Георги Константинов Христов
Приключенията на Туфо рижия пират (23)

Втора глава
Бягството. Плаващият град. Тайнствен пътник в трюма на „Ахилес“

Туфо постепенно се отдалечаваше от шумния плаж. Стъпваше бавно и внимателно, без да натиска лапи в пясъка.

Щом разбра, че никой няма да извика след него, той забърза крачките. Брегът беше мек и топъл, криволичещ и удобен за незабележими бягства.

Чадърите ставаха все по-ниски и по-далечни, докато шарените им шапки изчезнаха зад облите очертания на дюните. Туфо продължи да тича по своя път в неизвестното, като заобикаляше всичко подозрително — самотни човешки фигури, обърнати рибарски лодки, смокинови дървета. Изведнъж пътят стана каменист и стръмен, обрасъл от двете страни със суха остра трева. Присвил уши, котаракът се затича нагоре — някакво вътрешно чувство му подсказваше, че там може да намери нещо, което ще промени изцяло живота му.

Когато стъпи на високата скала и се огледа, пред него заблестя разлюляната синева, коя то с грохот блъскаше зеленясалите камъни долу. От двете му страни се разлетяха подплашени чайки. Туфо проследи с поглед техния нисък полет, завъртя глава учудено и чак тогава забеляза в далечината пристанището.

В началото му се стори, че вижда приказен град с многоетажни къщи, стъпили върху водата, вирнали в небето димящи комини и многоцветни знаменца. Но ето че една от къщите изсвири с дрезгава тромба, завъртя се бавно към слънцето и като изпусна гъсти кълба дим, потегли право към синия хоризонт…

От високата скала Туфо забеляза, че и други къщи се движат — едни напускаха залива, а други влизаха в него, оставили димни линии по небето. Къщите бяха различни по големина, по цвят, бяха натоварени с различни звуци и мириси и Туфо, като душеше вятъра, тръгна към тях…

По едно време котаракът усети, че лапите му драскат по бетонна настилка. Вдигна очи и видя над себе си дълги железни клюнове, понесли във въздуха огромни пакети. Туфо се притисна към земята уплашено. Наоколо ехтяха гласове, бумтяха мотори, идваха и отминаваха гумени колела. Котаракът жално измяука, но гласът му потъна в железния тътен на пристанището.

Тогава реши сам да търси изход от това трудно положение.

Да търсиш изход от трудно положение означава да търсиш отворена врата, през която да можеш да се измъкнеш навън.

Тъкмо такава врата Туфо съзря пред себе си и бързо се втурна към нея. Някакъв човек в униформа замаха с ръце, но котаракът притича по дървено мостче, под което проблясва мръсна вода, заобиколи купчина мокри въжета и като се огледа предпазливо, скочи в зейналия квадратен отвор.

Ала вместо да излезе навън, Туфо усети, че пада навътре — в някаква стая без врати и прозорци, която силно миришеше на изгоряла нафта.

Защото, както често се случва, изходът се оказа вход. Така е в живота — излизаш от една бъркотия, за да влезеш в друга…

Туфо беше хлътнал в трюма на една от големите плаващи къщи — товарния кораб „Ахилес“, който само след два часа заминаваше в открито море.

Ако беше пристигнал на пристанището след два часа, Туфо никога нямаше да стане морски пътешественик. Щеше само да изгледа отдалечаващия се кораб, щеше да се повърти между товарните кранове и грамаданските сандъци, докато острият му нюх намери обратния път към станцията — при скучния, но сигурен живот. Ала сега бягството на котарака завърши в тъмния трюм на презокеански кораб, дошъл от Персийския залив и потеглящ за бреговете на Флорида.

Корабната сирена изсвири мощно, забумтяха машини, забълбука вода и „Ахилес“ напусна черноморското пристанище, за да продължи своя странен маршрут към западното полукълбо. Сложните закони на морската търговия водеха този кораб, натоварен с различни стоки, в различни географски ширини.

Но сега никой от екипажа му не подозираше, че на борда му се намира и един риж котарак, който обича приключенията, но ненавижда водата.