Георги Константинов Христов
Приключенията на Туфо рижия пират (20)

Единадесета глава
Веселбата продължава. Котарак в щърковото гнездо. Спасението

Пред изумените погледи на минувачите се появи една жълто-червена топка, която се търкаляше по улицата и влачеше след себе си дълги алени конци. Със същата безумна скорост Туфо обиколи съседните улици, като омота всичко — и къщи, и дървета, и електрически стълбове — в червена прежда.

От къщите наизлязоха хора, започнаха да размахват ръце, да викат нещо, но Туфо летеше като снаряд и не позволяваше да му прекъснат празничната веселба. А когато хората застанаха от двете страни на улицата, за да го хванат, Туфо прескочи някакъв стобор, после още един и хукна към поляната, където пасеше магарето. То кротко си скубеше млада тревица и си мислеше за онези двамата, които искаха да го закарат в село Тъпчилещово. И тъкмо с удоволствие си припомняше как Косьо му направи спасителна снимка с фотоапарата, зад него нещо профуча и го блъсна по гърба. Това беше побеснелият Туфо, който заби нокти в кожата му, ухапа го по ухото и продължи да бяга към стария бряст, разперил клони на хълма.

Покатери се светкавично на дървото, пропълзя чак до върха и когато пред очите му се изпречи празно щърково гнездо, хвърли се в него и мигом заспа.

Засънува странен сън: огромна равнина без хълмове и дървета, без начало и край, по която се търкаля жълто слънце и разплита след себе си дълги нишки червена прежда. Туфо тича между опънатите конци, дърпа ги с нокти, а те прозвънват като струни на китара и изпълват слуха му с кадифени звуци.

Но в този момент на хоризонта се появяват препускащи на коне кръстоносци — същите, каквито Туфо е виждал по телевизията неведнъж. Те надават боен вик и с настръхнали копия се насочват към него. Туфо крещи, бяга уплашен, но се заплита в преждата и копията се забиват в гърба му…

— Мяу! — разтрепераният котарак се събуди и вдигна глава.

Над него се въртяха два разгневени щъркела и един след друг го бодяха с дългите си клюнове по гърбината. Той поиска да избяга от гнездото, но като се огледа и видя на каква страшна височина се намира, цялата му храброст се изпари…

Сви се в гнездото, а щъркелите продължиха да се въртят над него и да го бодат с клюновете си.

А отдолу, под клоните на бряста, се бяха събрали селяни от близките къщи и развълнувано викаха нещо. Между тях Туфо съзря и своя приятел Косьо, който обикаляше дървото и енергично му правеше знаци да слезе. Котаракът виждаше всичко това, но кой знае защо, беше замръзнал на мястото си.

Известно е, че виното твърде бързо заменя голямата храброст с още по-голяма нерешителност.

А щъркелите не спираха да бодат с клюнове неканения, миришещ на вино гост.

Тогава Косьо хукна към поляната, метна се на магарето и като го пришпори с пети, запраши към селото. Никой досега не беше виждал кроткото магаре да галопира така бързо!

След десетина минути откъм селото се дочу тревожният вой на пожарната кола. Медните каски на пожарникарите блестяха на слънцето като златни.

Колата спря до бряста и над кабината започна да се издига автоматична стълба. Щом предният край на стълбата стигна до щърковото гнездо, един пожарникар се закатери чевръсто нагоре.

Щъркелите предположиха, че в гнездото им идва друг неканен гост, и се спуснаха към него — дългите им клюнове затракаха по медната му каска. Но пожарникарят беше истински храбрец, преминал през огън и вода. По медната му каска бяха падали тухли и димящи греди, бяха блестели по нея сиянията на много пожари.

Затова той не обърна внимание на разгневените щъркели и се надвеси спокойно над гнездото.

Туфо усети, че две човешки ръце го хващат здраво и го отнасят далеч от опасността. Сърцето му преливаше от благодарност към хората, които му помогнаха да слезе от това ужасно място.

Единственото, което не можеше да разбере, беше: кой глупак го е качил там?