат да прави сутрешна гимнастика, не го карат да помни разни стихотворения. И всичко научава от живота, а не от книгите.“

Косьо дори не подозираше, че книгите се раждат от живота и че животът се учи от книгите.

Не допускаше също така, че техният живот на село може да бъде описан в книга…

— Дий, коньо! — извика весело дядо му. — Тръгнахме!

Този път влакът нямаше никакво закъснение.