Първа глава
Трудно свикване с родния дом. Мизерията гледа с рибешки очички. Да ритнеш студения картоф и да се втурнеш навън
Казват, че истинските пътешественици се чувстват навсякъде у дома си — било в знойната пустиня или в дивите джунгли, било в тъмния корабен трюм или под светещото крило на Млечния път. Ала единственото място, с което те трудно привикват, това е техният роден дом.
Трудно беше и на Туфо да заживее отново в своя дом на шестнадесетия етаж. И не само защото в котарашката му памет продължаваха да се кръстосват пътища, да се люшкат океански вълни и да проблясват едри звезди.
И не само защото беше навикнал да пъха любопитен нос зад много врати, а сега едничка врата му позволяваше да стигне само до балкона.
В края на краищата рижият беглец беше видял и помирисал широкия свят — сега можеше да се свие в ъгъла и да заживее със своите спомени.
Но още когато прекрачи къщния праг, Туфо усети във въздуха някакво неспокойствие. Уж всичко наоколо стоеше на мястото си — и шкафчето за обувки, и зеленият фикус, и четирикраката кухненска маса — ала неговият дом сякаш не беше вече същият. Липсваха някои миризми в кухнята, телевизорът оттатък говореше със сърдит глас, близките му хора го посрещнаха с уморени усмивки…
Вярно е, че след като го познаха, всички нададоха радостни викове — прегръщаха го един след друг, милваха извития гръб и щръкналите уши, час по час му сипваха мляко в паничката. Но няколко дни след това май престанаха да му се радват толкова много. Всяко чудо за три дни, както обичаше да казва Косьовият баща.
И не на третия, а още на другия ден Туфо започна да разбира, че животът в родния му дом е станал твърде несигурен — все по-рядко се отваряше хладилникът в кухнята, все по-често неговата паничка на балкона оставаше празна. Да не говорим, че откакто се беше завърнал, още не беше вкусил печено месце или поне парче риба.
Само веднъж му поднесоха отворена консерва с наредени дребни рибки — толкова дребни, че вътре имаше повече рибешки очички, отколкото нещо сериозно за ядене…
Скоро забеляза, че и неговият приятел Косьо, след като се върне от училище, рядко хапва кюфтета или печено пиле, а почти всеки ден сърба доматена или картофена супа. Все по-рядко Косьовите родители вечер носеха пакети с вкусни неща. Обикновено слагаха на масата различни вестници — четяха ги на глас и припряно разговаряха за трудния живот и космическите цени.
Туфо слушаше с наострени уши — от опит знаеше, че щом животът на хората не е добър, и котараците живеят лошо.
Космическите цени Туфо веднага намрази, защото от космоса имаше неприятни спомени. Неговото лошо чувство беше потвърдено от един плешив човек, който каза по телевизора: „Мисля, че с такива космически цени вече влизаме в черна дупка“.
При тези думи Туфо наежи козина — спомни си за черния кашон, в който попадна по време на последното си бягство. В устата му се върна горчивият вкус на изгорели филийки и по гърлото му задраска противен прах.
„Прав е човекът — си рече рижият котарак. — Не бива целият град да влиза в черна дупка. Но кой може да ни предпази от хлътване в такава кашонска история?“
Уви, нямаше кой да даде отговор на този котарашки въпрос. От домашните спорове вечер Туфо подразбираше, че всички искат да открият някой човек, който да им каже: „Натам тръгнете! Точно там е изходът!“
И всички вкъщи бяха съгласни — цялата тази объркана работа можеше да се оправи само с избори. Избори, каквито стават навсякъде по земята…
Туфо имаше донякъде представа какво означава това. Нали в космическия институт направиха подобно нещо: между него, палавата маймунка и кафявия Рем избраха точно него за полет сред звездите? Сигурно така ще направят и тук.
А тази сутрин, тъкмо си дояждаше варения картоф, Туфо дочу от кухненското радио изненадваща вест — очакваните избори щели да бъдат съвсем скоро, в края на седмицата. Дотогава по улиците и площадите на града щяло да има многолюдни срещи с кандидатите за бъдещата управа.
Как така — нима е възможно такива важни събития да се случат без него? Без той самият да види с очите си и да помирише със собствения си нос как става това?
Рижият котарак ритна студения картоф и се втурна към коридора. Вратата на апартамента зееше широко отворена — току-що Косьо беше изкарал своя велосипед и беше забравил да я затвори.