Боряна Тодорова
За живота в Германия. Без стрес (4)

3
Как не се прави

А може би как да се направи? Кой знае? Да видим докъде ще ни отведе това, което имам да разкажа. То не цели да ви убеди да напуснете страната си, нито пък да останете, а да открехне съвсем лекичко вратата на чуждата държава. Пътят за всекиго е различен, както и целта. Някои търсят чистота и спокойствие, други — нови възможности, трети — просто разнообразие, четвърти… четвърти и аз не знам какво търсят, но едно е сигурно:

Твърде е вероятно едно да го мислите, а друго да стане.

Може да сбъднете мечтата си, а може и да ви стегне шапката още на първия месец и дълго да се чудите какво точно сте си въобразявали, когато сте решили да зарежете всичко и да хукнете да гоните Михаля!

Седем години по-късно въпросите, които имам, все така продължават да са повече от отговорите, които съм намерила. Не успях да разбера какви са германците, на какво се дължи прехвалената им коректност, нито как точно се живее в тази страна. Понякога откровено се чудя как изобщо функционира, и то явно добре, наблюдавайки цялата мудност и бюрокрация, които властват тук.

Мудност, да.

Просто запомнете най-важното правило за живота в Германия:

Лангзам! (от немски — бавно)

Обичам я тази дума. Звучи почти толкова прекрасно, колкото и яваш-яваш.

Друго си е човек да знае езици…

Идеята е, че всичко става, но бавно, много бавно, на ръба с — аха-аха да не стане. ТЪРПЕНИЕ му е майката.

Заредете се с такова и смело напред.

Никой за никъде не бърза, освен да се прибере вкъщи след края на работния ден. Е, изключение прави моментът, в който трябва да ти вземат парите. Тогава са стриктни и настоятелни и си ги искат сега. Честно казано, вие сам ще искате да им ги дадете колкото се може по-бързо предвид лихвите, които текат.

От друга страна, въпреки цялата мудност, която, за съжаление, не е привидна, нещата все пак се случват. Може вие да сте забравили, но немската система не е.

Нещо като Господ са — забавят, но не забравят.

Така например с така лелеяните от всички нашенци детски надбавки. Решението за получаването им може да излезе след 6 месеца или след 9, може и след година, но ще излезе. И тогава ще ви ги изплатят със задна дата. Затова не се тревожете, просто се заредете с търпение.

Но парите ви трябват, защото всяко евро ви е важно. Лошо, много лошо. Първоначалните разходи по евентуалното преместване не са никак малки.

Ако сте се събудили една сутрин с решението, че стягате куфарите и заминавате със семейството си за Германия, по-добре пак си легнете и поспете още малко. Ако и след това се събудите със същата натрапчива мисъл, отидете до банката и проверете с какви средства разполагате. Нямате ли достатъчно за пет наема, възлизащи средно на около 1000 евро всеки, сумата зависи от това къде точно ще се установите, в коя част на страната, в голям град ли, на село ли и т.н., и още толкова за текущи нужди, отидете пак да си легнете. Можете да опитате и да се обадите на приятел, уредил вече живота си в Германия, да ви помогне. Може би това е най-добрият вариант. Винаги е по-добре, когато има кой да ви подаде ръка, когато започвате ново начало.

Да вметна — за да си наемете квартира, се иска да имате договор за работа. За да имате договор за работа, се изисква адресна регистрация. За да получите адресна регистрация, е необходимо да имате квартира. За да имате квартира… Забавно, нали? Нещо като „Параграф 22“ на Джоузеф Хелър. Неслучайно ми е любима книга. Авторът е американец, но почти съм сигурна, че ако се разровя, от родословното му дърво ще изскочи някой пра- с немски корени.

Не искам да ви обезсърчавам от първите страници, но само ще намекна, че пет години опитвахме да сменим квартирата и не успяхме. Последния път, когато ходихме на оглед, опашката от кандидати наброяваше над 50 души. Вероятността да се спрат точно на нас, идващите от България, беше абсолютно никаква. Ако някой ви каже, че произходът ви няма значение, не му вярвайте. А на какви истории с хазяи съм попадала…

Но всичко по реда си. Ще я карам бавно, нали съм в Германия.

В началото моите приятели искаха да знаят:

— Как е там?

— Научихте ли езика?

— За децата как е, бързо ли свикват?

— Образованието как е?

— Хората какви са?

— Намерихте ли си приятели?

— Квартирите, цените, токът, храната, домашните любимци?…

И още, и още, и още… Край нямаше. Знам, че и вие имате още куп въпроси, на които много ви се иска някой да ви отговори, преди окончателно да вземете решение да се преместите.

Затова, въпреки че упорито продължавам да гледам на себе си като на турист, макар и заблуден, който все някой ден ще смени посоката, ще ви занимая с чуждоземските си преживявания. Така, ако успея да съм ви полезна със своя опит, пребиваването ми в Германия няма да е съвсем напразно.